Р Е Ш
Е Н И Е
№
260633 29.09.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11959 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от Д. Б. Б. против А.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
17.12.2016 г. ответника – А.А.М. в качеството си на кредитополучател сключил
договор за стоков кредит № ***** с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в размер на цената на стоката, закупена от
кредитополучателя от съответния търговски обект. По силата на договора била
предоставена сума от 1199 лева, която била преведена по банкова сметка **** г.
Кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора и застрахователна премия
в размер на 120,86 лева на 18 месечни вноски. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 21.06.2018 г. Страните договорили годишен лихвен процент по кредита
в размер на 30 %. Така възнаградителната лихва била в общ размер на 335,24
лева, а общата дължима сума от длъжника била 1655,10 лева. При забава в
плащанията на дължимите суми кредитополучателят дължал и обезщетение в размер
на годишната законна лихва. Кредитът не е бил изплатен изцяло, като била погасена сумата от 185,01 лева. Начислена
била и сумата от 241,10 лева за обезщетение за забава за периода от
21.03.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Сочи се, че на 18.10.2017 г. е подписан
договор за прехвърляне на вземания към рамков договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като вземането срещу ответника е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Твърди се, че на ответника е изпратено уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК за сумите: 1200,48 лева главница; възнаградителна лихва в размер от
192,66 лева, обезщетение за забава в размер на 241,10 лева. По образуваното заповедно производство по
ч.гр.д. № 5341/2019 г. по описа на ПРС, І бр.с., била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника на осн.
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. По изложените съображения моли да бъде признато за
установено между страните, че ответникът му дължи 1200,48 лев, представляваща дължима главница
по 16 броя погасителни вноски за периода 21.03.2017 г- 21.06.2018 г.;
възнаградителна лихва в размер от 192,66 лева за периода от 21.03.2017г. до
21.06.2018г., обезщетение за забава в размер на 241,10 лева за периода
21.03.2017 г. – 04.04.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен
отговор на исковата молба от адв. С.К. – особен
представител на ответника. В отговора на исковата молба се твърди, че
съобщаването за извършената цесия до длъжника е
извършено от цесионера, а не от цедента, което било в противоречие с чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. Поради това следвало да се приеме, че договора за цесия не е
породил действие спрямо длъжника, тъй като не е съобщен от цедента. Сочи се, че
е нарушена и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, защото кредиторът не е
уведомил потребителя за прехвърляне на вземането, а по делото липсвали данни
първоначалният кредитор да продължава да администрира кредита. Ответникът прави
възражение за недействителност на Договора за стоков кредит поради нарушаване
на разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК. Нарушаването на посочената норма се
изразявало в изписване на шрифта на договора и общите условия към него на по –
малък от 12 – законоустановения размер. Посочва се, че неправилно е включена
застраховката „Защита макс“ в главницата по договора за кредит, върху която е
начислена възнаградителна лихва. Застрахователната програма „Защита макс“ представлявала
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, което от своя
страна било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Също така клаузите
относно дължимата годишна лихва, съответно процент на разходите по договора за
кредит водели до значителни нееквивалентни насрещни престации. Моли да бъде
прогласена недействителността на договора за стоков кредит № ******, поради нарушаване разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 5341/2019 г. по описа на ПдРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед № 3056 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 11.04.2019г., с която е разпоредено А.А.М.
да заплати на „АСВ” ЕАД, сумата от 1200,48
лева главница по договор за стоков кредит № ***** от ****** г., сключен между А.А.М. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, представляваща 16 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 21.03.2017 г. до 21.06.2018 г., възнаградителна
лихва в размер на 192,66 лева за периода от 21.03.2017 г.
до 21.06.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 241,10 лева за
периода 21.03.2017 г.
до 04.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските за ДТ в размер на 32,69
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По делото са
представени като писмени доказателства: договор за стоков кредит № ***** от ******* г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и А.А.М., с чиста стойност на кредита 1199 лв.,
ГЛП: 30.00 %, ГПР: 34.48 %, като заемът е следвало да се върне на 18 бр.
месечни вноски, всяка от които по 91,95
лв., с падежна дата 21-во число на месеца, с първа вноска 21.01.2017 г., както и Общи условия за отпускане на
потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило ежемесечно, чрез отделни договори за
цесия, да прехвърля на „АСВ” ООД възмездно срещу възнаграждение портфейл от
свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити по Приложение № 1 към всеки договор за цесия.
Представен е и индивидуален договор за цесия от 18.10.2017 г.,
ведно с Приложение № 1 към него, част от което представлява и вземането на
цедента против А.А.М. по договор за стоков кредит № ***** от
***** г. По силата на представеното
пълномощно, „АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3
ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По делото са представени и 2 бр.
уведомителни писма от 24.10.2017 г. и 09.07.2019 г., адресирани до А.А.М. от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с
3 бр. разписки към тях, видно от които адресатът не е открит на адреса и
пратките не са потърсени.
Прието е заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимата по договора главница за
периода от 21.03.2017 г.
до 21.06.2018 г.
е в размер на сумата от 1200,48лв.,
дължимата възнаградителна лихва за същия период е в размер на 270,72
лв. За периода от 21.03.2017 г. до датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2019 г.
лихвата за забава възлиза на сумата от 166,88
лв., като е отразено, че закупената от ответника стока му е била предоставена на 17.12.2016 г., за което била издадена фактура.
От приетото
по делото заключение
на изготвената съдебно-техническа експертиза, договорът и общите условия към
него са написани с безсерифен шрифт- sans serif-font, подобен на семейство
шрифтове Arial, с големина 11,5 и 10,5 пункта, а приложената към тях декларация
е написана на безсерифен
шрифт- sans serif- font, подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 10
пункта.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото не
е спорно, а и от приложеното ч. гр. д. № 5341/2019 г. по описа на ПдРС, І бр.
с., се установява, че издадената в полза на ищцовото дружество заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3056/11.04.2019 г.
е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като
в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове, поради което и
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
Вземанията
по процесния договор за кредит са цедирани от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1/18.10.2017
г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г. Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока за
достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по процесния договор за
стоков кредит № ***** от ***** г., в която връзка, ответникът следва да се
счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на
вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на
приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на
производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да се
посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо, съдът
намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение
към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, поради което
и ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по
договора за паричен кредит.
По делото е безспорно, че между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата е сключен договор за стоков
кредит № ***** от
****** г., по силата на който на ответницата, в качеството
й на кредитополучател е отпусната сумата от 1199
лв. за закупуване на климатична и отоплителна
техника,
както и сумата от общо 120,86 лв. за
закупуване на застраховка – „Защита макс“ или общо
предоставената на ответницата сума е в размер на 1319,86
лв.
По отношение на процесния договор за
стоков кредит № ***** от
**** г., следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.
Процесният договор има характер на потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните
се установява, че
договорът и общите условия към него са написани с безсерифен шрифт – sans
serif font,
подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 11,5 и 10,5 пункта, а
приложената към тях декларация е написана на безсерифен
шрифт – sans
serif font,
подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 10 пункта. Ето защо, и се налага извод, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, на посоченото правно основание.
Освен
изложеното, съдът намира, че не е спазено изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В представения по делото договор за стоков
кредит /л. 95/ е посочен размер на лихвен процент от 30%, както и размер на ГПР
от 34,48%, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 34,48% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
Ето защо,
договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки
правни последици.
Поради извода за неоснователност на предявените
установителни искове, безпредметно е обсъждането на останалите възражения на
ответника за недължимост на процесното вземане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито обаче, не се констатира да са сторени, съответно не следва да му
бъдат присъждани. По делото обаче са направени разноски за депозит за поисканата
от особения представител СТЕ в размер на сумата от 80 лева, които по арг. от
чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК са платени от бюджета на съда. Ето защо и съобразно
изхода от спора, ищецът ще бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 80
лева – депозит за вещо лице.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от Д. Б. Б.
против А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че А.А.М., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1200,48 лева, представляваща главница по 16 броя погасителни вноски за периода
21.03.2017 г. – 21.06.2018 г., по договор за стоков кредит № *****/*****, сключен
с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 18.10.2017
г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в размер на 192,66 лева за периода от 21.03.2017 г. до 21.06.2018 г., обезщетение за забава в размер на 241,10 лева за периода 21.03.2017 г. – 04.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 3056/11.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5341/2019 г. по описа на ПдРС, I брачен състав.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2, представлявано от Д. Б. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 80 лева /осемдесет лева/ – съдебни
разноски за платено от бюджета на съда възнаграждение по приетата по делото
съдебно – техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.