Решение по дело №15877/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262372
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330115877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262372                                  Година 18.10.2021                          Град ПЛОВДИВ

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХIII граждански състав

На двадесети септември                                 две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докл...аното от съдията

гражданско дело № 15877 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ….. представлявано от Ю....Б...Ц... чрез .... В...Г..., САК, със съдебен адрес:***,  с която се иска от съда да признае за установено по отношение на Р.Й.И. ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземането на 59,97 лева представляваща неустойка но договора за електронна съобщителна услуга, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Ответникът Р.Й.И., чрез назначения му о…п….. ....  В.П.,  с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.

Твърди, че процесният договор за цесия няма действие по отношение на ответника и претендираните права на ищеца в качеството му на цесионер, са му непротивопоставими. Оспорва да е настъпило уговореното прехвърлително действие в договора за цесия между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп" ООД, обусловена от представяне на съответното Приложение № 1, поради което не е настъпило и прехвърлителното действие на договора за цесия между „С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД. Оспорва да е цедирано на ищеца ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника. Възразява вземане спрямо ответника да е прехвърлено на ищеца с приложените към исковата молба договори за цесия, възразява ответникът да е бил уведомен по надлежния ред за цесията, включително и чрез приложеното към исковата молба уведомление, която искова молба е получена от особен представител на ответника.

 Твърди, че ответникът не е получавал приложеното към исковата молба уведомление за цесия и оспорва ищецът да е бил упълномощен да съобщава за същата от името на „Българска телекомуникационна компания'' ЕАД и „С.Г.Груп” ООД.

            По допустимостта:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ……, че издадената заповед за изпълнение срещу длъжника е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

            По основателността:

От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищеца поддържа, че с ответника са били в облигационно отношение с източник – договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ……., като е добавил за ползване мобилен номер ….., избирайки условията на тарифен план V……, с месечна абонаментна такса в размеер на 19.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ….. между ответника Р.Й.И. ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:…. били издадени          фактури, а именно: …… за периода на потребление от …..

Установява се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец ……, като към всяка от фактурите е приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № ….., крайна фактура № …….. с начислена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който дружеството имало правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер на 59,97 лв. Същата била формирана като сбор от три месечни абонаментни такси по избрания от потребителя тарифен план, а именно: 3x19.99 лв. с ДДС.

Представено е уведомление за две цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, с което се твърди че  дружеството е уведомило длъжника от името на мобилния оператор за цесията от …… и от свое име, в качеството си на цедент от ….., като няма представени доказателства това уведомление да е било връчено на длъжника.

              Съгласно  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента "БТК" ЕАД и цесионера „СГ Груп” ООД договор за прехвърляне на вземане от "БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника от цедента "БТК" ЕАД.

               За да породи действие сключеният между цедента "СГ Груп" ООД и цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, договор за прехвърляне на вземания от „СГ Груп” ООД на „ЮБЦ“ ЕООД в размер на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника.

               Съдът счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от цесионера и получаването й от длъжника не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото от представеното в заверен препис уведомление за цесия до ответника на л. 16 от делото се установява, че такова е било изготвено, но в същото липсва отбелязване изпратено ли е това уведомление, кога, няма отбелязване за надлежното му връчване на длъжника. Липсват данни това уведомление изобщо да е изпращано до длъжника, поради което съдът приема, че не представлява годно доказателствено средство относно уведомяването на ответника от цедента за извършените цесии. До изпълнение на изискванията на  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

               Предвид гореизложеното, следва, че главният иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

               По отношение на разноските:

               Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски. Не са представени доказателства за направени такива, затова и съдът не присъжда.

               С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК …., представлявано от Ю....Б...Ц... чрез .... В...Г..., САК, със съдебен адрес:***, иск за признаване за установено, че има вземане от Р.Й.И. ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на следните суми: 59,97(петдесет и девет лева и 97 ст.) лева, представляваща неустойка но договора за електронна съобщителна услуга, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.