РЕШЕНИЕ
№ 3551
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330111760 по описа за 2021 година
Предявени са обективносъединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „Овергаз Капитал“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Филип Кутев № 1, представлявано от С.И.-И.д. чрез а.. П.
срещу К.Б.Г. с ЕГН ********** с адрес ***. за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 4620,88 лева главница; 321,37 лева- договорна лихва за периода 23.04.2019-
21.10.2019 г.; 14,54.лв. лихва за периода 09.08.2019 г.-21.10.2019 г.; 199,06 лв.-лихва за
периода 21.10.2019 г.-13.03.2020 г.; 506,58 лв.-лихва за периода 13.07.2020-16.07.2021,
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните е бил подписан договор за
потребителски кредит за размер от 7000 лева за срок от 60 месеца, при променлива лихва от
15,85 %; ГПР-17.39 %. Със сумата от 558,09 лв. е рефинансирано задължение към „Ай ти Еф
Груп“ АД; 1254,51 лв.-„4финанс“ ЕООД; 1265,03 лв.-„Нет кредит“ ООД; 838,30
лв.-„Фератум БГ“ ЕООД; 617,93 лв.-„Кеш кредит“ 1024,06 –погасено задължение на Г. по
кредитна карта; 1337,08 лв.-преведени по сметка на заемополучателя. Отдържана е такса от
105 лв. разглеждане на искане и кредитна оценка. Извършени са 26 плащания в периода
11.03.2017-09.08.2019 г.-на обща стойност 2512,08 лв., които са погасили част от договорна
лихва, главница и лихва за забава. Забава за плащане е настъпила на 23.04.2019 г., когато е
просрочена сума от 334,94 лв. –включваща главница и лихва. От 21.10.2019 г. е настъпила
предсрочна изискуемост. Уведомлението е връчено по реда на чл. 47 от ГПК от н. Т..
Вземането е притендирано по чл. 417 от ГПК. Заявлението е отхвърлено.
1
В предоставения срок за отговор о. п. на ответника а.. Д. оспорва иска. Оспорва редовността
на уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди наличие на
неравноправни клаузи относно определения лихвен процент, нарушение на ЗПК относно
ГПР.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените писмени доказателства- договор за кредит от *** г., погасителен план,
платежни нареждания (лист 11-17) от делото е видно, че на *** г. между страните е бил
подписан договор за потребителски кредит за размер за предоставяне на заемна сума от 7000
лева, от която 558,09 лв. следва да бъде преведена на „Ай ти Еф Груп“ АД за
рефинансирано задължение на заемополучателя към дружеството; 1254,51 лв. –към
„4финанс“ ЕООД за рефинансиране на кредит; 1265,03 лв.-към „Нет кредит“ ООД; 838,30
лв.-към „Фератум БГ“ ЕООД; 617,93 лв.-към „Кеш кредит“; с 1024,06 лв. –за погасявяне на
задължение на Г. по кредитна карта; 1337,08 лв. одобрен остатък за получаване. Сумите са
преведени на бенифициентите. Срока за възстановяване на сумите е 60 месец ГЛП 15,85 %
за първите 12 м., като за останалите –променлив % съобразно референтен лихвен % плюс
надбавка от 14,864 пункта. ГПР е 17,39 %. Съгласно чл. 7 от договор се дължи такса за
определяне степента на риска-60 лв. ,
От приложената нотариална покана от *** г. е видно, че вземанията по договора са обявени
от кредитора за предсрочно изискуеми от *** г. Нотариалната покана е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК от п. н. З. С..
От представената справка (лист 41 от делото) заключение от 22.08.2022 г. по извършената
ССЕ е видно, че от длъжника са извършени 26 плащания в периода 11.03.2017-09.08.2019 г.-
на обща стойност 4378,45 лв. Размера на неиздължената главница е 4620,88 лв., на
незаплатената договорна лихва-321,37 лв. и надължимата лихва за забава-14,54 лв.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Притенцията на ищеца произтичат от договор за потребителски кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на всички вземания по него.
С оглед отправените възражения от о. п. на ответника, съдът намира, че не е налице спор
относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните, а спора се
състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК и
момента на настъпване на изискуемостта на всички задължения по договора.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия
следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма,
формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста,
не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън
договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
2
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен
процент от 15.85 %, той е фиксиран само за 12 м., като за останалите 46 месеца същият се
променя в зависимост от промяна стойността на коефиценти, чийто размер неможе да бъде
предварително определен. На следващо място липсва посочване на условията за
прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква
част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е
разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната
лихва. Неизпълнението на това изискване пречи да се направи проверка, при какви условия
е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер. Това сочи
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния
процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Записаният такъв от 17,39 % в договора не е ясно какво включва. Това сочи
нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на
абсолютни стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и
разписана точно методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как
е достигнато до посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният
процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или
бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая не е ясно
дали в него се отразява разхода за такса за оценка на риска. С оглед изложеното, съдът
приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което
договорът за паричен заем е недействителен и на това основание. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с
това и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане
само на главницата от 7000 лв.
Тъй като срока за връщане на заемната сума е до *** г. към момента на подаване на
исковата молба същият не е изтекъл и не е налице изискуемост на вземането съобразно
договорките между страните. Доколкото ищеца обляга притенцията си на настъпила
предсрочна изискуемост, същият следва да докаже, че са настъпили основания за обявяване
на такава и това обстоятелство е съобщено на длъжника. По делото не се установяват факти
сочещи надлежно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. При
връчване на поканата от п. н. не е спазена процедурата на чл. 47 от ГПК2, което изключва
3
прилагане на съобщението и приемането му за надлежно връчено. Неможе да се приеме, че
това е станало и с връчване на исковата молба тъй като същата е получена от назначен о. п.
на ответника.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че ищеца притендира присъждане на
притендираните суми на основание неизпълнение на задължение по договор за кредит. Тъй
като процесния договор се преценя като недействителен на основание чл. 23 от ЗПК в
случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се
претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23
ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Следователно присъждането на
сумата за главница ще представлява отклоняване от предмета на делото, което ще повлече
произнасяне на съда по непредявен иск, а това е недопустимо. Ето защо предявените искове
следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се
присъждат такива поради липса на отправено искане и представяне на доказателства за
сторени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Овергаз Капитал“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Филип Кутев № 1, представлявано от С. И.- И.. д. чрез а.. П.
срещу К.Б.Г. с ЕГН ********** с адрес ***. искове за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 4620,88 лева (четири хиляди шестстотин и двадесет лева и 88 ст.) главница
по договор за кредит от *** г.; 321,37 лева( триста двадесет и един лева и 37 ст.) - договорна
лихва за периода 23.04.2019-21.10.2019 г.; 14,54 лв (четиринадесет лева и 54 ст.) лихва за
периода 09.08.2019 г.-21.10.2019 г.; 199,06 лв. (сто деветдесет и девет лева и 06 ст.) -лихва за
периода 21.10.2019 г.-13.03.2020 г.; 506,58 лв. (петстотин и шест лева и 58 ст.) -лихва за
периода 13.07.2020-16.07.2021, законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в
съда 15.07.2021 г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4