Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, I-26 състав, в открито заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията Мичева гр. дело
№ 10507 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.М.В. твърди, че на 20.03.2020г. около 18,30ч. в
гр.София, на ул.“Самоковско шосе“ е претърпял ПТП, в резултат на което е
получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на мотоциклет Сузуки, Т.А.Д., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял
неимуществени вреди. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но
последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу
ответника иск за търпени неимуществени вреди в размер на 80 000лв., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от
9.08.2020г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът
З.Л.и.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва
твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача
на МПС, оспорва причинно-следствената връзка, оспорва настъпването на
твърдените неимуществени вреди. Намира иска за неимуществени вреди за завишен
по размер. Евентуално, прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че ищеца е излязъл
внезапно на пътната лента пред мотора, без да се огледа, между спрели
автомобили и далеч от пешеходна пътека, и така не се е съобразил с разстоянието
до приближаващото се към него МПС - нарушение на разпоредбите на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Счита , че присъденото на ищеца обезщетение следва да бъде
намалено най-малко с 50%. Оспорва и
претенцията за лихви. Твърди, че не е
отказвал да плати обезщетение, но ищецът не е предоставил банкова сметка.
***,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С
решение от 29.03.2021г. по НАХД № 2092/2021г. на СРС, НО, 131 с-в съдът е
признал Т.А.Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.03.2020г., около 18.30ч.
в гр.София, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки”, модел „УХ 200” с рег.№ *******, по бул.”Самоковско
шосе”, с посока на движение от бул.”Цариградско шосе” към бул.”Околовръстен
път” в района срещу № 57, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и е случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като не
намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението - пресичащия
отдясно наляво спрямо посоката на движение на мотоциклета пешеходец - В.М.В., и
по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на външния глезен на лявата подбедрица, довело до
трайно затруднение движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни-
престъпление по чл. 343, ал. 1 б. “б” пр. 2, вр. чл.
342 ал. 1 пр. 3 от НК. Водачът Д. е освободен от наказателна отговорност, на
основание чл.78 а ал.1 от НК и му е наложено административно наказание.
Решението на наказателния съд относно
извършването на деянието, противоправността му и
виновността на дееца е задължително за настоящия граждански съд, който
разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно
тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в
решението по чл. 78а НК. Решението на наказателния съд изключва възможността за
случайно деяние по см. на чл.15 от НК, каквото възражение прави ответника.
Решението на наказателния съд не
ограничава гражданския съд да установи евентуално противоправно
поведение на пешеходеца, в случай на наведено възражение в този смисъл.
Наказателният съд не изследва съставомерността на
поведението на пешеходеца.
Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява, че процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, в тъмната
част от денонощието с добра метеорологична видимост. В близост до мястото на
ПТП, в дясно и успоредно на платното за движение е имало спрели автомобили. Скоростта
на движение на мотоциклет Сузуки непосредствено преди
настъпването на ПТП е била около 38 км/ч. Пострадалият пешеходец е предприел
пресичане на платното за движение, перпендикулярно на тротоара, преминавайки
между спрелите автомобили и от дясно на ляво за посоката на движение на
мотоциклета. Пешеходецът е достигнал до средата на платното за движение.
Водачът на мотоциклета е реагирал със закъснение, при появата на пешеходеца, с
аварийно спиране. След блокиране на колелата на мотоциклета, мотоциклетът и
мотоциклетиста са паднали на лявата им страна и са започнали да се плъзгат върху
платното за движение. Плъзгайки се около 2 м. мотоциклетът е достигнал до
мястото на движение на пешеходеца и с задното си колело го е ударил в левия му
крак. След удара мотоциклетът е продължил да се плъзга в първоначалната му
посока и под ъгъл наляво, като, оставяйки следа от задиране, е достигнал до
левия край на платното за движение. След удара пешеходецът е паднал върху
платното за движение. Разстоянието, от което мотоциклетиста е
имал възможност да забележи за първи път пресичащия от дясно на ляво пешеходец,
е било около 30 м. Опасната му зона за спиране е била около 22 м, което според
експерта означава, че той е имал възможност да спре преди мястото на удара за
момента, когато пешеходеца е станал видим за него.
