№ 32
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000363 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1301, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати
на С. С. Ц., ЕГН ********** от гр. Летница, обл. Ловеч, ул. „*******, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на настъпило на 18.01.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата
от 20 000 лв. до 30 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Със същото
решение е осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на
адв. Д. Н. от АК – Ловеч, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 953 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно уважената част
от иска. Осъдено е ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати по
1
сметка на Окръжен съд – Ловеч, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 600 лв.
държавна такса, съобразно уважената част от иска и 200 лв. депозит за вещо лице. С
решението е осъден С. С. Ц., ЕГН ********** от гр. Летница, обл. Ловеч, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 683 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото, съобразно отхвърлената част от иска.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от С. С. Ц., ЕГН ********** от гр.
Летница, Област Ловеч, ул. „*******, съд. адрес: гр. Ловеч, ******, чрез адв. Д. Н. от АК -
Ловеч против Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т. д. № 7/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно. Излага се, че макар първоинстанционният съд макар да извел правилен извод за
наличие на елементите на фактическия състав за реализиране на претендираното
обезщетение, неправилно е определил неговия размер в противоречие с принципа на
справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се още, че определеният размер на
обезщетението бил занижен спрямо действителния размер на вредите – с оглед конкретните
обстоятелство по делото, като съдът не бил извършил достатъчно задълбочена преценка
относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-висок размер
на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът ни бил взел предвид, че ищецът
ще търпи болки и за в бъдеще, не бил взел предвид и лимита на застрахователното покритие
към момента на настъпване на злополуката – 2019 г., не била съобразена и трайната съдебна
практика.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д., съд. адрес: гр. София 1000, ул.
„Уилям Гладстон“ № 20 – 22, ет. 6, офис 18, чрез адв. Т. Т. от САК, в който се излага че
същата е неоснователна, а решението в отхвърлителната му част е правилно и
законосъобразно.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1301, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. Л. и Р. Д., съд. адрес: гр. София 1000, ул. „Уилям Гладстон“ № 20 – 22,
ет. 6, офис 18, чрез адв. Т. Т. от САК против Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т.
д. № 7/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
В същата се прави твърди, че обжалваното решение в осъдителната му част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че неправилно
2
първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Твърди се, че в случая такова е налице, поради нарушения от страна на пострадалия на
ЗДвП. Първоинстанционният също така неправилно бил възприел настъпилото ПТП от
фактическа страна. На следващо място се излага, че присъденият размер на обезщетението е
неоснователно завишен.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск в по-нисък размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от С. С. Ц., ЕГН
********** от гр. Летница, Област Ловеч, ул. „*******, съд. адрес: гр. Ловеч, ******, чрез
адв. Д. Н. от АК – Ловеч, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в
отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 7/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявени от С. С. Ц. от гр. Летница, Област Ловеч против ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за неимуществени вреди за сумата от по 30 000 лв. и по чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че на 18.01.2019 г., около 10.30 часа в гр. Летница на бул. „България“
срещу дом № 20, бил блъснат от движещия се с несъобразена с пътните условия скорост лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530и“, с рег. № ЕН 73****, управляван от М. К. М. от с.
Каменец, Област Плевен. Твърди, че злополуката настъпила, докато оказвал съдействие на
претърпял пътна злополука преди това друг лек автомобил. Бил транспортиран до МБАЛ -
Ловеч, тъй като се оплаквал от болки в дясната подбедрица и коляното. При направената
рентгенова снимка било установено счупване на фибулния малеол, както и фрактура на
диафизата на фибулата - средна трета, което наложило имобилизиране на крайника с гипсов
ботуш. Излага се, че в резултат от получените травми не можел да се движи самостоятелно,
тъй като болките били с висок интензитет и възстановяването му протекло под грижите на
близките в домашна обстановка. Твърди, че физическото му възстановяване продължило
около 5 месеца, като през първия месец имал нужда от чужда помощ по поддръжката на
личния тоалет. През първите три месеца страдал от спонтанна болка, оток и нарушени
движения в глезената става, а походката му била нарушена. Излага, че за възстановяването
му била назначена и изпълнена рехабилитационна терапия (криотерапия, лечение със СЧТ и
нискочестотно магнитно поле). Твърди, че въпреки положените усилия за възстановяване и
към момента изпитвал болка в наранения долен крайник при натоварване, рязка промяна в
атмосферното налягане и студено време. Освен описаните телесни повреди, изживял и стрес
3
от катастрофата, което се отразило негативно и върху психичното му здраве. Получил
посттравматично стресово разстройство, станал тревожен и напрегнат, страдал от
безапетитие и безсъние. След злополуката изпаднал в депресивно състояние, страхувал се от
автомобили и евентуални катастрофи, сънувал кошмари, свързани с катастрофата. Излага се,
че по случая било образувано Дознание № 32/2019 г. по описа на РУ - Ловеч, пр. пр. №
128/2019 г. по описа на РП - Ловеч, като със Споразумение от 27.11.2019 г. по НОХД №
863/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, М. К. М., ЕГН ********** бил признат за
виновен в това, че на 18.01.2019 г., около 10.30 часа в гр. Летница, Област Ловеч, на бул.
„България“, срещу дом № 20 при управление на МПС - собствения си лек автомобил „БМВ
730 И“, с рег. № ЕН 73****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП – (при избиране на скоростта си на движение, се движил със скорост от 64.5 км/ч
вместо максимално допустимата скорост от 50 км/ч за движение на ППС в населено място)
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. Ц., изразяваща се в
травматично счупване на малеола на дясната фибула (малък пищял) с последваща
имобилизация с гипс и обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 3-4
месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.
Твърди, че лекият автомобил марка „БМВ“, модел „530и“, с рег. № ЕН 73****, имал
сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС
(автомобилистите), съгласно групова полица № ВG/23/118002363254 с период на валидност
до 17.08.2019 г. Заявява, че по заявената пред ответника претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди (щета № 0411-160-00006-2019/05.04.2019 г.), но такова
му било отказано с мотив, че не е предоставил документи, с които той не разполагал.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от по 30
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на претърпяно ПТП от 18.01.2019 г., ведно с лихва върху главницата,
считано датата на увреждането – 05.07.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират
разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София с
отговора на исковата молба оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Оспорва изключителната вина на водача М. за причиняване на вредоносния резултат, тъй
като наказателното производство било прекратено със споразумение, при което М. признал
вината си, но не бил изследван въпросът относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Оспорва се, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба вид и характер вреди, тяхната
продължителност, както и те да са в причинно-следствена връзка с ПТП. Счита, че исковете
в пълния им предявен размер са неоснователни, не са подкрепени с доказателства и са
прекомерно завишени по размер. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че размерът на обезщетението
следва да бъде намален съобразно неговия принос. Оспорва и претенцията по акцесорния
4
иск за лихва, както и началния момент, от който същите се претендират.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от С. С. Ц.
от гр. Летница, Област Ловеч. Излага се становище за неоснователност на направените в
отговора на исковата молба възражения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба
от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, в който се поддържат всички изложени в
отговора възражения.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.01.2019 г., около 10.30 часа в гр. Летница, Област Ловеч, на бул. „България“,
срещу дом № 20 пострадалият С. С. Ц. от гр. Летница слязъл от управляваното от К. Б. МПС
и се насочил към претърпяло МПС, току-що претърпяло ПТП, за да укаже помощ. В същото
време и място, М. К. М., управлявайки собствения си лек автомобил „БМВ 730 И“, с рег. №
ЕН 73****, скорост от 64.5 км/ч при допустима скорост от 50 км/ч блъснал с автомобила си
Цветанов и му причинил телесни увреждания - травматично счупване на малеола на дясната
фибула (малък пищял). След ПТП С. Ц. бил откаран в Бърза помощ – гр. Летница, а от там
МБАЛ – гр. Ловеч.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/18.01.2019 г. на ПП при ОД
на МВР, гр. Ловеч в графа „пострадали” е отбелязано - С. С. Ц. (счупени костици на десен
глезен).
Със Споразумение от 27.11.2019 г., постановено по Н.О.Х.Д. № 863/2019 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, М. К. М., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на
18.01.2019 г., около 10.30 часа в гр. Летница, Област Ловеч, на бул. „България“, срещу дом
№ 20 при управление на МПС - собствения си лек автомобил „БМВ 730 И“, с рег. № ЕН
73****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – (при избиране
на скоростта си на движение, се движил със скорост от 64.5 км/ч вместо максимално
допустимата скорост от 50 км/ч за движение на ППС в населено място) и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. Ц., изразяваща се в травматично
счупване на малеола на дясната фибула (малък пищял) с последваща имобилизация с гипс и
обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от М. К. М. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № ВG/23/118002363254, със срок на
действие от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г. в ответното ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр.
София.
На 05.04.2019 г. ищецът депозирал пред застрахователя Претенция, с която поискал
да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, за което
била образувана щета № 0411-160-00006-2019. С писмо Изх. № 99-1482/09.04.2019 г. на ЗАД
5
„ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София уведомило ищеца да представи посочени в същото
документи, а с писмо Изх. № 99-3046/08.07.2019 г. по описа на ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД, гр. София е заявило, че отказват изплащане на обезщетение по предявената претенция
до представяне на изисканите документи.
До момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно
виновния водач, не било изплатено обезщетение.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че вследствие
на ПТП ищецът е получил двойна счупка на малкия пищял на дясна подколеница, което е
наложило имобилизация на десен долен крайник за 95-100 дни. В съдебно заседание
експертът допълва, че ищецът е бил само със счупване без разместване, което е дало
възможност за консервативно, а не оперативно лечение. Вещото лице дава заключение, че
през този период той е имал болки и страдания с различен интензитет, като през първите 35-
40 дни са били най-силни. По интензивни болки е търпял и след сваляне на имобилизацията.
Вещото лице заключава, че освен болки, ищецът е имал и неудобства в ежедневието си от
гипсовата имобилизация и нужда от помощ за някои дейности. При извършения клиничен
преглед и нова реография, вещото лице е установило дефицит на крайните флексия и
екстензия с по около 5 градуса, но това не се забелязва при ходене и пострадалият ще се
възстанови напълно за около 4-5 години. Според заключението 3-4 години след травмата
ищецът ще има умерени болки и неудобство при смяна на климата и претоварване. В случая
вещото лице дава заключение, че каквото и имобилизация да бъде поставена, тя не изключва
използването на помощни средства – патерици, а дори се препоръчва в хода на
рехабилитация.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че към
момента на настъпване на ПТП на 18.01.2019 г. времето е било безоблачно, със слаб вятър
от север-североизток. Нямало регистрирани валежи и намалена видимост, а температурата в
района в интервала от – 7.20 ч. до 14.20 ч. в границите от 1.4 С° до 9.4 С°. Пътното платно
също е било сухо, но в участъка на завоя и местопроизшествието силно заледено, което се
потвърждавало от завъртането на двата автомобила - „Форд Транзит“ и „БМВ“-730и.
Вещото лице дава заключение, че пострадалият С. Ц. е бил към момента на приближаване
на занасящия се автомобил „БМВ“ с лице към гр. Летница, т.е. с гръб към автомобила и не е
могъл да го възприеме. Обърнал се в последния момент, след като св. К. Б. го извикала по
име. Дава заключение, че водачът на л.а. „БМВ“-730и Милен М. е имал видимост към
мястото на удара от около 65 метра, но загубата на странична устойчивост на автомобила е
довела до неконтролираното му движение и водачът М. го е установил след повече от 60 м.
от мястото на удара. Дава заключение, че са налице данни за настъпило на мястото преди
това на друго ПТП със самокатастрофирал товарен автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ОВ
33**** с водач С. Т.. Ищецът се намирал на пътното платно в посока гр. Летница, в лявата
6
му лента, в близост до установилия се след удара в дървото товарен автомобил „Форд
Транзит“ с десни колела до разделителната тревна ивица. Цветанов е бил на 5.0 - 5.80 м.
вляво от десен край ПП. Лекият автомобил „БМВ 730 и” с рег. № ЕН 73**** се намирал на
същото пътно платно, първоначално преди навлизане в десния за него завой в своята си
дясна лента, но след загуба на напречна устойчивост, автомобилът започва да ротира около
вертикалната си ос в посока на часовника и транслирайки се със задна част към лявата лента
на платното, там където се е бил установил товарен автомобил „Форд“ и непосредствено, до
който е бил ищецът. Водачът на товарния автомобил С. Т. възприел занасящия се и
приближаващ със задна лява част лек автомобил и е успял само да се прилепи към кабината
на „Форд“-а. Плъзгането на л.а. „БМВ“ – 730и по леда не е издавало характерен шум от
претриване на гума по асфалт, което би накарало и ищеца да се обърне по-рано, да
възприеме автомобила на М. и евентуално да се прилепи, както е направил водача на
товарния автомобил „Форд”. В съдебно заседание вещото лице допълва, че само ако е имало
поставен триъгълник преди завоя, би могло да помогне водачът на л.а. „БМВ“ – 730и да
предприеме действия, но в случая интервалът от завъртането на буса, спиране но колата, в
която е бил ищецът и завъртането на л.а. „БМВ“ - 730И е бил много кратък. Вещото лице
пояснява, че в близост до мястото на ПТП има тревна разделителна ивица, ограничена с
бетонни бордюри, разделяща улицата на две двулентови еднопосочни платна. В съдебно
заседание пояснява също, че дори и да е имал светлоотразителна жилетка тя не би
помогнала на пострадалия, доколкото на заледения участък водачът на автомобила не е
можел да реагира с волан и спирачки, но при поставен триъгълник би могъл да се избегне
удара.
От показанията на св. Т. И. Т., участник в ПТП – водач на л. а. „Опел Вектра“ се
установява, че първоначално не е имал спомени от случилото се, но впоследствие си
припомнил. Заявява, че пътувал за гр. Ябланица, но до махала „Деветте дола” се сетил, че
забравил нещо и решил да се върне. Видял по-широко място на пътя, един човек си изкарвал
колата там, и решил да обърне. Подал мигач, намалил скоростта и започнал да завива
наляво, след което последвал ударът. Твърди, че е пострадал много. Когато дошъл на себе си
видял много хора, полиция, линейка и бил откаран в гр. Луковит с още двама от
пострадалите, след което близките му го закарали в Етрополе. Заявява, че времето било
хубаво, а пътният участък - прав. Според него джипът не е имал право да изпреварва и е
трябвало да мине зад автомобила му.
От показанията на св. К. Б. – съжителка на пострадалия - се установява, че били
заедно с ищеца, когато се случил инцидента. Движейки се по бул. „България” видяла, че
имало току-що станало ПТП и спрели да помогнат. Стефан се затичал към плачещите хора и
през това време видяла, как идващата кола се занесла и го ударила. При самия удар той
подскочил и го изхвърлил на средата на улицата, а колата спряла по-далеч от тях. Не било
толкова заледено и те не се унесли, както другите две коли. Всичко се случило за секунди и
тя се опитала да издърпа Стефан от пътя, който за кратко бил в безсъзнание, за да го закара в
„Бърза помощ”. В „Спешна помощ” в гр. Летница им казали, че той не е за тях и да го
7
закарат в гр. Ловеч. След направената снимка установили, че има счупване на две места и
казали, че трябва да го оперират. Тъй като не съгласили и го закарали в гр. Левски, където
бил гипсиран. Бил в гипс месец и половина и не можел да се грижи за себе си, придвижвал
се с инвалидна количка и патерици. След това ходел на рехабилитация един месец. След
инцидента се затворил в себе си, а преди това бил купонджия. И до ден не шофирал,
получавал паник атаки и напрежение. Не можел дълго време да стои прав и да работи,
боляло го и до днес.
От показанията на св. П. Я. – баща на св. К. Б. – се установява, че потвърждава, че
след инцидента Цветанов бил месец и половина в гипс, придвижвал се с инвалидна количка,
а след това с патерици. Той му помагал да се обслужва. Сега продължавал да чувства
дискомфорт и да има болки.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
8
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София, се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 05.04.2019
г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която не е постигнато споразумение
(т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
18.01.2019 г., около 10.30 часа в гр. Летница, Област Ловеч, на бул. „България“, срещу дом
№ 20, М. К. М. от с. Каменец, Област Плевен, при управление на МПС - собствения си лек
автомобил „БМВ 730 И“, с рег. № ЕН 73****, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – (при избиране на скоростта си на движение, се движил със скорост
от 64.5 км/ч вместо максимално допустимата скорост от 50 км/ч за движение на ППС в
населено място) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. Ц.,
изразяваща се в травматично счупване на малеола на дясната фибула (малък пищял) с
последваща имобилизация с гипс и обуславяща затруднение движенията на десния крак за
около 3-4 месеца.
9
Горното е установено с влязла в сила присъда (каквато сила има одобреното
споразумение) на наказателния съд, която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно трайната съдебна практика
задължителната сила на присъдата се разпростира и върху приетите от наказателния съд
квалифициращи признаци на деянието, имащи значение за неговата квалификация.
Вследствие на ПТП водачът М. по непредпазливост причинил на ищеца следните
увреждания: счупване на малеола на дясната фибула (малък пищял) с последваща
имобилизация с гипс и обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 3-4
месеца.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Оспорва се само дали пострадалият С. Ц. чрез своето противоправно поведение е
допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната
действителност до настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) и
дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени
в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Както посочихме по-горе, спорен е въпросът и относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
10
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от С. Ц. неимуществени вреди и техния
размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав споделя в
тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въпреки това първоинстанционният съд не е съобразил, че възстановителния период
още не е приключил, тъй като според вещото лице ищецът ще се възстанови напълно след 4-
5 години, през които ищецът ще продължава да търпи болки и страдания. От съществено
значение е и обстоятелството, че уврежданията на левия долен крайник са трайни и
необратими – дефицит на крайните флексия и екстензия с по около 5 градуса, които не
могат да бъдат коригирани.
Настоящата инстанция отчита също, че към датата на ПТП ищецът е бил на 32
години и трайните увреждания през целия му живот ще се отразяват на физическата му
пълноценност, което от своя страна несъмнено влияе негативно на самочувствието и изобщо
на психиката му.
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец януари 2019 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 20 000 лева, колкото е определил Окръжен съд - Ловеч, е занижено. Според
настоящия съдебен състав, справедливото обезщетение е 30 000 лева, поради което с
настоящото решение следва да се присъдят още 10 000 лева.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищеца С. С. Ц..
Неоснователно обаче се явява възражението от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
11
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ответното дружество, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не установи по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че при
настъпване на релевантното застрахователно събитие неизпълнението на задължението на
пострадалия Цветанов, слязъл от спрелия, за да се окаже помощ на аварирал автомобил,
товарен автомобил „Форд“ да носи светлоотразителна жилетка е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите увреждания. От приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните и
приета се установява, при удара пострадалият дори и да е имал светлоотразителна жилетка
тя не би помогнала на пострадалия, доколкото на заледения участък водачът на автомобила
не е можел да реагира с волан и спирачки.
Следователно, дори и да е използвал светлоотразителна жилетка, застаналият до
спрелия товарен автомобил „Форд“, водачът на л. а. „БМВ 730 И“, се е движел със скорост
от 64 км/ч, като със същата скорост, поради заледения участък не е можел да реагира.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, че противоправното поведение на пострадалия е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни поселници –
претърпените увреждания. А не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е
налице т. нар. „компенсация на вини“, следва противоправното поведение на увредения да е
пряка и непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена връзка) за
настъпване на вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде пълно и главно, като
процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи
на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично
правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. При неустановяване на
тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на касационната
съдебна инстанция с Решение № 98/24.06.2013 г., постановено по т. д. № 596/2012 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК, в което се приема, че
„задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
12
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване“.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от С. С. Ц. против ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
30 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3
от КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.
86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда
не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава -
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2)
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 05.04.2019 г. По
13
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото
лице да е било в обективна възможност да представи към този момент, когато е получено
уведомлението от представителя на ищеца, изпратено от дружеството на 09.04.2019 г. От
него е изискано да се представят: „… 1) всички документи по образуваното досъдебно
производство: автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за разпит на свидетели, съдебномедицинска експертиза, снимков материал и др.;
2) постановление за прекратяване на наказателното производство или 3) съдебно решение,
влязло в сила и мотиви към него и 4) банкова сметка“, каквито доказателства не са
съществували към посочената дата. Следователно срокът изтича на 05.07.2019 г., т. е.
забавата на застрахователя е от 06.07.2019 г. Независимо от обстоятелството, че за периода
от датата на уведомяване - 05.04.2019 г. до 05.07.2019 г. застрахователят не е в забава на
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ във
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая, поради липса на други данни по делото съдът приема, че застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 05.04.2019 г. с предявяване на застрахователната
претенция, поради което за периода от 05.04.2019 г. до 05.07.2019 г., дружеството дължи
законна лихва за забава върху застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С оглед
горното разрешение и за периода от датата на деликта - 18.01.2019 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. След 05.07.2019 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, дължи
законна лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че претенцията на въззивника Цветанов за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение е основателна, считано от
05.04.2019 г. до окончателното изплащане.
14
В настоящия случай обаче законната лихва е претендирана от 05.07.2019 г. и от този
момент следва да се присъди.
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъдените
неимуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Ц. против ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД иск за сумата от 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв., и в частта за
разноските, е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК
следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което: ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
да бъде осъдено да заплати на С. С. Ц. допълнително сумата 10 000 лева – обезщетения за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от тях следствие на ПТП, настъпило
на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. Данаил Димитров Ненов от АК - Ловеч
направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1 430 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от заплащането на държавна
такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт
държавна такса за производството пред въззивния съд в общ размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 71/03.08.2020 г., постановено по т. д. № 7/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от С. С. Ц., ЕГН
********** от гр. Летница, Област Ловеч, ул. „******* против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. иск за сумата от 20 000 лв. до сумата от 30
000 лв. и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. да
заплати на С. С. Ц., ЕГН ********** от гр. Летница, Област Ловеч, ул. „******* сумата от
15
10 000 (десет хиляди) лева (допълнително, представляваща разликата над 20 000 лв. до 30
000 лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпило на 18.01.2019 г. ПТП, считано от 05.07.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. да
заплати на адв. Данаил Димитров Ненов от АК – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ******, сумата в
размер 1 430 (хиляда четиристотин и тридесет) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен съд – Велико
Търново) сумата в размер на 200 (двеста) лв. - представляваща държавна такса за
производството пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16