Р Е Ш Е Н И Е
№ 1749
гр.Плевен, 18,10,2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Цецка Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3669/2017 г. по описа на
ПлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано след отмяна на решението, постановено по
гр.д.№5456/2016 г. на ПлРС, от Административен съд – Плевен, и връщането му за
ново разглеждане от друг състав на съда.
С разпореждане от 29,05,2017 г. съдът е оставил жалбата на Ц.Ц.Д. без
движение, за отстраняване на нередовности, съгласно указанията на по-горната
инстанция – в случая Административен съд-Плевен. Съобщението е получено от
жалбоподателя на 21,06,2017 г. На 27,06,2017 г. е постъпила молба от същия, с
приложени писмени доказателства. В молбата е уточнено, че веднага след като е
узнал за процесния протокол №2 /което е станало в хода на адм.д.№5907/2014 г.
на АССГ , около датите 27-29 юни 2016 г., след с.з., проведено на 24,06,2016
г./, е подадена жалба срещу протокола. Изрично е посочено, че се иска
обявяването на протокола за нищожен.
С разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът
е приел, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на протокол
№2/20,02,2014 г. от заседание на комисия от ОСЗ-***, в състав – ***, ***и ***,
с който се отказва изпълнение на решение №433/01,07,2010 г., постановено по
адм.д.№989/2009 г. на АдмС-Плевен относно прилагането на решение №2790/24,02,2003
г., постановено по гр.д.№ 610/1996 г. на ПлРС, а при условията на евентуалност
– за отмяна на протокола като незаконосъобразен и решаване на спора по
същество.
С допълнително писмено становище от 27,06,2017 г. жалбоподателят навежда
още едно основание за нищожност на оспорвания акт – лицето, участвало като член
в Комисията под №3, не е било овластено заа това, тъй като липсва заповед за
назначаването й като участник в Комисията.
В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, като навежда
подробни доводи. Твърди, че обжалваният административен акт е нищожен, тъй като
е подписан от незаконен състав. Навежда доводи и в допълнителна писмена защита
от 13,10,2017 г. С молба от 13,10,2017 г. е оттеглено искането за поправка на
протокол от проведено на 19,09,2017 г. съдебно заседание.
В о.с.з. ответната по жалбата страна се представлява от юрк.***, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По основния иск за прогласяване нищожността на протокол №2/20,02,2014 г. от
заседание на комисия от ОСЗ-***, в състав – ***, ***и ***, с който се отказва
изпълнение на решение №433/01,07,2010 г., постановено по адм.д.№989/2009 г. на
АдмС-Плевен относно прилагането на решение №2790/24,02,2003 г., постановено по
гр.д.№ 610/1996 г. на ПлРС
Не се спори, а това се установява
от приетото като доказателство
Решение №01-А от 17,08,1994 г. на ПК ***, че е възстановено правото на
собственост на наследниците на ***, върху земеделска земя в землището на гр.***.
Не е спорно, че жалбоподателят Ц.Д. е наследник на ***, починал на 22,04,1954 г.
От приетия като доказателство заверен препис от съдебно решение, влязло
в сила на 01,04,2005 г., постановено по гр.д.
№610/1996 г. на ПлРС, се установява, че със същото, на основание
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, е признато за установено спрямо ***, ***и ***, правото
на собственост на наследниците на ***,
починал 1954 г., върху земеделска земя, възстановена
с протокол №562/16,11,1992 г.,
по заявление вх.№566/12,09,1991 г. на
ПК ***,
на наследниците на ***, по отношение на описани в решението имоти. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е подал до ПК *** заявление вх.№164/17,06,2009 г., с което моли ПК да отмени издаденото решение за възстановяване право на собственост и постанови ново,
съобразно постановеното по гр.д.№610/1996 г. на ПлРС решение №2790/24,02,2003 г. Не се спори, а това се
установява и от приетото като доказателство по делото решение №433/01,07,2010 г., постановено по
адм.д.№989/2009 г. на Административен съд -
Плевен, че Общинска служба Земеделие - *** е осъдена да
проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение
по подаденото от Ц.Д. заявление вх.№164/17,06,2009 г., като е
определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от датата на влизане в сила на решението.
Решението е влязло в сила на 10,03,2011 г. Понастоящем такова
произнасяне не е налице/или поне не са представени доказателства за обратното/,
което е станало причина жалбоподателят Ц.Д. да сезира съда с редица жалби в
тази връзка. Посоченото по-горе решение
е послужило да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Ц.Д.
от дата 27,10,2011 г., въз основа на който е образувано изп.дело
№20132/2011 г.
по описа на ДСИ при РС – Плевен. Във връзка с постановеното решение по адм.дело №989/2009 г. на АдмС - Плевен
е постановено последващо такова от 04,01,2011 г., с което е оставено без
уважение искане на Общинска служба Земеделие
– *** за тълкуване на Решение №433/01,07,2009
г. по същото дело.
На 20,02,2014 г. е съставен атакувания в настоящото производство Протокол
№2 от комисия в състав ***- началник ОСЗ - ***, ***– ст.експерт в ОСЗ *** и ***,
в който е отразено становището на ОСЗ ***, че съдебното решение може да бъде
изпълнено след като заинтересованата страна поиска от съответния съд
коригирането му с цел прогласяване на договора за доброволна делба за нищожен.
Няма данни, а не се и твърди от ответната страна, този протокол да е
връчван на ищеца. Същевременно самият жалбоподател Ц.Д. твърди, че се е
запознал със съдържанието му едва когато този протокол бил представен по
адм.д.№5907/2014 г. на АССГ, по което страни били страните и в настоящия процес.
Производството по
оспорване решенията на общинската служба по земеделие е особено производство,
уредено в специален закон – ЗСПЗЗ, в който е определен реда за обжалване,
различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване
на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както
и основанията за това, поради което следва да намерят приложение нормите на
АПК. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят
с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. Ето защо съдът приема, че жалбата на Ц.Ц.Д. е в
срок.
В действащото българско законодателство няма легално
определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел
критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния
акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административно-производствените правила, да не
противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на
закона.
За да е
законосъобразен административният акт, следва, на първо място, да е издаден от компетентен орган, оправомощен за
това, в пределите на неговата компетентност. Административният орган трябва да
е компетентен по материя, по място и по степен. На следващо място, за да е
законосъобразен административният акт, следва да е издаден в съответствие с
правната норма - материална законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в
предвидената от закона форма; да са спазени административно-производствените
правила и да не е налице порокът - превратно упражняване на власт. Нарушаването
на административно-производствените правила води до унищожаемост на
административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до
липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до
нищожност на административния акт.
Едно от
основанията за нищожност на индивидуален административен акт, какъвто безспорно
е атакуваното решение на поземлената комисия, е издаването му от
орган, действал при незаконен състав. Несъответствието на състава на комисията
с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа,
постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на
нищожност.
Видно от
представената по делото Заповед №РД-275/03,09,2012 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ - Плевен е, че със същата са опредени служителите, които да
подписват решенията, изготвени от ОСЗ - *** във връзка с възстановяването на
собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани, както следва: ***, ***и ***/л.37
от гр.д.5456/2016 г. на ПлРС – първоначално разгледаното дело/. Същевременно атакувания
протокол е подписан като трети член на комисията от различно лице от посоченото
в цитираната по-горе заповед, а именно – от ***. Съгласно чл.60а от ППЗСПЗЗ, в
редакцията му към датата на изготвяне на протокола, Решенията на
общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и
обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и тези за оземляване
на безимотни и малоимотни граждани, се подписват от Началника на службата и от
определените със заповед на директора на областната дирекция
"Земеделие" служители от службата. По делото няма представена
последваща на Заповед №РД-275/03,09,2012 г. заповед, с която от директора на
Областна дирекция Земеделие Плевен да са определени други лица, които да имат
правомощия да подписват решенията, изготвени от ОСЗ - *** във връзка с
възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Административният орган
не е ангажирал пред настоящата инстанция други доказателства, установяващи
включването на съответните специалисти в състава на поземлената комисия, с
оглед тежестта на доказване за изпълнение на законовите изисквания при издаване
на административния акт, която лежи на него съгласно чл.170, ал.1 от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че този протокол следва да бъде прогласен
за нищожен, тъй като едно от подписалите го лица – ***, не притежава
съответната материална компетентност и липсва надлежно делегиране на права.
Съдът счита, че следва цялата преписка по заявление вх.№164/17,06,2009 г. да бъде върната на
административния орган за произнасяне по същата.
С оглед изводите на съда за нищожност на атакувания протокол №2, то съдът
не дължи произнасяне по предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна
на протокола като незаконосъобразен и решаване на спора по същество.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но доколкото
не е поискал такива, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прогласява нищожността на основание чл.172, ал.2
от АПК на Протокол №2/20,02,2014 г. от
заседание на комисия от ОСЗ-***, в състав – ***, ***и ***, с който се отказва
изпълнение на решение №433/01,07,2010 г., постановено по адм.д.№989/2009 г. на
АдмС-Плевен относно прилагането на решение №2790/24,02,2003 г., постановено по
гр.д.№ 610/1996 г. на ПлРС.
ИЗПРАЩА
преписката по заявление вх.№164/17,06,2009 г. на ОСЗ – *** за
произнасяне по същата.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: