№…………./……………………2014 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни, през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Х.
при участието на
секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр. д. № 3641 по
описа на ВОС за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от М.Й.Д., С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И. чрез процесуален представител иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на И.Г.Х. ***, ЕГН **********
и на К.С., гражданин на Белгия, ЛНЧ **********, че ищците са съсобственици на недвижим
имот, а именно: 1401 кв.м. ,
представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор No 10135.2552.2775 по КК на административен район
„Приморски” Община Варна, ж.к. „Изгрев 1”, целия с площ от 3395 кв.м., при
граници на реалната част: ПИ 10135.2552.197, 10135.2552.357, 10135.2552.2776 и
останалата част от имот 10135.2552.2775, при квоти: ½ идеална част за М.Й.Д.
и по 1/6 идеална част за С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И..
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните фактически
твърдения:
Ищците
са наследници на Й.Я.П., починала на 06.09.1969 г., съответно: първата ищца е
нейна внучка- дъщеря на починалата дъщеря на наследодателката- С. Д.Д., останалите трима ищци са съответно съпруга и деца на
починалия син на наследодателката И.Д. И.. Приживе чрез сделка за
покупко-продажба, предмет на нот. акт No 58 том I
рег. 353 дело No 93/1948 г. на ВН, наследодателката
им по време на брака си с Д.И.П., е придобила собствеността върху лозе в
землището на гр. Варна, местността „Франга дере” с
площ от 3425 кв.м., при съседи: от две страни дере, безстопанствена хавра и К. Х.. Впоследствие с част от закупения имот са
извършени разпоредителни сделки: 1000 кв.м. от този имот са дарени от наследодателката на сина й Б. Д. П. чрез сделка,
обективирана в нот акт No 49 том XI дело No 3649/1965
г.; след смъртта й 1000 кв.м. са придобити чрез сделка за дарение, предмет на нот. акт 123 том VIII дело No 3026/1984г. на ВН от сина й И.Д.
И. и от дъщеря й С. Д.Д.- също чрез сделка за дарение,
предмет на нот. акт No 109
том XV дело No 6159/84 г. и по наследство- нот акт No
131 т.XIII дело 6158/1984г.
По
КП от 1973 г. на местността част придобитият през 1948 г. недвижим имот е
заснет като имоти 1030 и 1031. В разписния лист към този план като
собственик на двата имота е записана първоначално
Й. И., а впоследствие е записан и сина й Б. И.. Като собственик на имот 1029, съседен
на имоти 1030 и 1031 по този КП е записан Г. Хр. С.- наследодател на ответника И.Г.Х..
Твърдят,
че по действащата КК, имот 1030 и част от имот 1031 са включени в обособен
поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2775, целият с площ от 3394,55 кв.м.,
като имот 1030 по КП от 1973 г. попада в ПИ 10135.2552.2775 с площ от 1375
кв.м., а имот 1031 по КП от 1973 г. попада в ПИ 10135.2552.2775 с площ от 26
кв.м. Останалата част от имот 1031 по КП от 1973 г. е отразена в действащата КК
както следва: ПИ 10135.2552.2776 с площ от 589 кв.м. и ПИ 10135.2552.356 с площ от 989 кв.м. С последния
имот е извършена разпоредителна сделка от Б. Д. И. в полза на трети лица. В
регистъра за собствениците на недвижими имоти към КК, ПИ с идентификатор
10135.2552.2775 и с площ от 3394.55 кв.м. е вписан Г. Х. С., чиито наследници са
ответниците А.Г.С. и И.Г.Х.. След смъртта на А.Г.С. неин наследник е брат й И.Г.Х..
Заявяват,
че отразяването на ПИ 10135.2552.2775 по действащата кадастрална карта в
конфигурация, граници и собственик не съответства на фактическото положение и
действителните права на собственост. Ищците са собственици на реална част от
този имот с площ от 1401 кв.м. на основание наследяване от Й.Я.П. /по мъж Д.И./
и на И.Д. И. и на собствено основание – извършените сделки за дарение. В отношение на евентуалност и на основание давностно владение- върху тази реална част фактическа власт
са упражнявали само наследодателите им, а след тяхната смърт-ищците. Фактическата
власт е продължила повече от 10 години, считано от закупуването на имота от наследодателката им през 1948 г. до настоящия момент
необезпокоявано и при непроменени граници. Реалната част е декларирана като
част от общите им имоти и за нея те са заплащали данъци.
Първият
ответник чрез сделка за покупко-продажба, предмет на нот. акт 184 том LX
дело No 12691/2012 г., вписан вх. рег. 22873 от 30.10.2012 г. Служба вписвания
се е разпоредил изцяло с поземлен имот 10135.2552.2775 по КК на административен
район „Приморски, ж.к. „Изгрев 1, с площ от 3395 кв.м като е прехвърлил
собствеността върху този имот на втория ответник Кадер С. срещу заплащане на
продажна цена в размер на 9 900 лв. Ищците считат, че извършената
разпоредителна сделка не е произвела правно действие спрямо тях относно тази
реална част от имот 10135.2552.2775, която попада върху бившите имоти 1030 и
1031 по КП от 1973 г., с площ от 1401 кв.м., тъй като праводателят не е
притежавал права на собственост върху тази реална част. В отношение на евентуалност
заявяват, че сделката е нищожна като симулативна основание чл. 26 ал.2 изр.1
пр. последно, тъй като е посочената продажна цена е повече от 15 пъти по-ниска
от данъчната оценка; продажната цена не е платена, приобретателят по сделката
не упражнява фактическа власт върху имота.
В
постъпилия писмен отговор ответниците оспорват предявения положителен
установителен иск. Възразяват срещу допустимостта на иска, като заявяват, че
ищците не владеят имота и следва да защитят правата си чрез осъдителен иск,
доколкото установителния иск е субсидиарна форма на
защита. Ответникът И.Г.Х. заявява самостоятелни права на собственост върху
поземлен имот 10135.2552.2775 в качеството си на единствен наследник на Г. Х. С..
Излага, че правата на неговия наследодател произтичат от Решение No 204 от
06.04.1994г. на Поземлена комисия гр. Варна, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на наследодателя му в съществуващи стари реални
граници върху имот, представляващ нива с площ от 3,330 дка., седма категория,
представляваща имот 1029, парцел 1030 от кадастрален план, изработен 1968 г.,
при посочени в решението граници/съседи/. Възстановеният имот е нанесен в
кадастралната карта, одобрена със заповед No РД-18-92/14.10.2008г. и
наследодателят е вписан като собственик на поземлен имот 10135.2552.2775.
Оспорват правата на собственост на наследодателката
на ищците върху имоти 1030 и 1031 по кадастралния план от 1973 г., като
заявяват, че липсва идентичност между придобития от нея имот чрез сделката за
покупко-продажба, предмет на нот акт No 58, том I,
рег. No 353, дело No 93/1948 г. и имоти 1030 и 1031 по КП/1973 г., оспорват
идентичността на лицата с имена Й. Д.И., Й.Е.М. и Й.Я.П.. Ответникът К.С.
оспорва евентуалните твърдения за нищожност на сделката за покупко-продажба,
чрез която е придобил собствеността върху имот 10135.2552.2775 срещу заплащане
на продажна цена в размер на 9 900 лв.
Съдът,
след като се запозна със становището на страните, събраните по делото
доказателства и материално правните норми, регламентиращи процесните отношения,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Видно
от удостоверение за наследници No 6470/26.07.2012 г. Й.Я.П. е починала на
05.09.1969 г. и е оставила наследници: Д.И.П. - съпруг, починал на
07.12.2003г., Б. Д. П.- син, С. Д. Д.- дъщеря, починала на 14.12.2005г.
/оставила законен наследник М.Й.Д.- дъщеря, съгласно удостоверение за
наследници No 14021/02.08.2012 г./ и И.Д. И.- син, починал на 10.01.2012 г.
/наследен от С.Н.И.- съпруга, Н.И.И.- син и И.И.И.-син, съгласно удостоверение за наследници No
1383/14.11.2012 г./. От свидетелство за венчание No
134 вр.4058 се установява, че на 26.12.1937 г. е
сключен църковен брак между Й.Е.М..
На
27.01.1948 г. между М. И.а О. като продавач и Й. Д.И. като купувач е сключена
сделка за покупко-продажба, обективирана в нот. акт
No 58 том I рег. 353 дело No 93/1948 г. на ВН, по силата на която Й. Д.И. е
закупила лозе във Варненските лозя, местността „Франга
дере” с площ от 3425 кв.м., при посочени съседи в нотариалния акт към момента на
придобиване на имота: от две страни дере, безстопанствена хавра
и К. Х.. По силата на сделка за дарение, предмет на нот
акт No 49 том XI дело No 3649/1965 г. Й. Д.И. е дарила на сина си Б. Д. П. 1000
кв.м. от южната страна на целия имот, при посочени граници на даряваната част: от
две страни дере, Н. Б. и Й. Д.И..
На
09.07.1984г. чрез сделка за дарение, предмет на нот.
акт 123 том VIII дело No 3026/1984г. на ВН, Д.И.П. е дарил на сина си И.Д. И.
собственото си лозе от 1000 кв.м., находящо се в
местността „Франга дере”, Варненско землище, ведно с
построената в него дървена барака, при граници: Б. Д. И., Н. Б., наследници на Й.
П.а и Г. С..
На
27 март 1984г. чрез сделка за дарение, предмет на нот.
акт No 109 том
XV дело No 6159/84 г. Д.И.П. е дарил на дъщеря си С. Д.Д.
собствената си ½ идеална част от лозе, цялото от 1200 кв.м., находящо се в местността „Франга
дере”, Варненско землище Видно от нот. акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство С. Д.Д.
е призната за собственик на останалата ½ идеална част от лозе цялото от
1200 кв.м., находящо се в местността „Франга дере”, Варненско землище.
Като
писмени доказателства са приети: удостоверение за идентичност на лице с
различни имена No АУ14998313Н от 15.01.2014 г., издадено от Община Варна,
Дирекция „ИАО”, удостоверяващо, че имената Й.Я.П. и Й.Е.М. са имена на едно и
също лице, родено на *** г. и починало на 05.09.1969г.; Удостоверение за
раждане на И.Д. И. No 2091, видно от което лицето е родено на *** г. и
родителите му са Д.И.П. и Й.Я.М.; Удостоверение за раждане на С. Д.И., видно от
което лицето е родено на *** г. и родителите му са Д.И.П. и Й.Я.М.;
Удостоверение No 13831/24.02.2012 г. на район „Приморски” Община Варна, видно
от което Г. Х. С. е починал на 02.10.1979 г. и е оставил наследници: дъщеря А.Г.
С.а, починала на 15.06.1993г. и И.Г.Х.- син.
С
решение No 204/06.04.1994г. на ПК гр. Варна е
възстановено правото на собственост на наследници на Г. Х. С. в съществуващи
стари реални граници върху нива с площ от 3,330 дка., седма категория, находяща се в строителните граници на гр. Варна, квартал
Изгрев /Франга дере/ имот 1029, парцел 1030 от
кадастрален план, изработен 1968 г., при посочени в решението граници/съседи/ и
установен с декларация по чл.12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Към решението е вписана
забележка: За издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски
имот е необходима скица с точните размери на имота. На 20.07.1994г. е съставен
протокол за въвод във владение на наследници на Г. Х. С. в имот с площ от 3,330
дка., находящ се в м.Франга дере, представляващ имот
пл. No 1029, 1030 от КП 1971г. В изрична забележка е посочено, че „неразделна
част от протокола е скица/част от кадастрален план.
От
заключенията на изслушаната съдебно техническа експертиза- основано и
допълнителни се установява, че: Местонахождението на
процесния имот е в кв."Стойко
Пеев"/ж.к."Изгрев"/. За територията, в която се той попада
има изработени кадастрални планове от:
1956г., 1973г. и действащата към
момента кадастрална карта и
кадастралните регистри на административен район Приморски,
одобрени със заповед №РД-18-92/14. 10.2008г. на ИД на АК-София. При
комбиниране на КП-1956г. и КП-1973г. се установява, че имоти пл.№1030 и 1031 по
КП 1973г., попадат в границите на имот № 9304 /с площ от 3210 кв.м-изчислена
графически/. В разписния лист към плана от
1956г. за имот №9304 е вписано лицето Г. Х. С., и при съседи на имота:
от север имот №9302а-лозе, записано на М.Г. Ташкова; от изток имот №9305-лозе и
овощна градина, записано на Н. Б.; -от юг -дере; и от запад -дере.
По кадастралния план от 1973г., имоти пл. №1030 и 1031 първоначално са записани
на Й. Д.И., а в последствие има заличаване на собствеността на имот 1031 и е
записан на Б. Д.П.-1000 кв.м. нот.акт №49/1965г. Имот
пл. № 1030 е с площ от 1386 кв.м-изчислена графически. Имот пл.№1031 е с площ
от 1481 кв.м-изчислена графически.
В кадастралния план от 1973г. имотите са записани както следва: Имот № 1029- с площ от 1888 кв.м - в
разписния лист е записан на Г.Хр.С.. при съседи: от север,запад и юг-дере; от
изток имот № 1030-двор, записан на Й. Д.И., имот № 1031, записан на Б. Д.П.. Имот № 1030 в разписния лист е записан
като двор на Й. Д.И., при съседи : от север имот №1044-двор, записан на Д. Д.И.;
от изток имот №1033-двор, записан на М. Петкова; и имот №1032-двор, записан на Н.
Ж.Б.; от юг -дере; от запад —имот №1029-записан на Г.Хр.С.; Имот №1031-в разписния лист е записан
като двор на Б. Д.П., при съседи: от север имот №1030-двор, записано на Й. Д.И.;
от изток имот №1032-двор, записано на Н. Ж.Б.; от юг -дере; от запад -имот
№1029-записан на Г.Хр.С.. При комбиниране на кадастралните планове
от 1956г., 1973г. и действащата кадастрална карта на район
Приморски, вещото лице установява, че имот №9304 по КП-1956г., имоти пл.№1029, 1030 и 1031 по КП-1973г.,
попадат в границите на имоти с идентификатори 10135.2552.2775, 10135.2552.2776 и
10135.2552.356. В регистъра към КК
са записани следните лица: ПИ
10135.2552.2775- с площ от 3394.55кв.м - в регистъра е записан на Г.
