Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 631
27.07.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ивелина Въжарска
и в
присъствието на прокурора Евгения Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 498 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково,
представлявана от старши комисар Л. Т. Н. – ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково,
против Решение № 61/27.02.2023 г., постановено по АНД № 1189/2022 г. по описа
на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали
изложените от жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона,
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
неправилно приложение на материалния закон при съставянето на ЕФ серия К, № 6648484
на ОДМВР - Хасково. Издаденият ЕФ съдържал всички необходими реквизити,
изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Кумулативно дадените
изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по
установяване на този вид нарушения, били изпълнени. С оглед приложените по
делото писмени доказателства, извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП било
надлежно документирано. В тази връзка се оспорват като неправилни и направени
при превратно тълкуване на законовите разпоредби изводите на Районен съд - Хасково
по отношение на това, че ЕФ не удостоверява по надлежен начин извършеното
нарушение. Видно от предоставените доказателства по делото било, че категорично
било установено мястото на извършване на нарушението, а също така и мястото, на
което било разположено техническото средство. Видно от приложения по делото ЕФ,
същият бил с посочени коректни законови разпоредби, комуникиращи с описаното и
документирано нарушение, а, от друга страна, съдържанието на ЕФ било законово
определено. Във връзка с така изложеното, се моли за отмяна на постановеното
решение и за присъждане в полза на ОДМВР - Хасково на разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът
- А.А.П., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково посочва в хода по същество, че съдебният акт
отговаря на изискванията на процесуалния и материалния закон и не страда от
сочените в жалбата пороци, съответно предлага жалбата да бъде оставена без
уважение.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа страна следното:
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
Серия К, № 6648484, издаден от ОД на МВР - Хасково и е осъдил ОД на МВР -
Хасково да заплати на А.А.П. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 500.00
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
адвокат.
За да постанови решението си, районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че на 21.11.2022 г. в 09:56 часа, с
автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства тип ATCC (ARH CAM-SI) с № 120CCEF, било установено и заснето движение
на лек автомобил марка "Джип Ренегат" с регистрационен номер *******със
скорост от 69 км. /ч. - над разрешената за движение в населено място от 50
км/ч., като в ЕФ била посочена скорост на движение 66 км/ч., като бил
приспаднат толеранс от 3 км/ч. и било посочено превишение от 16 км/ч. От
представената справка за собственик/ползвател от АИС - КАТ се установило, че А.А.П.
е вписан като ползвател на процесния автомобил, а негов собственик било юридическото
лице „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД - клон Хасково. Въз основа на тези
констатации бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител
бил посочен жалбоподателят. Вписано било, че нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 5194137.
За да отмени електронният фиш, районният
съд е приел, че в същия, въпреки
отбелязването на квалифициращия признак „повторност“ по чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, липсва препращане предвид бланкетния характер на цитираната
разпоредба, към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5,
съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 от ЗДвП относно конкретните
нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В случая
това не било направено и не било ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т.
1 - 4, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от
посочените - кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието.
Извеждането или запълването на правната квалификация с логически разсъждения от
съда или страните, включително основани на математически изчисления, приложени
към евентуално двойния размер на наложената глоба, не можело да санират
допуснатото процесуално нарушение, което, както и другото визирано, изразяващо
се в пропуск да бъде надлежно и пълно описано деянието, следвало да се
квалифицира като съществено и явяващо се самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт.
Отделно е отбелязано, че доколкото електронният
фиш не се ползвал с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежали на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства, в случая квалифициращият признак
"повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост не бил
доказан по необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие
на влязъл в сила акт, с който жалбоподателят да е санкциониран за нарушение от
същия вид.
С оглед на така изложените съображения,
въззивният съд е приел, че подадената жалба е основателна, а атакуваният с нея
електронен фиш - незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият е бил
отменен.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд за отмяна на електронния фиш. В случая административнонаказващият
орган е приел, че извършеното от ответника по касация нарушение е повторно и
лицето е санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тоест при наличие
на предпоставките на § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП, според който текст, повторно е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В атакувания електронен фиш е посочено, че
нарушението по чл. 21, ал. 1 е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5194137, който е посочен в
приложената към административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач,
както и е представен в преписката.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
нарушението в процесния електронен фиш е квалифицирано като такова по чл. 21,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установява условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен
фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и
данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които
електронният фиш следва да отговаря. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ в зависимост
от това дали констатираното нарушение е повторно, като от съществено значение е
правната му квалификация и именно тя е определящ критерий. Според последната посочена
разпоредба, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, то наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца. Така следва да се определи
правната квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размерът на
наказанието за него и едва след това, ако същото попада в приложното поле на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, то да се изчисли двойния размер за предвиденото при
повторност наказание. Но в случая остава неясно дали нарушението е на чл. 182,
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 или ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред
някое от посочените – кое точно, както и какъв е съответният за него размер на
наказанието. В този смисъл при установената неясна и непълна квалификация в електронния
фиш, РС - Хасково е достигнал до правилен извод относно отмяна на същия като
незаконосъобразно издаден.
Поради изложеното, настоящият касационен
състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва
да бъде оставено в сила.
При този извод за неоснователност на
касационната жалба следва да бъде уважено искането на ответника по касационната
жалба да бъдат заплатени направените от същия разноски по делото – за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/27.02.2023 г., постановено по АНД № 1189/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на А.А.П. с ЕГН : ********** ***, направените разноски пред касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.