Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2386
гр. Пловдив, 21.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Николова КАНД № 2369 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Ц.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г. срещу Решение № 1175/29.06.2023 г.,
постановено по АНД № 888/2023 г. на Районен
съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-009176/28.09.2021
г. на началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с
което на М.Ц.Г. е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Твърди се, че решението на Районен съд
Пловдив е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 и. т. 5
от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд. Според
жалбоподателя в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата, свързани с
обективни и субективни признаци от състава на нарушението и посочване на
релевантни факти, като не са посочени и констатации досежно начина по който
лекият автомобил на санкционирания водач и друго МПС са били управлявани за да
се приеме, че е налице участие в състезание. Твърди се, че дори актосъставителя
да е описал в какво състезание е участвал нарушителя в докладна, то неможе да
бъде санирана липсата на фактическо описание на нарушението в АУАН и НП. Иска
се отмяна на НП. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба - началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, чрез писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, излага
становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наказателното
постановление, Районен съд – Пловдив е приел, че на 06.09.2021г. около 17:30ч.
на път Автомагистрала „Тракия“ в района на 148 км, по посока гр.София, М.Г. като
водач на лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на
„Автокомплекси Маями“ ООД, Булстат: *********, се движи се в лентата за принудително
спиране без да има явна техническа повреда на автомобила или здравословни
проблеми с водача или пътниците в МПС. На водача е съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 980944, серия АА от 06.09.2021г., въз
основа на който е издадено обжалваното пред районния съд НП. По делото като
свидетел е разпитан актосъставителя, който поддържа съставения от него акт и посочва,
че водачът на МПС твърдял, че имал техническа неизправност, без да я
конкретизира, като такава не била констатирана.
След като е обсъдил събраните по делото
гласни и писмени доказателства, районният съд е приел, че касационният
жалбоподател е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Съдът е обсъдил оплакванията на Г. изложени в
жалбата. Констатирал е, че показанията
на актосъставителя се подкрепят от писмените доказателства, събрани по делото. Обсъдил
е наведените твърдения от страна на жалбоподателя в хода на административното и
съдебното производство като ги е приел за
противоречиви, изолирани и недоказани, които не могат да оборят
доказателствената сила на редовно съставения АУАН, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът е установил, че при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати нарушения на императивните изисквания на закона и е доказано
вмененото на водача нарушение.
Решението е правилно.
Изводите на районния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Районният съд правилно е тълкувал приложимите
правни норми на ЗДвП и е достигнал до верния извод за наличие на факта на
административното нарушение, за което е наказан касационният жалбоподател.
При издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в
съответствие с материалноправните норми. Възраженията в касационната жалба са
неоснователни. Според настоящия съдебен състав, описанието на нарушението в
АУАН и НП е достатъчно да се охрани правото на защита на санкционираното лице,
тъй като от една страна са описани фактите, които са установени, а от друга
страна са посочени конкретните законови разпоредби, които водят на извод че е
осъществено именно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Отговорността на М.Г. е
ангажирана именно за това, че в нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на
автомагистрала се е движил в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в
превозното средство. Ето защо не могат да бъдат споделени изложените аргументи
за нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в
липса на описание на нарушението и разпоредбите които са нарушени.
Неотносими към настояшия спор са
възраженията в касационната жалба, че в АУАН и НП не са посочени и констатации
досежно начина по който лекият автомобил на санкционирания водач и друго МПС са
били управлявани за да се приеме, че е налице участие в състезание, доколкото
случая касае нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и нито в АУАН, нито в НП се сочи
участие в състезание.
АУАН е подписан от Г. с възражение, че
има неизправност по автомобила, като не е посочено конкретно каква е тази
неизправност или по коя част на автомобила. В тази връзка разпитаният пред
първа инстанция актосъставител е посочил, че техническа неизправност не е
констатирана. Нещо повече, в жалбата срещу НП не се поддържа наличието на
неизправност на автомобила, а е посочено, че в автомобила управляван от Г. е имало
дете на което му се ходело до тоалетна, което не кореспондира с възражението по
АУАН и очевидно е само с оглед изграждане защитната теза на Г..
Административното наказание е правилно
определено по фиксиран в закона вид и размер, който не подлежи на корекция от
съда. Правилен е извода, че не е налице маловажен случай на нарушение, за което
районен съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационна
инстанция.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1175/29.06.2023г. по АНД № 888/2023г.
на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: