Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 11 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.03.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2816 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена от
Д.Д.П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу А.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***
искова молба за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното
дете на страните Д. А. В. с ЕГН **********, като бъде определен режим на лични
отношения на ответника с детето, включващ правото на ответника да взема детето
при себе си и да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, на Бъдни
вечер, на Коледа и на Великден – всяка нечетна година, на Нова година – всяка
четна година, както и 30 дни през летните месеци юли и август, които не
съвпадат с годишния платен отпуск на майката, за определяне на местоживеенето
на детето при ищцата, за осъждане на ответника да заплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител Д.Д.П., месечна издръжка в размер на
200,00 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба-28.10.2020 г.
до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на детето, чрез неговата
майка и законен представител Д.Д.П., сумата 2 300,00 лева, представляваща
издръжка за периода от 28.10.2019 г. до 27.10.2020 г. (месечна издръжка за
минал период в размер на 200,00 лева, след приспадане на сумата 100,00 лева,
дадена от ответника на детето на рождения ден на последното).
В исковата молба се твърди, че
страните са живели на съпружески начала,
като от съжителството е родено детето Д. А. В. с ЕГН **********. През
месец 2019 г. страните се разделили, като ищцата поела фактическите грижи по
отглеждането на детето. След фактическата раздяла за известен период от време
ответникът помагал на ищцата финансово, на за последната една година преди
подаването на исковата молба същият не е помагал на ищцата нито финансово, нито
с подаръци и необходими за детето вещи, с изключение на сумата 100,00 лева,
дадена от ответника на детето на рождения му ден – 26.07.2020 г. Ищцата сочи,
че разполага с необходимите качества и условия да отглежда детето Денислав, но
доходите й не позволяват да задоволи в пълна степен финансовите му нужди, тъй
като ищцата има второ дете и единствените получавани от нея доходи са
обезщетения от НОИ поради бременност и раждане. Твърди се също, че
претендираният размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето и
финансовите възможности на ответника.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът А.В.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил
исковете като неоснователни. Сочи, че от 2015 г. до 2019 г. страните живеели на
съпружески начала в дома на родителите на ответника в с. Крушовица, като след
фактическата раздяла между страните през месец септември 2019 г. ищцата за
кратко живяла в дома на баба си в с. Софрониево, община Мизия и в с. Нефела,
община Враца, преди да се установи в квартал Кулата на гр. Враца, вследствие на
което детето Денислав за по-малко от година сменило три жилища в три различни
населени места и бил подложен на постоянна промяна на дневния си режим, което е
неподходящо за неговата ниска възраст. Докато страните живеели заедно, ищцата
се грижела само за приготвянето на храната на Денислав и за неговото водене и
вземане от детска градина, а всички останали грижи за детето се поемали от
ответника и неговата майка, както и ответникът почти изцяло поемал всички
разходи, свързани с домакинството и отглеждането на Денислав. През последната
една година преди подаването на исковата молба, по която е образувано делото,
единствено ответникът се грижил за Денислав, когато е болен, като за целта си
вземал отпуск и оставал с детето в дома си в с. Крушовица. Ответникът сочи, че
може напълно да разчита при обгрижването на детето на подкрепата на майка си,
която е домакиня и на баща си, който е пенсионер, а в общото им домакинство в
с. Крушовица са подсигурени всички необходими условия и принадлежности за
детето. Самият ответник работи в гр. София, но има възможност да отглежда
Денислав в с. Крушовица и ежедневно да пътува до работното си място, като
пътните разходи ще бъдат поети от работодателя на ответника. Поддържа, че
емоционалната връзка между Денислав, баща му и бабата и дядото по бащина линия
е много силна. След раздялата между страните ответникът вземал Денислав при
себе си поне два пъти в месеца за по няколко дни, редовно му купувал дрехи,
обувки и играчки, като освен посочените в исковата молба 100,00 лева, дадени за
рождения ден на детето, на три пъти дал на ищцата общата сума 350,00 лева, също
за нуждите на детето.
С оглед така
изложените обстоятелства насрещното искане на ответника към съда е да му
предостави упражняването на родителските права над малолетното дете Денислав и
определи местоживеенето на детето при него на адреса в с. Крушовица, като
определи режим на лични отношения на ищцата с детето, включващ правото й да
взема детето при себе си и да го вижда всяка първа и трета седмица от месеца от
17.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и 30 дни през
летните месеци юли и август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
ответника, както и да осъди ищцата да заплаща на детето Денислав, чрез неговия
баща и законен представител А.В.С., месечна издръжка в размер на 160,00 лева,
считано от датата на предявяване на насрещните претенции – 01.12.2020 г., до
настъпването на законни обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендират се разноски.
Предявените от
ищцата искови претенции, както и насрещните искания на ответника са с правно
основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от
Семейния кодекс (СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
С определение от съдебно
заседание, проведено на 04.03.2021 г., с оглед постигнатото споразумение между
страните по делото, представено с молба с вх. № 263441/24.02.2021 г. и
поддържано от родителите в съдебното заседание, предвиждащо предоставянето на
родителските права и на двамата родители, съдът на основание чл. 127, ал. 1, изречение 2 от СК премина от разглеждане на делото като
спор по исков ред към разглеждане на делото като охранително производство за
утвърждаване на споразумението между страните относно родителските права и
родителската отговорност.
Молбата на страните за утвърждаване на постигнатото
в хода на съдебното производство споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК е
процесуално допустима като подадена от надлежни страни.
Разгледана по същество, тя е основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид обстоятелството, че родителските права
и родителската отговорност ще се упражняват и носят съвместно от двамата
родители по силата на съвпадащите им волеизявления, съдът намира, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК и е допустимо предоставянето на
родителските права и на двамата родители. В този смисъл са и мотивите по т. 2
на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК
на Върховния касационен съд.
Видно от удостоверение, издадено въз основа на
акт за раждане № 0085 от 28.07.2016 г. на Община Козлодуй, от съжителството между
страните по делото е роден синът им Д. А. В. с ЕГН **********.
Задължение на двамата родители е да осигурят в
пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, като
същевременно отговорят на потребностите му от контакти както с бащата, така и с
майката. Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си, че
решението им да уредят отношенията си във връзка с детето си е сериозно и
взаимно, че постигнатото споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК е изчерпателно и
законосъобразно и не противоречи на интереса на детето, намира подадената молба
за основателна. Същата следва да бъде уважена и постигнатото между страните
споразумение да бъде утвърдено и да придобие изпълнителна сила.
С оглед споделеното плащане на издръжката на детето
нито един от родителите не дължи държавна такса върху издръжката.
Държавната такса за образуване на делото е
внесена с подаването на исковата молба.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните по
делото споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, съгласно което:
Родителските права спрямо
малолетното дете Д. А. В., ЕГН ********** ще
се упражняват съвместно от майката Д.Д.П., ЕГН ********** и бащата А.В.С.,
ЕГН **********.
Двамата родители ще участват
активно в изграждане на образователния и социално-културния интегритет на
детето, като никой от родителите няма да възпрепятства другия да упражнява
свободно родителските права върху детето.
Упражняването на правата, чрез
които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето, като образование,
лечение, управление на имуществото и др. се предоставят за упражняване
съвместно на двамата родители.
Ежедневно осъществяваните права,
чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, в т.ч. надзор, защита и
контрол, се предоставят на родителя, който полага непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание през съответния период от време, когато детето е при
него.
Правото да се определи детска градина/училище,
в което учи детето не подлежи на разпределение и винаги ще се упражнява от
двамата родители съвместно. При непостигане на съгласие относно това
право, спорът се решава по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
Непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето ще се осъществяват, както следва:
от майката – от 1-во до 15-то
число всеки месец и
от бащата – от 16-то число на
месеца до 30-то или 31-во число всеки месец (т.е. до последното число на
съответния месец);
Местоживеенето на детето ще бъде
на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание през съответния период от месеца, а именно:
за майката – с. Софрониево, общ.
Мизия, ул. „Оряховска“ № 29;
за бащата – с. Крушовица, общ. Мизия,
ул. „Васил Левски“ № 2;
Родителите ще се редуват и ще
вземат при себе си детето на офицалните празници, както следва:
по време на Коледните празници на всяка четна година детето ще бъде при
майката, съответно на Новогодишните празници на същата четна година то ще бъде
при бащата и
по време на Коледните празници на всяка нечетна година детето ще бъде при
бащата, съответно на Новогодишните празници на същата нечетна година то ще бъде
при майката;
Евентуална промяна на адреса и
местоживеенето на детето може да се осъществи единствено при съгласието и на
двамата родители. При непостигане на съгласие относно това право, спорът се
решава по реда на чл. 127, ал. 2 от СК;
Ако единият родител отсъства
повече от седем дни и поради това детето не може да е при него, детето ще
пребивава при другия родител.
Всеки родител поема задължението
за издръжка на малолетното дете Д. А. В. по време на престоя на
детето при съответния родител. Родителите нямат претенции един към друг за
издръжка на детето.
Родителите се споразумяват да заплащат
по равно всички дължими такси, свързани с детската градина/училище, извънкласни
занимания на детето, образование, учебни екскурзии, платени здравни и
стоматологични услуги на детето, както и да осигуряват по равно
необходимите средства за храна, дрехи и други консумативи от битов характер за
детето.
Разноските по делото остават за страните така,
както са направени.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от него да се връчи на ищцата Д.П.-чрез
пълномощник адв. И.М. и ответника А.С.-чрез пълномощник адв. М.Л..
Районен съдия: