Определение по дело №868/2019 на Административен съд - Стара Загора

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5

               06.01.2020г., гр.Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, седми състав в закрито заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева

 

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева частно адм. дело №868 по описа за 2019 година.

Производството по делото е било образувано по повод жалба от „ВЕСЕЛИНА – БИС“ ООД, със седалище в гр. Стара Загора против Решение № РД05-258/10.10.2019г. на Заместник Министър и Ръководител на УО на ОП“РЧР“ по процедура BG05M9OP001-1.057

С Определение №546/04.12.2019г. Съдът е оставил без разглеждане оспорването и прекратил съдебното производство. Този съдебен акт е съобщен на ответната страна на 09.12.2019г., видно от съобщението. На 16.12.2019г. по пощата е изпратено искане, с вх. рег. № 6814 с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за допълване определението на съда, като в полза на ответника се присъдят разноски в размер на 450 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК /приложение №3 към отговор изх.№626/132 от 30.10.2019г./. Твърди се, че Съдът не взел отношение по направено искане за присъждане на въпросните разноски в своето прекратително определение, а към момента на постановяването му ответната страна вече била извършила процесуални действия, като е оспорила жалбата на оспорващото дружество, направила възражения за местна неподсъдност на делото, както и възражения за нередовност на жалбата. Отделно от тях била представена и пълната преписка относима към повдигнатия пред съда спор.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира искането на ответника с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК за процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Определение № 546 е съобщено на страната на 09.12.2019г. /вж.съобщението/, съдебният акт подлежи на обжалване в 7 дневен срок и съотв. изтича на 16.12.2019г., като искането е направено именно на 16.12.2019г., по пощата /вж. приложената товарителница/.

Макар и да намира искането за процесуално допустимо, настоящият съдебен състав приема, че същото се явява изцяло неоснователно, като се съобрази следното:

 В действащия АПК е налице изричната разпоредба на чл. 143, ал. 3 от АПК, която сочи, че когато Съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а чл. 143, ал. 4 от АПК установява изрично правото на ответната страна на разноски при същите условия, включително за минималното възнаграждение за един адвокат, ако е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 13.05.2013г., постановено по тълкувателно дело №5/2009 г. на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В мотивите на решението се приема, че „правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно – с отмяна на обжалвания административен акт, респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради оттеглянето на акта, съответно при отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата.“.

Съобразявайки така постановеното решение и мотивите към него настоящият съдебен състав приема извод, че разноски в полза на ответния орган се дължат само в изчерпателно изброените случаи по чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК и не е налице непълнота, която да налага субсидиарно приложение на нормите на ГПК. В случай като процесния, където оспорването е оставено без разглеждане поради не отстраняване на нередовността на същото на осн. чл.158, ал.3 от АПК, а не на осн. чл.159 от АПК, за ответната страна, макар и съдебният акт да е благоприятен като краен резултат, не следва да й се присъждат разноски, вкл. и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. В настоящия случай, при оставена без движение жалба, формално все още не е даден ход на съдебния процес, като изцяло във волята на оспорващия е дали ще отстрани нередовността на оспорването си и съотв. за съда ще възникне задължението да процедира по нейния ход.

Така мотивиран, Съдът намира искането на ответния орган, изразено  чрез процесуален представител за осъждане на жалбоподателя за разноски в размер на 450 лева за неоснователно, поради което същото следва да се отхвърли като такова.

Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3 от ГПК, в с чл.144 от АПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Зам. Министър и Ръководител на УО на ОП“РЧР“ 2014-2020 г. при Министерство на труда и социалната политика за допълване в частта на разноските на Определение №546/04.12.2019г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ВЕСЕЛИНА-БИС“ООД, гр.Стара Загора против Решение № РД05-258/10.10.2019г. на Заместник Министър и Ръководител на УО на ОП“РЧР“ по процедура BG05M9OP001-1.057 и на осн. чл.158, ал.3 от АПК е прекратено производството.

Настоящото подлежи на обжалване в 7 дн. срок пред ВАС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :