№ 53
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503073 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в
публичното заседание на седми декмври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: АСЯ СЪБЕВА
Членове: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
при секретаря Невена Богомилова като разгледа докладваното от съдията
Коледжикова гр.дело № 3073 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 74 от 19.06.2020 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийски
окръжен съд ЗК “Лев инс” АД са осъдени да заплатят на М. П. Б. сумата 15000
лева на основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от
телесно увреждане, причинено в резултат на настъпило на 08.09.2016 г.
1
пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 13.01.2018 г. като за
разликата до предявения размер от 26000 лева искът е отхвърлен. Отхвърлен е
искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 52,46 лева
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата с оплаквания за
процесуални нарушения при събиране на доказателствата; без да се оспорват
фактическите изводи, въз основа на които е постановено обжалваното решение, се
иска уважаване на претенцията в цялост предвид вида и степента на
уврежданията, тяхната тежест и неблагоприятната прогноза за възстановяване.
Ответникът обжалва решението в осъдителната част над 1000 лева с
оплакване за незаконосъобразност като оспорва извода на съда за липса на
съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата; счита присъденото
обезщетение за прекомерно; твърди необоснованост относно извода за наличие на
причинна връзка на заболяването отоневрологичен синдром с ПТП. Моли за
отмяна на решението в обжалванат осъдителна част и отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за сумата над 1000 лева.
Ищцата оспорва въззивната жалба на ответника в писмен отговор като
отговаря на неговите аргументи с довода, че не може да оспорва приетите
заключения по СМЕ и АТЕ, срещу които не е възразил своевременно.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от
М. Б. против ЗД “Лев инс” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП по вина
на Г. И. А., водач на лек автомобил, застрахован при ответника. Твърди се в
исковата молба, че на 08.09.2016 г. при управление на лек автомобил “Мерцедес”
от Г. И. в нарушение на правилата за движение по пътищата настъпило ПТП,
причинило на ищцата навяхване на шията и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб; ошипяване на шията; контузия на ляв радиус;
двустранно намаление на слуха вляво, двустранна вестибуларна хипорефлексия с
травма на двата вестибуларни лабиринта.
За автомобила на виновния водач имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ответника, поради което ищцата претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - душевни страдания в размер на 26000 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП 08.09.2016 г. Претендират се и
2
разноски.
Ответната страна е оспорвала иска с възражение за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение, и за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която паркирала в активна пътна лента в нарушение на закона
и с това допринесла за настъпване на удара. Оспорват се телесните увреждания на
ищеца и наличието на причинна връзка с ПТП на оплакването ошипяване на
врата, както и оплакването от намаление на слуха. Пред въззивната инстанция
тези възражения се поддържат.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за
неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивните жалби са
подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя /чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
следното:
Пред настоящата инстанция не се спори по наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване
вредите, причинени на ищцата от ПТП, настъпило на 08.09.2016 г.
Спори се дали ищцата е допринесла за произшествието и какви са
претърпените от нея вследствие на ПТП увреждания, както и за размера на
справедливото обезщетение, което следва да я възмезди за търпените болки и
страдания.
Основателно е оплакването на ответника за неправилен извод на съда
относно липсата на противоправност в поведението на ищцата. Установено е, че
тя е спряла на платното за движение по средата на дясната от двете ленти за
движение в посока към гр.София. Основният принцип по раздел ХIХ от ЗДвП за
престоя е развит в чл. 98, ал. 1 ЗДвП. Той регламентира забраната за престой при
3
изброените обстоятелства в т. т. 1-8. Когато не са налице основанията,
обосноваващи забрана за престой, извън населените места, съгласно чл. 94, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП, ППС се спират извън платното за движение, което е общата
широчина на пътните ленти /легалната дефиниция на "платно за движение" в § 6,
т. 3 от допълнителните разпоредби от ЗДвП/. Като изключение на посоченото
правило в чл. 94, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил, че когато е
невъзможно спирането за престой по начина на чл. 94, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, то се
извършва успоредно на оста на пътя, най-дясно на пътното платно, което е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение /§ 6, т. 7 от ДР на ЗДвП/. От протокола за оглед на ПТП се
установява, че отдясно на платното за движение в участъка на ПТП е имало
пясъчно-чакълест банкет с широчина 1,4 м. От цитираните легални дефиниции е
видно, че в случая пътното платно обхваща платното за движение и банкета,
следователно най-вдясно на пътното платно по смисъла на чл.94, ал.1, изр.2 от
ЗДвП е пространството най-вдясно на банкета. Автомобилът на ищцата е с
широчина 1,50 м., като само колеята е 1,20 метра. Следователно широчината на
банкета е била достатъчна за спиране на автомобила изцяло извън платното за
движение.
От анализа на приложимите правни норми следва, че водачите на МПС
нямат право по желание да спират върху платното за движение. Доброволното
спиране на това място на пътя е изрично забранено от чл. 94, ал. 1 от ЗДвП,
според който спирането на превозното средство на пътищата извън населените
места се извършва само на банкета на пътя. Спирането върху платното за
движение може да се извърши по изключение по силата на чл. 94, ал. 1, изр. 2 от
ЗДвП от водача на автомобил само при невъзможност превозното средство да
бъде изведено на банкета или банкет няма. Невъзможността за извеждането е от
обективен характер, а именно, когато настъпи повреда, да е невъзможно вече и
най-малкото придвижване на автомобила към банкета, например блокиране на
системата за движение. Единствено при повреда, непозволаваща незабавното
преместване на автомобила от платното за движение, законът допуска престой на
автомобила върху платното, но в тези случай то трябва да се обозначи със
светлоотразителен триъгълник чл.97, ал.1-3 от ЗДвП. Когато не са настъпили
повреди в двигателя, трансмисията, окачването, кормилното устройство и други
подобни, които имат пряко отношение към придвижването на автомобила,
водачът няма право да спре върху платното за движение. В такива случаи водачът
е длъжен да продължи движението си до съответното място от пътния участък на
4
уширение или където има достатъчно широк банкет, а при липса на такъв, докато
се намери позволено място за спиране. Не е обективна причина соченото от
ищцата обстоятелство, че й прилошало и трябвало да пие вода. Видно от
показанията й, дадени като свидетел по досъдебното производство на 10.09.2016
г., които съдът цени като извънсъдебно признание на факти, неизгодни за ищцата,
тя се почуствала зле малко преди “Храбърски мост”, усетила вълни и тръпки,
затова трябвало да пие вода. В района на моста имало лек завой, след това -
включване на стария път от гр.Сливница, затова ищцата не спряла веднага, а едва
когато стигнала до място с по-голяма видимост. Не спряла на банкета, защото
предишния ден било валяло и не искала автомобилът й да пропадне. Изложеното
категорично не обосновава извод за наличие на обективна невъзможност на
ищцата като водач на лек автомобил да спре превозното средство извън платното
за движение в наличния встрани банкет. По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че ищцата е спряла автомобила в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл.94, ал.1 от ЗДвП, като е спряла върху платното за
движение при наличие на банкет с достатъчна широчина. Приносът й в
настъпването на ПТП е конкретен, защото мястото на удара е било на 1-2 метра от
десния край на асфалтовото покритие, което съвпада с края на платното за
движение. Следователно при спиране на управлявания от нея автомобил извън
платното за движение, върху страничния банкет, удар между двата автомобила не
би настъпил.
При анализ на допуснатите от двамата водачи нарушения на правилата за
движение съдът намира, че приносът на водаа А. е по-висок, тъй като не е
съобразил скоростта и посоката на движение със спрелия на платното за движение
автомобил. При видимост от 150 метра и наличие на още една лента за движение в
същата посока, той е могъл своевременно да се престрои в нея и да заобиколи
безопасно автомобила на ищцата. Съдът определя неговия принос на 70%, а този
на ищцата, която е създала опасност за движението със спирането си на платното
за движение - на 30%.
По спорния въпрос за причинените на ищцата увреждания, за интензитета
на страданията й и за справедливия размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Приетите по делото заключения по две съдебно-
медицински експертизи установяват получените при ПТП увреждания и
усложнения от тях.
5
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, приета пред първата и
въззивната инстанции, и показанията на свидетеля Г.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –
навяхване на шията и преразтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб (шийни прешлени); контузии на лявата предмишница;
централен отоневрологичен синдром с последвала двустранна вестибуларна
хипорефлексия след травма на двата вестибуларни лабиринта;
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – три месеца общ
възстановителен период – домашно и медикаментозно лечение, носила е шийна
яка;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – през първите два
месеца след ПТП е търпяла болки при движение на шийните прешлени,
периодично главоболие и световъртеж, шум в ушите, загуба на координация,
намален слух; впоследствие – спорадични болки при преумора и промяна на
времето;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 52 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – неудобство от носенето на шийна яка и невъзможност да се
обслужва самостоятелно за около един месец и половина;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – четири години след ПТП здравословното състояние е стабилизирано,
няма болки в шийната област, но ищцата се оплаква от периодично залитане при
движение, намален слух. Не се очаква подобрение, тъй като нарушенията са
невъзвратими;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 26000 лв. би обезщетила ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди. Така определеният размер
6
съответства на съдебната практика, обективирана във влезлите в сила решения на
САС по гр.д. № 3143/17 г.; гр.д. № 1348/14 г.; гр.д. № 2670/18 г.
Посоченото обезщетение следва да се намали с приетия процент
съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, в резултат на което дължимата от
ответника сума е 18200.
С оглед разпоредбата на чл. 497, ал.1 вр. чл.429, ал.3 от КЗ, застрахователят
дължи и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
13.10.2017 г. – датата на предявяване на претенцията, до окончателното й
изплащане.
Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част до 18200 лева, а в останалата обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото пред въззивната инстанция ответникът следва да
заплати на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ пред първата
инстанция допълнително 167,46 лева, и пред въззивния съд 959,50 лева, общо –
1126,96 лева. Ответникът следва да заплати допълнително държавна такса в
размер на 128 лева, както и 300 лева за възнаграждение на вещо лице. Ищцата
дължи на ответника разноски пред настоящата инстанция в размер 116,96 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 74 от 19.06.2020 г. по т. д. № 206/2019 г. на Софийски
окръжен съд в частта, с която искът на М. Б. срещу ЗК “Лев инс” АД за заплащане
на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15000 лева до 18200 лева и
постановява:
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД да заплати на М. П. Б. на основание чл.432, ал.1
от КЗ допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на
08.09.2016 г., в размер на 3200 (три хиляди и двеста) лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
7
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата разликата над 1000 лева до 15000 лева и в частта, с която искът
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18200 лева.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и
партньори“ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред първата и
въззивната инстанции в общ размер 1126,96 лева (хиляда сто двадесет и шест
0,96).
ОСЪЖДА М. П. Б. да заплати на ЗК “Лев инс” АД разноски пред
въззивната инстанция в размер 116,96 (сто и шестнадесет 0,96) лева.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД да заплати по сметка та Софийски апелативен
съд държавна такса и разноски в общ размер 428 (четиристотин двадесет и осем)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8