ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр. Перник, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500265 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „КРЕДИТО“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 100, бл. Бизнес сграда
„Азимут“, ет. 5, офис 8 срещу Разпореждане № 4758/05.04.2022г., постановено по ч. гр.
д. № 01680/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е отхвърлено
частично заявлението на „КРЕДИТО“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против длъжника М. Л. С., с ЕГН: ********** за сумата от 1579,56 лева,
представляваща незаплатени вноски по договорна неустойка, дължими за периода от
*** до ***.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното
разпореждане в атакуваната му част, поради което се иска отмяната му. По отношение
на възприетия от първоистанционния съд извод за нищожност на клаузата,
установяваща претендираната сума, жалбоподателя акцентира на обстоятелството, че в
конкретния случай договора за кредит не е сключен при общи условия и не само, че не
е при общи условия, но и същия е сключен индивидуално с
кредитоискателя/получателя. Поради и това разглежданата клауза не следва да се
възприема като нищожна. Обръща се внимание, че на стр. 4 от индивидуалния договор
за кредит е посочена дефиницията на неустойката по смисъла на договора за кредит, а
именно: че същата е индивидуално договорена и приета за разумна сума, която се
дължи при неспазване на задълженията по Договора от страна на Кредитополучателя.
Посочва се, че в конкретния случай, кредитополучателят не е изпълнил изискванията
на индивидуално сключения договор за кредит, доколкото същият не е спазил
задължението си по чл. 25 ал. 1 от индивидуалния Договор за кредит. Сочи се, че
независимо от качеството си на потребител, клаузата в конкретния договор за паричен
кредит е сключена при експлицитни условия, върху които потребителят е имал
възможността да влияе. Това обстоятелство се установявало от т. 1.7., където изрично е
посочено, че потребителят се съгласява с договора само и единствено след като се
запознае с него. В изр. 2 от т. 1.7 пък, е вменено като „задължение“ на потребителя да
1
прочете договора и единствено след като го приеме и не наведе възражения по
отношение на дължимостта на лихви, такси и неустойки, следва да подпише договора.
В случая установимо било, че потребителят се е съгласил с посочената в договора
неустойка, както по размер, така и по вид. В допълнение се сочи, че в договора изрично
е посочено, че може да бъде предоставено съответното обезпечение по всяко време при
срока на договора, което отменя дължимостта на неустойката. Кредитополучателят,
обаче, към настоящия момент не е изпълнил това свое задължение. С тези
съображения жалбоподателя прави искане за отмяна на атакуваното разпореждане.
Претенндира и разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Заповедното производство по ч.гр.д. № 5610 по описа на Районен съд Перник за
2021 г. е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу П.С.М., с адрес: ***. Кредиторът АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е предявило вземането в качеството си на цесионер по Договор за цесия от ***,
като сред прехвърлените вземания е и това по Договор за потребителски кредит № ***
от ***, сключен с П.С.М..
Със заявлението по чл. 410 ГПК се иска заплащане на следните суми: сумата от
1261,95 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ *** от ***.; сумата от 1176,14 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне
на поръчителство; сумата от 226, 38 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата по договора за кредит за периода от *** до ***; сумата от 45,30 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от *** до *** и сумата от 39,74
лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от *** до ***, както и законната лихва върху
претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 7666 от 05.11.2021г. районният съд е разпоредил да се издаде
заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1261,95 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***.; за сумата от
226,38 лева, представляваща договорна лихва върху главницата по договора за кредит
за периода от *** до *** и за сумата от 45,30 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от *** до *** ведно със законната лихва върху претендираните суми
от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и за разноските в
заповедното производство - сумата от 54,99 лева – държавна такса и 50,00 лева – за
юрисконсултско възнаграждение. Със същото разпореждане, ПРС е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1176,14
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на поръчителство и за сумата от
39,74 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от *** до ***
За да отхвърли заявлението в горепосочената част, районният съд е приел, че
клаузата в договора относно уговореното възнаграждение по Договор за поръчителство
от *** заобикаля закона – чл. 21 ал. 1 вр. чл. 19 ал. 3 ЗПК и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. Приел е, че по отношение на
клаузата относно разглежданото вземане, е налице обоснована вероятност същата да е
неравноправна клауза в договора, предвид начина на уговаряне и размера й. Поради
това е намерил, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 415 ал. 1
т. 3 ГПК, поради което е дал указания на заявителя в тази насока.
2
Въззивният съд намира, че разпореждането в обжалваната му част е
правилно и макар с други мотиви, следва да бъде потвърдено.
За основателни настоящия съдебен състав намира доводите във въззивната
жалба за липса на предпоставки, обосноваващи приложението на защитата по чл. 143 и
сл. от ЗЗП, доколкото в настоящия случай всички права и задължения между страните
произтичат от сключен между страните индивидуален договор за потребителски
кредит. В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а
именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.З от Директивата,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. В настоящия случай, обаче, тези обстоятелства не са налице. Видно от
приложеното към заявлението писмени доказателства, между страните е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит, а в т. 3.1.1 от същия е уговорено, че
кредитополучателят има тридневен срок след получаване на проекто-договора, в който
може да прави промени по цялото му съдържание. В договора се съдържа клауза, с
която на кредитополучателят е дадена възможност, в случай, че желае да промени
някоя или всички клаузи по договора за кредит, да изпрати на хартиен носител или
сканиран в подсигурен PDF файл проект на Договор, който да бъде подписан с
кредитора. Тези обстоятелства несъмнено сочат на извода, че в настоящия случай
между страните е сключен индивидуален договор за кредит, изключващ
предоставената по реда на чл. 143 и сл. ЗЗП защита.
Същевременно, обаче, в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 ГПК законодателят е
въвел задължение към съда, разглеждащ депозираното заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: проверка досежно евентуално противоречие със
закона или с добрите нрави. И именно това противоречие констатира настоящия
съдебен състав, като съображенията за това са следните:
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за
осигуряване на обезпечение на заема чрез солидарни длъжници (чл. 25 от договора),
като е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията – в деня на подписване на
договора или най-късно до три календарни дни след подписването му. Въведени са и
редица условия, на които да отговарят солидарните длъжници, които в голямата си
част са несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го
3
превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция
в случай на неизпълнение на договорните задължения. Горния извод следва от
обстоятелствата, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1500,00 лева,
а уговорената неустойка съгласно представения пред заповедния съд договор за
потребителски кредит за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 1579,56 лева, т.е. размер, надвишаващ размера на
получената главница. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение (компенсаторна неустойка), т.е. неустойката
не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението и на практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок
изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната ѝ функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден
и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация и едва след анализа да прецени дали да предостави
заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители,
не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в деня на подписване или в предвидения 3-дневен срок от подписване на
договора за кредит като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите
за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Посочените по-горе съображения обуславят извод, че разглежданата неустойка
излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие на повелителни норми на закона – чл. 146 ал. 1 ЗПП и на добрите нрави
по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, а последното сочи на неоснователност на
депозираната частна жалба.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4569 от 04.04.2022 г. на Районен съд – Перник,
постановено по ч.гр.д. № 01680 по описа за 2022г., в частта, в която е отхвърлено
заявлението от „Кредито“ ООД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу М. Л. С., с ЕГН: ********** от *** за сумата от 1579,56 лева –
неплатени вноски по договорна неустойка, дължими за периода от *** до ***.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5