Определение по дело №25/2022 на Административен съд - Видин

Постъпила е молба от Областния управител на Област Видин  за изменение на постановеното решение по делото в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение .

Сочи се в молбата, че разноските са своевременно поискани като изрично е уговорено заплащането им по банков път. Сочи се , че действително към датата на заседанието , а именно 18.04.2022г., възнаграждението не е било постъпило по представената банкова сметка *** , но това  е било технически невъзможно , тъй като областният управител е второстепенен разпоредител с бюджет и като такъв извършването на всяко плащане следва да бъде одобрено от първостепенния разпоредител. Сочи се , че плащането е извършено във възможно най-кратък срок. Иска се от съда да измени решението в частта относно разноските като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна оспорва молбата като неоснователна. Прави и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид молбата, представените към нея доказателства , становището на ответника и данните по делото намира следното:

С Решението по делото съдът е уважил оспорването , направено от областния управител на Област Видин, като е отменил Решение № 184, взето с протокол №14/30.12.2021г. на Общински съвет Видин и е осъдил Община Видин да заплати на Областна администрация Видин разноски по делото , представляващи такса за обнародване на оспорването  . Видно от решението, разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени, тъй като по делото не са били представени доказателства за реалното им заплащане.

Така постъпилата молба е допустима, като подаден в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и от страна, която е представила списък на разноските до приключването на делото съобразно чл.80 от ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

В производството по делото е представено пълномощно за процесуално представителство , съобразно което Областният управител на област Видин е упълномощил посочения в пълномощното адвокат да осъществява процесуалното му представителство по делото. Представен е и договор за правна защита и съдействие , съобразно който е договорено възнаграждение за процесуалното представителство по делото в размер на 500 лв. Уговореният начин на плащане е по банков път. Липсва отбелязване в договора сумата да е платена нито в брой , нито по сметка. Не са представени доказателства за плащането на договорената сума съобразно уговореното–по банков път , до приключване на устните състезания по делото.  Такива са представени с настоящата молба за изменение на решението в частта относно разноските ,  а именно : представено е платежно нареждане за наредена за плащане сума по настоящето дело и още две други от 20.04.2022г.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Доказателствата следва да бъдат представени до приключване на устните състезания, тъй като макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и доказано до края на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция/т.11 от ТР №6/2013т./

В случая доказателствата за заплащане са представени едва с настоящата молба, поради което искането за изменение на решението, като се присъдят разноските за изплатеното след приключване на устните състезания адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

По изложените по-горе съображения не могат да бъдат споделени изложените доводи в молбата , че не е имало техническа възможност за извършване на плащането по съображения, че Областна администрация Видин е бюджетна организация. Оспорващият е бил своевременно уведомен за дата на съдебното заседание, самият той е сезирал съда , оспорването е съобщавано по реда на чл.181 от АПК , поради което е следвало своевременно да организира защитата си, в това число имал е възможност адвокатското възнаграждение своевременно да бъде заплатено. Аргумент за недължимост на същото са и дадените разяснения по т.1 от ТР №6/2013г. за недължимост на договореното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.36, ал. 4 от Закона за адвокатурата-при отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение и поставянето му в зависимост от изхода на спора, което не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. Във връзка с изложените съображения в молбата следва да бъде посочено , че липсват представени доказателства изобщо за нареждането за плащане , каквито е могло да бъдат представени , а не за постъпването им по представената на Областния управител сметка на процесуалния представител.

Предвид горното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , тъй като липсва основание за съда за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

С оглед на горното и на основание чл.248,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК Съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХЪРЛЯ молбата на Областния управител на Област Видин  за изменение на решение № 44 от 17.05.2022г. по адм.дело №25/2022г. по описа на Административен съд Видин в частта му относно разноските , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ : 1. 

 

                                                                                               2.