О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

    

                 гр.София, 31.07.2019 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ДИМОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          мл.с.:  РОСИ МИХАЙЛОВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №6328 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

         Постъпила е жалба с вх.№1979/25.03.2019г от М.П.Д. и Н.П.Д., с която се обжалва размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изп. дело №20198390400178 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 на КЧСИ, с район на действие СГС, в общ размер на 1104 лв. или за всеки от тях от по 552 лв., като прекомерно и се иска неговото намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК. Наведени са доводи, че по процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя е подал единствено молба за образуване на делото, предвид на което определеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1104 лв. се явява несъразмерно високо. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да намали размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер за такъв вид адвокатска дейност.

       Взискателят по изпълнителното дело – М.Д.М., чрез адв.А.М., в законоустановения срок депозира писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба и като такава да бъде оставена без уважение. Излага се, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен съгласно чл.10, т.1, 2 и 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

        По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело №20198390400178, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочено, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Поддържа се, че в случая спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното дело, така и за осъществяване на цялостна защита по неговото водене до окончателното му приключване. В тази връзка се излага, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение, съответстват на фактическата и правна сложност на изпълнителното делото, съответно на извършените от адвоката процесуални действия, както и такива, които предстоят да се извършат с оглед предмета на делото, поради което не следва да бъдат намалявани.

        Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа страна следното:

           Производството по изпълнително дело №20198390400178 на ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 14.03.2019г. по молба на М.Д.М., чрез адв.А.М., срещу М.П.Д. и Н.П.Д., въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2019г. по гр.д. №17066/2013г. по описа на СРС, І Г.О., 36 състав, за предаване на владението на недвижим имот, както и за събиране на парично вземане за разноски в размер на сумата от 2073 лв.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят - М.Д.М. е заплатил напълно и в брой на адв.А.М. за образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист от 05.03.2019г. по гр.д. №17066/2013г. по описа на СРС, І Г.О., 36 състав адвокатско възнаграждение в размер на 1105 лв.. В изпратените покани за доброволно изпълнение до всеки от длъжниците - М.П.Д. и Н.П.Д., е посочено, че задължението по изпълнителното дело за всеки от тях възлиза както следва: 1036.50 лв., разноски по гр.дело, по което е издаден изпълнителен лист, 552.50 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и 216.45 лв. такси и разноски в полза на съдебния изпълнител, определени по ТТРЗЧСИ.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Настоящият съдебен състав като се съобрази, че е сезиран с жалба, с която се обжалва размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в общ размер на 1104 лв. или за всеки от длъжниците от по 552 лв., като прекомерно и се иска неговото намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК, намира, че същата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

          Съображенията за това са следните:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. С оглед на това, по общите правила длъжникът в изпълнителния процес има право да направи искане за изменение на възложените в негова тежест разноски и за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, тогава, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по чл. 78, ал. 5 ГПК. Компетентен да се произнесе по така направените искания обаче е съдебният изпълнител, който е органът, разпределящ отговорността за направените от страните разноски в хода на изпълнителното дело. Едва след постановяването на изричен акт от него по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

По изложените съображения и доколкото искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е направено за първи път с подадената жалба, съдът намира, че производството по делото като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, в тази му част. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжниците, обективирано в подадената от тях жалба вх.№1979/25.03.2019г., за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед горното решаващият състав приема, че подадената от длъжниците - М.П.Д. и Н.П.Д. жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

          Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

      

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба, подадена от длъжниците - М.П.Д. и Н.П.Д., с която се обжалва размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изп. дело №20198390400178 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 на КЧСИ, с район на действие СГС, в общ размер на 1104 лв. или за всеки от тях от по 552 лв., като прекомерно и се иска неговото намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №6328/2019г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ВРЪЩА делото на ЧСИ И.М.-К., с рег.№839 на КЧСИ, с район на действие СГС, за произнасяне по направеното в жалба, с вх.№1979/25.03.2019г., искане на длъжниците - М.П.Д. и Н.П.Д. по изп. дело №20198390400178, за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, съгласно тълкувателно решение №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005 год. на ОСГТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.

        

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1./        

 

 

                                                                   2./