РЕШЕНИЕ
№ 1647
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330113654 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът И. М. Д. ЕГН **********, от гр. П....., ул. „С. С............ С. Ж. П., със съдебен адрес:
гр. П....., пл. “С.............. в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК .................. със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, иска от съда да
признае за установено, че:
- Договор за паричен заем №............ е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл.11. ал.1,
т.9, т. 10 и т. 11, вр. с чл. 19. ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
- при условията на евентуалност, да обяви за недействителна клаузата на чл. 8 от Договора
за паричен заем № ...............
Претендира разноски.
Твърди, че на ........... сключил договор за паричен заем № ...............с представител на
ответното дружество. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер на
500,00 лева. По договор било договорено да заплатят 2 анюитетни вноски всяка в размер на
3,89 лева и 21 анюитетни вноски, всяка в размер на 25,90 лева, при фиксиран годишен
процент 40,05% и ГПР 49,08%. Период на плащане в ден понеделник. Общата сума за
погасяване по договор била 551,68 лева.
Твърди, че реално по договора бил заплатил сумата от 512,00 лева за погасяване на кредита.
Твърди, че кредитора „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК............. е поискал от него да заплати
неустойка в размер на 276,32 лева и лихви. Срокът на договора бил до 26.04.2021 г. т.е. за 5
1
месеца.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени
редица разпоредби на ЗПК .
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
нормите на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
Твърди, че единствено бил посочен годишния лихвен процент по кредита от 40.05 %.
Липсвал ясен и разбираем начин за потребителя за инкорпорираните в ГПР разходи, които
ще стори и били пряко свързани с кредитното правоотношение. В договора били посочени
само абсолютните стойности на лихвения процент и ГПР, без ясно формирана методика за
начисляване на ГПР/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/ .
Твърди, че била нарушена е императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в
нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Твърди, че процесният договор формално отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 т.10 от
ЗПК, доколкото било налице посочване на ГПР и обща сума дължима от потребителя.
Размерите на тези величини обаче не съответствали на действителните такива, съобразно
поетите от потребителя задължения.
В случая в противовес на разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, в ГПР по договора не били
включени допълнителните разходи, регламентирани в чл. 8 от договора, които били
прикрити под формата на неустойка.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19 ал.1
от ЗПК и отразява по-нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-
малък размер от действителния, се създавало заблуждение у потребителя за финансовата
тежест на кредита.
Така се достигало до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципа на информираност на потребителя.
ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, гр. София оспорва предявеният иск с твърдението, че
не е налице неизпълнение на наизискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, нито е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по
2
делото е бил сключен договор за потребителски кредит № ........... към искане № .............. за
сумата от 500,00 лева и общо задължение 551,68 лева, две анюитентни вноски по 3,89 лева
и 21 анюитетни вноски всяка по 25,90 лева, фиксиран годишен процент 40,05% и ГПР
49,08%.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по -
особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. В настоящия случай, съдът намира, че са налице
нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за кредит основание чл. 22
ЗПК, а именно:
Не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за
прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 551,68 лева и
какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент
- липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора е необходимо да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което
не може да се извърши проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,05 %. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
3
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 49,8 %/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва посочване на тези обстоятелства
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи
са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане
на потребителя в заблуждение.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по
т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по
т.д. № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
4
Съдът намира, че всяко от посочените по-горе основания са достатъчни, за да се приеме, че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отншение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати направени
по делото разноски от ищеца в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
С оглед на горното съдът намира, че следва да определи размера на адвокатското
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, който възлиза на 300,00 лева, с оглед
обстоятелството че договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на 13.09.2022
г., т.е. преди изменение на НМРАВ. Или следва да бъде пресъдена на адв. С. П. сума в
размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22
ЗПК чл. 11, т. 9, т. 10 и т.11 от Закона за потребителските кредити, в отношенията между И.
М. Д. ЕГН **********, от гр. П...................., ул. „С. С............ С. Ж. П., със съдебен адрес: гр.
П....., пл. “С.............. и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, Договор за потребителски кредит №
.......... към искане № ..........................
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК............. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на И. М. Д. ЕГН **********, от гр. П........., ул. „С.
С............... С. Ж. П., със съдебен адрес: гр. П.........., пл. “С.............. направени по делото
разноски в размер на 50,00(петдесет) лева.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати ........... С. Ж. П. със съдебен адрес: гр. П..........., пл.
„С................., сумата от 300,00(триста)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5