№ 402
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503368 по описа за 2020 година
С решение от 22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 947/2017 г., Софийският
градски съд, І Гражданско отделение, 6 състав, е осъдил на осн. чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ ответника ЗК „ЕВРОИНС” АД да заплати на ищцата В. Д. Д. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейната майка И. Д. в размер
на 53 419,33 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „ЕВРОИНС” АД.
С нея първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се
твърди, че пропуснатите ползи не са определени от съда на базата на обективни
критерии и необосновано съдът е приел, че на ищцата се дължи издръжка в размер на
750 лева месечно. Посочва се, че от размера на необходимата издръжка за ищцата
следва да се приспадне задължението за издръжка от страна на бащата и от получената
сума да се приспадне размерът на получаваната пенсия.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди изцяло.
Срещу жалбата на застрахователното дружество е подаден отговор от
процесуалния представител на въззиваемата ищца В. Д. Д.. В отговора се изразява
становище, че жалбата на „Евроинс“ АД е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
1
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на застрахователното дружество и
становището на въззиваемата ищца, намира следното:
Установено е по делото, че на 21.01.2012 г. при ПТП е загинала Н. Д. – майка на
ищцата В.Д., която е родена през 1999 г.
Пред настоящата инстанция е безспорно, че са налице предпоставките на чл.266,
ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за вредите, претърпени от В.Д. в резултат от смъртта на нейната майка.
Установено е, че с влязло в сила решение съдът е присъдил на В.Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, което й е било изплатено от ЗД
„Евроинс“ ведно с лихвите.
Поради това в настоящата инстанция не подлежат на обсъждане
доказателствата, събирани пред СГС относно механизма на ПТП и противоправното
поведение на водача на застрахования автомобил.
Спорно е, какъв е размерът на имуществените вреди /пропуснати ползи/, които
ищцата е претърпяла поради невъзможността да получава издръжка от своята майка.
Претенцията за заплащане на обезщетение е предявена за периода от 21.01.2012
г. /датата на смъртта на И. Д./ до датата на навършване на пълнолетие на ищцата В.Д. –
*** г. В исковата молба се твърди, че преди смъртта си И. Д. е осигурявала на дъщеря
си издръжка в размер на 750 лева месечно, а останалата част от издръжката от общо
1 500 лева е била допълвана от бащата.
Видно от служебна бележка, издадена от „Каменица“ АД, за периода от месец
февруари 2011 г. до месец януари 2012 г. И. Д. – работила на длъжността „зонов
супервайзор“ е получила трудово възнаграждение в размер на общо 38 021,19 лева, от
които в дохода за месец януари 2012 г. е включена сумата 3 000 лева, която не е
възнаграждение, а еднократна помощ за смърт на служител. Следователно, за една
година преди настъпване на ПТП майката на ищцата е получила 35 081 лева трудово
възнаграждение или средно месечно – по 2923 лева /преди удържане на ДОД и
осигурителни вноски/. Нетният месечен доход на майката е бил 2 398,73 лева.
Доказателства за доходите на бащата не са представени, но от изложеното в
исковата молба може да се направи извод, че същият е участвал наравно с майката в
2
издръжката на ищцата.
Пред градския съд е разпитан свидетелят Б. Т.. Същият е заявил, че със
семейството на В. и нейните родители били много близки. Знае, че доходите на
майката били „доста по-големи“ от тези на бащата, който работел като юрисконсулт.
Разходите за детето, включително и за допълнителни уроци и тренировки, поемала
основно майката. След нейната смърт В. спряла уроците и плуването, тъй като се
наложило да съкратят разходите си.
Градският съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза с цел установяване на
размера на необходимата издръжка за 3-членно семейство за процесния период,
включително за издръжката на ищцата. В заключението на вещото лице Р. Г. е
посочено, че за периода от 27.01.2012 г. до *** г. необходимите средства за издръжка
на едно лице възлизат на 40 131 лева /между 547 и 581 лева месечно/. За същия период
ищцата е получила 25 042,85 лева наследствена пенсия.
След оспорването на заключението на вещото лице Г. от представителя на
ответното застрахователно дружество, градският съд е допуснал повторна съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е. Б.. В това заключение е прието, че
за процесния период необходимите средства за издръжка на едно дете по данни на
НСИ възлизат на 36 483,47 лева. За същия период разходите за допълнително обучение
по български език и математика, както и за спорт възлизат на 15 086 лева.
Следователно, съгласно повторната експертиза, за процесния период необходимите
средства за издръжка на ищцата възлизат на 51 569,47 лева /включително за
допълнителни уроци и тренировки/. От тази сума половината –25 784,33 лева, дължи
бащата на ищцата /с оглед на нейното изявление, цитирано по-горе/. По делото не са
представени доказателства, че И. Д. е осигурявала на дъщеря си по 750 лева месечна
издръжка. Налице е само твърдение в този смисъл, заявено в исковата молба, което
обаче е прието за доказано от първоинстанционния съд.
От представеното удостоверение, издадено от НОИ – Териториално поделение
Русе, се установява, че за периода от месец януари 2012 г. на В.Д. е заплащана пенсия
по чл.82 от КСО. Съгласно заключението на вещото лице Б., получената пенсия за
периода 21.01.2012 – *** г. е в размер на 25 083,69 лева.
Следователно, имуществената вреда, която ищцата търпи поради
невъзможността да получава необходимата й издръжка от своята майка, представлява
разликата между необходимите средства за издръжка, дължима от единия й родител и
получената пенсия /25 784,33-25 083,69/, което възлиза на 701,04 лева.
3
Обстоятелството, че според твърденията на ищцата нейната майка й е
предоставяла издръжка в размер на 750 лева месечно, не може да обоснове изводи,
различни от изложените по-горе.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на В.Д. е уважен за разликата
над 701,04 лева до присъдените 53 419,33 лева и в тази му част искът следва да бъде
отхвърлен.
Решението на СГС следва да бъде изменено и в частта за разноските.
За производството пред първата инстанция ищцата не е направила разноски.
Процесуалният й представител претендира адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, осъществено при условията на чл.38 от ЗА. При цена на иска,
формирана на база 750 лева месечно за исковия период от 71 месеца и възлизаща на
общо 53 250 лева, адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на 2 127,50 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. О. се дължат 28,02 лева
адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Върху така определеното
възнаграждение не се дължи начисляване на ДДС.
Ответното застрахователно дружество е заплатило за производството пред СГС
разноски в размер на 405 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение. С оглед
на отхвърлената част от иска, в полза на „Евроинс“ АД следва да се присъдят 399 лева
разноски за производството пред СГС, както и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на СГС следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати държавна такса над 28,04 лева, както и разноски за възнаграждения
на вещи лица, заплатени от бюджета на съда, над 98 лева.
За производството пред въззивната инстанция жалбоподателят е заплатил
1 068,39 лева държавна такса /върху обжалван интерес от 53 419 лева/, претендира и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на уважената част от жалбата, на „Евроинс“
АД се дължат 1 054,36 лева разноски и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, на пълномощника на
ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 27,98 лева.
4
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 6
състав, постановено на 22.07.2020 г. по гр. дело № 947/2017 г. В ЧАСТТА, с която ЗД
„ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на В. Д. Д. обезщетение за имуществени вреди
над 701,04 /седемстотин и един лева и 04 ст./ до присъдените от СГС 53 419,33
/петдесет и три хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и 33 ст./ И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на В. Д. Д., предявен на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за
разликата над 701,04 /седемстотин и един лева и 04 ст./ до присъдените от СГС
53 419,33 /петдесет и три хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и 33 ст./.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 6
състав, постановено на 22.07.2020 г. по гр. дело № 947/2017 г. В ЧАСТТА, с която ЗД
„ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на адв. В. О. адвокатско възнаграждение над
28,02 /двадесет и осем лева и 02 ст./.
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх.1, ет.4, ап.12
да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД разноски за производството пред Софийския
градски съд в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, както и 300 /триста/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 6
състав, постановено на 22.07.2020 г. по гр. дело № 947/2017 г. В ЧАСТТА, с която ЗД
„ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна
такса над 28,04 лева /двадесет и осем лева и 04 ст./ и разноски, заплатени от бюджета
на съда над 98 /деветдесет и осем/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 4, вх.1, ет.4, ап.12
5
да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД разноски за производството пред Софийския
апелативен съд в размер на 1 054,36 /хиляда и петдесет и четири лева и 36 ст./, както и
150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД да заплати на адв. В. О. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в
размер на 27,98 /двадесет и седем лева и 98 ст./
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6