РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1158/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 11990/26.01.2018 г., уточнена с молба от 23.06.2020
г. (л. 370) предявена от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление:***, против Е.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а
впоследствие „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД) твърди, че на 04.10.2007 г., е
сключил с Е.Г.А., договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
26612/04.10.2007г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 60 000 лева или 51 256 CHF по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита –
22.11.2017 г.
Ищецът твърди, че на 06.12.2007 г., е сключил
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата но който е
прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД всички вземания по процесния
договор, заедно с всички обезпечения и принадлежности.
На 18.02.2010 г., страните предоговорили условията по отпуснатия кредит, като бил
въведен дванадесет месечен период на облекчено погасяване на кредита.
По силата на договор за цесия от 17.12.2014
г., „Б.Р.С.“ АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007
г., заедно с всички обезпечения и
принадлежности.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е
преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 22.07.2015 г.
и изпаднал в забава и по отношение на 22 месечни погасителни вноски за
договорни лихви и главница, дължими за периоди от 22.08.2015 г. до 22.05.2017
г. С оглед на това и на основание чл. 18, ал. 1 от договора за банков кредит ,
ищецът обявил вземанията по него за предсрочно изискуеми.
С нотариална покана от 30.06.2017 г., ищецът
уведомил кредитополучателя за договорите за цесия и за обявената предсрочна
изискуемост. Поканата била получена от ответницата на 05.07.2017 г.
Ищецът твърди, че ответникът му
дължи:
1.
сумата от 24 570.52 CHF – главница, представляваща
сбора от главницата, включена в
месечните анюитетните вноски до 14.06.2017 г. и главницата, която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2017 г. до окончателното плащане,
2.
сумата от 2 340.81 CHF – възнаградителна лихва по чл. 3,
ал. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г.
до 14.06.2017 г.,
3.
сумата от 2 389.21 CHF – обезщетение за забава по чл. 3,
ал. 3 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г.
до 24.07.2017 г.,
4.
сумата от 142.40 CHF – дължими по чл. 4, т.2 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.11.2015 г.
до 24.07.2017 г.,
5.
сумата от 165.42 CHF – застраховки по чл. 14 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 14.12.2015 г.
до 24.07.2017 г.,
6.
сумата от 63.60 лева –
нотариална такса за връчване на нотариална покана на длъжника.
За
посочените суми, на 26.07.2017 г., „Ю.Б.“ АД
подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
било образувано ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на СРС, 24 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК, ответницата предявила
възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено, че ответницата му дължи посочените суми, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.07.2017 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответницата е
депозирала отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва, че е сключила с
ищеца Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание. Ответницата оспорва исковете с
възражението, че са недопустими, евентуално неоснователни. Заявява, че процесният договор е нищожен в цялост на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Евентуално, договорът бил унищожаем
на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, поради въвеждане в заблуждение (измама) на кредитополучателя, а именно, че
дължи да върне разрешената, усвоена и ползвана сума от 60 000 лева ведно с
договорната лихва. Ответницата излага съображения, че сумата по
кредита е била изплатена на ответника в левове, погасяването на кредита също
било уговорено в левове, задължение за заплащане на франкове не било
договаряно, поради което и претенцията за заплащане на франкове била
неоснователна. Твърди и че процесния договор и допълнителното споразумение са
изцяло нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителя, тъй като
противоречат на чл. 143 от него.
Евентуално, ответницата твърди, че
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 от процесния договор за
нищожни, тъй като са неравноправни, като попадащи в приложното поле на чл. 143
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Излага съображения, че те давали възможност на банката за произволно
изменение на БЛП, като компонент на лихвата, в своя полза, без да се
съобразява с каквито и да е заложени в
договора основания и обективни критерии.
Оспорените
клаузи противоречали и на Директива 93/1 З/ЕИО от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасяща се и за финансовите
услуги, която била част от вътрешното законодателство от момента на влизане в
сила на ЗЗП. Ответникът твърди, след подписването на последното допълнително
споразумение към процесния договор, не му е бил предоставен погасителен план,
което представлявало съществено нарушение на договора от страна на банката. По
този начин тя била в забава, поради което и длъжникът се освобождавал от
последиците на своето неизпълнение. За ответника била налице обективна
невъзможност да заплаща анюитетни вноски, тъй като не
е разполагал с информация за техния размер. Ответникът излага съображения, че
банката е поставила условия за предоставяне на кредит, които не са подлежали на
договаряне. В договора отсъствали каквито и да е фиксирани условия и
показатели, които да са налице, за да обуславят правото на банката да промени
лихвения процент. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че ищецът „Ю.Б.“ АД е бил с предишно
наименование „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, а преди него - „Българска пощенска банка“ АД.
Страните
не спорят също, че на 04.10.2007 г., между Е.Г.А., от една страна, като
кредитополучател и „Ю.Б.“ АД, е бил сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 26612.
Тези
факти са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 08.05.2020 г., л. 353), а и се
установяват от представените по делото документи.
Видно
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26612/04.10.2007 г.,
банката е предоставила на ищеца кредит в общ размер на равностойността в
швейцарски франкове на 60 000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева
на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот,а именно
- подробно описания АПАРТАМЕНТ № 6 (чл. 1 от договора). С договора
кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора.
Не
се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита
е била усвоена на 22.11.2007 г.
(това е видно и от ССчЕ).
Чл.
5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на
кредита, включително дължимите лихви е 145 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1
към договора.
Съгласно
чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план
/Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по договора от 04.10.2007 г. било
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот - подробно описания
апартамент № 6 (чл. 13, ал. 1 от договора), която не се спори, че е била
учредена в предвидената от закона форма.
В
чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Е.Г.А. в швейцарски франкове и
се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.
В
чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по чл. 1 се превалутира служебно
от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка нa кредитополучателя в съответната валута.
Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
банката за служебното извършване на описаните действия.
С
чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката
за жилищни кредит в швейцарски франкове
е в размер на 4.5 %.
В
чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за
швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Договорените в
договора надбавки не се променят.
Съгласно
чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но
има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
При
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи
такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, която
такса се удържа в момента на
погасяването (чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от договора).
Съгласно
чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло
разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията, както и разноските по
организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното
обезпечение.
С
чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време
на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата
и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и
са задължителни за страните по договора.
В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката
уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет
страницата й.
Съгласно
чл. 20, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български
лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. Превалутирането се
определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия (чл. 21).
С
чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/
или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по
чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6,
ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят
е декларирал в ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. Според чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падега
на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В
чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че банката и кредитополучателят се
съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има
право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на
дружества или институции от групата на Eurobank EFG
Group (И Еф Джи Юробанк), вкл. на „Б.Р.С.“АД – гр.
София („БРС“) включително и на друго дружество.
В
чл. 29 на договора е предвидено задължение на всяка от страните да уведоми
насрещната за промяна на адреса и. В случай на неизпълнение, всяко съобщение,
което е изпратено и достигнало до адреса, посочен в титулната част на договора,
се смята за получено от насрещната страна.
На
06.12.2007 г., ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД свои вземания по договори за
кредит, индивидуализирани в приложение към договора, в което е посочен
процесния договор за кредит, сключен между страните по делото (видно от договор
за цесия и приложение към него, л. 23 и сл. и л. 24 от ч.гр.д. №
51 172/2017 г. на СРС, 24 състав).
На
18.02.2010 г., между „Б.Р.С.“ АД и ответника Е.Г.А. е било сключено Допълнително споразумение към Договор за банков
кредит HL26612/04.10.2007 г. (л. 11 и сл.), с което страните са констатирали, че към 18.02.2010 г., задълженията на
кредитополучателя по Договор за банков кредит HL26612/04.10.2007 г. са в размер
общо на 44 740б43 шв.франка, от които 44 532.98
шв.франка – редовна главница и 207.45 шв.франка – редовна лихва (чл. І). Кредитополучателят се е
съгласил да бъде „преоформено“ задължението му,
предвиден е 12-месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг при
фиксирана годишна лихва в размер на 6.45 % (чл. ІV). В чл. V е предвидено, че след изтичане на
облекченото погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в
размер, равен на БЛП, намален с 0.75 пункта.
Видно
от договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 17.12.2014 г. (л.
17 и сл.) и приложение № 1 към него (л. 34 от ч.гр.д. № 51 172/2017 г. на
СРС, 24 състав), „Б.Р.С.“АД е цедирало на „Ю.Б.“ АД
вземането си договора за кредит, сключен с Е.Г.А..
На
30.06.2017 г., „Ю.Б.“ АД е изпратило нотариална покана до Е.Г.А., с която кредитополучателят е бил
уведомен за двата договора за прехвърляне на вземания, чийто предмет е и
вземането по процесния договор за кредит (л. 31 и сл.).
С
нотариалната покана, „Ю.Б.“ АД е заявило също, че поради забава в плащанията по
договора, а именно една вноска за главница с падеж 22.07.2015 г. и 22 вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от от
22.08.2015 г. до 22.05.2017 г., обявява вземанията по договора предсрочно
изискуеми.
Нотариалната
покана е изпратена до ответницата на адрес: гр. София, ул. „****и е връчена на Е.Г.А. на 05.07.2017 г. ( чрез съруга й).
На
26.07.2017 г., „Ю.Б.“ АД е депозирала заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за процесните суми,
по което е било образувано ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на СРС, 24
състав, по което на 30.11.2017 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК (след като на 25.11.2017 г. по изп.д. №
20178410409841 по описа на ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ е получил покана за
доброволно изпълнение – л. 53 и сл. от ч.гр.д. № 51172/2017 г.
на СРС) и съдът е указал на заявителя, да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно.
От тях се установява и следното:
Видно от ССчЕ, според информация на БНБ, на датата на
усвояване на кредита - 22.11.2007 г., курсът на
швейцарския франк към лева е бил 1,1706
лева за швейцарски франк. За периода от 04.10.2007 г. до 26.01.2018 г., стойността
на швейцарски франк спрямо лева, се е увеличава трайно, както следва: за
периода от 04.10.2007 г. до 31.12.2007 г.
е била 1,178557 лв. (средно аритметична стойност на курса на БНБ лева
за 1 швейцарски франк), от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1,232976 лв., от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - 1,294876 лв., от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. е била 1,419436 лв., от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. е била 1,590647 лв.,
от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. е била 1,622774 лв. , от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. е била 1,588878 лв., от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. е била 1,610207 лв., от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. е била 1,834855 лв., от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. е била 1,794518 лв.,
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е била 1,761554
лв., от 01.01.2018 г.
26.01.2018 г. е била 1,665510 лв.
Вещото лице по ССчЕ е
констатирало, че към 22.11.2007 г. –
датата на усвояване на кредита, приложеният базов лихвен процент (БЛП) за
швейцарски франкове е бил размер на 4,50%, а договорната надбавка - 0,45% и
съгласно с чл. З, ал. 1 от процесния договор,
приложеният лихвен процент за възнаградителната
лихва е в размер на 4,95 %. На 07.07.2008 г.,
с решение на Комитета по управление на активите и пасивите (КУАП) на банката е
променен БЛП за кредити в шв. франкове, от 4,50% на
5,00%, в резултат на което лихвеният процент по договора е бил увеличен на 5,45%.
На 10.10.2008 г. с решение на КУАП, банката е
променила БЛП в шв. франкове от 5,00% на 7,20% в
резултат на което лихвеният процент по договора е бил увеличен на 6,45%.
В периода между 22.02.2010 г. и 30.09.2012 г., прилаганият лихвен процент по
договора е бил равен на 6,45%, съгласно с условията на Допълнителното
споразумение към процесния договор. На 01.10.2012 г. с решение на КУАП банката
е променила БЛП в шв. франкове на 6,95% и на същата
дата банката е намалила лихвенияе процент по договора
до 6,20%, съгласно с условията на Допълнителното споразумение към процесния
договор.
Видно от отговора на
задача 8 от заключението и Приложение № 1 към него, в случай, че се
е прилагал определения в договор курс на швейцарския франк към лева, респ. на
лева към швейцарския франк, определен в договора при усвояването на сумата (1,1706 лева за швейцарски франк),
т.е. ако са купувани шв. франкове по курса към датата
на усвояване на кредита, и в случай, че се прилагаше годишна лихва, посочена
в чл. 3, ал. 1 от договора (4,95 %)
- за целия период, без да се променя и без да се вземе предвид
допълнителното споразумение, дължимите
суми по падежиралите вноски по процесния
договор към 30.06.2017 г. (датата,
на която „Ю.Б.“ АД е изпратило
нотариална покана до Е.Г.А.) биха били в
общ размер на 10318.91 лв., от които:
-
8 833,41 лв. – сбора от
неплатените вноски за главница, включени в месечните вноски с настъпил падеж до
22.06.2017 г. - ред
115, колона 20 от Приложение № 1, колкото е и
сбора от сумите от ред 1 до ред 115 (вкл.) в колона 21 от Приложение № 1.
-
1485.50 лв. – сбора от неплатените вноски за възнаградителна лихва, включени в
месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г. - сбора от сумите от
ред 1 до ред 115 (вкл.) в колона 22 от Приложение № 1.
Към 30.06.2017 г., неплатеният остатък за главница е в
общ размер на 20 366.70 швейцарски франка, равняващи се на 23 841.26
лева,
от
които:
-
7 118.92 швейцарски франка, равняващи 8
833,41 лв. (7 118.92 шв.франка х 1,1706
лева) – сбора от неплатените вноски за
главница, включени в месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г., и
-
13 247.78 швейцарски франка – сбора от неплатените вноски за главница,
включени в месечните вноски с падеж до 22.07.2017 г. (вкл.) до края на договора
(ред 115, колона 3 от Приложение № 1, която сума е равна на сбора на
вноските от ред 116 до ред 145 в колона 5 на Приложение № 1), равняващи се
на 15 507.85 лв. (ред 115, колона 11 от Приложение № 1, равняваща се
на сбора на вноските от ред 116 до ред 145, колона 13 на Приложение № 1), включващ сбора от неплатените вноски за главница,
включени в месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г. и остатъка по
редовната главница.
Видно от отговора на задача 8 от ССчЕ, след 24.07.2017 г. са извършени следните плащания на
задължения:
-
на
17.08.2017 г. – 157,06 шв. франка - за частично
погасяване на законна лихва;
-
на
17.08.2017 г. – 2 714,33 лева - за частично погасяване на съд.разноски;
-
на
14.12.2017 г. – 279,00 лева - за частично погасяване на съд.разноски;
-
на
19.12.2018 г. – 30 871,21 шв. франка - за пълно
погасяване на главница, възнаградителната лихва, накаказателна лихва, такси и законна лихва;
-
на
19.02.2018 г. – 462,30 лева - за погасяване на нотариални такси;
-
на
19.02.2018 г. – 1 967,41 лв. за погасяване на съдебни разноски;
ВЛ по ССчЕ е посочило, че в изчислението, сумите в шв. франкове са приравнени в лева по курс: 1,1706 лева за шв.франк
(съгласно условието на задачата).
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни:
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Съгласно
чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в
тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния
дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца
съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за
банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита.
Установи
се по делото, че на 04.10.2007 г., страните са сключили договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г.,
по силата на който „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД, а впоследствие „Юробанк
И Еф Джи България” АД), е предоставило на Е.Г.А., кредит в размер на 60 000 лева по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита.
Не
се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита
е била усвоена на 22.11.2007 г.
(това е видно и от ССчЕ).
Установи
се, че на 06.12.2007 г., ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземанията си по
процесния договор за кредит (видно от договор за цесия и приложение към него,
л. 23 и сл. и л. 24 от ч.гр.д. № 51 172/2017 г. на СРС, 24 състав), а с
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 17.12.2014 г., „Б.Р.С.“АД
е цедирало на „Ю.Б.“ АД вземането си договора за
кредит, сключен с Е.Г.А., (л. 17
и сл. и л. 34 от ч.гр.д. № 51 172/2017 г. на СРС, 24 състав).
По делото не са представени доказателства, че ответницата е била надлежно
уведомена по реда на чл. 99 ЗЗД за договора от 06.12.2007 г. и
за договора от 17.12.2014 г. (въпреки че на 18.02.2010 г., между „Б.Р.С.“ АД и Е.Г.А. е било сключено Допълнително споразумение към
процесния договор). Доколкото, обаче, същите не се оспорват от
ответницата и не се твърди ненадлежно изпълнение на задълженията й
(чл. 99, ал. 4 ЗЗД), съдът приема, че банката е прехвърлила вземанията си по договора и
впоследствие отново ги е придобила. Дори, обаче, да се приеме, че длъжникът е
ненадлежно уведомен за договорите за цесия, ищецът отново би бил процесуално
легитимиран по предявените искове. Поради това и този въпрос не е решаващ нито
за допустимостта на спора (съображения за което са изложени в определението от
08.05.2020 г., които е ненужно да се преповтарят) нито за изхода на спора по
същество.
Основните спорни въпроси по делото (отговорите на които предопределя
изхода му) са действителна ли е договорената клауза в чуждестранна валута,
налице ли е „капитализиране“ на лихви и ако да – обвързва ли страните,
увеличавала ли е банката едностранно дължимата от ответника възнаградителна
лихва (евентуално и такси), настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземанията
по процесния договор за кредит.
На първо място, за да се прецени дължимата от ответника главница, следва
да се отговори на въпроса действителни ли са уговорките за „капитализиране“ на лихви, тъй
като в Допълнителното споразумение от 18.02.2010 г. към процесния договор за кредит
е посочено, че общият сбор на дължимите суми, ще бъде преоформен
чрез натрупване към редовната главница. В периода от 11.04.2008 г. до настоящия момент
капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове,
издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена.
Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно
уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви. Поради това
съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата в допълнителното
споразумение от 18.02.2010
г. доколкото
представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на
закона и са нищожни. Ето защо, при преценка на дължимата и непогасена главница,
не следва да се вземат предвид „капитализираните“ лихви, присъединени към
главницата.
Установи
се и че банката е увеличила едностранно
лихвения процент (видно от заключението по ССчЕ)
– към датата на сключване на договора
(04.10.2007 г.), приложеният лихвен
процент за възнаградителната лихва е в размер на
4,95%, на 07.07.2008 г., след решение на КУАП на
банката, е бил увеличен на 5,45%, на 10.10.2008 г.
след решение на КУАП - на 6,45%, на -
6,95%.
Преценката
на размера на дължимото от страна на ответника налага съдът да съобрази действителността на тези клаузи от процесния
договор за кредит, даващи възможност на банката едностранно да увеличава
лихвения процент.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016
д. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и
др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС (решенията по
дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело
С-244/98, дело С-397/11, дело
С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело
С-472/11, дело С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа
за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.
В
случая, ответникът изрично се е позовал на нищожността на клаузи от процесния
договор, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос.
В тази връзка, на първо място, съдът следва да се
произнесе относно приложимия по делото закон.
Ответникът се позовава на правилата на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Веднага следва да се посочи, че същата няма директен
ефект между страните по делото. Съгласно чл. 288 ДФЕС, директивите обвързват
само държавите-членки, и то само относно предвидената в тях цел. Съдът на ЕО
(днес – Съд на ЕС) приема последователно и непротиворечиво в своята практика, че директивите не могат да
произведат действие, освен ако не са възприети („транспонирани“, приложени) в
националното право на държавите-членове, освен по отношение на самите държави
(решения по дела C-41/74 Van Duyn,
C-188/89 Foster v British
Gas plc). Тъй като Директива
93/13/ЕИО е възприета в българското национално право чрез разпоредбите на ЗЗП,
по делото приложимо право се явява националният закон, а не директивата. Съдът
има задължение да се придържа към Директивата единствено при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Съдът
следва да изследва и кои разпоредби на националното право са приложими към
процесния договор за кредит.
Същият
е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г.,)
- ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответникът
е физическо лице.
По
отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна
система съществува и специален Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010
г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на
възникването му. ЗПКр.
– чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1, изрично изключват договори на
стойност над 40 000 лева, какъвто е и процесният
договор, и които са обезпечени с ипотека (с изключение на чл. 15), поради което
разпоредбите на ЗПКр (отм.) са неприложими.
От 01.01.2017 г. е в
сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн.,
ДВ, бр. 59/29.07.2016
г., § 4 от който, обаче, предвижда, че
законът не се прилага за
договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на
влизането му в сила, с изключение на чл. 41
(касаещ предсрочно погасяване на задълженията по
кредита).
Поради
изложеното, към процесния договор ще се прилагат само
правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от
10.06.2006 г., и изрично предвидените изключения в ЗПК.
При
така приетия за приложим към процесния договор закон, настоящият съдебен състав
следва да разгледа основанията за недействителност на посочените по-горе договорни
клаузи.
Вярно
е, че чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна
на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована
и законодателно рационална – банковите кредити обикновено имат дълъг срок на
погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да направят
така, че банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е уговорена
фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на лихвения процент
от страна на банката е уредена в обществен интерес – с цел гарантиране на
банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха пострадали
сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до системен
риск и несъстоятелност на банки.
Но
тази законодателна дадена възможност на банките търпи ограничения, за да се
запази справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо
място това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя
за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг.
от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката, която би се проявила към
бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне на начина за
погасяване на един кредит. Задължително е освен това тези клаузи да са
справедливи – да не поставят потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и
сл. ЗЗП), а също така е валидно и общоприложимото
правило за забрана за противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
По
отношение на приложимостта на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните клаузи следва да се има предвид, че са изпълнени
условията за прилагане на института на неравноправните клаузи.
В тежест на ищеца по настоящото дело е било да
докаже, че посочените разпоредби от договора са били уговорени индивидуално (т.е. не са били предоставена от банката на ответника
в този вид, а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са
формулирани чрез взаимно изявяване на воля от двете страни) – арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП, каквото доказване по делото не е проведено.
Не е приложимо и изключението, че не се прилагат
правилата за неравноправните клаузи при определяне основния предмет на
договора. Договорът за банков кредит е особен вид договор за заем. Характерната
престация по него е за заемополучателя
и се изразява в заместване на предоставените му заместими
вещи с други от същия вид, количество и качество. Поради това следва да се
приеме, че основното съдържание на договора за банков кредит от гледна точка на
заемополучателя е задължението му да върне на банката
предоставените му пари. Задължението за лихва се явява допълнително, а начинът
на изчисляване на нефиксирана лихва със сигурност не може да се приеме за
основно съдържание на договора на банков кредит.
При тези констатации настоящият съдебен състав
следва да разгледа действителността на оспорените клаузи, отчитайки посочените
по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията
на банките при едностранното изменение на лихвения процент.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 5 от процесния договор предвиждат, че действащият БЛП на банката
за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно
чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че
по време на действието на договора,
банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните
вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие. С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора.
При
тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, чиито
разпоредби ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на ЕС приема, че
критериите за промяна на лихвения процент следва да са достатъчно конкретни, за
да може един информиран потребител да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици (така дело Matei, C-143/13,
т. 74 и Kбsler, C-282/14, т. 73 и др.).
С
решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г.о. на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП
спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на
закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора
или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране
на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. Съгласно
решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., методът
на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната
природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.
е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част
от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В
настоящия случай, банката е увеличавала ГЛП за възнаградителна лихва по
процесния кредит на база увеличения на Базовия лихвен процент за кредити в евро
на банката, които увеличения са извършени на основание Решения на Комитета по
управление активите и пасивите на
банката.
Не
е ясно, обаче, с кои фактори е била обвързана
промяната на цената на услугата. В договора (приложими към сключването
му ОУ не са представени) липсва посочване на обективните фактори, както условия, при които банката може да извърши
промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият
лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които са посочени като основание за промяната (в този смисъл е и
решение № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
както и цитираните в него решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Това
създава възможност банката да определи
абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли лихвен процент и така
едностранно да определи съдържанието на договора. Такава клауза за определяне
на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени
изисквания на ЗЗП – тя е във вреда на потребителя (дава право на едностранно
изменение на договора от страна на банката), не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие
във вреда на потребителя (поставя престациите на
страните в зависимост от волята на една от тях).
По
този начин, икономически по-силната страна в правоотношението, е променила
размера на насрещната парична престация за използване
на заетия финансов ресурс и по този начин да прехвърли изцяло или отчасти
стопанския риск от търговската си дейност на потребителя на предоставяната
услуга.
Видно от ССчЕ, в случай, че договореният лихвен процент не е бил
променен общият
размер на изчислените месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва
и годишна такса за управление, би бил по-малък от начисления. Следователно,
посочените клаузи са уговорени в ущърб на потребителя – „в негова вреда“ по
смисъла на ЗЗП. Това води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя и затова тези
уговорки противоречат на правилата на добросъвестността, поради което същите
несъмнено са неравноправни и следователно – нищожни на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Потребителят (потребителите) следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената на услугата, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/2011).
Поради
изложеното, съдът приема, че посочените клаузи от договора са неравноправна и следователно нищожни.
Относно
размера на лихвата, страните по договора
са били обвързани с първоначално
уговорените условия по договора – ГЛП (БЛП + надбавка) в размер общо на 4,95 %.
Допълнителното
споразумение към договора (което е сключено между „Б.Р.С.“
АД и Е.Г.А.) съдържа установителна част за размера на дълга, но
така както той е определен от кредитора според нищожните договорни клаузи.
Посоченият размер на лихвата е определен въз основа на едностранно приети от
банката лихвени проценти въз основа на неравноправните клаузи в първоначалния
договор. Сключването на споразумението е резултат на извънсъдебен спор за
размера на дълга и редовното му погасяване, поради което и същото има характер
на спогодба. С подписването на споразумението се цели задълженията, формирани
по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приемат от
кредитополучателя и същите да се считат за индивидуално уговорено.
С решение №
146/01.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. по описа на ВКС, І ТО е допусна
касационно обжалване по въпроса: „Нищожно ли е допълнително споразумение за
предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени
въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?“. С решението е
даден следния отговор на поставения въпрос: „Допълнително споразумение,
представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което
задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД“. След като размерът на
задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от
приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба
по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД. В решението е посочено още, че нищожността на
споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи
за едностранно изменение на възнаградителната лихва.
Първоначалният договор има действие между страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на
отделните погасителни вноски.
Следователно
страните са били обвързани само с първоначално определената лихва по
кредита в чл. 3, ал. 1 от договора, предвиждащ
БЛП към датата на сключване на договора, чиито размер е точно и ясно
посочен (4.5 %), и надбавка (0.45 пункта), а именно общо 4,95 %. Тази част от клаузата не
е неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.
На
следващо място, следва да се отговори на въпроса действителна ли е
договорената клауза в чуждестранна валута.
Сключеният между
страните договор за кредит определя, че кредитополучателят получава
равностойността в швейцарски франкове на 60000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към
лева на банката в деня на усвояване на кредита
В договора не е посочена
на каква сума в швейцарски франкове се равняват 60 000 лева към момента на сключването му.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора, тази неизвестна равностойност
се превежда по блокирана
сметка на кредитополучателя Е.Г.А. в швейцарски франкове и се ползва от
кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.
В
чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по чл. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски
курс „купува” на швейцарския франк на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка нa
кредитополучателя в съответната валута.
Следователно, от
сметката, по която е била преведена сумата в
швейцарски франкове,
кредитополучателят не е усвоил кредита си,
а го е усвоил и то в лева от друга, по която банката е превела сума в лева,
след като служебно я е превалутирала по курса си
швейцарски франк/лева към деня на усвояването.
От всичко това е видно,
че кредитополучателят е имал интерес от получаване на сумата в лева. Въпреки
това, той се е съгласил да погасява кредита си в друга валута – швейцарски
франкове като курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата
в швейцарски франкове погасителна вноска, се определя от банката към деня на
съответното плащане.
При това положение при
покачване на курса на франка спрямо лева, кредитополучателят ще внася по-голяма
сума в лева за една и съща по размер вноска в швейцарски франкове. От разликата
в курса на франка към лева към момента на отпускане на кредита и към момента на
погасяване на вноските по него банката печели наред с възнаграждението ѝ
за предоставяне на средствата в размер на договорената лихва. В резултат
потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен риск, а равновесието
между правата и задълженията на банката и потребителя значително се нарушава
във вреда на последния.
Това се отнася до
клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това число
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на чл. 22,
ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във вреда на потребителя, като
възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея
икономически последици, а именно тези от повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/лева и прехвърля върху потребителя риска
от колебанията на валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката
носи риска от понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден
механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс,
което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни
вноски в евро или в лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски
франкове. За банката такъв механизъм е предвиден. Той е чрез едностранно
изменение на лихвата при настъпило изменение във пазарните условия, включително
при финансови рискове. Това води до извод за наличието на значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите.
В действителност с чл. 22
от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността
промяната в курсовата стойност на швейцарския франк към лева и превалутирането
да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в лева. За да бъде
обаче реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо
обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват от
ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от него не
отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в швейцарски
франкове, не е посочено по какъв начин банката ще формира курсовете купува и
продава на съответните валути, не е посочен и размер на погасителната вноска в
уговорената валута (такъв размер е посочен едва на 22.11.2007 г., при подписване на Погасителния план).
В своето решение по дело
С-186/2016 г. СЕС (т. 44-51) приема, че изискването за прозрачност на
договорните клаузи трябва да се тълкува разширително.
Определяща роля при преценката дали в разглежданото дело потребителят е бил
уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху
обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли
общата цена на своя заем, играят, от една страна, въпросът дали клаузите са
изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия
потребител да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с
непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на
характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за
съществени. Конкретно по отношение на кредитите в чуждестранна валута съдът
приема, че финансовите институции трябва
да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява
на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на
драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в
която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и
на увеличаването на чуждестранния лихвен процент.
Потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. Националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или
доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическите последици от клауза като разглежданата в главното
производство за финансовите им задължения.
При това положение не
може да се приеме, че декларирането на знание за съществуването на определени
фактори, които могат да доведат до нарастване на вноската на потребителя е
равнозначно на информираност относно точният механизъм и действителните
икономически последици за кредитополучателя.
В тази връзка следва да
се отчете изложеното в т. 54 от Решението на СЕС по дело С-186/16 г., че
преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при
сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Сключване на договор за
кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди,
изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, нужна за
снабдяване с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по
кредита. В същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на
швейцарския франк към лева към деня на сключването и към деня на изпълнението.
Действително, на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се
носи и от двете страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т.
56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната
компетентност и познания на продавача или доставчика - в случая банката -
ответник, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани
с вземането на кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната
техническа и експертна обезпеченост и принадлежността ѝ към международна
група за предоставяне на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма
степен от отделния потребител, да предвиди движението в стойността на
различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен
елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист,
съдът намира да влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още
по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца
на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация за възможните
сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на стойността на
валутата, в която е уговорен кредитът. Поради всичко това съдът намира, че
посочените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до
значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя,
т.е. налице е и първата предпоставка за обявяването им за неравноправни.
С решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, след като е съобразена задължителната практика
на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното
право, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е даден следния
отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а именно: „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл.144, ал.3 ЗЗП.”
В
решението е разгледан идентичен случай с настоящия. С клаузата на чл. 22, ал.1
от процесния договор, кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като в
ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици
на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.
В
същия смисъл е и решение № 384/29.03.2019 г. по т.д. №
2520/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
С оглед чл. 145, ал.1 ЗЗП, клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора
за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с
оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на
сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл. 1 от
договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 60 000 лева; 2/ независимо, че в чл. 2, ал. 1 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка
кредитополучателят е нямал, тъй като същата е била блокирана; 3/ швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират
от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя става именно в лева по неговата сметка. Видно от горните уговорки,
реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване
на кредита е в лева.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора не отговаря на изискването
за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на
потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута цялата относима информация, която би му
позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира
върху размера на дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до
извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно
даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключило
договора при клауза, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към
момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му
кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се
на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На
потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед
степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на
процесния договор за кредит със срок на издължаване от 145 месеца какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и
какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови
инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по -
слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед
валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута,
не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия
за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи
по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при
по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена
от него на база на предоставена му от банковата институция информация
относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на
потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност” дали и какъв
договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит,
средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй
като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския
франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на
декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20 от договора”, без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на
кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.
В решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО
е посочено също, че банката като професионалист е могла и е била длъжна да
предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за
това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство,
което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните
промени на курса на щвейцарския франк в посока на
значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила
принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в
швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестрана валута и
понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16,
С-415/11).
Ето защо, клаузата на чл. 22, ал. 1 е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния си
характер, спорната клауза се явява нищожна.
