Решение по дело №912/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    160           Година  2019, 22.01.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІIІ състав

 

            на 04.12.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 912 по описа за 2018 година и като обсъди:  

 

Производството е по чл.156 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Жалбоподателят З.Е.И. с ЕТ“Е. – З. Е.”, с  адрес по чл.8 ДОПК: ****, Булс­тат *********, обжалва  РА № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП Пловдив,потвърден с Решение № 486/15.07.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Пловдив,  в частта за определените данъчни задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 13 093.91 лв. и лихви 3 151.26 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 20 824.93 лв.  и лихви 10 610.42 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ  за 2011 г., в размер на 18 417.00 лв. и лихви в размер на  7 486.45 лв., данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 30 540.98 лв. и лихви 9 335.52 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 11 598.42 лв. и лихви 2 338.04. лв., както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигурява­щото се лице, както следва: авансови вноски за ДОО за 2008 г. за 489.60 лв. и лихва за 631.27 лв.; авансови вноски за ДОО за 2009 г. за 405.60 лв. и лихва за 424.21 лв.; авансови вноски за ДОО за 2010 г. за 554.40 лв. и лихва за 462.86 лв.; авансови вноски за ДОО за 2011 г. за 645.12 лв. и лихва за 406.55 лв., авансови вноски за ДОО за 2012 г. за 645.12 лв. и лихва за 27448 лв., окончателни вноски за 2012 г. за 2 426.88 лв. и лихва за 737.53 лв.; авансови вноски за ДОО за 2013 г. за 691.20 лв. и лихва за 190.32 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2013 г. за  2688.00 лв. и лихва за 543.84 лв.; авансови вноски за ЗО за 2008 г. за 172.80 лв. и лихва за 145.21 лв.; авансови вноски за ЗО за 2009 г. за 249.60 лв. и лихва 174.26 лв.; авансови вноски за ЗО за 2010 г. за 403.20 лв. и лихва за 237.32 лв.; авансови вноски за 2011 г. за 403.20 лв. и лихва за 195.67 лв.; авансови вноски за ЗО за 2012 г. за 403.20 лв. и лихва 153.96 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. за 1 516.80 лв. и лихва за 460.98 лв.; авансови вноски за ЗО за 2013 г. за 432.00 лв., и лихва за 118.98 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2013 г. за 1 680.00 лв. и лихва за339.90 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2008 г.  за 144.00 лв. и лихва за 185.69 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2009 г. за 156.00 лв. и лихва за 163.17 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2010 г. за 252.00 лв. и лихва 210.39 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2011 г. за 252.00 лв. и лихва за 107.22 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. за 948.00 лв. и лихва за 288.10 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2013 г. за 270.00 лв. и лихва за 74.35.лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2013 г. за 1 050.00 лв. и лихва за 212.44 лв.; и изменен в обжалваната част за допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване за 2011 г., както следва:  окончателни вноски за ДОО от 2 426.88 лв. на 2 127.68 лв.; лихви върху окончателни вноски за ДОО от 1 150.25 лв. на 1 008.44 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване от 1 516.80 лв. на 1 329.80 лв.; лихви върху окончателни вноски за здравно осигуряване от 616.52 лв. на 540.51 лв.; окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 948.00 лв. на 831.12 лв. и лихви върху окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 449.32 лв. на 393.92 лв.

В жалбата се твърди неправилно прилагане на реда по чл.122 от ДОПК, неизискване на относими писмени доказателства по ревизията, възразява се по формата и съдържанието на РА, цитира се практика на Европейския съд, като в крайна сметка се иска отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради  несъответ­ствие на направените изводи с установената действителна фактическа обстановка по оспорения ревизионен акт. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуал­ния си представител юриск.Р. оспорва  жалбата като неосновател­на и моли съда да я отхвърли, като излага подробни доводи в тази насока в пред­ставената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък с разноски.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615005443-020-001/14.07.2015г. (л.1477, т.5, адм. д. № 1932/2016), издадена от З.Д.В., началник сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с която е възложено на С.З.С., на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, и Д.В.Т., на длъжност инспектор по приходите, да извършат ревизия на жал­боподателя относно следните задължения: данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях прявоотношения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица и вноски за ДЗПО -УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г.; вноски за ДОО за осигурители, вноски за ЗО за осигурители и вноски за ДЗПО -УПФ за осигурители за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. Ревизията е следвало да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, което е сторено на 23.07.2015 г. по електронен път. С искане от З.Е.от 07.08.2015 г. е инициирано спиране на производството на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК, обективирано със Заповед № Р-16001615005443-023-001/12.08.2015 г. (л.1473, т.5, адм. д. № 1932/2016), връчена по електронен път на 17.08.2015 г. Със Заповед № Р-16001615005443-143-001/13.11.2015 г. (л.1471, т.5, адм. д. № 1932/2016) ревизионното производство е възобновено, считано от същата дата, като и тази заповед е връчена по електронен път на 17.11.2015 г. Срокът на ревизията е удължен със ЗВРИЗВР №№ Р-16001615005443-020-001/20.01.2016 г. (л.1468, т.5, адм. д.№ 1932/2016) и Р-16001615005443-020-003/19.02.2016 г. (л.1646, т.5, адм. д. № 1932/2016).  

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е изготвен ревизионен доклад № Р-16001615005443-092-001/05.04.2016 г., срещу който няма данни в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК да е депозирано възражение.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и процесният РА № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016 г., с който са определени задължения, както следва: задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 13 093,91 лв. и лихви 3 151,26 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 20 824,93лв. и лихви 10 610,42 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 18 417,00лв. и лихви в размер на 7 486,45 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г.  в размер на 30 540,98 лв. и лихви 9 335,52 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 11 598,42лв. и лихви 2 338,04 лв. и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за  самоосигуряващо се лице, както следва:

                                                           Период         Размер          Лихви

•          Авансови вноски за ДОО            2008              489,60 лв.     631,27 лв.

•          Авансови вноски за ДОО            2009              405,60 лв.     424,21 лв.

•          Окончателни вноски ДОО2009             2 714,40 лв.  2 399,16 лв.

•          Авансови вноски за ДОО  2010            554,40 лв.     462,86 лв.

•          Окончателни вноски ДОО 2010            2 085,60 лв.  1 414,31 лв.

•          Авансови вноски за ДОО               2011            645,12 лв.     406,55 лв.

•          Окончателни вноски ДОО  2011           2 426,88 лв.  1 150,25 лв.

•          Авансови вноски за ДОО               2012            645,12 лв.     274,48 лв.

•          Окончателни вноски ДОО  2012           2 426,88 лв.  737,53 лв.

•          Авансови вноски за ДОО               2013            691,20 лв.     190,32 лв.

•          Окончателни вноски ДОО  2013           2 688,00 лв.  543,84 лв.

•          Авансови вноски за ЗО      2008            172,80 лв.     145,21 лв.

•          Авансови вноски за ЗО      2009            249,60 лв.     174,26 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО 2009           1 670,40 лв.  1 024,44 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2010              403,20 лв.     237,32 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО  2010          1 516,80 лв.  772,82 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2011              403,20 лв.     195,67 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО  2011          1 516,80 лв.  616,52 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2012              403,20 лв.     153,96 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО  2012          1 516,80 лв.  460,98 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2013              432,00 лв.     118,98 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО 2013           1 680,00 лв.  339,90 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2008                      144,00 лв.     185,69 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2009                      156,00 лв.     163,17 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2009          1 044,00 лв.  922,75 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2010                      252,00 лв.     210,39 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2010          948,00 лв.     642,87 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО  2011          252,00 лв.     158,80 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2011          948,00 лв.     449,32 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО  2012          252,00 лв.     107,22 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2012          948,00 лв.     288,10 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО  2013          270,00 лв.     74,35 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2013          1 050,00 лв.  212,44 лв.

Същите са обжалвани по административен ред пред директора на Д “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 486/15.072016 г. ги е потвърдил в частта за допълнително определени задължения  за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 13 093.91 лв. и лихви 3 151.26 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 20 824,93лв. и лихви 10 610,42 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 18 417,00лв. и лихви в размер на 7 486,45 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г.  в размер на 30 540,98 лв. и лихви 9 335,52 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 11 598,42лв. и лихви 2 338,04 лв., както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на  самоосигуряващо се лице, както следва:

                                                           Период         Размер                     Лихви

•          Авансови вноски за  ДОО 2008             489,60 лв.    631,27 лв.

•          Авансови вноски за ДОО            2009              405,60 лв.    424,21 лв.

•          Авансови вноски за ДОО            2010               554,40 лв.   462,86 лв.

•          Авансови вноски за ДОО            2011             645,12 лв.     406,55 лв.

•          Авансови вноски за ДОО            2012             645,12 лв.     274,48 лв.

•          Окончателни вноски ДОО 2012            2 426,88 лв.  737,53 лв.

•          Авансови вноски за ДОО              2013            691,20 лв.     190,32 лв.

•          Окончателни вноски ДОО 2013            2 688,00 лв.  543,84 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2008              172,80 лв.     145,21 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2009              249,60 лв.     174,26 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2010              403,20 лв.     237,32 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2011              403,20 лв.     195,67 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2012              403,20 лв.     153,96 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО 2012           1 516,80 лв.  460,98 лв.

•          Авансови вноски за ЗО   2013             432,00 лв.     118,98 лв.

•          Окончателни вноски за ЗО 2013           1 680,00 лв.  339,90 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2008                      144,00 лв.     185,69 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2009                      156,00 лв.     163,17 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2010           252,00 лв.     210,39 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2011           252,00 лв.     158,80 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2012           252,00 лв.     107,22 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2012          948,00 лв.     288,10 лв.

•          Авансови вноски за ДЗПО 2013                      270,00 лв.     74,35 лв.

•          Окончателни вноски ДЗПО 2013          1 050,00 лв.  212,44 лв.

и изменен в частта за определени задължения за: окончателни вноски за ДОО от 2 426,88 лв. на 2 127,68 лв.; лихви върху окончателни вноски за ДОО от 1 150,25 лв. на 1 008,44 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване от 1 516,80 лв. на 1 329,80 лв.;  лихви върху окончателни вноски за здравно осигуряване от 616,52 лв. на 540,51 лв.; окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 948,00 лв. на 831,12 лв. и лихви върху окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 449,32 лв. на 393,92 лв. В останалата част задълженията са отменени и не са предмет на това производство.

По делото са приложени: Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г., Заповед № РД-09-2/05.01.2015 г., Заповед № РД-09-783/01.06.2015 г., Заповед № РД-09-1238/12.09.2015 г., Заповед № РД-09-1654/09.11.2015 г., Заповед № РД-09-1679/11.11.2015 г., Заповед № РД-09-391/21.03.2016 г., всички издадени от  териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани съответните права.

Не се констатират нарушение на процесуалните правила, но дори да беше налице нарушение на процесуалните норми, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при съдебното обжалване на ревизион­ните актове, е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното произ­водство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а след­ва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Следва в тази връзка да се отбележи и че настоящето производство е повторно във връзка с Решение № 3614/21.03.2018 г. по адм. д. № 5641/2017 г. по описа на ВАС, VIII о., с която е отменено Решение № 430/20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1932/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с който съдебен акт на практика е прието, че липсват допуснати процесуални нарушения, респ. разрешен е и въпросът относно валидността на РА, като са дадени указания в насока правилното приложение на материалния закон. В тази връзка е посочено с помощта на експер­тиза да се провери конкретно документалната обоснованост на декларираните от РЛ приходи и разходи и начин на формиране на данъчната ос­нова за облагане за всяка една година, както и основата за облагане за определяне на осигурителни вноски и съответния размер на задълженията, както и да се изследва въпросът относно центърът на жизнени интереси на лицето, спрямо приложимото за целта материално право.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По ДОПК

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, защото органът по при­ходите, в хода на ревизионното производство, е установил наличие на условията, визирани в т.1, 2, 4, 6 и 8 на ал.1 от същия чл. При непредставяне на доказател­ства, изрично изискани от ревизираното лице както в хода на предходната ревизия, така и в хода на настоящата, при представяне на част от документация с некорек­тно декларирани данни, при неподадена декларация за 2010 г., както и други, из­рично посочени действия/бездействия на ревизираното лице в обжалвания акт, из­ходът за органа по приходите е единствено в прилагане на особения ред за извър­шване на ревизия за доходите на лицето от регистрирания от него едноличен търговец.

Във връзка с присъединените доказателства, същите са присъединени зако­носъобразно с протоколи от досието на ревизираното лице. Те са свързани с уста­новени трайни обстоятелства, констатирани в хода на ревизионни производства, за­вършили с влезли в сила ревизионни актове.

Лицето изрично сочи, че обсъдените в обжалвания акт доставки от „Авто­бусни превози Септември“ ЕООД са предмет на отменен ревизионен акт. Истината е, че в отменения РА № *********/11.04.2013 г. са изследвани доставки от „Авто­бусни превози Септември“ ЕООД към ревизираното лице, но за други периоди и съ­щите не са свързани с констатациите и установените задължения в обжалвания РА № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016г., като липсва каквото и да било съответ­ствие между доставките, предмет на този РА и прието с влязло в сила решение за осъществени между икономическите субекти, и декларираните от лицето разходи, които не са признати за данъчни цели с процесния РА. В този смисъл и изводите на съдебната инстанция относно реалното осъществяване на тези доставки, са ирелевантни за разрешаването на настоящия правен спор.

По ЗДДФЛ /в процесната й част обхваща определянето на задъл­жения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и не е предмет на правния спор данъка по чл. 48 ал.1 от същия зако.

Ревизията е втора по ред и е във връзка с Решение № 530/03.07.2015 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив и обхваща периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. По данни от информационните масиви /ИМ/ на НАП е установено, че лицето е осъществявало чрез фирмата си – ЕТ, в комплекс „Топлата вода“, състоящ се от басейни, 2 бр. ресторанти, заведение само за хранене /бърза линия/, магазин, бар 1 и бар 2, намиращи се в гр. Белово.

С Протокол № 0504889/25.01.2016 г. (л.1422, т.5, адм. д. № 1932/2016) са присъединени по реда на ДОПК документи, събрани при предходната данъчна ревизия на ЗЛ по преписка на РА № Р-16-1403473-091-001/25.03.2015 г. (л.1043, т.4, адм. д. № 1932/2016) с всички приложения към него, включително РД № Р-16-1403473-092-001/19.02.2015 г. (л.1092, т.4, адм. д. № 1932/2016), с приложенията към него, подадена жалба и документи, както и справки и документи от ИМ на НАП, ЕСГРАО, Служба па вписвания и др. При предходни ревизии са отправени 4 бр. ИПДПОЗЛ (л.1208, т.4, адм. д. № 1932/2016) до З.И. с ЕТ „Е. – З.Е.“, с които е изискана информация за дейността и произхода на средствата за финансиране на дейността на фирмата; изискано е представянето на заведена счетоводна отчетност и всякакви документи, вкл. и банкови, но такива не са представени. Исканията са връчени на упълномощено лице, подробно описано в РД. В хода на ревизията отново е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения, но такива не са представени.

В хода на ревизията са присъединени и документи, получени от ОП – Па­зарджик, с Протокол № 1407707/07.07.2014 г. (л.2962, т.10, адм. д. № 1932/2016), с които е установено, че е разпоредена проверка от ОП – Пазарджик, възложена на ОД на МВР – Пазарджик, като резултатите са обобщени в доклад  до началника на отдел „Селекция“ изх. № 2886/11.07.2014 г.( л.1087, т.4, адм. д. № 1932/2016). При тази проверка е установено, че част от иззетите документи са свързани с приходите и разходите от дейността на плажа на комплекс „Топлата вода“ – гр. Белово. Взети са обяснения от Иван Ангелов Кехайов. Взети са обяснения от Кехайов, в които ли­цето е заявило, че е пълномощник и управител на ЕТ „Е. - З.Е.“, който стопанисва комплекс „Топлата вода“ – гр. Белово, и че част от иззетите справки отразяват приходите и разходите на фирмата и са изготвяни от самия него с цел контрол, като всички тези приходи и разходи са осчетоводявани по надлежния ред. В тази връзка са представени и пълномощно на Кехайов от 2005 г. (л.1373, т.5, адм. д. № 1932/2016) и договор за управление от 01.03.2010 г., сключен с него (л.1445, т.5, адм.д. № 1932).

Извършена е съпоставка между иззетите справки от ОП – Пазарджик с полу­чените данни от регистрирани касови апарати за обект „Топлата вода“ – гр. Белово – декларирани 7 бр., подробно посочени по-горе, като съпоставката обхваща перио­да м.06.2012 г. м.12.2012 г., за които периоди има данни в ОП – Пазарджик. Съпос­тавени са данните по дни от иззетите справки за приходите с тези, по касовите апа­рати за 2 бр. ресторанта, 2 бр. бар, каса, магазин и заведение само за хранене и не са установени различия.

Във връзка със стопанската дейност на лицето е извършена насрещна про­верка на „Автобусни превози – Септември“ ЕООД, обективирана в Протокол № 21-37-1400458-01/13.06.2014 г. (л.1832, т.6, адм. д. № 1932/2016), при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Не са представени документи. При проверка в ИВ на НАП е установено, че „Автобусни превози – Септември“ ЕООД има задъл­жения към бюджета в големи размери.

През периода на издаване на фактурите в дружеството има назначени 50 бр. лица по трудови правоотношения на длъжности: - общ работник, водач на товарен автомобил, шофьор автобус, мотокарист, чистач, диспечер транспортни средства, домакин, главен касиер, мияч превозни средства и автомонтьор, като липсват ра­ботници със съответната квалификация, позволяваща им да извършват дейности, посочени като предмет на доставката. По фактурите от „Автобусни превози – Сеп­тември“ ЕООД няма данни да е извършено плащане, тъй като не са представени платежни документи. „Автобусни превози – Септември“ ЕООД не е представило до­кументи, доказващи изплащането на възнаграждения на назначените лица, което не доказва, че същите са работили. Посочено е, че разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ предполага за доказателство за установяване на търговска сделка, да се из­ползва редовно водената счетоводна отчетност от страните по търговската сделка. Посочено е също така, че на основание чл.51 от ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност, в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Посочено е още, че липсата на редовна счетоводна отчетност при доставчика, от която да е видно от кого е закупил материалите, дали ги е заприходил и съответно, изписал при продажбата им, имал ли е необходимите наличности по счетоводни данни към датата на продажбата, имал ли е необходимия човешки ресурс за извър­шване на ремонтни работи, е основание да се твърди, че доставчикът не е извър­шил строително-ремонтна услуга на жалбоподателя.

От извършения анализ на присъединените документи от ОП – Пазарджик, представени по опис (л.2966, т.10, адм. д. № 1932/2016), съпоставени са с дек­ларираните данни съгласно ИМ на НАП и е установено следното:

РЛ с ф. ЕТ „Е. – З.Е.“ не представя документи в хода на настоящата ревизия, както и при предходната такава – касови книги, първични счетоводни документи, договори, споразумения, платежни документи, справки и др. Представени са само оригинали на фактури за покупки и СД по ЗДДС с прикрепени към тях дневници за продажби и за покупки и то за част от ревизираните периоди – за периода от м.04.2011 г. до м.09.2011 г., от м.10.2011 г. до м.12.2011 г., за м.01. 2012 г., от м.06.2012 до м10.2012 г., за м.12.2012 г. и от м.07.2013 г. до м.09.2013 г. Оборотни ведомости, счетоводни регистри и други документи, посочени в ИПДПОЗЛ не са представени. РЛ не е представило и заведена счетоводна отчет­ност в съответствие с изискванията а ЗСч. Не е представен от РЛ и в ТР не е  пуб­ликуван ГФО за 2011, 2012 и 2013 г. За периода 2010 г. не е подадена и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Извършена е проверка и в дневниците за продажби в ПП VAT 14 на ревизи­раното лице за горе цитираните периоди и е установено, че са декларирани про­дажби по касов апарат с отчет в края на съответния месец и същите са в по-голям размер от тези, по иззетите справки, получени от ОП – Пазарджик, като е прието, че горното се дължи на това, че по получените материали от прокуратурата, липсват справки за някои дни от месеца.

В хода на ревизионното производство е установено, че З.И. с ЕТ „Е. – З.Е.“ е посочила в дневници за покупки по ЗДДС за реви­зираните периоди, фактури, които не са представени от РЛ и ревизиращият екип не е бил в състояние да установи – същите, издадени ли са на РЛ по данъчни периоди и размери, съгласно таблица на стр.19 от РД (л.114 – л.117 - гръб, т.1, адм. д. № 1932/2016). В РД е посочено, че цитираните фактури не са представени, както при двете предходни ревизионни производство, така и в хода на настоящото ревизион­но производство.  

При предходната ревизия, за която е издаден РА № 16-*********/26.08.2014 г., и РД № 16-1401997/24.07.2014 г., присъединени към ревизионното производство с протокол, не е установено реалност на извършените от дружеството „Автобусни превози- Септември“ ЕООД доставки към З.Е.с ЕТ „Е. – З.Е.“, поради което е прието, че процесните фактури не документират извър­шени стопански операции, същите са издадени неправомерно и не пораждат право, сумите по тях да бъдат признати като разход за дейността на ЕТ „Е. – З.Е.“.

Органите по приходите са формирали извод, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.1., т.2, т.4., т.6. и т.8 от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.1 от ДОПК, на З.Е.с ЕТ „Е. – З.Е.“ е връчено уведомление с № Р-16001615005443-113-001/11.02.2016 г. (л.1450, т.5, адм. д. № 1932/2016), с което лицето се уведомява, че основата за облагане с данък по ЗДФФЛ за периодите : 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. ще бъдат определени по предвидения в чл.122 ал.2 от ДОПК реди и е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. Уведомлението е връчено на 12.02.2016 г. по електронен път на официално декларирания електронен адрес по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК, но в определения срок не е взето становище от лицето.  Не е представена и декла­рация по чл.124 ал.3 от ДОПК.

Констатирано е и, че РЛ също не е представило счетоводната си отчетност, от която да се установи как са осчетоводявани твърдените покупки и за какво са използвани. Въз основа на гореизложеното ревизиращият екип е формирал извод, че фактурите, издадени от „Автобусни превози – Септември“ ЕООД, не документи­рат реално осъществени доставки на стоки и услуги, издадени са неправомерно и не пораждат право, сумите по тях да бъдат признати като разход за дейността на жалбоподателя, в качеството и на ЕТ.

С оглед на това, данъчната основа на З.Е., от дейността й като ЕТ, е определена по реда на чл.122 ал.2 от с. к. след анализ на относимите обстоя­телства, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.5., т.8., т.9.,т.10.,т.14., т.15 и т.16. Органите по приходите са коригирали облагаемия доход на лицето за конкретните периоди /от приходоизточник – стопанската дейност/, в посока увеличение на финансовия резултат на предприятието на ЕТ със сумата на всички разходи, за които не са представени първични счетоводни документи и не е доказано да е налице дейст­вително извършена стопанска операция. На тази база и след приспадане на дължи­мите осигурителни вноски е изчислена годишна данъчна основа на лицето и допъл­нително дължимият данък върху доходите.

По КСО и ЗЗО.

В хода на ревизионното производство е установено, че З.Е.И. с ЕТ „Е. - З.Е.“ е вписана в търговския регистър на Пловдивски окръжен съд с Решение № 5116 от 18.09.2001г., като е извършено прехвърляне на фирмата заедно с предприятието на едноличен търговец В.С.Г., ЕГН **********, на З.Е.И..

При ревизията е установено, че задълженото лице е упражнявало трудова дейност като ЕТ в комплекс „Топлата вода, състоящ се от басейни, 2 бр.ресторанти, заведение за хранене, магазин,  „Бар 1“  и  „Бар 2“  през 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. От ЕТ са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години, без тази за 2010 г. Съгласно подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ посочената основна дейност на фирмата е „Други персонални услуги, некласифицирани другаде“ и „Други дейности свързани с развлечения и отдих“. Въпреки упражняването на трудова дейност, от ревизираното лице не е подадена декларация по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуря­ващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица за за­почване на дейност и вид осигуряване. В нарушение на чл.3 ал.1 т.2 и чл.3 ал.3 т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ, З.И. не е подала информация с деклара­ция обр.1 за дните в осигуряване, осигурителния доход и осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице и декларация обр.6 за общия размер на дължимите вноски за ЗОВ за всяка една от годините, включени в ревизирания период. Ревизи­раното лице не е направило и авансово дължимите задължителни осигурителни вноски съгласно нормативната уредба в КСО и ЗЗО. За невнесените в законоуста­новения срок /в нарушение на чл.7 ал.4 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО/ авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване, от органа по приходите са изготвени таблици, в които подробно по фондове и помесечно са посочени: осигу­рителния доход и дължимите вноски. На основание чл.113 ал.1 от КСО, са начис­лени дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вно­ски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 от ДОПК. 

В РД е посочено, че на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата  задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен  търговец през ревизирания период. По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО З.И. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.7 /в редакцията й за ревизирания период/ от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл.6 ал.8 /в редакцията й за ревизирания период/ от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенси­онно осигуряване /за родените след ***  г./ в срока за подаване на данъчна­та декларация (чл. 6, ал. 8 и чл. 157 от КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за об­ществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл.29 ал.3 от ЗЗО/. В чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски друже­ства и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчи­йска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6 ал.8 от КСО”.

Ревизията за установяване на задълженията на З.И. за ЗОВ е извършена по реда на чл.122 от ДОПК за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г., тъй като са установени обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.1 т.1, т.2, т.4, т.6 и т. 8 от ДОПК. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на З.Е.И. с ЕТ „Е. – З.Е.“ е връчено уведомление, с което лицето е уведомено, че осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ по реда на КСО и ЗЗО за осигурители и за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. ще бъдат определени по предвидения в чл.122 от ДОПК ред.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК,  органът по приходите е определил облагаеми доходи от търговска дейност на ЕТ, както следва:

За 2009 г. – 184 314,58 лв.;

За 2010 г. – 144 592,86 лв.;

За 2011 г. – 134 968,69 лв.;

За 2012 г. – 215 778,53 лв.;

За 2013 г. – 86 433,97 лв.

Върху установения с ревизията нов размер на облагаемия доход за посоче­ните години, на основание чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите допълнително е определил задължения за задължителни осигурителни вноски за довнасяне от самоосигуряващото се лице и прилежащите лихви, които са предмет на обжалване.

Посочено е, че производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02. 2011 г./, органите по приходите прилагат разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.124а от ДОПК, регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски.

В конкретния случай, в резултат на извършената ревизия е направената корекция на  облагаемия доход на лицето за конкретните  периоди /от приходоиз­точник - стопанската дейност/, в посока увеличение на финансовия резултат на предприятието на едноличния търговец със сумата на всички разходи, за които не са представени първични счетоводни документи и не е доказано да е налице дей­ствително извършена стопанска операция. Указано е, че когато органите по прихо­дите установят укрити доходи от дейността на ЕТ, това дава основание да се при­еме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като са­моосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по ре­да на чл.122 – 124 от ДОПК. Нормата на чл.124а  от ДОПК препраща към реда по чл.122 от с.з. и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците. Раз­поредбата на чл.124а от ДОПК, регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК и оправомощава органите по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК да определят и задължителните осигурителни вноски.

В хода на настоящото ревизионно производство, според приходната админи­страция, е доказано наличието на  предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл.122 ал.1, т.1, т.2, т.4, т.6 и т.8 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл.124а от ДОПК.

Предвид констатираното в хода на ревизията на З.И. наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване принципите на добросъвест­ност и служебно начало, с обжалвания РА ревизиращият орган е пристъпил към оп­ределяне на осигурителния доход на ЗЛ по реда на чл.122 – 124 от с.з., в който е включен и укритият доход от търговска дейност

Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качест­вото му на самоосигуряващото се лице, за годишно изравняване за 2009 г., 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са в резултат на установения с РА № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016  г. нов размер на осигурителния доход за посочените години, ус­тановен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК във връзка с чл. 124а от с.з.

Установените с ревизията задължения на ревизираното лице за авансови вноски /за 2008 г., 2009 г., 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г./ за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване и задълженията за лихви върху невнесените в законоустано­вения срок авансови вноски,  дължими  въз основа на обстоятелството, че жалбопо­дателят упражнява трудова дейност като ЕТ „Е. - З.Е.“, са опре­делени в съответствие с разпоредбите на КСО, ЗЗО и ЗБДОО - съобразно действа­щите за посочените години размери на минималния месечен осигурителен доход и на задължителните осигурителни вноски. При определяне на окончателния месечен размер на осигурителния доход е направено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО: за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. – 2 000.00 лв., а за 2013 г. – 2 200.00 лв.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като посочил подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Посочил е също така, че е установена презумпция за истинност на фактическите констатации в издадения РА за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК – същите се считат за верни до доказване на противното в производ­ството по неговото обжалване, когато наличието на основанията е подкрепено със събраните доказателства, поради което е разместена и доказателствената тежест – прехвърля се върху жалбоподателя. В случая оборването на констатациите не е извършено чрез пълно насрещно доказване с допустимите по ДОПК доказателст­вени средства.

По отношение на определените задължения за ЗОВ за 2009 и 2010 г., решаващият орган е посочил, че съобразно т. р. № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС, с което Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че нормите на чл.122 – 124 от ДОПК „относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за пораждащи ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК /ДВ, бр.14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./“, следва допълнително установените с ревизията окончателни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за 2009 г., 2010 г. и за периода 01.01.2011 г. – 14.02.2011 г. да бъдат отменени. По отношение на направените от ЗЛ възражения в насока допълнителни задължения за ЗОВ, решаващият орган е приел същите за неоснователни, като е изложил подробни доводи, като е посочил националното и европейско законодателство, уреждащо този вид отношения.

Посочено е също така, че във връзка с посочените международни разпо­редби, с ИПДПОЗЛ № Р-16-1403473-040-03/10.11.2014 г. от ЗЛ е изискан документ относно удостоверяване на приложимото законодателство съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС за периода на ревизията 01.01.2008 г. - 31.12.2013г. - издадено Удостоверение А1. Документи, във връзка с цитираното ИПДПОЗЛ не са пред­ставени нито в указания срок, нито към датата на завършване на ревизионното производство, нито в настоящото административно производство. В хода на реви­зионното производство е извършена и справка в информационните масиви на НАП за въведени Удостоверения А1 относно издаден от данъчните администрации на Република България и на Република Кипър документ за приложимо осигурително и данъчно законодателство, от която е установено, че няма издадено Удостоверение А1 от тези администрации на физическото лице З.Е.И..

Констатирано е и, че в хода на настоящата ревизия от ЗЛ е представена дек­ларация, към която са приложени документи на гръцки език, без да е направен ле­гализиран превод на български език, но според решаващия орган същите не могат да заместят законово определения документ - Удостоверение 1 за приложимо зако­нодателство, а освен това в тях са вписани данни за периоди, които не касаят реви­зирания период.

В предходното съдебно производство е приета без възражения ССчЕ, от ко­ято е установено, че З.Е.не е получавала никакви суми и активи от дейността на ЕТ /което не е спорно в процеса/.

Пак в предходното съдебно производство като свидетел е разпитано лицето И.К., от чийто показания е установено, че повече от 12-13 години З.Е.не е в България, не се занимава с дейността на ЕТ и няма отношение към действията на предприятието, а той самият, управлява ЕТ с пълномощно, да­дено му от нея.

В изпълнение указанията на ВАС, в с.з. на 09.10.2018 г. и в с.з. на 04.12.2018 г. са изслушани и приети без възражения от страните основна и допълнителна ССчЕ. За изготвяне на експертизите, вещото лице е работило единствено и само с приложените по административната преписка документи, тъй като представлява­щият ЕТ И.К. е посочил, че освен представените в предходното ревизи­онно производство документи с други не разполага. Вещото лице сочи, че не му е предоставена и информация за това, кой извършва счетоводното отчитане и къде се съхраняват счетоводните регистри и документи.  

На база наличната информация, експертизата е установила, че фактурите, описан на стр. 35 – 122 от РД за покупка на стоки и услуги, са събрани в хода на предходното ревизионно производство, присъединени към приключила с обжалва­ния РА и разходите по тях са признати в хода на ревизията за данъчни цели /пред­ставени са в табличен вид/. Експертът е посочил също, че фактури, декларирани в дневниците за продажби, но непредоставени в оригинал или в заверено копие, които ревизиращият екип не признава като разход за съответните години, са подробно описани на стр. 19-26 от РД, като и те са представени в табличен вид в експертизата.

Експертизата е констатирала, че ревизиращият екип, вследствие направения анализ, приема като разходи направените такива за заплати и осигуровки, които се доказват от направените проверки в ИМ на НАП, извършените насрещни проверки на ФЛ, работили по трудови правоотношения, направените разходи по фактури, описани в таблиците от стр. 35 - 123 в РД, и не приема като разход, описаните фак­тури по таблиците от стр. 19 – 26 от РД, поради липса на документална обосно­ваност. Вещото лице е представило по години признати и декларирани разходи.

По отношение доставките от „Автобусни превози – Септември“ ЕООД, вещо­то лице не е установило контакт, поради липса на фирмата на посочения адрес за кореспонденция, както и други данни за контакт с това дружество. Експертът е ус­тановил, че сочените фактури не са включени в описа на признатите разходи, поради липса на документална обоснованост. Като такива са приети и останалите фактури в описа на стр.19 -26 от РД. Вещото лице е определило финансовият резултат на ЕТ за всяка една година поотделно, като е включило признатите раз­ходи по фактури, описани в таблица на стр. 35 – 54 от РД, а по отношение на всички останали въпроси, сочи, че не може да отговори, тъй като липсва счетоводна до­кументация.   

Експертизата е установило, че разходната част за процесните ревизирани го­дини е правена на база признати разходи, а не чрез елиминиране и анализ на раз­ходи, които не се признават за данъчни цели.

От допълнителната ССчЕ, изготвена на база посещение в офис на НАП, се установява, че за 2009 г. установените приходи от ревизията са декларирани по ГДД – 370 431.91 лв., по СД по ЗДДС – 370 430.70 лв.; а за 2010 г. установените от ревизията приходи са – 324 107.62 лв., а по СД по ЗДДС – 324 107.62 лв.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че приходите в РД и РА са определени на база ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Сочи, че за 2009 г. има приложена ГДД, а за 2010 г. – ГФО, публикуван в ТР, но същият е в хиляди лева, а не – лева отчет, а в РД по отношение на тази година е посочено, че приходът в левова рав­ностойност е на база СД по ЗДДС. Такива обаче не са приложени по делото, както и други доказателства за 2009 и 2010 г.  По отношение на разходната част, вещото лице сочи, че са налице разходи, за които има фактури, и това е единственото до­казателство, защото липсва каквато и да било друга счетоводна информация . СД, счетоводни справки, регистри и пр.

В хода на съдебното производство към делото е приобщена СД по ЗДДС за  2009 г. и 2010 г. и дневници за продажби на РЛ за същия период във вид на разпечатки от ИМ на ТД на НАП – Пловдив.

При така установеното от фактическа страна съдът формира след­ните правни изводи:  

С обжалвания РА са определени допълнителни задължения за З.Е.с ЕТ „Е. – З.Е.“ за доходи от стопанска дейност, съглас­но чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.

Предвид факта, че З.Е., според подадена от нея, заверена в кон­сулската служба при посолството на Р България в гр. Никозия, декларация вх. № 1545/18.02.2016 г. (л.1456, т.5, адм. д. № 1932/2016), ведно с приложени към нея документи, непреведени от гръцки език, писмо от ОД на МВР – Смолян за пътува­ния в чужбина на лицето вх. № 9375/13.10.2014 г. (л.862, т.3, адм. д. № 1932/2016) и справка за родствени връзки от НАП – база население (ЕСГРАО), безспорно се ус­тановява, че лицето живее в Р Кипър. Същевременно, от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че лицето има постоянен адрес ***, притежава нед­вижими имоти, както и има наети под наем такива, съгласно представените справки от АВ – Пловдив (л.682, т.3, адм. д. № 1932/2016) и Пазарджик (л.661, т.3, адм. д. № 1932/2016).

От всички събрани по делото доказателства пък безспорно се установява, че нейното предприятие – ЕТ „Е. – З.Е.“ осъществява и към нас­тоящия момент стопанска дейност на територията на Р България, което се подк­репя, както от извършените многобройни ревизия за периода 2008 – 2014 г., така и от частично представените по делото счетоводни документи и от показанията на св. И.К.. Отделно от това, при извършена служебна справка от съда в ТР на АВ – Пловдив, към 16.01.2019 г. се установи, че търговецът е със статус – действа­що дружество с ФЛ – търговец З.Е..

Спорният въпрос в случая е, дължи ли З.Е.данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ от дейността на ЕТ, която се развива на територията на Р България.

На първо място, съгласно чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носи­тели на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл.8 ал.1, доходите, които произтичат от стопан­ска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Репуб­лика България.

От друга страна, чл.7 ал.1 от Спогодба между Република България и Репуб­лика Кипър за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имущест­вото, ратифицирана със закон, приет от 38-o Народно събрание на 20.12.2000 г. - ДВ, бр. 108 от 29.12.2000 г. Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 14 от 13.02.2001 г., в сила от 3.01.2001 г., постановява, че печалбите на пред­приятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопан­ска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в дру­гата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

В този смисъл, съдът намира, че по отношение на доходите от стопанската дейността на регистрирания от З.Е.ЕТ безспорно е налице хипотезата на чл.8 ал.1 от ЗДДФЛ, като в този случай са без значение и показанията на св. Ке­хайов, че дейността всъщност се осъществява от него, а не от Енчева. И това е та­ка, тъй като едноличният търговец, като субект на търговското право, е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да из­вършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова пра­восубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възмож­ността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, като страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продъл­жава да бъде физическото лице.

Съгласно чл.10 ал.1 от ДОПК всички процесуални действия в административ­ното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица. Разпоредбата на чл.10 ал.4 от ДОПК регламентира възможността лицата в адми­нистративните производства по реда на ДОПК да се представляват от пълно­мощници (в случая е имало двама такива – И.К. – от 2005 г. (л.1373, т.5, адм. Д. №1932/2016 г. и посоченият по-горе договор за управление от 01.03.2010 г., и Г.П. – от 2013 г., съгласно пълномощно от 2013 г. (л.1475, т.5, адм. д. №1932/2016). Осъществяването на представителната власт се реализира въз осно­ва на писмено пълномощно. Кодексът не поставя изискването пълномощното да бъде нотариално заверено. Единственият случай, в който за осъществяването на представителната власт на пълномощник се изисква нотариална заверка на пълно­мощното, е получаването на издадено удостоверение за наличието или липсата на задължения съгласно чл.87 ал.7 от ДОПК.

Или иначе казано, лицата, които имат право да представляват търговеца, включително да сключват сделки от негово име, са: - управителят/ изпълнителният директор на търговското дружество, прокуристът и търговският пълномощник в рамките на пълномощното. Лицата, изброени по-горе, имат право да сключват дого­вори и да поемат задължения от името на дружеството.  Прокуристът и търговският пълномощник притежават представителна власт по силата на нотариално заверено пълномощно/ чл.21 ал.1 и чл.26 ал.1 ТЗ. Лицата, които не са законни представители на търговеца/управител, прокурист/ и не са негови търговски пълномощници  не притежават представителна власт да сключват сделки от името на търговеца.

 Какво се случва, когато лице, което не попада сред изброените по-горе извърши действия, от които произтичат права и задължения за търговеца ?

Ако не се касае за търговец, а за физическо лице, то сключените сделки без представителна власт са недействителни /чл.42 от Закона за задълженията и договорите/. В търговските отношения обаче е възприет друг принцип – извърше­ните действия от лице без представителна власт обвързват търговеца, ако той вед­нага не се противопостави на тях. Тези сделки се намират в състояние на висяща недействителност. Тази висяща недействителност продължава, докато управителят на дружеството не узнае за действието. Ако веднага  след това той се противопос­тави, сделката се счита за недействителна. Санирането на такива сделки се презю­мира, щом лицето, което представлява търговеца не се противопостави веднага след узнаването им. Този принцип е възприет в чл.301 от Търговския закон - когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узна­ването. Противопоставяне на предприетото действие след веднага  неговото узна­ване, като само законният представител на търговеца /управител, прокурист/ може да се противопостави на действия на лице без представителна власт, които по­раждат правни последици за търговеца. Законът казва, че противопоставянето трябва да бъде направено веднага след узнаването. В противен случай се смята, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт. За­конът обаче не въвежда специални изисквания за начина, по който трябва да бъде извършено противопоставянето. По правна своята същност то представлява из­рично волеизявление, което трябва да достигне и да бъде прието от насрещната страна. Това може да бъде направено устно или в писмена форма. И в двата слу­чая обаче противопоставянето трябва да е изрично и по категоричен начин да изра­зява непризнаването на действията на мнимия представител. В правната теория и в търговската практика се приема, че  мълчанието на търговеца в хипотезата на чл. 301 ТЗ се приравнява на съгласие („потвърждаване“) на извършените от негово име, но без представителна власт, действия.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая отговорността относно опре­делените задължения на З.Е.с ЕТ „Е. – З.Е.“ от стопанска дейност, макар и неизвършвана фактически от нея, а чрез прокуриста, при положение, че липсва каквото и да било изявление в тази насока от същата, е изцяло нейна, поради което и правилно органите по приходите са определили су­бекта на задълженията, още повече, че жалбата е подадена от И.К., а видно от материалите по административната преписка, кореспонденция е водена и със З.Е., предвид представените от нея декларация и съпътстващи я документи.

На второ място, съдът намира, че органът по приходите правилно е конста­тирал, и че са безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата и по чл.122 ал.1 т.1., т.2, т.4, т.6 и т.8 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (непода­дена декларация за 2010 г.); налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за да­нъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на осно­вата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл.28 и когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производ­ството, съхранявани на електронен носител.

Горните изводи са мотивирани с факта, че за 2010 г. от З.Е.не е подадена ГДД за 2010 г., при извършване на предходната ревизия от страна на РЛ не са представени никакви документи, не са подавани ГФО към АВ, РЛ не е пред­ставило заведена счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч и чл. 123 от ЗДДС, няма данни за организирано текущо счетоводно отчитане в съответ­ствие с изискванията на чл.4 т.1 от ЗСч, както и за синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане.

Установени са също така и некоректни и противоречиви данни в СД по ЗДДС, констатирани от представените в ревизионното производство  документи и  тези, иззети с опис от ОП – Пазарджик.

В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбопо­дателя, че не са налице предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като, нито в хода на ревизионното производство, нито в администра­тивното обжалване, а така също и в предходното и настоящо съдебно производство не са представени в цялост счетоводни документи и регистри, от които да се фор­мира противоположен извод. Текстовете на посочените т.т.1., 2., 4, 6 и 8 от ал.1 на чл.122 от ДОПК са категорични – - за 2010 г. не е подадена ГДД; налице са реали­зирани приходи, които не са декларирари; липса на счетоводна отчетност – на хар­тиен или електронен носител и осуетяване достъпа на органите по приходите до обектите и счетоводството на ревизираното дружество; лицето З.Е.е извън страната и не е предоставило необходимата информация на ревизиращия екип (видно от 4 бр. ИПДПОЗЛ, изпратени до нея), както и не е осигурен достъп до фирма или лице осъществяващо счетоводната отчетност на търговеца (потвърдено и от ССчЕ). Предвид изложеното, органът по приходите на е в състояние да определи задължения в ревизия по общия ред, определен в ДОПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и по отношение липса на мотиви на РА, тъй като същият е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това, изложе­ние на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съ­държа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл.120 ал.2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика, мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изис­каните му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задъл­жения. В хода на и на двете ревизии органите по приходите са попълнили препис­ката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена про­верка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извърше­ните въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъ­образност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.

Извън това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице, в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до реша­ващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от тези възможности.

Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-16001615005443-091-001 от 26.04.2016 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост.

Съдът намира за безспорно в случая, че от страна на РЛ не са представени изисканите доказателства и писмени документи, въз основа на които, органите по приходите да определят задълженията на лицето по общия ред, като в този смисъл съдът споделя изцяло мотивите на ревизиращия екип, като по-долу ще изложи подробни съображения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно органите по приходите са занижили размера на разходите, както и, че не е извършена про­верка в дневниците за покупки с цел установяване на реалния размер на извър­шените разходи.

По данни от ИМ на НАП и от частично представените документи в пред­ходната ревизия е установено, че ЗЛ е документирало доставки от продажба на би­лети, хранителни стоки и напитки чрез регистрирани касови апарати за обект к. к. „Топлата вода“ – гр. Белово, от присъединените, получени от ОП – Пазарджик доку­менти е установено, че част от иззетите документи са свързани с приходите и раз­ходите от дейността на плажа на комплекса, като според показанията на Кехайов, всички тези приходи и разходи са осчетоводени. Същевременно е извършена и проверка в ПП VAT 14 на РЛ за посочените по-горе данъчни периоди и е уста­новено, че са декларирани продажби по касов апарат с отчет в края на съответния месец и същите са в по-голям размер от тези по иззетите справки, получени от ОП – Пазарджик, което е отдадено на липсата на справки за някои месеци. Отделно от това е установено, че ЕТ „Е. – З.Е.“ е посочила в дневниците за покупки по ЗДДС за ревизираните периоди фактури, които не са представени от РЛ, поради което ревизиращият екип не е в състояние да установи дали същите са издадени на РЛ по данъчни периоди и размери. Тези фактури са подробно описани в РД на стр.19 – 26, като е посочено, че не са представени и двете ревизионни про­изводства.

От друга страна, що се отнася до фактурите, издадени от „Автобусни превози – Септември“ ЕООД, предвид изложеното по-горе по отношение на това дружество – неоткриване на представляващ на адреса за кореспонденция, както от органа по приходите, така и от вещото лице по настоящото производство;липсата на догово­ри, анекси, споразумения; липса протоколи за място и дата на предаване/приемане на стоките, както и извършване на услугите; липса на счетоводна и друга търговска документация и не на последно място, липса на кадрови ресурс; представляващият това дружество е представляващ още на голям брой регистрирани в офис Пазар­джик на НАП дружества, както и големия размер на задълженията към бюджета, е прието, че тези фактури не отразяват реални доставки, издадени са неправомерно и не пораждат право сумите по тях да бъдат признати като разход за дейността на ЕТ „Е. – З.Е.“.

Предвид изложеното е необходимо да се посочи следното: - съгласно ЗКПО, определени разходи, които дружествата осчетоводяват като текущи, не се призна­ват за данъчни цели. Това означава, че дружеството ги отчита счетоводно като раз­ходи по сметки от гр. 60, но е длъжно за целите на определяне на своя данъчен фи­нансов резултат да преобразува в увеличение с техните стойности счетоводния си финансов резултат, което води до по–голям размер на данъка, в следствие увели­чения размер на данъчния финансов резултат. Тези разходи представляват данъч­ни постоянни разлики и са уредени в нормата на чл.26 от ЗКПО. Под данъчни пос­тоянни разлики следва да се разбира, че те никога няма да бъдат признати за да­нъчни цели. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този за­кон - разпоредбата е пряко свързана с чл.10 от закона и принципът за докумен­талната обоснованост, не са признати за данъчни цели. Според ал.1 на цитираната разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документал­но обоснован чрез първичен счетоводен документ (обикновено фактура) по смисъ­ла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно и точно стопанската операция. В самия Закон за счетоводството се предвижда предприятията да осъществяват сче­товодството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документите съгласно дейст­ващото законодателство. Най-общо, документирането представлява писмено дока­зателство за протекли стопански процеси и събития. Чрез документирането се оси­гурява възможност да се обхванат многобройните обекти по време и място на съ­ществуване и движение. Чрез документирането се гарантира доказателствената си­ла на получената от системата на счетоводната отчетност информация.

Терминът „документална обоснованост на доставката” не се съдържа и в ЗДДС, но съдържанието му може да бъде изведено от аналогичните разпоредби на Закона за счетоводството.

Принципът на документалната обоснованост на доставката е пряко свързана с т.нар. „данъчни измами с нереалност на доставката”. Съгласно чл.4 ал.3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обос­нованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставя­нето на документите съгласно действащото законодателство.

Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински до­кумент, документ с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятел­ства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен ре­ги­стър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация в На­ционалната агенция за приходите.

От друга страна, съгласно Разяснение № 96-00-414 от 24.10.2008 г. на изпълнителния директор на НАП „когато стопанските взаимоотношения са между предприятия, принципът за документалната обоснованост изисква лицето, което получава стока или услуга, да притежава първичен счетоводен документ и фис­кална касова бележка, отговарящи на изискванията на нормативните актове. Прите­жаването само на касов бон, който не носи необходимия минимум идентифицираща информация съгласно изискванията на ЗСч, не е достатъчно основание за приз­наване на разход за данъчни цели. Ето защо е необходимо едновременното при­тежаване и отразяване в счетоводната документация на първичен счетоводен до­кумент и фискална касова бележка при получателя на услугата.”

Представянето на всички тези документи невинаги е възможно, тъй като в търговския оборот често съставянето им се пропуска от контрагентите. Поради това е напълно възможно една реално осъществена доставка да не може да бъде дока­зана, а от друга страна една нереално осъществена доставка да бъде надлежно документирана. Това налага много внимателна преценка на доказателствата за всеки конкретен случай, както от страна на органите по приходите, така и от страна на съда.

Или иначе казано, в случая е безспорно установено, че в дневниците за по­купки на З.Е. са посочени фактури, които не са представени от РЛ, включително и до приключване на настоящото съдебно производство; несъмнено е установено и, че от страна на „Автобусни превози – Септември“ ЕООД не са налице извършени реални доставки/още веднъж следва да се подчертае процесните фактури от този доставчик, нямат отношение и не са идентични с фактурите пред­мет на развилото се предходно съдебно производство, вкл. и тези фактури, реал­ността на доставките по които е признат с влязъл в сила съдебен акт, няма дока­зателства да са били отразени като разход в счетоводството на ЕТ, респ. същият да не е признат за данъчни цели/, а само са налични документи, и предвид изло­женото, всички те не следва да бъдат приети за действително извършени разходи, за да бъде увеличен финансовият резултат на търговеца.

В подкрепа на горното е и обстоятелството, че органът по приходите е приел като разход сумите по фактурите, описани в РД от стр.35 по стр.123 в РД, като е посочено, че същите представляват официални документи с достоверни данни, както и, че този разход е свързан с дейността на фирмата, предвид събраните по административната преписка доказателства .

Горното се подкрепя и от изводите на вещото лице, по приетите без възра­жения основна и допълнителна ССчЕ в настоящото съдебно производство, в която експертът по голяма част от въпросите сочи, че не може да отговори поради лип­сата на счетоводна документация – счетоводни регистри, счетоводни справки,  обо­ротни ведомости. Посочено е също така, че: - липсва информация и  документална обоснованост за декларираните в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизи­раните години разходи в сочените размери, а са посочени само стойности;  не е из­следван и разходът за амортизации, което отново се дължи на липсата на счето­водна документация. Т.е. на практика, не може да се установи кои разходи са дей­ствителни и кои не.

Поради това, съдът намира, че правилно от страна на приходната админист­рация е прието да се анализират всички представени фактури, да се установи дей­ствителността на всяка една доставка, след което да се признае разходът по нея, което в крайна сметка да се отрази и на годишния финансов резултат за опреде­ляне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

 Аналогичен е изводът на този съд и по отношение на обстоятелството, че органите по приходите са приели като приходи на търговеца, тези посочени в ГДД за всяка една от ревизираните години, съответно по СД по ЗДДС, за годините, в които не е подадена ГДД. Очевидно е, че при липса на счетоводна документация, регистри, главни книги, оборотни ведомости, и пр., не е възможно да се определят действителните приходи на търговеца, като горното отново се подкрепя изцяло от приетата по делото ССчЕ.  

В този смисъл съдът кредитира заключението на вещото лице като коректно и безпристрастно изготвено, отговарящо на поставените задачи, но същото по ника­къв начин не променя изводите на приходната администрация, а дори – напротив, изводите на експерта са в подкрепа на установеното от данъчните органи.

Що се отнася до указанията на ВАС относно коментар по приложеното по административната преписка Решение №13580/17.10.2013 г. по адм. д. № 12322/ 2012 г. по описа на ВАС, О. (л.2013, т.7, адм. д. № 1932/2016), съдът намира за необ­ходимо още веднъж да отбележи следното:

На първо място, по настоящото дело са приложени следните няколко броя РА, издадени на ЕТ „Е. – З.Е.“, а именно: - РА № *********/25.08.2008 г. (л.1350, т.5, адм. д. № 1932/2016 г.); РА № *********/09.05.2011 г. (л.1766, т.6, адм. д. № 1932/2016 г.); РА № *********/11.04.2011 г. (л.1777, т.6, адм. д. № 1932/2016 г.); РА № 16140997/26.08.2014 г. Към преписката е приложено и цитираното по-горе решение на ВАС, касаещо РА № *********/21.01.2010 г. Последно соченият РА касае фактури № 2112/05.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г., издадени от „Автобусни превози – Септември“ ЕООД, като същият е отменен, с което е призната реалност на доставките по тях и правото на приспадане на ДК в общ размер на  270 273.60 лв. Отменен е и РА № *********/11.04.2013 г., касаещ издадени от това дружество фактури за данъчни периоди 01.06.2010 г. – 31.08.2010 г. и 01.06.2011 г. – 30.09. 2011 г., с което е призната реалност на доставките и правото на приспадане на ДК в размер на 76 290.04 лв. Всички останали РА са потвърдени.

На второ място, видно от приложената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г. (л.934, т.4, адм. д. №1932/2016 г.) от ЕТ „Е. – З.Е.“, търговецът не е осчетоводил фактури: № 2112/05.02.2009 г. и № 2352/29.07.2009 г., предвид посоченият данъчен резултат.

На следващо място, при извършена служебна проверка в ТР на АВ – Плов­див, съдът установи, че за периода 2011 – 2014 г., в „Автобусни превози – Септем­ври“ ЕООД, са настъпили няколко промени, свързани с промяна на седалище и ад­рес на управление на дружеството, със собственика на едноличния капитал на дру­жеството, а така също и с управителите, назначавани в това дружество.

И не на последно място, вещото лице по настоящата ССчЕ при посещение на последно соченият адрес в ТР на АВ – Пазарджик, е установило, че преди време е имало няколко фирми на този адрес, но в момента не е открит никой по думите на охраната.

Предвид факта, че ревизията на ЕТ „Е. – З.Е.“ се провеж­да по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, настъпването на промени във фактическата обстановка и най-вече на обстоятелството, че липсва осчетоводяване на посочени­те две фактури от 2009 г., издадени от „Автобусни превози – Септември“ ЕООД на ЕТ, съдът намира, че същите не следва да бъдат взети предвид в настоящото ре­визионно производство при определяне различен размер на данъчния финансов резултат.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока липса на изрично посочване по кои доставки и в какъв размер не са признати извър­шени разходи, тъй като в РД е посочено конкретно за кои периоди са представени фактури, издадени от това дружество, както и самите фактури са описани в посоче­ната по-горе таблица, по която не са признати доставките. Подробно са посочени и причините за това – липса на реална доставка, поради неоткриване на търговеца на адреса на управление, липса на кадрова обезпеченост, липса на материално-техническа база, които обстоятелства са потвърдени и от вещото лице по ССчЕ в настоящото съдебно производство.    

В резултат на изложеното съдът намира, че правилно е прието, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1., т.2., т.4, т.6 и т.8 от ДОПК и на проверявания субект е изпратено Уведомление чл.124 от ДПОК, с което е бил известен същият, че данъчната основа във връзка с определяне на данъчните му задължения за процесните данъчни задължения ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Следва да се има в предвид, че, когато се установи наличие на обстоятел­ство по чл.122 ал.1 ДОПК, данъчната основа за облагане със съответния вид данък се определя въз основа на анализ на обстоятелствата, посочени неизчерпателно в чл.122 ал.2 ДОПК, като анализът се прави на относимите обстоятелства, т.е. на тези от тях, за които се съдържа информация и, които могат да имат значение за определяне на данъчната основа. В конкретния случай, при ревизията е извършен подробен анализ на конкретно посочени обстоятелства по чл.122 ДОПК. Разпоред­бата изисква определяне на данъчната основа, като се вземат предвид изброените обстоятелства, но това посочване нито е задължително, нито е изчерпателно, пора­ди това, че не се съдържа изискване да бъдат анализирани и взети предвид всички обстоятелства, а в т.16 е предвидено, че могат да бъдат взети предвид и други доказателства, които имат значение за определяне на данъчните задължения. От изложеното следва, че анализът следва да обхване само относимите обстоятел­ства, т.е. тези, които в конкретния случай имат значение за определяне на данъч­ната основа на ревизирания субект и, за които са налице конкретни данни. Изиск­ването за анализ на същите е предвидено с цел да се определи данъчна основа, която в най-голяма степен се доближава до реалната данъчна основа, но последи­ците от прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа по чл.122 ДОПК следва да бъдат понесени от данъчния субект, който е допуснал осъщест­вяването на някое от основанията за приложение на този ред.

В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, опровер­гаващи тези констатации. При тази безспорно установена фактическа обстановка по делото, съдът счита направените констатации от органите по приходите за правилни и законосъобразни.

Още веднъж, следва да се подчерта, че неминуемо, така определената облагаема основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК са регламентирани критериите за определяне на облагаемата основа, като по този начин различието се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154 чл.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с § 2 ДР от ДОПК. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

   В случая, без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства.          

Или съгласно презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по правилата на чл.122 от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на процеса.

Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че данните от приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, налагат несъмнения извод, че за процесния ревизиран период жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки и услуги, които не са намерили отражение в счетоводните регистри на търговеца; които не са декларирани; част от тях не са намерили отражение в СД по ЗДДС за съответните отчетни периоди, както и е не е начислен дължимия към бюджета данък от стопанската дейност на ЕТ „Е. – З.Е.“          

Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните от него доказателства, включително и посредством експертните заключения на приетите по делото основна и допълнителна ССчЕ.

Няма причина, при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за облагане за обсъждания период и съответното изчисление на размера на дължимите данъци, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи също не са допуснати нарушения на закона. Не са налице  доказателства, които да подлагат на съмнение така възприетите изводи на ревизиращите органи.

В заключение, и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Обратно, в случая, органите на приходната администрация, установиха по  безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и логичен извод за наличие на неотчетени приходи от продажби от страна на ревизираното лица - ЕТ, при което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са начислили следващият се от това данък.

Крайният извод, който се налага, че ревизионният акт, като правилен и законосъобразен в частта за определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него -  отхвърлена като неоснователна и недоказана. 

ЗА ЗОВ.

Що се отнася до задълженията, определени за ЗОВ, съдът намира жалбата също за неоснователна със следните аргументи:

На основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По чл.5 ал.2 от КСО то е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2, и 4 правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на т. т. 1 и 2 на ал.7. На основание чл.6 ал.9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (чл.6 ал.8 и чл.157 от КСО и чл.2 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Налице е основание за дължимост на здравно-осигурителни вноски по чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/. Съгласно тази разпоредба задължител­но осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл.29 ал.3 от ЗЗО/. В чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигури­телна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, об­разувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигу­рителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюд­жета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6 ал.8 от КСО”.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че на основание на посочените по–горе нормативни актове на вторичното право на Европейския съюз, тя не дължи осигурителни вноски в България за ревизирания период.

Съгласно чл.13 §2, б.“б“ от Регламент 1408/71, лице, което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и, ако пребивава на територията на друга държава.

В хипотезата на чл.14 б.“в“ (ii) от Регламент 1408/71, когато държавата, на чиято територия лицето упражнява самостоятелна трудова заетост, е направила вписване в Приложение VII на регламента, се прилагат паралелно законодателст­вата на двете държави, но поотделно съобразно осъществяваната от лицето дей­ност във всяка една от тях. Тъй като държавата, на чиято територия РЛ упражнява самостоятелна трудова заетост - РБългария, е направила вписване в Приложение VII на Регламент 1408/71, то в случая ревизираното лице ще бъде подчинено на со­циалноосигурителната система на България.

От 01.05.2010 г. e приложим Регламент /ЕО/ 883/2004 на Европейския парла­мент и Съвета за координация на системите за социално осигуряване и регламент за неговото прилагане - Регламент 987/2009. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на за­конодателството на тази държава (основание чл.11 (3) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законода­телството на само една държава–членка (на основание чл.11 §1 от Регламент № 883/2004). Спрямо лице, което обичайно осъществява дейност като заето и като самостоятелно заето на територията на различни държави–членки се прилага законодателството на държавата–членка в която лицето е заето на основание чл.13 §3 от Регламент № 883/2004.

Предвид и изложеното по-горе в частта за представителната власт на пълномощника, следва да се посочи също така, че упълномощаването на търговски пълномощник не лишава ревизираното физическо лице от качеството на задъл­жено за осигурителни вноски, защото обратното би означавало, че с такова упълно­мощаване, представляващо волеизявление на частното право, физическо лице би могло да се освободи от законоустановени публични задължения.

Неоснователен е възражението и в насока, че след като жалбоподателката не е получила реално процесния доход от дейността й на едноличен търговец, тя не дължи осигурителни вноски. Този довод не държи сметка за извършването на ревизията по особен ред, при което, поради поведение на самото задължено лице, основата за облагане се определя по специален ред, и въз основа на нея се устано­вяват осигурителните задължения, като от 15.02.2011 г. това е допустимо и за осигурителните задължения, на основание на чл.124а ДОПК.

Ето защо, съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна, а РА, като правилен и законосъобразен в частта за допълнително определени задължения за ЗОВ, следва да бъде оставен в сила. Следва да се посочи и че това тълкуване на закона съответства напълно и на задължителните указания на ВАС, като предход­ния съдебен акт е отменен единствено и само с оглед правилното определяне на основата за изчисляване на тези задължения, а същата се възприе изцяло за правилна и законосъобразна предвид изложеното в частта по ЗДДФЛ.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се конста­тираха в размер на 11 641 (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и един) лева, представляващи – 1. Юрисконсултско възнаграждение по 4 106 лв. за двете първи инстанции и 3079 лева за касационната инстанция, предвид факта, че в съдебно заседание пред ВАС не се е явявал процесуален представител и 2. 350 лева, депозит за вещо лице.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Е.И. с ЕТ “Е. – З.Е.”, с  адрес по чл.8 ДОПК: ****, Булстат *********, РА № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 486/15.07.2016г. на Директора на дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Пловдив,  в частта за определените данъчни задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 13 093.91 лв. и лихви 3 151.26 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 20 824.93 лв.  и лихви 10 610.42 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ  за 2011 г., в размер на 18 417.00 лв. и лихви в размер на  7 486.45 лв., данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 30 540.98 лв. и лихви 9 335.52 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 11 598.42 лв. и лихви 2 338.04. лв., както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигурява­щото се лице, както следва: авансови вноски за ДОО за 2008 г. за 489.60 лв. и лихва за 631.27 лв.; авансови вноски за ДОО за 2009 г. за 405.60 лв. и лихва за 424.21 лв.; авансови вноски за ДОО за 2010 г. за 554.40 лв. и лихва за 462.86 лв.; авансови вноски за ДОО за 2011 г. за 645.12 лв. и лихва за 406.55 лв., авансови вноски за ДОО за 2012 г. за 645.12 лв. и лихва за 27448 лв., окончателни вноски за 2012 г. за 2 426.88 лв. и лихва за 737.53 лв.; авансови вноски за ДОО за 2013 г. за 691.20 лв. и лихва за 190.32 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2013 г. за  2688.00 лв. и лихва за 543.84 лв.; авансови вноски за ЗО за 2008 г. за 172.80 лв. и лихва за 145.21 лв.; авансови вноски за ЗО за 2009 г. за 249.60 лв. и лихва 174.26 лв.; авансови вноски за ЗО за 2010 г. за 403.20 лв. и лихва за 237.32 лв.; авансови вноски за 2011 г. за 403.20 лв. и лихва за 195.67 лв.; авансови вноски за ЗО за 2012 г. за 403.20 лв. и лихва 153.96 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. за 1 516.80 лв. и лихва за 460.98 лв.; авансови вноски за ЗО за 2013 г. за 432.00 лв., и лихва за 118.98 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2013 г. за 1 680.00 лв. и лихва за339.90 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2008 г.  за 144.00 лв. и лихва за 185.69 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2009 г. за 156.00 лв. и лихва за 163.17 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2010 г. за 252.00 лв. и лихва 210.39 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2011 г. за 252.00 лв. и лихва за 107.22 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. за 948.00 лв. и лихва за 288.10 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2013 г. за 270.00 лв. и лихва за 74.35.лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2013 г. за 1 050.00 лв. и лихва за 212.44 лв.; и изменен в обжалваната част за допълнително определените задъл­жения за задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване за 2011г., както следва:  окончателни вноски за ДОО от 2 426.88 лв. на 2 127.68 лв.; лихви върху окончателни вноски за ДОО от 1 150.25 лв. на 1 008.44 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване от 1 516.80 лв. на 1 329.80 лв.; лихви върху окончателни вноски за здравно осигуряване от 616.52 лв. на 540.51 лв.; окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 948.00 лв. на 831.12 лв. и лихви върху окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 449.32 лв. на 393.92 лв, като НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА З.Е.И. с ЕТ “Е. – З.Е.”, с  ад­рес по чл.8 ДОПК: ****, Булстат *********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурително практика“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 11 641 /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и един/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/