От друга страна досежно
пешеходеца, вещото лице посочва, че след като е преминал между паркираните
автомобили, пострадалият пешеходец е имал възможност да забележи приближаващия
го мотоциклет от лявата му страна и като преустанови пресичането на платното за
движение, е имал възможност да пропусне пред себе си мотоциклета и с това да
предотврати настъпването на удара и настъпването на ПТП. В
района на настъпилото ПТП е имало обозначена пешеходна пътека за преминаване на
пешеходци и с поставена светофарна уредба. Разстоянието от мястото на удара
между мотоциклета и пешеходеца до обозначената пешеходна пътека е 65 м.
Според вещото лице, от техническа гледна
точка, причината за настъпилото ПТП, са както субективните действия на водача
на мотоциклет Сузуки, който не е задействал
спирачната система своевременно, при наличие на пешеходец на платното за
движение, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с
пешеходеца, така и субективните действия на пешеходеца, който е предприел пресичане
на платното за движение на място не обозначено за преминаване на пешеходци.
Във
връзка с установяване на търпените от ищцата телесни увреждания, съдът назначи
и изслуша съдебна медицинска експертиза. Според вещото лице д-р К., ортопед
травматолог, в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица. Лечението е било оперативно:
кръвна (открита) репозиция и метална остеосинтеза е плака. През първите 10-15 дни
когато е започнал процеса на зарастване на счупената кост, болките при ищеца са
били с по-голям интензитет, като във времето постепенно са намалявали. Според
вещото лице, възрастовите дегенеративни промени в опорно - двигателния апарат,
също допринасят за агравиране на болевите
симптоми.
Вещото лице посочва, че на ищеца може да
бъде извършена втора оперативна интервенция за изваждане на остеосинтетичния
материал, но с оглед възрастта му, същата не е задължителна. От операцията на левият
долен крайник на ищеца има останал постоперативен цикатрикс
(белег), който постепенно във времето се очаква да избледнее.
Тъй като ищецът не се е явил на преглед
при вещото лице, то не може да даде заключение досежно
това дали ищецът се е възстановил след увреждането. Експертът посочва, че
обикновено година след оперативната интервенция се очаква ищеца да е
възстановен. Получената от ищеца фрактура обикновено зараства за 30-40 дни.
Експертът посочва, че по принцип след зарастване на фактурата би следвало да се
проведе физиотерапия и рехабилитация, които спомагат за оздравителния период.
Съдът кредитира изцяло заключенията на двете
вещи лица. Вещите лица обективно и компетентно отговориха на поставените
въпроси, като в съдебно заседание допълниха заключенията си като отговориха на
допълнително поставените им от страните и от съда въпроси.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищеца болки и страдания,
периода на лечение и възстановяване, съдът събра гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели.
Св.Р.Н., дъщеря на ищеца, си спомня, че
след ПТП видяла баща си в болницата - бил в безсъзнание, неадекватен, с
окървавена глава и ръце. По главата имал рани и кръвонасядания.
Ръката му била разпрана в дланта. Направили му операция на крака, постановили
му планка. Тъй като не можело да се гипсира, на крака на баща й поставили кора,
за да бъде неподвижен. По време на престоя си в болницата имал силни болки,
вземал медикаменти за обезболяване, които продължил да взема и вкъщи. 2 месеца
ищецът бил обездвижен, но можел все пак да седи на леглото и да ходи до
тоалетна на един крак. След втория месец лекарите премахнали кората и ищецът
можел да се движи с патерици самостоятелно. Ползвал патерици до 6 месец, след
което започнал да ползва бастун. Правили му рехабилитационни
процедури у дома в продължение на 4 месеца. Според свидетелката баща й вече не
е същия човек, нервите му са засегнати, вдига кръвно, нощем кракът му изтръпва
и го боли. Преди бил много жив човек, нямал заболявания.
Св.П. В., брат на ищеца, установява, че
докато бил в болницата брат му се оплаквал, че много го боли крака на счупеното
място. След като свалили шината от крака му, брат му се движел с патерици и
свидетелят му помагал за самообслужването. Ищецът ползвал външната тоалетна,
тъй като вътрешната била много тясна. Свидетелят го придружавал. Знае, че
дъщерята на ищеца помагала с хигиена, с пране, с храна. Според свидетеля 3м.
след катастрофата ищецът започнал да се движи с патерици, които ползвал в
продължение на 6 месеца. Според свидетеля ищецът не се е възстановил напълно.
Има изкривяване на крака, няма същата походка. Сега вече рядко ползва бастун,
но не може да ходи на дълги разстояния. Ищецът възстановил посещенията си на
вилата, поддържа градина, но синът му полива и върши по-тежката работа.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, въпреки близката родствена връзка с ищеца.
Показанията звучат обективно, не са пресилени и съответстват на останалите
събрани по делото доказателства - медицинска документация и съдебни експертизи.
Само досежно твърдението на св.Н., че ищецът не е
имал заболявания до настъпването на ПТП, съдът приема, че свидетелката не знае
за такива. Не е житейски достоверно ищецът, на 80г. към датата на ПТП, да не е
имал никакви съпътстващи заболявания.
С молба вх.№ 4953/ 08.05.2020г. ищецът е
предявил пред застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.
В производството не се спори между
страните, че за управлявания от Т.Д. мотоциклет „Сузуки“,
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно
изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от 08.05.2020г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
С влязло в сила решение от 29.03.2021г.
по НАХД № 2092/2021г. на СРС, НО, 131 е установено деянието на водача на МПС Т.Д.,
неговата противоправност и вината на водача, който на
20.03.2020г. в гр. София, при управление на мотоциклет „Сузуки“,
е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на ищеца. Гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ответника. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца
вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на мотоциклета със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Критерият
за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава.
В
настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания –
счупване на единия крайник, което увреждане е причинило на ищеца трайно
затруднение на движенията на този крайник за период по дълъг от 30 дни – глезенът
е зараснал, като ищецът е бил обездвижен за период от 2 месеца, но въпреки това
ищецът ходи по-трудно и походката му не е напълно възстановена. Година след
увреждането ищецът ходи предимно без бастун, като е възстановил посещенията си
на вилата и грижата за градината си, вкл. шофира автомобил. Не се очаква с оглед
възрастта на ищеца, да му бъде извършена втора оперативна интервенция по
изваждане на поставената плака.
Съдът съобрази и търпените от ищеца
болки и страдания, които непосредствено след получаване на травмите и през
следващите 10-15 дни са били интензивни, и постепенно са отшумявали.
Свидетелите съобщават, че и сега ищецът се оплаквал от болки в крака през
нощта. Според вещото лице ортопед-травматолог възрастовите дегенеративни
промени в опорно - двигателния апарат на ищеца, също допринасят за агравиране на болевите симптоми. Ищецът
е претърпял и оперативна интервенция, която също е допринесла за болки и
страдания.
Съдът отчете възрастта на пострадалия,
на 80г. и неудобствата, които е търпял във връзка с невъзможността да се движи,
да бъде подпомаган от своите близки за задоволяване на основните си нужди в
продължение на около 6 месеца.
Ищецът е получил видим козметичен белег на
крака в областта на операцията, който трябва да понася до края на живота си.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че
ищецът е претърпял негативни емоционални и психически преживявания, които всеки
пострадал от ПТП търпи – стрес, тревога, уплаха за здравето, чувство за
непълноценност и за ограничаване на житейската активност.
Освен изброените конкретни обстоятелства,
установени по делото, съдът преценява и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането /минималната работна заплата е 610лв./. Нивата на застрахователно
покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства,
съдът намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева се явява справедливо да
репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира за основателно. Установи се от
САТЕ, че ищецът е пресичал пътното платно на нерегламентирано и несигнализирано
място, т.е. не е пресичал на пешеходна пътека. Такава в района /въпреки
наличието на жилищни постройки и магазини/ е имало на разстояние от 65м. ЗДвП
не забранява да се пресича на нерегламентирани места, в случай, че наблизо няма
пешеходни пътеки, но пешеходците следва да спазват правилата на чл.113 и чл.114
от ЗДвП.
Чл.113 ал.2 от ЗДвП постановява, че
„Извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“. Разпоредбите на
посочените в ал.1 т.1, т.2 и т.3 задължават пешеходците да спазват следните
правила: т.1 „преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства“; т.2 „да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да
не спират без необходимост на платното за движение“; т.4 - „да не преминават
през ограждения от парапети или вериги“.
Текстът на чл.114 от ЗДвП гласи: „На
пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за
движение;
2. да пресичат платното за движение при
ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на
платното за движение.“
Допълнителни разяснения са дадени в ТР
№2/16г. на ОСНК, ВКС т.6г - правото на пешеходеца „не е абсолютно при пресичане
на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да
съобразява правилата на чл. 113, т.т. 1, 2 и 4 и чл.
114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец,
ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава“.
Тъй като в близост не е имало пешеходна
пътека и ищецът е пресичал двулентов път в населено
място, той е имал право да пресече пътното платно, но при съобразяване на
горните правила. Установи се, че на мястото, където ищецът е пресичал е имало
спрени коли, които са ограничавали видимостта на водача на мотоциклета към
тротоара и евентуални пешеходци. Установи се, че ПТП е станало през м.март, в
18.30ч., когато е житейски известно, че е тъмна част от денонощието. Ищецът внезапно
е навлязъл на пътното платно на неопределено за това място , не е съобразил
скоростта на приближаващия мотоциклет и разстоянието до него, и е допуснал
нарушение на чл.113, ал.1 т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП. Независимо от това
нарушение, следва да се съобрази заключението по САТЕ, че причината за удара на
пешеходеца е късното му възприемане от страна на водача на мотоциклета и
закъснялото задействане на спирачната система на мотора от водача му. Отделно
от това ЗДвП поставя на водачът на МПС по-голямата отговорност за осигуряване
безопасност на движението, включително и чрез вмененото му задължение да избира
такава скорост за движение, че да може да спре превозното средство в зоната на
своята видимост пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да
предвиди /чл.20/. Действията на пострадалия ищец са допринесли за настъпването
на вредоносния резултат но в значително по-малка степен от действията на водача
на мотора. Съдът приема, че допуснатите от пострадалия ищец
нарушения обосновават съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на ¼.
На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът
следва да намали така определеното обезщетение с 5000лв. Или ответникът дължи
на ищеца обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на
15 000лв. В останалия размер до предявения от 80 000лв. искът следва
да се отхвърли.
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна
лихва за забава върху присъдената главница,
която, предвид нормата на чл. 497 ал. 1
от КЗ, следва да се присъди
считано от 09.08.2020 г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за
произнасяне по претенцията на ищцата от 09.05.2020 г., до окончателното
изплащане.
По
разноските:
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На
ищеца е оказана безплатна правна помощ. На адв. П.Д.следва
да бъдат присъдени разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв,
в размер на 980 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от
иска. Претенцията на процесуалния представител на ищеца да му бъде присъдено
възнаграждение в размер на 3000лв. е неоснователна. Делото не е с фактическа и
правна сложност, проведено е в две съдебни заседания, приключило е в рамките на
по-малко от година на тази инстанция. Няма основания за присъждане на по-висок
размер възнаграждение. И в този смисъл възражението на ответника за
прекомерност на претендираното възнаграждение е
основателно.
Ответникът
претендира направените разноски за експертизи в размер на 400лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съобразно
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. В този случай общият размер разноски на ответника са 500лв. Съобразно
отхвърлената част от иска, на ответника се следват 406,25лв. разноски.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83 ал. 2 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 600 лв.,
пропорционално на уважената част от иска, както и разноски (депозити за
експертизи общо за 400лв.) в размер на 75лв. - пропорционално на уважената част
от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
от З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище *** и адрес на управление *** , да
заплати на В.М.В., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), ведно с лихвата за забава от 09.08.2020 г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 20.03.2020 г. в гр. София неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически
преживявания, причинени виновно от застрахован при З. „Л.и.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Т.А.Д., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 80 000лв. ведно с лихвата за
забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.М.В., ЕГН ********** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, разноски в размер на 406,25лв.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.“ АД, ЕИК******** на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв,
да заплати на адв. П.Б.Д., ЕГН **********, САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК******** да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер
на 670лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: