№ 96895
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110116731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ... с ... ... (заявител) срещу Т. Р. М. с
ЕГН ********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на
парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски
кредит. Претендираните суми са 457 лева и 14 стотинки главница; 72 лева и
84 стотинки неплатено договорно възнаграждение за периода 10. 06. 2022 г. –
10. 01. 2023 г.; 133 лева и 64 стотинки неплатено възнаграждение за
използвана услуга „...“; 279 лева и 69 стотинки неплатено възнаграждение за
услуга „...“; такси за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лева; и
103 лева и 93 стотинки лихва за забава за периода 11. 03. 2022 г. – 29. 03.
2023 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от
договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях
и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд
осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или
противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на
неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля
изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2,
т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за
потребителски кредит „...“ от ... г., общи условия и погасителен план,
заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 600 лева, а
тя се е задължила да му върне главницата заедно с възнаградителна лихва в
размер на 40, 90 % на годишна основа на единадесет месечни вноски, всяка от
които в размер на 66 лева и 25 стотинки. Годишният процент на разходите
при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в
размер на 48 %. От друга страна, заявителят и длъжницата са уговорили също
така две допълнителни услуги във връзка със сключения договор за
1
потребителски кредит: услуга „...“, изразяваща се в приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит, на стойност 210 лева; и
услуга „...“, изразяваща се в получаването на право длъжницата да променява
погасителния си план при условие, че е внасяла вноските по кредита, на
стойност 390 лева.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така
определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния
размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от
Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита,
включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са
пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора
и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби към ЗПК). Следователно стойността на двете
услуги „...“ и „...“ следва също да бъде отчетена при изчисляването на
годишния процент на разходите. Заповедният съд обаче констатира, че при
определянето на годишния процент на разходите в размер на 48 % (т. VI от
договора за потребителския кредит) страните са пропуснали да го сторят, като
при изчисляването му са пропуснали възнагражденията за двете услуги. При
правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на
стойността на тези две услуги, която сама по себе си е повече от 50 % от
главницата, съдът намира, че действителният годишен процент на разходите
по потребителския креди всъщност надхвърля императивния максимум.
Отделно от това според разбирането на настоящия състав уговорките за
предоставянето на двете услуги „...“ и „...“ са неравноправни, защото цените
им значително надвишават ползата, която потребителят би имал от тях. Те
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и търговеца.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането по естеството си
представлява неустойка за неизпълнение на договора и противоречи на
забраната при забава потребителя да отговаря само до размера на законовата
лихва за периода на забавата (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните
възнаграждения за услугите „...“ и „...“ поради противоречие на съответните
уговорки с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
неравноправност, а по отношение на таксата за извънсъдебно събиране на
вземанията – поради противоречие с императивното правило на чл. 33 ЗПК.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като
2
пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на „...“ ... с ... ... в частта, в която се
претендира от Т. Р. М. с ЕГН ********** заплащането на сумата от 133 лева
и 64 стотинки, представляваща неплатено възнаграждение за използвана
услуга „...“, сумата 279 лева и 69 стотинки, представляваща неплатено
възнаграждение за услуга „...“ и сумата 30 лева, представляваща такси за
извънсъдебно събиране на вземане, които суми са свързани с договор за
потребителски кредит „...“ № ... от ... г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „...“ ....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3