ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Бургас , 25.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 121 от ГПК .
Подадена е частна жалба от „Български пощи“ ЕАД-София, ЕИК
*********, чрез гл. рисконсулт Я.Д., срещу определение № 260167/23.04.2021
год. по гр.д.№38/2021 г. на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено
производството по гр.д.№38/2021 год. по описа на Ямболския окръжен съд и
делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Пловдив.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно като
незаконосъобразно. Сочи се, че предявеният иск е по чл.203, ал.2 от КТ, вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 28 980 лв. – обезщетение за
вреди в резултат на престъпление извършено от ответницата при изпълнение
на задълженията й по трудово правоотношение, евентуално – в резултат на
твърдени умишлени действия на ответницата, поради което приложим за
облигационните претенции на ищеца спрямо ответницата е гражданския
закон – чл.45 от ЗЗД, респ. – подсъдността се определя по общите правила по
ГПК – чл.115, ал.1, а не по тези, предвидени за разглеждане на трудови
спорове. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за
връщане на делото на Ямболския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
В дадения срок не е депозиран отговор от насрещната страна В. Д. Т.-
ответник по предявения иск.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, след
запознаване с приложената преписка по делото и като съобрази закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред
настоящия съд акт на първоинстанционния съд, от легитимирано лице,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№38/2021 год. по описа на Ямболския окръжен
съд е образувано по исковата молба подадена на 05.02.2021 год. от
„Български пощи“ЕАД-София, ЕИК *********, срещу В. Д. Т. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 28 980 лв. представляващи вреди,
причинени от ответницата на ищеца като неин работодател към момента на
твърдени извършени от нея вредоносни действия, ведно със законна лихва
върху сумата от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че за времето, за което
ответницата е работела по трудов договор при него, в качеството й на
служител на гише в ПЗ Зимница – с.Зимница, обл.Ямбол, при обслужване на
клиенти е присвоила парични средства от техни спестовни сметки в общ
размер от 28 890 лв., за което срещу нея е образувано досъдебно
производство. Твърди се, че вредите са резултат от извършеното от
ответницата престъпление по чл.201 от НК, поради нейни умишлени действия
/уточнение л.94/, като основанието на претенцията е чл.203, ал.2, предл. второ
от КТ, а евентуално се претендира отговорност на осн. чл.203, ал.2, предл.
първо от КТ.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
местна неподсъдност на делото на Окръжен съд-Ямбол, с твърдение, че
спорът е трудов и по правилата на чл.105 от ГПК местно компетентен да се
произнесе по него е съдът по постоянния й адрес, който към момента на
предявяване на иска е Окръжен съд-Пловдив, тъй като от 12.01.2021 год. е
2
адресно регистрирана в гр.Пловдив.
За да постанови обжалваното определение Ямболският окръжен съд е
намерил възражението за местна неподсъдност на делото за основателно,
приел е, че исковата претенция на ищеца е за реализиране на пълна
имуществена отговорност на работник, чиито предели са определят от
гражданския закон, но спорът е трудов по смисъла на чл.357 от КТ и по
правилата на чл.105 от ГПК делото е местно подсъдно на Окръжен съд-
Пловдив.
При преглед на процесуалния закон става ясно, че по правилата на
чл.104, т.4 от ГПК всички трудови спорове, независимо от цената на иска, са
родово подсъдни на районен съд като първа инстанция. Ямболският окръжен
съд е приел, че по правилата на родовата подсъдност искът е подсъден на
окръжен съд, с което мълчаливо се е съгласил, че спорът не е трудов. Това е
във вътрешно противоречие с извода по обжалваното определение, че спорът
по чл.203, ал.2 от КТ е трудов спор.
Не може да бъде споделено изразеното становище на окръжния съд, че
споровете по чл.203, ал.2 от КТ са трудови спорове по смисъла на чл.357 от
КТ.
Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на
колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
Настоящият случай не е такъв. Съгласно разпоредбата на чл.203 от КТ, при
определяне на обсега на имуществената отговорност на работника или
служителя е извършено разграничение на отговорността по КТ, която се носи
в хипотезата на ал.1 – за вредата, която е причинил на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, от
отговорността по чл.45 от ЗЗД, която се носи в хипотезата на ал.2 –за вреда,
която е причинена умишлено или в резултат на престъпление. Изрично е
предвидено в закона, че в настоящата хипотеза, за евентуално предявените
искове по чл.203, ал.2 от КТ, отговорността се определя от гражданския
закон. След като отговорността се определя по гражданския закон, спорът не
3
е трудов по смисъла на чл.357 от КТ, а гражданскоправен. Приложими за
материалното правоотношение са правилата за деликта по чл.45 и сл. от ЗЗД,
поради което съгласно чл.104, т.4 от ГПК предвид цената на иска, която е над
25 000 лв., родовата подсъдност на делото е на окръжен съд като първа
инстанция, а по правилата на чл.115, ал.1 от ГПК местно компетентен съд се
явява и съдът по местоизвършване на деянието – т.е. Ямболският окръжен
съд.
Предвид изложеното по-горе не са били налице предпоставки за
уважаване на възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото,
а като е приел обратното Ямболският окръжен съд е постановил неправилно
определение – постановено в противоречие с чл.115, ал.1 от ГПК, поради
което същото следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да
бъде върнато на Ямболския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260167/23.04.2021 год. по гр.д.№38/2021 г. на
Ямболския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ямболския окръжен съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4