С
оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, кредитополучателят не е дължал сумите по курс
на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, определен в договора при
усвояването на сумата (22.11.2007 г.) – 1,1706 лева за швейцарски франк (така решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл.
18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Предсрочната
изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага
изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от
него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които
не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи
вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно
и с упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в
съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят
последиците от упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало
до насрещната странa.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014г., при
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че постигнатата в
договора за кредит предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, без да
се уведомява длъжника, т.е. т.нар. уговорка за автоматична предсрочна
изискуемост, какъвто характер има и клаузата на чл. 18, ал. 2 от процесния договор, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя.
Следователно предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при
уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят
възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане
на уговорения срок.
По
изложените по – горе съображения, изчисляването на дължимите от ответника суми
по процесния договор (главница, възнаградителна лихва и т.н.) следва да стане
при първоначално уговорените условия по договора – ГЛП (БЛП + надбавка) в размер на 4,95 % (вкл.
без да се взема предвид допълнителното споразумение) и при курс на швейцарския
франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата (1,1706 лева за швейцарски франк).
Видно
от заключението по ССчЕ (отговора на задача 8 и Приложение № 1) в
случай, че се е прилагал определения в договор курс на швейцарския франк към
лева, респ. на лева към швейцарския франк, определен в договора при усвояването
на сумата (1,1706 лева за
швейцарски франк) и в случай, че се прилагаше годишна лихва, посочена в чл.
3, ал. 1 от договора (4,95 %)
- за целия период, без да се променя и без да се вземе предвид
допълнителното споразумение, дължимите
суми по падежиралите вноски по процесния договор към 30.06.2017 г. (датата, на която „Ю.Б.“ АД е изпратило нотариална
покана до Е.Г.А.) биха били в общ
размер на 10318.91 лв., от които: 8 833,41 лв. – сбора от неплатените вноски за главница,
включени в месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г. - ред 115,
колона 20 от Приложение № 1, което е и сбора от
сумите от ред 1 до ред 115 (вкл.) в колона 21 от Приложение № 1, и 1485.50
лв. – сбора от неплатените вноски
за възнаградителна лихва, включени в месечните вноски с настъпил падеж до
22.06.2017 г. - сбора от сумите от ред 1 до ред 115 (вкл.) в колона 22
от Приложение № 1.
Следователно била е налице обективната предпоставка
за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуем.
Налице е и субективната предпоставка – изявление до
кредитора, което да е достигнало до кредитополучателя:
На
30.06.2017 г., „Ю.Б.“ АД е изпратило нотариална покана до Е.Г.А., с която ищецът е заявил, че обявява
вземанията по договора предсрочно изискуеми. Нотариалната покана е връчена на ответницата на 05.07.2017 г. (чрез съруга
й). С
получаване на изявлението на кредитора, кредитът е станал предсрочно
изискуем, което е станало на 05.07.2017 г. и кредитополучателят е
изгубил предимството на уговореното разсрочено плащане. Възраженията
в тази връзка са неоснователни.
Видно
от заключението по ССчЕ (отговора на задача 8 и Приложение № 1), към 30.06.2017 г., неплатеният остатък за главница е бил в общ размер на
20 366.70 швейцарски франка, равняващи се на 23 841.26 лева, от
които: 7 118.92 швейцарски франка, равняващи 8 833,41 лв. (сбора от неплатените вноски за главница,
включени в месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г.), и 13 247.78
швейцарски франка – сбора от
неплатените вноски за главница, включени в месечните вноски с ненастъпил падеж.
На
19.12.2018 г. за погасяване на задълженията по настоящия договор за главница (възнаградителната лихва, накаказателна
лихва, такси и законна лихва) е внесена сумата от 30 871,21 шв. франка, равняващи се на 38 567,55 лв. (посочени между
ред 122 и ред 123, колона 17 и 18 от Приложение № 1).
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422
от ГПК, не следва да взема предвид събраните в изпълнителното производство
суми. В посоченото ТР е прието, че в производството по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. В мотивите към т. 9 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС са изложени
съображения, че в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство са на основание на издадения
съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес.
Поради изложеното, при постановяване на решението не следва да се взема предвид
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51172/2017 г.
по описа на СРС, 24 състав.
Изложеното
сочи, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, следва да бъде
уважен за сумата от 20 366.70
швейцарски франка (равняващи се на 23 841.26 лева по курс към
22.11.2007 г. - 1,1706 лева за швейцарски франк), а за разликата до пълния
предявен размер от 24 570.52 CHF, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Посочената
сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на
СРС, 24 състав – 26.07.2017 г. до
окончателното изплащане – чл. 422, ал.1 ГПК.
Относно
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, за
заплащане на сумата от 2 340.81 CHF –
възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г.
до 14.06.2017 г.:
По изложените по-горе съображения, страните са били обвързани от уговорения
лихвен процент за възнаградителна лихва в размер на 4,95 % (вкл. без да се взема
предвид допълнителното споразумение) и при курс на швейцарския
франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата (1,1706 лева за швейцарски франк).
Видно от заключението по ССчЕ, при тези условия, сборът от неплатените вноски за възнаградителна
лихва, включени в месечните вноски с настъпил падеж до 22.06.2017 г. е 1485.50
лв. (сбора от сумите от ред 1 до ред
115 (вкл.) в колона 22 от Приложение № 1). За процесния период - от 22.08.2015 г. до
14.06.2017 г., размерът на възнаградителната лихва възлиза
на 1450.32 лева, равняващи се на 1238.95 швейцарски франка (изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК). Искът
е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер, искът
следва да се отхвърли.
Относно
иска по чл. 422 ГПК за сумата от 2 389.21 CHF – обезщетение
за забава по чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г.,
Съгласно
чл. 3, ал. 3 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В
Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за
връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл. 79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86,
ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен
ако в специален закон не е предвидено друго.
Видно
от отговора на задача 8 и Приложение № 1, размерът на обезщетението за забава по чл.
3, ал. 3 от договора, за периода от 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г.
(и при възприетия по-горен размер на дължимата главница) е в размер на 1800.43 лева, равняващи се на 1538.04 швейцарски
франка. Искът следва да се уважи до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
Относно
иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за заплащане на сумата от 142.40 CHF – дължми по чл. 4, т. 2 от
Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.11.2015 г.
до 24.07.2017 г.:
Съгласно чл. 4, т. 2 от договора, в началото на всяка следваща година,
считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна
такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница
към същата дата.
За процесния период, дължимата такса по чл. 4, т. 2 от договора е била в
размер на 57.99 лева (колона
23 от Приложение № 1), равняващи
се на 49.54 швейцарски франка. Искът е основателен за
тази сума, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за заплащане на сумата от 165.42 CHF – застраховки по чл. 14 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 14.12.2015 г.
до 24.07.2017 г.:
В чл. 14
от договора е предвидено задължение за кредитополучателя, да направи
застраховка, която „да прехвърли на банката“, като в ал. 5 е предвидена
възможност банката да преведе дължимата сума за застраховката.
Не се
установява, обаче, че „банката да преведе дължимата сума за застраховката“. В
тази връзка не са ангажирани каквито и да е доказателства. Плащането на
премията от банката не се установява и със заключението по ССчЕ,
като в Приложение № 4 са посочени внесените суми след образуване на
изпълнителното дело. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за заплащане на сумата от 63.60 лева – нотариална такса за
връчване на нотариална покана на длъжника:
Задължението
за заплащане на тази такса е предвидено в чл. 10, т. 3 от договора, а
заплащането на таксата е видно от сметка по чл.89 ЗННД и преводно нареждане от
07.07.2017 г. Съгласно чл. 10, т. 3 от процесния
договор, тези разноски са за сметка на кредитополучателя. Искът е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Относно разноските: По изложените по-горе
съображения, при постановяване на решението не следва да се взема предвид
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 1444.75 лева – разноски в исковото производство, от общо направените разноски в
размер на 1852.25 лева (1852.25 лв. х 0.78), в т.ч.: платена държавна такса
(1052.25 лв.) и депозит за ССчЕ (800 лв.). Сумата от
63.60 лева – разходи по уведомяване на ответника (посочена в списъка по чл. 80,
приложен на л. 397 от делото) са предмет на последния иск и не следва да се
вземат предвид.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2055.52 лева – разноски в заповедното производство, от
общо направените разноски в размер на 2635.28 лева (2635.28 лв. х 0.78), в т.ч.: платена държавна такса (1052.25
лв.) и платено адвокатско
възнаграждение (1583.03 лева).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
491.70 лева – разноски в исковото производство, от общо направените разноски в
размер на 2235 лева (2235 лв. х 0.22), в т.ч.:
депозит за ССчЕ (200 лв.) и платено адвокатско
възнаграждение (2035 лева), както и сумата от 305.58 лева – разноски в
заповедното производство, от общо направените разноски в размер на 1389
лева (1389 лв. х 0.22) - платено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че Е.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***,
както следва:
-
на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 20 366.70 швейцарски франка, равняващи се на 23 841.26
лева (по курс към 22.11.2007 г. - 1,1706 лева за швейцарски франк) – главница
по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., представляваща
сбора от главницата, включени в
месечните вноски с падеж до 22.06.2017 г. и главницата, която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2017 г. до окончателното
плащане,
-
на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата
от 1238.95 швейцарски франка, равняващи се на 1450.32 лева (по
курс към 22.11.2007 г. - 1,1706 лева за швейцарски франк) – договорна (възнаградителна) лихва по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., включена в
месечните анюитетните вноски, за периода от 22.08.2015 г. до
14.06.2017 г.,
-
сумата от 1538.04 швейцарски
франка, равняващи се на 1800.43 лева - обезщетение за забава по чл. 3,
ал. 3 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г.
до 24.07.2017 г.,
-
на
основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 49.54 швейцарски франка, равняващи се на 57.99
лева – такса по чл. 4, т. 2 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.11.2015 г.
до 24.07.2017 г., както и
-
на
основание чл. 430, ал.1 ТЗ, сумата от 63.60
лева
– платена нотариална такса, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
-
иска
по чл. 430, ал.1 ТЗ, за разликата над 20 366.70 CHF до пълния
предявен размер от 24 570.52 CHF – главница,
-
иска
по чл. 430, ал. 2 ТЗ, за разликата над 1238.95 CHF до пълния предявен размер от 2 340.81 CHF – възнаградителна лихва,
-
иска за заплащане на разлитата над 1538.04 CHF до пълния предявен размер от 2 389.21
CHF - обезщетение за забава по чл. 3,
ал. 3 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 22.08.2015 г.
до 24.07.2017 г.,
-
иска
по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, за разиката
над 49.54
CHF до пълния
предявен размер от 142.40 CHF – такса по чл. 4, т. 2 от договора, и
-
иска
по чл. 430, ал.1 ТЗ, за заплащане на
сумата от
165.42 CHF –
застраховки по чл. 14 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007 г., за периода от 14.12.2015 г. до
24.07.2017 г.,
за
които суми в производството по ч.гр.д. № 51172/2017 г. по описа на СРС, 24
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Г.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1444.75 лева – разноски в
исковото производство и сумата от 2055.52
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Е.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 491.70 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 305.58 лева
– разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: