Р Е
Ш Е Н
И Е № 112
23.06.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и
в присъствието на прокурора Румен
Арабаджиков
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а.
н. д. №3 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №636 от 27.11.2019 г.,
постановено по АНД №2510/2019 г., Районен съд-Стара Загора потвърдил Наказателно
постановление /НП/ №F376379 от 15.05.2018 г. на Директора на офис
за обслужване – Стара Загора в ТД НАП, гр. Пловдив, с което на ЕТ „МЕЛ- Л.Г.“ ,
ЕИК ********* за нарушение на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на
основание чл.179, ал. 1, предл. първо от ЗДДС.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението станал наказаният, който
го обжалва в срок. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че решението било
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди, че съдебният акт бил лишен от мотиви, тъй
като не били обсъдени всички възражения, наведени с жалбата пред РС. Според
касатора, съдът подходил формално и към преценката за наличието на законовите
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на
решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление, а ако
съдът прецени, че били допуснати съществени процесуални нарушения, се иска делото
да бъде върнато за ново разглеждане.
Редовно призован в с. з.,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът
– ТД на НАП, гр. Пловдив, не изпраща представител. В
депозираното по делото писмено становище излага мотиви за неоснователност на
подадената касационна жалба и моли за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба,
съответно правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
същество, се явава неоснователна.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд приел за безспорно
установена описаната в АУАН /Акт за установяване на административно
нарушение/ №F376379 от 13.03.2018 г. и в НП
фактическа обстановка, която се изразявала в следното: регистрираното лице по
ЗДДС ЕТ“МЕЛ Л.Г.“ не подало в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при
ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период от
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в законоустановения срок до 14 – число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасяла – т. е. до
14.12.2017 г. в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив. Нарушението било извършено на 15.12.2017 г. в гр. Стара Загора и установено
при проверка на данъчното досие на задълженото лице. Актът за установяване на
административното нарушение бил съставен в отсъствието на нарушителя, съгласно
чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, като същият бил връчен лично на едноличния търговец.
Въззивният съд приел и, че при
реализирането на административно-наказателната
отговорност не били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като дори и
актът за установяване на административно нарушение да бил съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, екземпляр от него бил връчен на касатора и
по този начин било гарантирано правото му на защита в пълна степен. Изложил
съображения, че деянието било формално /на просто извършване/, като съставът на
нарушението бил осъществен чрез бездействие от задълженото лице. Възприето било,
че нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажно, както и че
наложената санкция съответствала на тежестта на нарушението, доколкото същата била
определена в предвиденият от закона минимален размер. Направен бил анализ на
приложимия материален закон и установените по делото факти, като било прието,
че същите били подведени под относимите материално-правни
норми.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло фактическите и правни доводи на първоинстанционния съд. Правилно
РС – Стара Загора приема, че съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално
нарушение. Съгласно чл. 40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Видно от преписката по делото има няколко изпратени
покани до задълженото лице за явяване с цел съставяне на АУАН, приложени
съответно на л. 35 и сл. от АНД, като в нито един от посочените срокове няма
данни лицето да се е явило или изпратило представител за съставяне на АУАН.
Самият акт е съставен след изтичане на 7 дневния срок и по последната покана –
на 16.03.2018г.
Ето защо гореизложеното
обоснова извод за правилност на приетото от районния съд, че съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя /т.е. в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/ е извършено
изцяло в съответствие с процесуалния закон и липсва допунато нарушение, което
да води до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Връчването на
екземпляр от АУАН на представляващия търговеца гарантира пълноценното участие на
същия в административно-наказателно производство и така се изпълняват законовите
изисквания за гарантиране на правото на защита на нарушителя. Данните по делото
сочат, че няма вписани възражения във връчения АУАН, нито има депозирани такива
в тридневен срок. Процесното НП е съставено в шестмесечния срок от съставяне на
АУАН.
Неоснователно
се явява оплакването, че обжалваният
съдебен акт липсват мотиви. Напротив, в постановеното съдебно решение,
районният съд обсъжда установените факти по делото, прави анализ въз основа на
тях на приложимия материален закон, приемайки извод за правилното му
приложение. В решението се съдържат мотиви, относно всички съставомерни
елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което се наказва
касаторът. Настоящият състав, споделя изцяло изложените в тази насока аргументи
и правни съображения на РС, поради което и не следва същите да бъдат
преповтаряни.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.125 ал. 1, във връзка с ал.3,
връзка с ал. 5 от ЗДДС, данъкът се декларира, чрез едновременно и своевременно
подаване на справка - декларация /СД/ и отчетните регистри за съответния
данъчен период. Оттук идва и изводът, че подаването само на един от посочените
документи не изпълнява точно задължението по чл. 125 от ЗДДС за деклариране на
данъка. Задължението по чл. 125 от ЗДДС остава неизпълнено и в хипотеза, когато
се пропусне срокът по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Административно-наказателната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС съдържа три отделни състава на
административни нарушения, които могат да се осъществят в две алтернативни
форми на изпълнителска дейност. В съответствие с изискването за подаване, както
на СД, така и на отчетните регистри, в
състава на чл.179, ал. 1 от ЗДДС се визират чрез изчерпателно изброяване,
съставомерните бездействия, като изпълнението на всяко от тях, а не на което и
да е от тях, представлява отделно основание за носене на административно-наказателна
отговорност. Задължението за подаване на СД е самостоятелно, независимо от
условието да се изпълни едновременно със задължението за подаване на отчетните
регистри по чл. 125, ал.3 от ЗДДС. Данъкът се декларира с подаване на СД, но за
удостоверяване на нейното съдържание се изисква подаване и на отчетните регистри,
чрез изпълнение на което задължение се контролира и изпълнението на чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС.
Ето защо не се приема за
основателна тезата, че изброяването в чл. 179, ал. 1 от ЗДДС определя формите
на едно и също административно нарушение, поради което и не се споделя тезата
на касатора, че същият е наказан два пъти за едно и също нарушение. Подаването
на всеки от документите по чл.125, ал. 1, чл. 125, ал. 2 и чл.124 от ЗДДС представлява
отделно задължение, за неизпълнението на което българският законодател
предвижда да се налага отделно административно наказание. В подкрепа на този
довод е и използваната от законодателя техника при очертаване на отделните
състави на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, а именно: не се визира едно деяние,
изразяващо се в „недеклариране на ДДС“ или „недекларирането му в срок“, а в неподаване
на СД по чл. 125, ал. 1, неподаване на СД по чл.125, ал. 2, неподаване на
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, като изброяването е изчерпателно, чрез
поставяне на препинателния знак „запетая“, т.е. неизпълнението на всяко едно
отделно задължение за подаване на съответния документ съставлява самостоятелно административно
нарушения.
Не се приема
за основателно твърдението, посоченото в жалбата, че първоинстанционият съд не
обсъжда всички възражения, съдържащи се в жалбата, с която е сезиран. В последната
се сочат единсвено оплаквания относно процедурата по съставяне на АУАН при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както и за липсата на мотиви от наказващият
орган, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, които оплаквания са надлежно обсъдени
в съдебното решение. Коментирано е и обстоятелството, че единствено върху
данъчно задълженото лице тежи задължението за подаване на СД и отчетните
регистри, като при неизпълнение на тези задължения отговорността е единствено
на жалбоподателя. Верен е и изводът на РС, че за спора е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят
има упълномощени други лица с конкретни отговорности за подаване на
декларациите и останалите изискуеми документи. Дори и това да е така, то
отговорността за неизпълнение на задължението за подаване на посочените
документи законодателят изцяло предоставя в тежест на самия задължен търговец,
без да се интересува какви са вътрешните взаимоотношения, които той създава с
трети лица.
Неоснователно се явява и последното касационно оплакване,
че неправилно въззивният съд не уважава възражението за квалифициране на деянието
като маловажно. Районният съд излага мотиви, които се споделят от настоящия
съдебен състав и поради това не следва да се преповтарят.
В заключение следва да се посочи, че административно-наказателното
обвинение от фатическа и правна страна е достатъчно пълно, точно и ясно формулирано,
като при ангажиране на административно-наказателната отговорност няма допуснати
съществени нарушения, които да водят до опорочаване на проведеното
производство. В този ред на мисли оспореното решение се явява правилно и
законосъобразно, постановено при съобразяване с относимите материално и
процесуално-правни норми, поради което, същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото
основателна се явява претенцията за разноски на ответника по касация, предвид
нейното своевременно заявяване. Видно от приложения списък на л. 34 се
претендират такива в размер на 120 лв., като искането следва да бъде уважено за
така претендирания размер, тъй като от касатора липсва своевременно заявено
възражение за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предложение първо от АПК, Административен съд Стара Загора.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№636 от 27.11.2019 г., постановено по АНД №2510/2019 г., по описа на Районен
съд, гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА
ЕТ„МЕЛ Л.Г.“, ЕИК *********, представляван от Л.Г. Горчев със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, да заплати на НАП, гр. София, сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.