Х. С., с решение на ПК по чл.14, ал.1 т 1. от ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници
№204/06.04.1994г., при съседи : -от север- имот с идентификатор
10135.2552.197-без запис на собственик; -от изток-имот с идентификатор
10135.2552.357- записан на Н. Ж.Бонева и М. Петкова; -от юг- имот с
идентификатор 10135.2552.2776-без запис на собственик, и дере; -от запад -дере.
ПИ 10135.2552.2776 - с площ от 589 кв.м
- в регистъра -без запис на собственик, при съседи: от север- имот с
идентификатор 10135.2552.2775- в регистъра е записан на Г. Х. С.; -от изток-
имот с идентификатор 10135.2552.357- записан на Н. Ж.Бонева и М. Петкова; -от
юг- имот с идентификатор 10135.2552.356- записан на Василка Стоянова Колева;
-от запад —дере.; ПИ 10135.2552.356 - с
площ от 989 кв.м - в регистъра е записан на Василка Стоянова Колева; от
север- имот с идентификатор 10135.2552.2776- без запис на собственик; от изток-
имот с идентификатор 10135.2552.357- записан на Н. Ж.Бонева и М. Петкова; от
юг-дере; от запад -дере.
Въз основа на съпоставката и изследване на плановете вещото лице е дало
заключение, че има припокриване на изследваните от него имоти при заснемането
им в кадастралните планове. Имоти пл. No №1030 и 1031 по КП-1973г./отразени
в комбинираната скица в оранжев цвят/ и записани като собственост в разписния
лист към плана на Й. Д.И. и впоследствие на Б.
Д. И. /само за имот 1031/ попадат в имот №9304 по КП-1956г./отразен в комбинираната
скица в зелен цвят и записан като собственост в разписния лист на Г. Х. С. /.
Налице е разлика в площта по кадастрален план от 195бг. на имот №9304 /3210кв.м/ и общата площ на
имоти №№1030 и 1031 по КП-1973г. /1481
кв.м+1386 кв.м=2867 кв.м/ изчислени графически и видно от комбинираната скица
не се покриват в южната част и малка част от север. Имот с пл. No №1029 по
КП-1973г./отразен в комбинираната скица в оранжев цвят и записан като
собственост в разписния лист на Г. Х. С./не попада в имот №9304 по
КП-1956г./отразен в комбинираната скица в зелен цвят/. По отношение имота,
предмет на нот.акт №58/1948г. вещото лице включително
и чрез обясненията си в съдебно заседание е дало заключение, че е налице
идентичност между този имот и имоти No 1030 и 1031 по плана от 1973 г. Според
вещото лице за имота, закупен през 1948 г. от Й. Д.И. е налице съвпадение със
заснетия имот 9304 по КП от 1956 г. по местност, приблизителна площ и две
граници. За имота, закупен от Г. Х. С. с нот. акт No
96/1949г., има съвпадение по местност и една граница, като е налице
чувствителна разлика между площта на имота, вписана в този нотариален акт-
6 136 дка. и площта на имот №9304 по КП-1956г., която
измерена графически е 3 210 кв.м.
Разпитани са свидетелите В.А.А. и Ж.Б.Б. по искане ищците и М. Г. М. и Д.С.С.-
по искане на ответниците.
От показанията на св. В.А.А.
се установява, че:
Свидетелят е съсед по лозе на ищците от 1967 година. Познава лично Д.И.П.,
знае, че жена му е починала. Познава лично и трите деца на „бай Д.”, които
назовава със собствените им имена и знае, че само единият от синовете му е жив-Б.,
а С. и И. са починали. Свидетелят посочва обща площ на мястото около 3 декара,
разпределено поравно за ползване между трите деца на Д.- С., И. и Б., като последният преди
десетина години е продал своята част. В долната си част /продадена от Б./
мястото граничи с две дерета, от дясната страна с баба Н. и сина й Живко.
Свидетелят редовно е посещавал И. до смъртта му преди две години. Познава и
ответника И.Х., тъй като са били колеги. Заявява, че преди десетина години го е
видял и го попитал какво, а той му казал, че мястото е било негово, но го е
продал. Уточнява, че мястото, което И.Х. му посочил за негово е извън имота на
тримата, няма нищо общо с техния имот, минавало се е през неговото място за да
се стигне до имота на И., имало каменен кьошк, в който свидетелят не е влизал.
Свидетелят познава и дъщерята на С.- М.. Мястото редовно е посещавано от децата
на Д., които беряли плодове, сеели домати, а извесно време имали и животни, които гледали. Не е чувал никой
да оспорва правата им. Виждал е фирми да идват и да питата за празни места, и
той звънял на ищците да им каже, но те му казвали, че не го продават. Малко
преди смъртта на И. бараката му е била съборена заедно с други по големи вили в
района от наркомани. След смъртта на И. мястото е изоставено, а оградата-
съборена. Не познава К.С. и името му не говори нищо на свидетеля. Свидетелят
От показанията на св. Ж.Б.Б.
се установява, че: Познава
Д. И. „ откакто се помни”. Свидетелят е син на Н. Б.а, която е съсед на имота и
притежава своя имот от 1945 г. Познава и жена му Й., които им били съседи от
западната страна. Посочва, че на запад имота им граничи с дере, а на изток
граничи с имота на неговата майка. Познава лично децата на Д. и Й., които са
ползвали имота, а най-дълго време го е ползвал И., който е „в средата,
най-големият Б., който е от към дерето го продал отдавна на някаква жена”.
Познава дъщерята на С. -М.. Не е виждал друг да упражнява фактическа власт
върху имота освен „ децата на бай М. и неговите внуци”. Не познава К.С. и И.Х. и
не свърза имената им с мястото. От начало имотът е бил ограден само от към дерето, към имота на свидетеля по
късно е изградена ограда. Този имот,
който е на Б. от към дерето, е продаден от него отдавна на някаква жена,
която не го е обработвала. Средната част от имота на Д., е обработвана от И. до
последно, до преди една година, в горната част свидетелят е виждал да влизат и да
берат плодове. Свидетелят установява също, че в северната си част, над частта
на неговата майка, съсед на имота бил П., от южната страна- с дере и път. В
последните години оградите и къщите са съборени от циганите на с. Каменар,
които влизат и крадат.
От показанията на свидетеля М. Г. М. се
установява, че: Свидетелят
знае от леля си и свако си /ответника И.Х./, че неговият баща имал място около
четири декара, от които е отчужден един декар. Свидетелят е посещавал мястото, когато
за първи път отишъл там бил на около
12-13 г.- имало къщичка и дръвчета.
Преди да се продаде мястото отново е ходил, било е около два декара и не
е било обработвано. Не познава никого от съседите. Граничи с дере, салкъми
и гора. Цялото място, което бащата на И.Х.
е притежавал е било шест декара, когато е посетил мястото преди пет години не било
оградено. Имало останали само основи на къщичката, не знае какво се е случило с нея,
не е коментирал с И. и Е.. И. е обявил
мястото за продажба, защото не можели да се грижат за него. Кога е отнето
мястото свидетелят не знае, през 1979 г. когато той го е посетил е било тяхно.
След това не е ходел. Не знае дали мястото е включвано в ТКЗС.
От показанията на св. Д.С.С.
се установява: Свидетелят
като пълномощник на К.С. е закупил мястото от негово име. Преди това е ходел
там два пъти, но не помни кой го е завел- приятел на К., но не се сеща за името
му. Мястото не е било оградено по приказките на човека, който го е завел. Той му
обяснил точно до къде стига мястото-около три декара. Изглеждало необработвано.
Като граници на мястото свидетелят посочва път, дере и чешма. След покупката
свидетелят е посетил мястото още няколко пъти.Свидетелят не си спомня къде е
бил представляваният К.С., не помни цената на сделката и заявява, че не е
запознат с нея.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
По възражението за допустимост на предявения иск: В исковата молба ищците
заявяват права на собственост, произтичащи от наследяване от преките им
наследодатели, а от тях чрез сделки за дарение, а в отношение на евентуалност
по наследяване от общия наследодател Й.Я.П., а в отношение на евентуалност- в
резултат на упражнено давностно владение- упражняване
на фактическа власт върху имота, като присъединяват и владението на
наследодателите си, считано от 1948 г. до предявяване на иска. Обосновават
правния си интерес с твърдения, че ответниците заявяват насрещни права на
собственост върху същия имот, основани на записването му в кадастралната карта
и регистри на името на първия ответник и извършена разпоредителна сделка между
него и втория ответник. С оглед на така формулирания правен интерес и съобразно
приетото в т.2 от Тълкувателно решение No 8/ 27.11.2013 г. на ОСГТК по т.д. No
8/2012 г., съдът приема предявения установителен иск за собственост за
допустим.
По основателността на иска: Ищците са наследници по закон на Й.Я.П. и на Д.И.П.-
М.Й.Д. е тяхна внучка от починалата им дъщеря С. Д.Д.,
а останалите трима ишци- съответно съпруга и деца на починалия
им И.Д. И.. На основание представените: свидетелство за венчание,
удостоверения за раждане, удостоверение за идентичност на лице с различни имена
и нотариални актове, съдът приема, че имената Й.Я.П., Й.Е.М. и Й. Д.И. са имена
на едно и също лице. Този извод е резултат от съвкупната преценка на
доказателствата, които установяват сключения брак между Й.Я.П. /Й.Е.М./ и Д.И.П.,
безспорното им качество на родители на общите им деца, както и обичаите по
време на сключване на сделката, които допускат жената да се представя и записва
с имената на своя мъж, поради което съдът приема, че при сключване на сделката
за покупко-продажба през 1948 г., купувачката е заявила като свое презиме и
фамилно име собственото име и презимето на нейния съпруг- Д. И..
Въз основа на заключенията на съдебнотехническата експертиза съдът приема,
че имотът, закупен от Й.Я.П. през 1948 г. е идентичен и се индивидуализира с
имоти 1030 и 1031 по КП 1973г. От приетия като доказателства разписен лист към
този КП се установява, че имоти 1030 и 1031 са записани първоначално на Й. Д.И.,
а впоследствие имот 1031 е записан на Б. Д.П.- нейн
син като в разписния лист за основание за промяната е вписана сделката, предмет
на нот. акт No 49/65 г., по силата на която Й. Д.И. е
дарила на сина си Б. Д. П. 1000 кв.м. на лозе, цялото с площ от 3 425
кв.м., находящо се в местността Франга
дере. Като съобрази записването в този нотариален акт, че посочените 1000 кв.м.
са в „южната страна на целия имот при граници на тази част: от две страни дере,
Н. Б. и Й. Д.И.”, свидетелските показания на св. Живко Б. и Веселин А. относно
факта, че непосредствен съсед на имота е била Н. Б., констатациите на
експертизата, че Н. Б. е записана като собственик на имот 1032 по КП/1973 г. ситуиран от източната страна на имоти 1030 и 1031, съдът
приема, че през 1965 г. Й. Д.И. се е разпоредила в полза на сина си с 1000
кв.м., представляващи част от имот 1031 по КП/1973г. /целият с площ от 1386
кв.м., изчислена графически от вещото лице/.
Също от заключението се установява, че имоти 1030 и 1031 по КП/1973г.
съответстват на имот 9304 по КП/1956 г., записан на Г. Хр.С.. По този КП
съседни на имот 9304 са имоти: от север 9302а- записан на М.Г. Ташкова, от
изток 9305- записан на Н. Г., от юг и запад- дере.
Преценявайки свидетелките показания и заключенията на съдебно-техническата
експертиза съдът приема, че фактическа власт върху имота западно от имота на Н.
Б., заснет като имоти 1030 и 1031 по КП/1973г. е упражнявана от семейството на Й.
и Д. И., след смъртта на Й. И. от съпруга й и техните деца, а след смъртта на Д.
И.- от неговите деца и от внуците му. Упражняваното от тях владение е от 1955
г. /по спомени на св. Живко Б./, непрекъснато /св. А. има спомени от 1967г./ и
постоянно до преди около една година преди смъртта на И. И., /починал през
2012г./. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели и ги определя като
непосредствени, резултат от техни лични впечатления поради близката им връзка
със съседните имоти и като изцяло незаинтересовани от изхода на спора. Съдът
приема, че независимо от записването на имот 9304 в КП от 1956г. като
собственост на друго лице- Г. Хр.С., закупеният от Й. И. /П.а/ имот през 1948
г. представляващ лозе в местността „Франга дере” с
площ от 3 425 кв.м. е идентичен с имот 9304 по КП 1956 г. и с имоти 1030 и
1031 по КП от 1973г. Този извод следва от: -безспорно установената източна
граница на имота в лицето на Николина Б., записана като собственик на имот 9305
по КП 1956г. и 1032 по КП от 1973 г., който е част от имот 9305, видно от
копията от кадастралните планове; -южната и западната граница на имот 9304:
дере /заключение на в.л. Шени Хджиева,
депозирано на 07 май 2014 г.- л.234 от делото/; приблизителната площ на имот
9304/КП 1956, 1030 и 1031/КП 1973 – 3 210 кв.м. и площта, посочена в нот. акт 58/1948г.- 3 245 кв.м.; част от съвпадащите
имена на лицата, посочени като съседи на имота и установени от вещото лице по
проверка в разписните листи, а именно: в нот. акт No
58/48 г. са посочени като продавач М. И.а
О., а като граници на имота: от две страни дере, безстопанствена хавра и К. Х.; в нот. акт 110/45
г., с който Н. Б. закупува лозе с площ от 1,8 дка., като граници на имота са
посочени И. О., К. Х. и дере /
заключение на в.л. Ш.Х., депозирано на 07 май 2014 г.- л.259 от делото/;
записването на наследодателя на първия ответник Г. Хр. С. като собственик на
имот 1029/КП от 1973 г., за който имот вещото лице не е установила съответстващ
такъв по КП/1956г.; отбелязването като съсед лицето И.Г. С. и наследници на Г. С.
при отделните разпоредителни сделки, извършвани от Д. И. с части от този имот
след смъртта на съпругата му.
Съдът счита за неоснователно насрещното възражение на ответника И.Г.Х. за
придобити негови права на собственост като наследник на Г. Х. С. на процесния
имот, изключващи правата на собственост на ищците върху този имот по следните
съображения: Правоизключващото правата на ищците
възражение е основано на твърдения, че правото на собственост на ответника
върху имота произтича от земеделска реституция- Решение No 204/06.04.1994г. на
Поземлена комисия гр.Варна, с което на наследниците на Г. Х. С. е възстановено
в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 3,330
дка. седма категория, находяща се в строителните
граници на гр.Варна, съставляващо имот No 1029, парцел No 1030 от кадастрален
план изработен 1968г. и установен с декларация по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ. Правата на собственост на наследодателя върху
имот 1030 са изрично оспорени от ищците и предвид заявените от тях
самостоятелни права на собственост върху този имот отпреди обобществяването
на имота в ТКЗС, както и с оглед характера на възражението, определено от съда
като правоизключващо, ответникът носи
доказателствената тежест за установяване на твърдението, че праводателят му е
бил собственик на имота, преди включването му в ТКЗС. Видно от съдържанието на нот. акт No 96/1949 г. Г. Х. С. е закупил от Кица Г.
Шаркова хавра в местността „Франгенско
дере” с площ от 6,136 дка., при съседи по постановление за обстоятелствена
проверка С.Х., И. Д., И. О., дере и път. Сделката е извършена близо две години
след покупко-продажбата, предмет на нот. акт 58/48 г.
Преценявайки съдържанието на нотариалния акт, посочените в него съседи и площ,
както и конфигурацията на имот 9304 по КП 1956г. /л.236 и л.237 от делото,
съдът приема, че имотът, предмет на нот. акт 96/1949
г., не е идентичен с имот 9304 по КП 56 г.- не е налице съвпадение нито по площ
с оглед площта на имот 9304, изчислена графически от в.л. Х. в размер на
3 210 кв.м., нито по посочени съседи на имота със собствениците, записани
в разписния лист, с изключение на границата- дере. Липсват писмени и гласни доказателства,
установяващи отнемането на този имот и включването му в ТКЗС. Показанията на
св. М. съдът преценява от една страна с оглед на неговата заинтересованост
поради роднинските му отношения със съпругата на ответника И.Г.Х., а от друга-
като епизодични, неясни по отношение на площта, съседите, времето, когато
свидетелят е посещавал мястото и когато според него е било отнето, поради което
съдът не приема за доказан факта, че този ответник е притежавал по наследство
от баща си имота, предмет на исковата претенция.
Преценявайки действието на Решение No 204/06.04.1994г. съдът съобрази
следното: Решението на Поземлената
комисия е издадено преди изменението на ППЗСПЗЗ ДВ. бр. 48/1995 г., като към
момента на издаването му действащият текст на чл.18ж ал.1 в редакцията му с
изм. ДВ бр. 72/1993г. определя като изискване към съдържанието на решението то
да съдържа описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение,
граници съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е
придружено със скица. Решението се ползва
с конститутивно действие, като безспорно засяга имот
/No 1030/, за който ищците противопоставят годен титул на собственост –
нотариален акт за закупен от наследодателката им
имот. С оглед конкуренцията на права, съдът не само следва, но е и длъжен по
реда на косвения съдебен контрол да извърши преценка за валидността на
административния акт с обуславящо значение. Решението, с което се възстановява
право на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от
3,330 дка. не съдържа индивидуализация на имот, за който може да се направи
категоричен извод, че е бил собственост на наследодателя на ответника преди
неговото отнемане и включване в ТКЗС. Освен изложените по-горе съображения за
установени права на собственост върху единия от имотите, за които е постановено
решението на Поземлената комисия в полза на наследодателите на ищците и
приетата от съда недоказаност на права на собственост върху този имот от
наследодателя на първия ответник, налице е неяснота и относно посочените в
решението граници за единия от имотите, за който се възстановява правото на
собственост в съществуващи реални граници, поради което реституцията не е
настъпила с влизане в сила на решението. Имотът е индивидуализиран с номера на
имоти по кадастрален план от 1968 г., какъвто не е съществувал- вещото лице е
категорично, че за територията, в която се намират процесните имоти има
изработени планове от 1956г., от 1973 г. и действащата кадастрална карта. Налице
е несъответствие между посочените в решението граници на възстановения имот и
имотите по плана от 1973г.- като граници на изток са посочени имоти: 1033 и
1037, докато видно от плана на изток имот 1030 граничи с имоти 1033 и 1032,
имот 1037 не е ситуиран в съседство. Несъответствие
има и относно южната граница на имот 1030- в решението е посочена граница на
юг-дере, а видно от плана южно от имот 1030 е имот 1031. В представената на
л.73 скица на имот 1029 и 1030, като южна граница е посочен имот 1037, която не
съответства на посочването в самото решение, че този имот 1037 е източна
граница на възстановения имот /при отчитане, че имот с такъв номер няма заснет
в КП за тази част от плана, в която попадат процесните имоти/. Конфигурацията на имот 1029 не съответства на
заснемането на имота в КП от 1973г.- л.236 от делото имот 1029 граничи с имоти
1030 и 1031 на изток. Тези несъответствия, както и направения вече извод за
недоказаност на права на собственост на наследодателя на ответника И.Г.Х. върху
имот 9304 по КП от 1956г. идентичен с имот 1030 по КП/1973г., изключващи
правата на наследодателите на ищците върху тези имоти, определят извод на съда
за нищожен административен акт на органа по поземлената собственост- решение за
възстановяване във възстановими стари реални граници на имот, който е различен
от действително притежавания от наследодателя на ответника преди масовизацията,
с оглед на което актът се явява издаден извън предоставената от закона
материална властническа компетентност на органа по поземлената собственост,
който е овластен единствено да възстановява действително притежавани в миналото
права, но не и да създава такива при липса на предвидено в закона основание за
това /В този см. Решение № 93 от
7.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2012 г., II г. о., ГК.,
постановено по реда на чл.290 ГПК./
Въз
основа на изложеното съдът приема, че наследодателката
на ищците Й.Я.П. е придобила по време на брака си с Д.И.П. дворно място, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст
„Франга Дере” с площ от 3 425 кв.м., което е
идентично с имоти пл. No 1030 и 1031 по КП от 1973г. С реална част от този имот
е извършена разпоредителна сделка в полза на сина й Б. Д. И., а останалата част
от имот 1031 и целия имот 1030, на основание сделки за дарение, извършени през 1984г.
е съсобственост при равни части на дъщеря й С. Д.Д.,
наследена от дъщеря си М.Д.Д. и на сина й И.Д. И., който след смъртта си е
оставил наследници: съпруга С.Н.И. и синове Н.И.И. и И.И.И..
От
заключението на в.л. Шени Х. се установява, че двата
имота са включени в поземлен имот ПИ 10135.2552.2775 по действащата кадастрална
карта на район „Приморски” с обща площ от 1401 кв.м., обозначена от съда на комбинирана
скица No 1 /л.210 от делото/ към заключението на в.л. Ш.Х. с абревиатура А,Б,В
и Г, която скица, приподписана от съда е неразделна
част от това решение. Ищците са съсобственици на реалната част при квоти
½ ид.част за М.Й.Д. и по 1/6 ид. част за С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И..По отношение на тази реална
част, сделката за покупко-продажба, предмет на нотариален акт нот. акт No 15 том IV рег. No 8406 дело No 604 от 30.10.2012 г. на нотариус О.Ш., рег. No 147 на
НК, вписана под акт No 184 том LX дело
No 12691/2012 г., вх. рег. 22873 от 30.10.2012 г., не е произвела вещно правно
действия, тъй като праводателят И.Г.Х. не се
легитимира като собственик на тази реална част.
С
оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Съобразно
изхода от спора и направеното искане в полза на ищците следва да бъдат
присъдени съдебни разноски, които са в размер на 3144,64 лв., от които 2000 лв.
адвокатски хонорар. Съдът, предвид изричното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и извършените от името на ищците процесуални действия, намира, че претендирания адвокатски хонорар е адекватен и не следва да
бъде намаляван. Мотивиран от изложеното, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.Х. ***, ЕГН ********** *** и по
отношение на К.С., гражданин на Белгия, род. на ***г., ЛНЧ **********, с адрес
гр. Варна, с.о. „Горна Трака” 623 8 855, че
М.Й.Д. с ЕГН **********,***, С.Н.И. с ЕГН ********** ***, Н.И.И., с ЕГН ********** *** и И.И.И.,
с ЕГН ********** ***, са съсобственици
при части 1/2 /една втора/ ид. част за М.Й.Д. и по
1/6 /една шеста/ ид. част за С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И. на РЕАЛНА ЧАСТ от недвижим
имот, а именно 1401 /хиляда четиристотин и един/ кв.м. от поземлен имот с
идентификатор No 10135.2552.2775 по КК
на административен район „Приморски” Община Варна, ж.к. „Изгрев 1”, целият с
площ от 3394,55 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 10135.2552.197,
10135.2552.357, 10135.2552.2776 и останалата част от имот 10135.2552.2775, която
реална част е защрихована със зелени линии и точки между буквите А,Б,В и Г по
комбинирана скица No 1 към заключение на вещото лице Ш.Х., л.210 от делото, на основание
чл.124 ГПК.
Скицата
към заключението на в.л. инж. Ш.Х., находяща се на
л.210 от делото, приподписана
от съда, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА И.Г.Х.
***, ЕГН ********** *** и К.С., гражданин на Белгия, род. на ***г., ЛНЧ **********,
с адрес гр. Варна, с.о. „Горна Трака” 623 8 855 да заплатят на М.Й.Д. с
ЕГН **********,***, С.Н.И. с ЕГН ********** ***, Н.И.И.,
с ЕГН ********** *** и И.И.И., с ЕГН ********** ***
сумата от 3144,64 лв. /три хиляди сто
четиридесет и четири лева и шестдесет и четири ст./, представляващи направени
съдебни разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящия съдебен акт на страните пред Варненски апелативен съд.
Окръжен съдия: