№ 320
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000799 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение №257/18.10.2021г., постановено по в.ч.т.д. №799/2021г.
по описа на ПАС, в производство по чл.274, във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК, е
потвърдено определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248
ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – К., с което „Т.Г.“
ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на фондация „Л.“ със седалище и
адрес на управление: гр. П., район Ц., бул. „*-ти с.“ №***, ет.*, ап.*, ЕИК
*********, направените по делото като ответник разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000лв. „Т.Г.“ ООД, гр.К., ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Фондация „Л.“, гр.П., ЕИК ********* сумата 3 000лв. –
разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила молба с вх.№5031/10.11.2021г. от пълномощника
на „Т.Г.“ ООД, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така
постановеното определение в частта за присъдените разноски. Искането се
свежда възражение за прекомерност на така претендираните от насрещната
страна и присъдени с определението разноски от 3 000лв. – адвокатско
възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната
страна – Фондация „Л.“, се оспорва искането за изменение на решението в
частта за разноските. На първо място се позовава на недопустимост на
1
искането за изменение на определението в частта за разноските.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата като процесуално допустима следва да бъде разгледана.
Възражението, съдържащо се в отговора, депозиран от Фондация „Л.“,
за недопустимост на искането за изменение на въззивния съдебен акт в частта
за разноските, аргументирани с характера на производството, е
неоснователно.
Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от
ищеца в първоинстанционното производство „Т.Г.“ ООД, срещу
определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от
ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – К.. /Със същото „Т.Г.“
ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на фондация „Л.“ ЕИК
*********, направените по делото като ответник разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000лв./.
С представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната
страна – Фондация „Л.“, се претендират сторените пред въззивната инстанция
разноски. Видно от представения с отговора договор за правна помощ от
24.09.2021г., за защитата по частната жалба е заплатено в брой от фондацията
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Жалбоподателят не е бил
запознат с този отговор и с договора, но тъй като съгласно чл.81 от ГПК
съдът е бил длъжен да се произнесе относно така претендираните разноски, то
сумата от 3 000лв. е присъдена така, както е претендирана.
В случая, по делото не е провеждано открити съдебни заседания,
размяната на книжа е приключила само на етап – постъпване на отговор по
частната жалба. При това положение настоящият молител, който се позовава
на прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е имал възможност да
се запознае, както с искането за присъждане на разноски, така и с размера на
същите, включително не е имал и възможност да упражни правото си по чл.78
ал.5 от ГПК – да заяви възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. С оглед развитието на процеса, такава
възможност страната получава едва на настоящия етап – след като е получила
съобщение за определение №257/18.10.2021г., с което е осъдена да заплати
разноски в размер на 3 000лв. и в срока за обжалване – съответно в срока по
2
чл.248 ал.1 от ГПК - да предяви искане за изменение на съдебния акт в частта
за разноските, основано на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Ето защо молбата за изменение на определение
№257/18.10.2021г. в частта за разноските относно присъдените такива в полза
на Фондация „Л.“, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3
000лв., съдържаща възражение за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение, се явява допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна по следните
съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая
заплатеното и присъдено в полза на фондацията-ответник по частната жалба
и в тежест на дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение от
3 000лв. действително е прекомерно, при което възражението за
прекомерност, съответно искането за намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение от 3 000лв. се явява основателно. Касае се само до едно
процесуално действие по подаване на отговор на частна жалба по чл.248 ал.3
от ГПК, без съществена правна сложност и без фактическа такава. Съгласно
чл.7 ал.2, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в производството по частни жалби минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция
според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от
предвиденото в чл.11 от Наредбата. Материалният интерес в случай е 4 000лв.
При това положение адвокатското възнаграждение, дължимо за
производството по частната жалба пред апелативния съд, се определя при
условията на чл.7 ал.1, т.7 във вр. с чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален
размер 170 лв. /при материален интерес от 4 000 лв. минималният размер се
изчислява от сумата на 370 лв. със 7% от 3 000 лв. или 210 лв., т.е. 510лв., 1/3
от които е 170лв./, който е по[1]- малко от предвидения в чл.11 минимума от
200лв. Възнаграждението в случая е в минимален размер 200лв. и до този
размер същото следва да бъде намалено. Това е така, тъй като производството
3
по частната жалба е разгледано в закрито заседание, процесуалното действие
от страната, претендираща разноски 3 000лв. се свежда само до подаване на
отговор по частна жалба, самото производство по обжалване на определение
по чл.248 от ГПК не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Ето защо молба с вх.№5031/10.11.2021г., съдържаща искане по чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение
№257/18.10.2021г. в частта за присъдените разноски се явява основателна, и
същите следва да бъдат намалени от 3 000лв. на 200лв.
Водим от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №257/18.10.2021г., постановено по в.ч.т.д. №799/2021г. по описа на
Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, както следва:
Намалява разноските за адвокатско възнаграждение, които „Т.Г.“ ООД, гр.К., ЕИК
********* е осъдено да заплати на Фондация „Л.“, гр.П., ЕИК ********* от 3 000лв. на
200лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4