Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Враца, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.02.2021 г. /двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 555 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от * Т.А.Я., против Решение № 75 от 28.08.2020 г., постановено по АНД № 54/2020
г. по описа на Районен съд – Козлодуй. С оспореното решение е потвърдено като
законосъобразно НП № 06-001279/13.02.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с което на касатора на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/ и във вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000,00
/петнадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. б от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение №
2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление,
а при условията на евентуалност да се измени размера на наложената санкция,
като се определи такъв в предвидения минимум. Претендират се направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, чрез
процесуалния представител ** М.К., оспорва касационната жалба. Моли за решение,
с което да се остави в сила решението на РС - Козлодуй, като правилно,
законосъобразно и обосновано. Съображения за това са изложени в представена по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 06-001279/13.02.2020
г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Враца, с което на касатора „Е.“
ООД ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 55 от
ЗЗБУТ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. б от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи във връзка с т. 6.5 от Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата
Наредба.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да
доведе до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил
издаденото НП като законосъобразно.
Решението на Районен
съд – Козлодуй е неправилно.
От словесното описание на нарушението в
АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на касатора е
ангажирана за това, че на
16.12.2019г. в гр. ***, в качеството му на „строител“ по смисъла на §1, т. 2 от
ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на обект: Изграждане на
фаза 1 на Н.х. Р.о. – К./НХ РАО/, на площадка „Р.“, в землището на с. ***,
подобект: Изграждане на фундаменти под подвижни покриви на територията на НХ
РАО – ***, е допуснал извършването на арматурни работи на арматурните скелети
на фундаментите под подвижен покрив, преди монтиране на кофражните форми, без
да са предвидени начините на укрепване срещу тяхното преобръщане или падане, с
което се излага на риск живота и здравето на работещите на обекта. Касаторът е санкциониран на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ
и във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 55 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват
задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите
специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.
Съгласно приложената
санкционна норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
В обстоятелствената
част на НП на касатора е вменена отговорност за извършено деяние в качеството
му на „строител“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в §1, т. 2 от ДР на посочената Наредба, "строител"
е лицето, определено в ЗУТ, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 163, ал.
1 от ЗУТ, строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по
писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените
строителни книжа.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, възложител на обекта е Д.п. „Р.о.“,
което с Основен договор IC-2016005 от
07.07.2016 г. е възложило на изпълнителя Немско – български консорциум „Н.х. за
р.о.“ изпълнението на работите, описани като „Изграждане на Фаза 1 на Н. х. за
р. о.“.
Немско – български
консорциум „Н.х. за р.о.“ се явява „строител“ на обекта по смисъла на §1, т. 2
от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
С Договор от
06.12.2016 г. Германо – български консорциум „Н. х. за р.о.“ е възложил на
Консорциум „К. 20**“ изпълнението на дейностите, описани в Приложение № 2 от
22.12.2015 г. към Споразумение за консорциум от 31.03.2015 г.
С Договор № IC-2016
005/1 от 20.07.2016 г. Консорциум „К. 20**“ е възложил на „Е.“ ООД ***
изпълнението на част от работите на обект „Изграждане на Фаза 1 на Н. х. за р.о.“,
подробно описани в Приложение № 1.
„Е.“ ООД се явява
„подизпълнител“ по смисъла на §1, т. 7 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Съгласно дадената легална дефиниция „подизпълнител“ е всяко
физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва
част от задълженията му.
Административнонаказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е определил
субекта на административнонаказателна отговорност.
Субект на нарушението
по чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата е строителят, който осигурява комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.
Касаторът не е субект
на вмененото му административно нарушение, поради което санкционният акт е
подлежал на отмяна като материално незаконосъобразен.
Първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъзе отменено. На основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за разноски от страна на касатора, такива му се дължат на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. В касационното
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020
г. /л. 27 от КАНД № 555/2020 г./, ведно с извлечение от банкова сметка /***.
28/, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил по банков път
адвокатско възнаграждение от 1500,00
/хиляда и петстотин/ лева. В първоинстанционното производство е представен договор за
правна защита и съдействие от 18.02.2020 г. /л. 94 от АНД № 54/2020 г./, ведно
с платежно нареждане /л. 95/, от който е видно, че касаторът е договорил и
заплатил по банков път адвокатско възнаграждение от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
От процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за
адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в производството
доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, в
които се е явил процесуалния представител на касатора, съдът намира, че на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от
по 980,00 лева за всяка съдебна инстанция съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75/28.08.2020г., постановено по АНД
№ 54/2020г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е потвърдено НП № 06-001279/13.02.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 06-001279/13.02.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с което
на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда и във
вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка
с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение на
чл. 16, ал. 1, т. б от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във
връзка с т. 6.5 от Приложение № 2 на чл. 2, ал. 2 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 980,00 /деветстотин
и осемдесет/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 555/2020 г.
по описа на АдмС – Враца и сумата от 980,00 /деветстотин и осемдесет/ лева -
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 54/2020 г. по описа на РС –
Козлодуй.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.