Решение по дело №672/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 147
Дата: 19 ноември 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20181800600672
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

С. 19.11. 2018 г.

 

         Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ  въззивен състав в закрито заседание на 19. 11.две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВЧНД № 672 по описа за  2018 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

 

         Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по  глава ХХІI – чл. 306, ал.3 НПК, инициирано по жалба на частния тъжител Т.Д.С., против определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, по силата на което е осъден да заплати разноски, понесени във въззивната инстанция на подсъдимия П. П. Д..

         Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и незаконосъобразно, заявява, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че размерът на сумата за заплащане на възнаграждение на защитник – 1000 лева е прекомерно завишен, без да посочва отправния критерии, спрямо който следва да бъде осъществена тази преценка.Моли съда да отмени определението като незаконосъобразно.

         Оправданият подсъдим –П. Д. от своя страна е възразил против жалбата, като лишена от основания, предвид изхода от наказателното дело.Моли съда да потвърди атакуваното определение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд като разгледа подадената жалба,  и след като осъществи на осн.чл.314, ал.1 НПК цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с приложимите разпоредби намира за установено следното:

         С присъда  № 100/29.06.2017г. по НЧХД № 369/2016г. на РС – гр. К. / потвърдена с въззивно решение на настоящия- трети въззивен състав  по ВНЧХД №22/ 2018г. от 2.05.2018г./         съдът е признал за невиновен подсъдимия  П. П. Д., роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН ********** за  това, че на 04.12.2015 година в гр. Г., област С., махала „Е." („Й.") е разгласил позорни обстоятелства за Т.Д.С., ЕГН-**********, като го нарекъл „крадец" и „клептоман" и му е приписал престъпление „кражба", като клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез подадени срещу същия сигнали и жалби до Ч.-електроразпределение, както и чрез разгласяването й от подсъдимия на неограничен брой лица, жители на гр. Г., и го е оправдал по обвинението, повдигнато с частната тъжба за престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.II, вр. чл.147, ал.1 от НК.

         Съдът се е произнесъл с определение по реда на чл.306,ал.1 т.4 като е възложил в тежест на частния тъжител разноските пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева.

         Постановеното определение е законосъобразно, в пълно съответствие с разпоредбата на чл.190,ал.1 пр.2 НПК.

         Въпросът за разноските е разрешен принципно и еднакво от законодателя, поставяйки ги в тежест на страната, за която е неблагоприятен изхода на наказателния процес, като не се прави разграничение между разноски в първата или в следващите инстанции за контрол на постановения първоначален съдебен акт.

Извън компетенциите на настоящия състав е да разгледа оплакване за „прекомерност”, каквото се съдържа в жалбата. За разлика от гражданския процес, където законодателят е приел стойността на адвокатското възнаграждение за положения труд на процесуален представител да се съизмерва по размер със защитимия материален интерес, в наказателния процес, предвид ролята му на регулатор на  обществените отношения, които се защитават, които нямат материален /имуществен характер/, такъв измерител не е възможен и не е допустим, поради което е в сила принципа на свобода на договаряне в отношенията между страна и процесуален представител, защитен  от законодателя, чрез недопустимост на   намеса  и ревизия на договореното между представителя и представлявания, възнаграждение от страна на съда.

Предвид изложеното и на осн.чл.341,ал.2,вр.чл.306,ал.3,вр.ал.1т.4 НПК съдът

 

   Р   Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  определение от 25.07. 2018г., по НОХД № 369/ 2018г. по описа на РС- К..

 

         Решението е окончателно.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.