№ 175
гр. Сливен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105098 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. К., ЛНЧ
**********, турски гражданин постоянно пребиваващ в България, с адрес в с. Камбурово,
обл. Търговище, ул. „8-ми март“ № 1 чрез адв. А.М. от САК срещу „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, с която са обективно и кумулативно съединени главен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с който се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 500 лв.,
съставляваща остатъка от дължимото му обезщетение в общ размер на 42 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане,
причинено от ПТП на 18.01.2018 г. и сумата от 3685 лв., съставляваща лихва за забава върху
претендираната сума за периода от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по
първоначалната претенция до датата на подаване на исковата молба от 31.08.2019 г. до
11.11.2021 г. и законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 18.01.2018 г. около 6.30 часа пътувал в лек автомобил „БМВ
Х5" с турски per. № **** заедно със С Х И по път II - 48 в посока гр. Котел. Автомобилът
бил управляван от С Х И. В зоната на км. 43, в участъка „Демир капия", поради движение
със скорост по-висока от критичната за преодоляване на завоя и несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия - обилен снеговалеж, водачът Салим Имам загубил
управление над лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на
което настъпил удар с насрещно движещия се т.а. „Ивеко" с per. № РВ 3857 СА.В резултат
на удара между двете МПС ищецът, който бил на задната седалка на лекия автомобил,
претърпял множество телесни увреждания. Местопроизшествието било посетено от
компетентните органи, съставен бил констативен протокол за ПТП и било образувано ДП №
22/2018 г. по описа на РУП- гр. Котел. Наказателното производство е прекратено с
постановление от 13.12.2018 г. на РП - гр. Котел.Непосредствено след настъпването на
инцидента пострадалият е бил транспортиран със специализиран транспорт на Бърза
медицинска помощ в Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр. Сливен.
1
Там са му били извършени прегледи, лабораторни и рентгенологични изследвания,
изразяващи се в снимка на черепа, шийни прешлени и гръден кош с двете раменни области.
Била е проведена консултация с неврохирург. Приложена му е била терапия с манитол,
който има противооточно действие, поради съмнение за сътресение на мозъка, както и с
адмирал и дексаметазон - препара ти с предимно противовъзпалително и болкоуспокояващо
действие. На следващия ден - 19.01.2018 г. пострадалият е бил на преглед и е постъпил за
лечение в Отделение по Неврохирургия при Медицинска академия - Специализиран център
за психично здраве и Психотерапия „Проф. Д-р Мазахар Осман", гр. Истанбул, Република
Турция, където след повторни извършени образни изследвания и консултации са били
установени счупванията на 6-те прешлени и му е поставена окончателната диогноза -
счупване на врата, след което е решено вместо консервативно лечение, каквото по принцип
е възможно да бъде приложено при тези травми, да се пристъпи незабавно към оперативно
лечение, с цел по-бързо и ефикасно възстановяване. По този повод ищецът бил опериран на
22,01.2018 г., като е извършена стабилизация със система от винтови пръти между С2 /втори
шиен прешлен/ - Т1 /първи гръден прешлен/ отляво и С2-3-4-Т1 отдясно. Операцията е
направена под пълна обща анестезия като са използвани ламинирани клампи,
представляващи метални куки, свързани чрез метална пръчка на винт, които са поставени
двустранно, по начин позволяващ куките да се закрепят добре към дъгите. От болницата
пострадалият е бил изписан на 26.01.2019 г. с препоръка за продължаване на лечението и
възстановяването в домашни условия.
В резултат на това пътнотранспортно произшествие ищецът твърди, че е получил
следните увреждания:
- Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област с
цепковидна форма и дължина около 5 см, амбулаторно хирургично обработена;
- Дисторзио /разтягане/ на мускулите на врата;
- Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб и по-конкретно фрактура на С6-С7
прешлени - линейна на ламината без размествания;
- Контузия на гръден кош - лява гръдна половина;
- Счупване на 6 ребра в ляво - двуфрагментарно, без разместване;
Вследствие получените при ПТП телесни увреждания ищецът твърди, че търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, както от самите
увреждания, така и от свързаните с тях лечения, преживеният стрес и негативни
преживявания.
Вина за настъпване на произшествието имал водачът па л.а. „БМВ Х5" с per. № **** С
Х И. За л.а. „БМВ Х5" с per. № **** имало валидно сключена гранична застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД с начална дата
на покритие -
09.12.2017 г. и крайна дата на покритие - 08.03.2018 г., т.е. същата била валидна
към датата на настъпване на ПТП. Издателят на тази застраховка отговарял за причинени
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването
и използването на МПС на територията на България.
Ищецът посочва, че на 30.05.2019 г., била предявена извънсъдебна претенция пред
ответното дружество от негово името за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 85 000 лева, в изпълнение на изискванията на чл. 380 КЗ.
С писмо изх. № 99- 2677/20.06.2019 г. застрахователят го уведомил, че е определил сума от
10 000 лева, поради което била заведена съдебна претенция срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане"
АД пред Окръжен съд - Сливен за сумата от 25 500 лева като частичен иск от цялото вземане
в размер на 85 000 лева, претендирано от ищеца като обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, въз основа на която било образувано т.д. № 82/2019 г. по описа на
2
Окръжен съд - Сливен. Така предявен частичният иск на ищеца бил уважен изпяло - за
сумата от 25 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Сливен/ до окончателното изплащане на
сумата, видно от Решение № 38/14.07.2020 г. по горецитираното дело. Въззивната инстанция
потвърдила осъдителния диспозитив за сумата от 25 500 лева, но съгласно мотивите на
Решение № 69/23.08.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 1/2021 г. по описа на Апелативен
съд - Бургас, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца М.
К. бил 60 000 лева, като след прието от съда наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца в размер на 30%, то следвало да се намали от 60 000 лева на 42
000 /четиридесет и две хиляди/ лева.
Решението на Бургаския апелативен съд било влязло в законна сила на 13.10.2021 г.
Неговите мотиви обвързвали настоящия ответник „ЗАД-ОЗК Застраховане" АД относно
размера на претърпените неимуществени вреди на ищеца и размера на справедливото им
обезщетяване. С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии, бил дал отговор на въпроса: Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в
друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?
В мотивите на същото било прието, че при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата / остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Ищецът, заявява, че тъй като мотивите на съда, постановил съдебния акт по частичен
иск, които били решаващи относно крайния размер на обезщетението, били обвързващи и
имали сила на пресъдено нещо, в настоящия процес, в който се претендира остатъка от
цялото вземане, тези обстоятелства като установения механизъм на ПТП, получените
телесни увреждания от ищеца, наличието на валидна застраховка „ГО" за увреждащото
МПС, виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
справедливият размер, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, както и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия ищец в размер на 30 %, не подлежат на обсъждане
и ревизиране. В този смисъл е както горепосоченото тълкувателно решение, така и
Определение № 60243/22.06.2021 г. по ч.т.д. № 918/2021 г. на ВКС, 1-во ТО, постановено по
повод частна жалба на ищеца М. К., с която била оставена без разглеждане въззивната му
жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Сливен по т.д. №
82/2019 г.
Ищецът твърди, че след като на 08.09.2021 г. било получено плащане от страна на
„ЗАД ОЗК-Застраховане" АД на сумата от 25 500 лева плюс законната лихва и разноските
по воденето гражданско дело, на 30.09.2021 г. бил поканил писмено „ЗАД ОЗК-
Застраховане" АД, излагайки горните обстоятелства и доводи, да заплатят извънсъдебно и
остатъка от цялото вземане за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
сумата от 16 500 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане, но такова плащане не последвало, въпреки че нямало постановен изричен отказ,
3
поради което бил налице правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане" АД за заплащане на тази сума, представляваща
остатъка от цялото застрахователно обезщетение.
С оглед, че ответникът съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ е изпаднал в забава на 31.08.2019
г. с изтичането на 3-месечния срок от предяваване на първоначалната извънсъдебна
претенция за заплащане на цялото вземане, то именно от този момент „ЗАД ОЗК-
Застраховане" АД било дължало и законна лихва за забава, която към момента на
предяваване на настоящия иск /11.11.2021 г./ била в размер на 3 685, 00 лева.
Моли съдът да осъди застрахователното дружество да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 16 500 лв., съставляваща остатъка от
дължимото му обезщетение в общ размер на 42 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане, причинено от ПТП на
18.01.2018 г. и сумата от 3685 лв., съставляваща лихва за забава върху претендираната сума
за периода от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по първоначалната претенция
до датата на подаване на исковата молба от 31.08.2019 г. до 11.11.2021 г. и законната лихва
върху главницата от 11.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се представя
писмено доказателство относно извършено в хода на процеса плащане.
Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна, поради извършено от
тяхна страна плащане на 15.11.2021 г. и съдът да не присъжда сторените в настоящото
производство от ищеца разноски, тъй като не били дали повод за предявяване на исковата
молба и след получаване на добороволната претенция на 30.09.2021 г. в тримесечния срок
по чл. 497 във вр. с чл.496, ал. 2 от КЗ се били произнесли по претенцията и били извършили
плащане.
С оглед характера на предявения иск съдът с определението си по чл. 140 ГПК от
11.01.2022 г. е отделил между страните като безспорни следните обстоятелства, с оглед
извършеното плащане от ответника в хода на процеса-наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между водача и застрахователното
дружество към момента на настъпване на ПТП настъпването на твърдяното в исковата
молба ПТП, настъпване на описаните неимуществени вреди изразили се в претърпени от
него болки и страдания в резултат на настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП,
обстоятелството, че тези вреди са пряка последица от виновното и противоправно поведение
на водача на застрахования при ответника лек автомобил, както и механизмът на настъпване
на ПТП и размера на претендираните неимуществени вреди и претенцията за заплащане на
мораторна лихва по основание и размер и изпращането на покана до застрахователя за
заплащане на обезщетение съдържаща всички изискуеми от закона реквизити. Със същото
определение съдът е указал на ответника, че следва да установи твърдението си за плащане
на претендираните суми в пълен размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Процесуалният му представител адв. М. от САК е депозирал, с което заявява, че исковите му
претенции за главница и лихва са изцяло удовлетворени, но доколкото това е станало след
завеждане на исковата молба в съда, претендира разноски съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител по закон или по пълномощие. Процесуалният представител на ответното
дружество юрисконсулт Христова е депозирала писмено становище, с което моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни поради настъпило в хода на
съдебния процес плащане. Заявява, че ответното дружество не е дало повод за предявяване
на исковата молба, поради което не следва да понася отговорността за разноските. Посочва,
че на 30.09.2021 г. била входирана претенцията на ищеца за заплащане на претендираните
4
суми и съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят бил разполагал с тримесечен срок да
заплати или откаже да заплати застрахователно обезщетение, като едва след изтичане на
този срок по см. на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят бил изпадал в забава. В конкретният
случай застрахователят бил заплатил претендираните суми на 16.11.2021 г. преди
изтичането на този тримесечен срок.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Съдът с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на фактите-наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между водача и застрахователното
дружество към момента на настъпване на ПТП настъпването на твърдяното в исковата
молба ПТП, настъпване на описаните неимуществени вреди изразили се в претърпени от
него болки и страдания в резултат на настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП,
обстоятелството, че тези вреди са пряка последица от виновното и противоправно поведение
на водача на застрахования при ответника лек автомобил, както и механизмът на настъпване
на ПТП и размера на претендираните неимуществени вреди и претенцията за заплащане на
мораторна лихва по основание и размер и изпращането на покана до застрахователя за
заплащане на обезщетение съдържаща всички изискуеми от закона реквизити.
Видно от представеното по делото от ответника с отговора на исковата молба платежно
нареждане № 830661/15.11.2021 , че претендираните с исковата молба суми за главница и
мораторна лихва са били заплатени в пълен размер, като плащането е било извършено в
хода на процеса след предявяване на исковата молба, която е депозирана на 11.11.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Предявените искове следва да бъде отхвърлени, тъй като претендираните с тях суми
са погасени поради плащане. Фактът на плащане е настъпил след завеждане на исковата
молба и следва бъде взет предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът обаче следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, тъй като с поведението си – неплащайки дължимата сума, е дал повод за
завеждането му. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 85 000 лв. по см. на чл. 496, ал. 1 КЗ е била предявена на 30.05.2019 г. С
писмо изх. № 99- 2677/20.06.2019 г. застрахователят го уведомил, че е определил сума от 10
000 лева, поради което е била заведена съдебна претенция срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане"
АД пред Окръжен съд - Сливен за сумата от 25 500 лева като частичен иск от цялото вземане
в размер на 85 000 лева, претендирано от ищеца като обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, въз основа на която е било образувано т.д. № 82/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Сливен. Така предявен частичният иск на ищеца е бил уважен изцяло - за
сумата от 25 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Сливен/ до окончателното изплащане на
сумата, видно от Решение № 38/14.07.2020 г. по горецитираното дело. Въззивната инстанция
е потвърдила осъдителния диспозитив за сумата от 25 500 лева, но съгласно мотивите на
Решение № 69/23.08.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 1/2021 г. по описа на Апелативен
съд - Бургас, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца М.
К. е 60 000 лева, като след прието от съда наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца в размер на 30%, то следвало да се намали от 60 000 лева на 42
000 /четиридесет и две хиляди/ лева.
С претенцията от 30.09.2021 г. се претендира от застрахователя да заплати остатъка от
цялото вземане, който се равнява на 16 500 лв. ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до
окончателното плащане незабавно след получаване на претенцията от застрахователя
5
именно с цел да се избегнат разноските за едно бъдещо исково производство с предмет
дължимостта на тази сума. Самият застраховател признава, че е получил тази покана за
доброволно изпълнение, наречена претенция от ищеца на 30.09.2021 г., от която дата изпада
в забава и именно с оглед на неговото неизпълнение ищецът предявява настоящите искове.
Предвид това и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва че
ответникът дължи на ищеца сумата от 807,40 лева за държавна такса, предвид цената на
исковете и 1362,66 лева –възнаграждение за адвокат с ДДС – в този смисъл Р № 124-
1957г.-IV г.о. на ВС, Опр. № 605-2002 г. – II г.о. на ВКС, Опр. № 475-2005 г. – II о., ТК на
ВКС. Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца се явява
неоснователно, тъй като същото е било определено в минимален размер съобразно чл. 7, ал.
2, т. 4 от НМРАВ, което в случая е 1135,55 лв. и след това към тази сума е прибавен ДДС от
20 %.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К., ЛНЧ **********, турски гражданин постоянно
пребиваващ в България, с адрес в с. Камбурово, обл. Търговище, ул. „8-ми март“ № 1 чрез
адв. А.М. от САК срещу „ЗАД ОЗК -Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, обективно и кумулативно съединени
главен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 16 500 лв., съставляваща остатъка от дължимото му обезщетение в общ размер на 42 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено
увреждане, причинено от ПТП на 18.01.2018 г. и сумата от 3685 лв., съставляваща лихва за
забава върху претендираната сума за периода от изтичането на тримесечния срок за
произнасяне по първоначалната претенция до датата на подаване на исковата молба от
31.08.2019 г. до 11.11.2021 г. и законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до
окончателното плащане, като ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено след
подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК -Застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на М. К., ЛНЧ **********, турски
гражданин постоянно пребиваващ в България, с адрес в с. Камбурово, обл. Търговище, ул.
„8-ми март“ № 1, сума в размер на 807,40 лева, съставляваща държавна такса, и сумата от
1362,66 лева –възнаграждение за адвокат с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6