Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6438/2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.К.К., Е.К.Д. (двамата – в лично качество и като наследници по закон на
ищцата Н.П.К., в чиито права са конституирани по реда на чл.227 ГПК с
определение от 03.06.2020 г.), Д.Д.Т., М.С.Т.
и Н.С.Т., с която са предявени срещу А.на М.С.на Р.Б. искове с
правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на
собствения им недвижим имот, представляващ
парцел V за имот 414
по плана на гр. Приморско от 1962 г. – част от УПИ IV, кв.38 по плана на града, с площ от 250 кв.м., който
попада в почивна станция на Министерски съвет, за периода 01.06.2012 г. – 01.06.2015
г., за общата сума от 237238 лв. или разпределена за всеки от ищците както
следва:
за сумата от по 59309,50 лв. за С.К.К.
и Е.К.Д. (двамата – в лично качество и като наследници по закон на ищцата Н.П.К.)
за сумата от по 39539,66 лв. за Д.Д.Т., М.С.Т. и Н.С.Т..
Ищците твърдят, че по силата на чл.6, ал.1 ЗВСНОИ по
ЗТСУ им е възстановена собствеността върху процесния имот, който се ползва от
ответника, тъй като попада в двора на почивна станция на МС. Преди настоящото
производство с влязли в сила съдебни решения по гр.д. №28684/2006 г. на СРС,
гр.д. №52666/2012 г. на СРС и гр.д. №422/2014 г. на СРС са уважени искове по
чл.59 ЗЗД срещу ответника за прехводни периоди. В хода на процеса е приключило
с влязло в сила решение производството по гр.д. №2421/2012 г. на ОС - Бургас,
като с въззивното решение по в.гр.д. №212/2018 г. на АС-Бургас е прието за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на а реална част
с площ от 2163 кв.м. от поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256,
целият с площ от 6497 кв.м. по кадастралната карта на гр. Приморско, съобразно
скица, представляваща неразделна част от решението, като ответникът е осъден да
предаде на ищците имота. Молят съда да постанови решение, с което да осъди А.на
М.С.на Р.Б. да им заплати общата сума от 237238 лв. съобразно притежаваните от
тях ид.ч., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за
периода 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г., заедно със законната лихва от датата на
исковата молба – 22.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва ищците да са собственици на имота, като се позовава на влязло в сила
решение по гр.д. №44/2012 г. на ВКС, с което е отхвърлен иск за делба, предявен
от ищците срещу държавата, с мотива, че ищците не са титуляри на идеална част
от имота, тъй като актът за реституция, с който се легитимират, е материално
незаконосъобразен. Оспорва претендираните обезщетения и по размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.59, ал.1 ЗЗД:
Ползването
на имот без правно основание води от една страна до обогатяване на ползващия,
съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на собственика
като наем, а наред с това и до обедняване на собственика, който е пропуснал да
реализира ползи от имота, например чрез отдаването му под наем на трети лица. В
този случай обедняването на ищеца е равно по размер с обогатяването на
ответника, като се съизмерява със средния
пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от
ответника пазарна наемна цена, която
той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата
на валидно облигационно правоотношение по договор за наем /в този смисъл ТР
№7/2012 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС: решение № 677 от
05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009
г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о. и др./.
Фактическият състав на претендираното вземане обхваща
следните елементи: 1). ищецът да е собственик на имота; 2). ответникът да е
препятствал ползването през процесния период без правно основание за това и 3).
размерът на обезщетението, което се определя в съответствие с наемното
възнаграждение за имота (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
С влязло в
сила решение №55 от 05.10.2018 г. по в.гр.д. №212/2018 г. на АС-Бургас е
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с
площ от 2163 кв.м. от поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256,
целият с площ от 6497 кв.м. по кадастралната карта на гр. Приморско, съобразно
скица, представляваща неразделна част от решението, като ответникът е осъден да
предаде на ищците имота на ищците. Както бе посочено и с доклада по делото, на
основание чл.299 ГПК спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван. Решението обвързва страните и съдът е длъжен да го зачете. Поради
това няма да бъдат обсъждани възраженията на ответника относно
законосъобразността на акта, по силата на който е реституиран имота и
оспорванията му относно правото на собственост на ищците, нито ще бъде
изследван въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот – този въпрос е решен между страните с влязло в сила съдебно
решение.
С влязло в
сила решение от 04.08.2014 г. по гр.д. №422/2014 г. на СГС, II-д въззивен
състав, ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетения на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването без основание на процесния имот за периода 07.11.2009
г. – 07.11.2010 г. съобразно квотите, заявени в настоящото дело.
Установява се от приетата по делото съдебно
техническа експертиза (основно заключение – л.158-163 и допълнително заключение
– л.181-184), че процесният имот с площ от 2163 кв.м. представлява част от
терена на почивна база на МС. Със сила на пресъдено нещо между страните,
формирана към 05.10.2018 г. е установено, че имотът е във фактическата власт на ответника, който го
ползва без основание – доколкото с решението по в.гр.д.
№212/2018 г. на АС-Бургас е
уважен ревандикационен иск по чл.108 ЗС. По делото не се твърди, нито пък се
установява в периода от устните състезания, към който момент е формирана силата
на пресъдено нещо между страните по предходните им две дела (по иска по чл.108
ЗС и по иска по чл.59 ЗЗД) до предявяване на настоящия иск да са настъпили
факти и обстоятелства имащи значение за спорните в настоящото производство права:
влизане на ищците във владение на имота, учредяване от ищците на облигационно
или вещно право в полза на ответника, по силата на което той да упражнява
фактическа власт върху имота на валидно правно основание. Соченото от ответника
прехвърляне на управлението на „Почивна база Приморско“ – със Заповед от
13.04.2018 г., с която се отнема предоставеното право на управление от
Администрацията на М.С.и се предоставя на Министерството на младежта и спорта,
е ирелевантно, доколкото е настъпило след процесния период 01.06.2012 г. –
01.06.2015 г.
Ето защо съдът приема за установено, че са налице
първите две предпоставки от фактическия състав на вземането: ищците са
собственици на процесния имот, а ответникът упражнява фактическа власт върху
имота и препятства ползването през процесния период 01.06.2012 г. – 01.06.2015
г. без правно основание за това. От посочените писмени доказателства, преценени
в тяхната съвкупност, следва, че през посочения период А.на М.С.на Р.Б. е
лишила ищците от правото им да ползват собствения им недвижим имот, който
попада в „Почивна
база Приморско“, предоставена за управление на ответника. Същественото
за основателността на иска е, че вещ на ищците се е намирала в държане на
ответника, без той да има основание за това. По този начин собствениците са били
лишени от възможността да я ползват, поради което за тях е налице обедняване.
От друга страна – ответникът е държал една чужда вещ, която е ползвал или е
могъл да ползва в зависимост единствено и само от волята си. От значение за
уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е не дали ответникът е извлякъл реално ползи
/доходи/ от имота, а че го е владял, лишавайки неоснователно ищците - собственици
от ползването му.
По отношение
размера на вредата, съизмеряваща се със средния пазарен наем, който ищците са
могли да получат от имота, в случай че ответникът не ги беше лишил от
ползването, е изслушана съдебно-техническа експертиза. От основното заключение
на експертизата (л.158-163) се установява, че процесният имот попада в най-югоизточния
край на н.Кюприя, в края на ул. Черно море по плана на гр. Приморско, в близост
до бреговата линия. Факторите, оказващи по-съществено влияние върху стойността
на недвижимите имоти, са 1). Район на разположение, 2). Степен на застрояване, 3).
Изграденост на прилежащата инженерна и обслужваща инфраструктури, 4).
Транспортна достъпност, 5). Привлекателност на населеното място, екологични
условия, съседна инфраструктура. Съобразно посочените фактори и преценявайки
офертни и реализирани сделки за отдаване под наем на аналогични недвижими имоти
(сравнителен метод – метод на пазарни аналози), както и метода „приходна
стойност“ – приходите, получавани при отдаване под наем на недвижимия имот, вещото
лице приема средна пазарна наемна цена за процесния период в размер на 129537
лв.
Неоснователни
са доводите на ищците, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Приморско. Съобразно чл.27, ал.1 от посочената наредба, тя определя
наемна цена за целогодишно ползване на
общински терени и то - за поставяне на временни обекти. Това са
административно регулирани цени, отнасящи се до използване на имоти – общинска
собственост с малка квадратура (за поставяне на временен обект), т.е. отнася се
до отношения, възникнали между общината и други субекти по повод ползване на
общински имоти, а не представлява пазарна наемна цена. В безпротиворечивата
съдебна практика, включително тъклувателната (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС), се
приема, че размерът на обезщетението за лишаване от ползване на недвижим имот се
определя в съответствие с наемното
възнаграждение на свободния пазар. Ето защо нормативно регулирани цени
относно имоти – общинска собственост не могат да служат за база за определяне
на обезщетение за лишаване от ползване на имот, който не е общински, а собствен
на физически лица, и то с квадратура – далеч надвишаваща тази за поставяне на
временен обект.
По
изложените съображения съдът приема, че средната пазарна наемна цена за процесния
имот в исковия период 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г. е в размер на 129537 лв. Съобразно
притежаваните от ищците квоти в съсобствеността, вземанията им възлизат на: по
32384,25 лв. за С.К.К. и Е.К.Д. и по 21589,50 лв.
за Д.Д.Т., М.С.Т. и Н.С.Т. По
изложените съображения исковете следва да се уважат до посочените размери и да
се отхвърлят до пълните им предявени размери.
Върху така определените обезщетения следва да се
присъди и законната лихва от датата на исковата молба – 20.05.2015 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На ищците следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 9980,54 лв. разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 136,19 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.НА М.С.НА Р.Б., с адрес: гр.София, бул. ********, да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, обезщетение за
лишаване от ползването в периода 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г. на собствения на
ищците недвижим имот, представляващ реална част с площ от 2163 кв.м. от
поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.506.256, целият с площ от 6497
кв.м. по кадастралната карта на гр. Приморско, който попада в почивна станция на Министерски
съвет, както следва:
на С.К.К., ЕГН:**********, сумата от 32384,25
лв., заедно със законната
лихва от 20.05.2015 г. до
окончателното изплащане;
на Е.К.Д., ЕГН:**********,
сумата от 32384,25 лв., заедно със законната лихва от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане;
на Д.Д.Т., ЕГН:**********,
сумата от 21589,50 лв., заедно със законната лихва от 20.05.2015
г. до окончателното изплащане;
на М.С.Т., ЕГН:**********, сумата от 21589,50
лв., заедно със законната
лихва от 20.05.2015 г. до
окончателното изплащане;
на Н.С.Т., ЕГН:**********, сумата от 21589,50
лв., заедно със законната
лихва от 20.05.2015 г. до
окончателното изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ исковете на С.К.К. и Е.К.Д. за
разликата до пълните предявени размери от по 59309,50 лв. и исковете на Д.Д.Т.,
М.С.Т. и Н.С.Т. за разликата до пълните предявени размери от по 39539,66 лв.
ОСЪЖДА А.НА М.С.НА Р.Б., с адрес: гр.София, бул. ****, да заплати на С.К.К., ЕГН:**********, Е.К.Д., ЕГН:**********, Д.Д.Т., ЕГН:**********, М.С.Т., ЕГН:**********
и Н.С.Т., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общата сума от 9980,54
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН:**********, Е.К.Д., ЕГН:**********,
Д.Д.Т., ЕГН:**********, М.С.Т.,
ЕГН:********** и Н.С.Т., ЕГН:**********, да заплатят на А.НА М.С.НА Р.Б.,
с адрес: гр.София, бул. ****, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от
136,19 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: