О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260153
гр. Шумен, 08.03.2021 г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на осми март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
мл.с. С. Стефанова
като разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 52 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба с вх. № 260070 от 06.01.2021г. (пощ. кл. от 05.01.2021г.) депозирана от
„Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г. срещу
разпореждане № 260736/08.12.2020г. по ч. гр. д. № 1273/2020г. на РС – Н.П.,
в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Б.И. с ЕГН **********,
с наст. адрес: *** относно следните суми: 60.27 лева – административни
разноски, 212.64 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 48.00 лева – законна лихва за забава по договор за
поръчителство, както и за пълния размер на претендираното със заявлението
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната
част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като нито една от
хипотезите на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК не е приложима в процесния случай.
Претендираното възнаграждение е по договор за предоставяне на поръчителство,
уговорено е в чл. 8 от същия и по същество
представлява възнаграждение по поета от заявителя и длъжника облигационна връзка, с оглед
гарантиране задълженията на длъжника пред трето за процеса лице – „Кредисимо“
ЕАД. Излага, че претендира процесните суми в качеството си на изправна страна
по договора за поръчителство, тъй като след
покана от третото за процеса лице - „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задължението си
по чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство и е
погасил всички задължения на длъжника по договора му за кредит с „Кредисимо“
ЕАД. Излага, че длъжникът не е бил задължаван да сключва договор за
предоставяне на поръчителство при сключването на договора за кредит.
Сключването на договора за поръчителство било възможност, която длъжникът сам е
избрал и не е била единствената възможност за обезпечаване на кредита, тъй като
длъжникът е можел да избере и възможността да сключи необезпечен кредит или да
представи банкова гаранция. Поради това, клаузата за възнаграждение по договор
за поръчителство не е неравноправна, нито вероятно неравноправна, доколкото не
създава неравнопоставеност между кредитор и длъжник и предоставя възможността
за обезпечаване на кредита изцяло на волята на длъжника. Отделно от това излага, че дружеството –
заявител не се е явявало кредитор на длъжника към момента на сключване на договора
за предоставяне на поръчителство, като заявителят „Ай Тръст“ ЕООД е встъпил в
правата на кредитора по договора за кредит едва след изпълнението на
задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и то именно поради
обстоятелството, че длъжникът сам не е изпълнил задълженията си към „Кредисимо“
ЕАД. Също така, счита разпореждането за неправилно, с оглед на обстоятелството,
че съдът неправилно е приел, че след като едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, то следователно те са
свързани лица. От приложените пред заповедния съд договори, безспорно се
установявало, че са налице три отделни лица със собствена правосубектност, като
отношенията между заявител и длъжник, длъжник и кредитор и кредитор и поръчител
били регламентирани в три отделни договора – договор за предоставяне на
поръчителство, договор за кредит и договор за поръчителство, като при липса на
законова забрана те можели да встъпват в договорни правоотношения помежду си и
да изпълняват поетите едно спрямо друго задължения. Оспорва и извода на съда,
че след като едноличен собственик на капитала на заявителя – дружеството
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД, на длъжника не е
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Фактът, че
поръчителят е предварително одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице по
никакъв начин не правел договора за предоставяне на поръчителство част от
договора за кредит, нито го правел недействителен спрямо длъжника, поради което
неправилно съдът е приел, че щом двете юридически лица са свързани помежду си,
неименуемо било налице нарушение на законовите разпоредби. Също така неправилно
заповедния съд е приел, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и води до
оскъпяване на кредита. Възнаграждението по
гаранционната сделка на „Ай Тръст“ ЕООД за предоставяне на поръчителство
било дължимо за периода на действие на договора за кредит, но не произтичало от
него. Същото се дължало по отделен, самостоятелен договор, сключен
по – късно от договора за кредит и обезпечаващ неговото изпълнение, поради което и възнаграждението на „Ай Тръст“ не попадало в
хипотезите на чл. 10а и ал. 2 от ЗПК. Сочи, че ползването на услугата на „Ай Тръст“,
респ. възнаграждението на „Ай Тръст“ било в пряка зависимост от поведението на
длъжника и плащанията по дълга по кредита, като при предсрочно погасяване на
кредита не се дължало възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за бъдещ период и
уговореното възнаграждение не попадало и в обхвата на общия разход по кредита,
съгл. §1, т. 1 от ДР на ЗПК. По отношение на задължението за административни
разноски твърди, че същото намирало правно основание в чл. 7, раздел VІ от ОУ,
вр. чл. 2.6, раздел VІІІ от ОУ и било начислено за действително извършени
разноски по изпращане на покани и съобщения до длъжника, за които е съставен
протокол и този разход не е направен при усвояване и управление на кредита, а
бил в резултат на некоректното поведение длъжника и при просрочие. С оглед на
изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваните му части и да
уважи подаденото заявление в частта, в която заповедният съд го е отхвърлил за
сумите: 60.27 – административни разноски; 212.64 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева – наказателна лихва по
договора за поръчителство. Също така моли съдът да му присъди пълния размер на
заплатеното юрисконсултско възнаграждение при подаване на заявлението, както и
направените в настоящото производство разноски за държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е изцяло неоснователна, поради следното:
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от И.Ш., действаща
чрез юрисконсулт В.Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Р.Б.И. с ЕГН **********. Със заявлението са посочени следните
парични задължения на длъжника: 1249.36 лв. - главница; 60.27 лв. -
административни разноски; 212.64 лв. - възнаграждение по договор за
поръчителство; 306.01 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2019 г. до
10.08.2020 г.; 60.94 лв. - законна лихва за забава за
периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 06.11.2020 г., 48.00 лева - законна лихва за забава
по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до
09.10.2020 г., както и разноски за ДТ в
размер на 38.75 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението
се твърди, че вземането произтичало от неизпълнено парично задължение по
договор за кредит № 2012990, сключен на 15.04.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД
като кредитор и длъжника като кредитополучател, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между заявителя и длъжника на 15.04.2019
г.. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит
и на 13.10.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане на задължението до
поръчителя. На 19.10.2020 г. поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими
суми, и на същата дата е уведомил длъжника за извършеното плащане и за
встъпването в правата на кредитора, в това число и за дължимото възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство, ведно с обезщетението за забава.
С обжалваното разпореждане,
първоинстанционният съд е уважил частично заявлението и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 260208/08.12.2020 г. за сумите: 1249.36 лв.
- главница; 306.01 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2019 г. до
10.08.2020 г.; 60.94 лв. – наказателна лихва за периода от
11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 06.11.2020 г до окончателното й изплащане, както и за
направените разноски в размер на 32.33 лева – държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението в частта за
претендираните: 60.27 лева – административни разноски, 212.64 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева –
законна лихва за забава по договор за поръчителство, както и за сумите
от 6.42 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
За да отхвърли заявлението за посочените суми, първоинстанционният съд се
е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, с оглед
вмененото му задължение да извърши преценка дали искането противоречи на закона
и добрите нрави, както и да осъществи потребителска защита, когато длъжникът е
потребител, какъвто именно е длъжникът в производството. Приел е, че е налице
свързаност между кредитодателя и дружеството поръчител, тъй като от извършената
справка в ТР се установило, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на
поръчителя, както и, че възможността за отпускането на кредита е обвързана
пряко с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице. От
клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението договор за
потребителски кредит следвало, че кредитополучателят можел да посочи дали да предостави
обезпечение по кредита, което можело да е поръчителство или банкова гаранция.
Следващите текстове на чл. 4, ал. 1-3 от договора сочели, че ако
кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство
с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице -
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглеждало
и одобрявало в рамките на 24 часа от подаване на заявлението. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит се разглеждало в 14-дневен срок от подаването му. Именно поради това,
било налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора, с оглед на
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането си с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. Този регламент не предпоставял
доброволност при избора на обезпечение, а сочел на липса на избор и
индивидуално договаряне при сключването на договора за кредит. Посочил е, че
възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е обвързана пряко с
възмезден договор за поръчителство, на стойност по – голяма от сумата по
кредита, със свързано с кредитора лице –
възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 1566.40 лева, а
сумата на отпуснатия кредит била 1 400лева, което водело до двойно оскъпяване
на кредита. Също така е приел и, че кредиторът е
длъжен да направи предварителна преценка за платежоспособността на
кандидатстващия за кредит, като в настоящия случай финансовия риск от
неизпълнението бил предварително обезпечен от свързано с кредитора лице, поради
което искането за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство и законната лихва върху него, като противоречащо на добрите
нрави, било нищожно. По отношение на
претендираната сума от 60.27 лева, представляваща административни разноски е
приел, че от заявлението и приложените документи, не ставало ясно от къде
произлиза основанието за претендирането им, както и какво включва самото
понятие. В заявлението било посочено само, че това са разноски за опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, без да е ясно как е дадена паричната
стойност на тези опити и какви реални разходи са извършени. Освен това, предвид
размера на претенцията на заявителя и вида на заповедното производство е
определил юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева, като е отхвърлил искането за пълния размер от 100.00 лева, като неоснователно.
При така изнесените обстоятелства и
факти, настоящата съдебна инстанция достига до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според
препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, която е приложима в заповедното
производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата,
на които основава иска си, които обстоятелства са различни с оглед различния
характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да посочи
всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2б на ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013г., което е задължително за съдилищата, е прието,
че точната индивидуализация на вземането
по основание и размер обуславя редовността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато
вземането произтича от договор сключен с потребител, към заявлението се
прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива. Това изискване кореспондира
със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността
на договора като, ако установи неравноправна клауза, на
която се основава заявлението или обоснована вероятност за това има
правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Съдът може и да откаже издаване на Заповед за
изпълнение, когато прецени, че искането е в противоречие със закона или добрите
нрави – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
В настоящия
случай предявеното вземане е ненадлежно индивидуализирано. В т. 12 от
заявлението, заявителят „Ай Тръст“ ЕООД е посочил, че вземането
му произтича от договор за потребителски кредит с № 2012990 сключен на
15.04.2019 г. между, „Кредисимо" ЕАД (заемодател) и Р.Б.Х. с ЕГН **********
(кредитополучател) за сумата от 1400 лева, която сума длъжникът
следвало да върне на 16 месечни равни
вноски от по 115.21 лева всяка,
в срок до 10.08.2020г., обезпечен чрез сключен на същата дата 15.04.2019 г.
договор за предоставяне на поръчителство (между кредитополучателя Р.Б.И. с ЕГН **********
и „Ай Тръст" ЕООД). Към заявлението
обаче, е представен договор за потребителски кредит с № 2012843 от същата дата
и между същите страни, но за сумата от 2800 лева, платима на 17 равни месечни
вноски от по 220.21 лева всяка, с
краен падеж 10.09.2020г.. Предвид горното, настоящата инстнация приема, че
заявлението по чл.410 от ГПК не отговаря на изискването на чл.410, ал.3 от ГПК.
На следващо място, заповедният
съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а
по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът
следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението
със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни
клаузи. Следва да се отбележи, че договорът за поръчителство, както и договорът
за предоставяне на поръчителство имат акцесорен характер по отношение на
договора за потребителски кредит. Договорът за поръчителство няма характер на
потребителски договор, тъй като е сключен между две търговски дружества.
Дружеството - поръчител "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е с предмет на дейност:
гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на
финансиране, а съобразно разпоредбата на пар. 13 от ДР на ЗЗП - потребител е
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Договорът за
предоставяне на поръчителство обаче има пряка връзка с договора за
потребителски кредит, сключен е, за да се поеме задължение да се поръчителства
по договора за потребителски кредит между физическо лице /длъжника по договора
за потребителски кредит/ и търговско дружество /"АЙ ТРЪСТ" ЕООД/,
сключило договора с длъжника, като част от своята търговска дейност в частния
сектор. Поради това длъжникът има качеството потребител по този договор и
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора. В тази връзка, макар и всеки един от
договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно:
договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват
самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна
обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя ЮЛ - поръчител, така и от сключването
на договора за поръчителство в същия ден. В този смисъл,
дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания
следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към
поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение.
Според
индивидуализацията на вземането "възнаграждение за поръчителство" в
размер на 212.64 лева, съдържаща се в т. 9 от
заявлението и изложеното в частната жалба, между страните е уговорено заплащане
на възнаграждение в полза на заявителя "Ай тръст" ЕООД за това, че по
силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията на последния към третото лице - кредитор. Както
правилно е отразил в разпореждането си районният съд, претендираното със
заявлението възнаграждение е в размер на 212.64 лева, като в договора за
поръчителство е посочена сумата от 97.90 лева на месец за целия период на
договора, което след изчисления води до размер на задължението от общо 1 566.40
лева за цялото времетраене на договора. Изложеното е достатъчно само на това
основание заявлението в тази му част да бъде оставено без уважение, тъй като
тази сума /възнаграждение на поръчителя/ е почти колкото размера на посочения в
заявлението кредит от 1 400 лева, като
освен това, така претендираната в заявлението сума от 212.64 лева не е
достатъчно ясна и конкретизирана, с оглед отразеното в договора месечно
възнаграждение за потребителя от 97.90 лева.
Неоснователно е твърдението на частния
жалбоподател „че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението
си по потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя, водеща
до липса на възможност за избор и индивидуално договоряне.“
Уговорената между длъжника и заявителя
клауза за заплащане на възнаграждение по сключеният договор в общ размер на
1566.40 лв. /на вноски от по 97.90 лв. за 16 месеца, съобразно приложение № 1
към договора за предоставяне на поръчителство / срещу задължението на заявителя
да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на
който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя /длъжника/ за
изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 от ЗПП. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
представения със заявлението договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да -
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При
внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от договора следва, че
ако заемателят е заявил обезпечение чрез поръчителство
с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице -
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда и
одобрява в рамките на 24 часа от подаване на заявлението. При непосочване обаче
на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Тоест, налице е неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока за
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Клаузите относно обезпечаване на
кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише
т. н. - "договор за предоставяне на поръчителство", с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Освен всичко изложено се налага и
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. В конкретния случай ситуацията е точно такава.
Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на
обезпечени и необезпечени кредити, е житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който обаче се предлага с поръчителство от
одобрено от кредитодателя ЮЛ – поръчител, т. е. в случая се установява наличие
на клауза, която е съставена предварително и върху съдържанието на която
потребителят не би могъл да влияе. Отделно от това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде
ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, като възнаграждението
е почти равно на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за
потребителски кредит, посочен в т. 12 на заявлението.
Ето защо,
заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от
212.64 лева, представляваща задължение по договора за предоставяне на
поръчителство, както и за сумата от 48.00 лева – законна лихва за забава по
договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до
09.10.2020 г. следва да се отхвърли, както
правилно е процедирал първоинстанционният съд.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства "Ай Тръст" ЕООД да е
изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им
договор в уверение на това, че задълженията на кредитополучателя по сключения
договор за потребителски кредит са погасени от поръчителя. Такива доказателства
биха били единствено банкови платежни документи, каквито по делото не са
представени.
Жалбоподателят е насочил жалбата си и
срещу отхвърлителното разпореждане досежно неприсъждане на
сумата от 60.27 лева, представляваща административни разноски за събиране на
вземането, без да са изложени конкретни съображения в подкрепа на твърдението
за тяхната дължимост. Претендираните със заявлението, твърдяни разходи са
посочени общо, като не става ясно как точно е определен размерът на това
задължение. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия
фактически са били предприети за уведомяване на длъжника. За да се търси
възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване, но
твърдения за това липсват. При тази неопределеност на задължението за
възстановяване на разходи следва, че то не е ясно и конкретизирано (посочена е
обща сума – 60.27 лева) и претендирането му в този вид отново противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Освен това, изброените едва
в жалбата дейности "за изпращане на
покани и съобщения до длъжника“ по
естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора дейности, във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката на
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, във
връзка с недобросъвестното поведение на кредитополучателя. Дори и да се приеме, че става дума за услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управлението на
кредита и противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна
такса за управление на договора /кредита/ в случай на забава, за която по
правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
противоречи и на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК. Ето защо, в частта, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 60.27 лева
разпореждането се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
С жалбата се иска, съдът да присъди и
пълния размер на претендираното със заявлението юрисконсултско възнаграждение, а именно
100 лева, тъй като заповедният съд е уважил искането само за сумата от 50 лева.
Съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, в
негова полза се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се
определя от съда. Законът не поставя изискване за минимален размер на
възнаграждението, като регламентира само максималният такъв, а именно
определеният по реда на чл.37 от ЗПП за съответния вид дело. Съгласно чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от ЗПП, за
защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Като съобрази
изложеното, че заповедният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в рамките,
указани в чл. 26 от Наредбата, както и, че конкретният казус не предпоставя
определяне на по-висък размер, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в
тази й част, което налага отхвърлянето й.
По изложените съображения, съдът
заключава, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260736/08.12.2020г.
по ч. гр. д. № 1273/2020г. на РС – Н.П., с която е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ...,
представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Б.И. с ЕГН **********,
за сумите: 60.27 лева – административни разноски, 212.64 лева – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева – законна лихва за
забава по договор за поръчителство, както и за пълния размер на претендираното
със заявлението юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.