Решение по дело №1002/2016 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 624
Дата: 28 ноември 2016 г. (в сила от 28 ноември 2016 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20161520101002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

 

  № ..................

 

гр. Кюстендил, 28.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 1002 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от „Коста транс“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон“ № 51, представлявано от управителя З. Т.0 против „Ангел логистик“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил 2500, ул. „Патриарх Евтимий“ № 3а, вх. Б, ап. 10, представлявано от Й. Г.

В исковата молба се сочи, че страните по делото били в договорни отношения, като ищцовото дружеството продало на ответното такова влекачи на обща стойност 12 000 евро. За това били издадени фактури № 317/2015 г. и 318/2015 г. Неизплатена обаче останала сумата в размер на 3129 лв., представляваща дължимият ДДС по издадените фактури.

С оглед изложеното се поддържа искане за присъждане на сумата от 3129 лева, представляваща неизплатена част от издадени фактури № 317/2015 г. и 318/2015 г., за дължима сума по договор от 19.11.2015 г. за доставка на влекачи.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е упражнила правото си на отговор, въпреки указанията на съда в разпореждане № 3738/2016 г.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител, който поддържа исковата претенция.

Ответното дружество, редовно призован, не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното поведение на ответника, ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

Като взе предвид горното, съдът приема, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение - ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 07.09.2016 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на такъв. Въпреки това отговор не е представен, като наред с това, макар и редовно призован, в първото заседание по делото не се явява (призовката е връчена на 07.11.2016 г.) и не се представлява. Не са налице данни да е направено искане за разглеждането му в отсъствието на страната, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна е ще бъде уважена в претендирания резмер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство, доказани в размер на 626 лв., от които 500 лв. адв. възнаграждение и 126 лв. държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Ангел логистик“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил 2500, ул. „Патриарх Евтимий“ № 3а, вх. Б, ап. 10, представлявано от Й. Г., да заплати на „Коста транс“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон“ № 51, представлявано от управителя З. Т., сумата от 3129,00 лв, (три хиляди сто двадесет и девет лева нула стотинки), представляваща неизплатена част по издадени фактури № 317/2015 г. и 318/2015 г., за дължим ДДС съгласно договор от 19.11.2015 г. за доставка на влекачи,  както и сумата в размер 626,00 лв. (шестотин двадесет и шест лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: