№ 222
гр. К., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100122 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Г. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес в гр. К., чрез
адв. М.Д., АК-С.З. - срещу: Х. Г. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. Б., с
правно основание в чл. 144 от СК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че е пълнолетен,
ответникът е негов баща. Родителите му били разведени от дълги години,
като баща му бил осъден да му заплаща издръжка докато навърши
пълнолетие.
Твърди, че от години баща му бил дезинтересиран спрямо него, не го
търсил, не му помагал финансово. В момента ищецът бил студент в трети
курс на Ю.У. „******“ гр. Б. , редовна форма на обучение, с образователно-
квалификационна степен- бакалавър, специалност: Кинезитерапия .
Твърди, че баща му Х. Г. Х. освен него, нямал друго дете, за което да се
грижи и издържа. Притежавал апартамент в град Б. и дворно място с къща в
с. М., община Б.,както и земеделски земи, работил като международен
шофьор и получавал заплата около 3500лв на месец.
Сочи, че нямал собствени доходи, не притежавал лично имущество от
което да реализира доходи, с които да се издържа. Майка му работила,
получавала трудово възнаграждение, недостатъчно и я затруднявало да
отделя необходимите средства за неговата издръжка, вкл. квартира в гр.Б.,
учебни помагала, текущи битови разходи и др.
Към настоящия момент му били необходими около 500лв. месечно, за
да покрива базовите си нужди и потребности , поради което счита, че баща
му следвало да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно.
Моли съда на основание чл. 144 от СК, да образува гражданско дело и
да постанови съдебен акт с който да осъди Х. Г. Х. с ЕГН **********, да
заплаща на пълнолетният си син Г. Х. Х. с ЕГН ********** издръжка в
1
размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия е редовно връчен препис от съдебните книжа.
Сочи, че искът е допустим. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, че се дезинтересирал от ищеца. Многократно канил сина си да
отиде в Б., да го посещава и остава в неговия дом колкото иска. Не говорил
с него предварително за заплащане на парични средства, нужни за
обучението му. Не е отказвал да му заплаща издръжка за обучението и не бил
дал с поведението си повод за завеждане на настоящата искова молба.
Признава исковата претенция и изразява съгласие да заплаща на сина
си Г. Х. Х. с ЕГН: **********, вече пълнолетен, месечна издръжка в размер
на 250 лева, от датата на завеждане на исковата молба 2023г., до настъпването
на законни причини за изменението или прекратяването й.
Моли съда да има в предвид горните обстоятелства при
постановяването на съдебно решение за дължимата от него месечна издръжка
за сина му и при постановяване на съдебно решение по реда на чл.237 от ГПК
да приложи и нормата на чл.78 ал.2, относно разноските в процеса.
В открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на
ищеца, който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №******* г., родители на ищеца Г. Х. Х. са Г.П. Х.а – майка и Х. Г.
Х. – баща. Ищецът е навършил 23 години на ******* г.
Не се оспорва от страните, че родителите на ищеца са прекратили
гражданския си брак.
Видно от Уверение № *****/28.10.2022г., издадена от факултет *****
на Ю.У. „******“ гр.Б., ищецът е записан през 2022/2023 г. в зимен семестър,
трети курс, редовно обучение.
Не се събраха доказателства за доходи на ответника. Същият признава
иска, изразява съгласие да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на
250,00 лева.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно между страните е, че ответникът е баща на ищеца, както и че
последният е навършил пълнолетие. Между страните не се спори още и за
факта, че родителите на ищеца са разведени от дълги години.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
понастоящем ищецът е записан през 2022/2023 г. в зимен семестър, трети
курс, редовно обучение в Ю.У. „******“ гр.Б.. Няма данни по делото да
получава стипендии или пък да реализира каквито и да е доходи.
2
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, като цитираната
разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си
пълнолетен се дължи само ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК
иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при
условията на пълно и главно доказване да установи, качеството си на
правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като
пълнолетен продължава обучението си в редовно средно учебно заведение,
нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа от доходите и
имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност
без особени затруднения да заплаща съответния размер на издръжка. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за
това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със
задължителен характер – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№ 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010г.на ВКС,ІV г.о.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищецът е навършил
пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен на
ответника, както и че понастоящем е учащ се - редовен студент.
Не се установи ищецът да има имущество, от което да се издържа. По
делото не са събрани и доказателства, че същият получава каквито и да е
доходи, за да се обсъжда въпросът дали той е в състояние сам да се издържа
от тях. В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма
на обучение, присъствието му на учебни занятия в университет е
задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в
работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищецът е
младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние,
позволяващо му да работи, тъй като тези обстоятелства не са от
предпоставките за отхвърляне на иска. С оглед възрастта си пълнолетното
дете на ответника има нужда от средства за издръжка като студент – за
обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други
ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете
3
обаче не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение.
Спорният въпрос по делото е относно възможността на родителя-ответник по
исковата молба да дава издръжка на пълнолетния си син – студент без
особени затруднения. В тежест на ищеца бе да докаже възможностите на
бащата да дава издръжка без особени за него затруднения. В този смисъл
съдът приема, че пълнолетният му син не може да се издържа от имуществото
си, но даването на издръжка сериозно ще подпомогне ищеца. Няма спор, че за
поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени средства за
издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат
от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по
начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на
законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда
заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите
собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази
издръжка.
Ответникът признава иска и заявява, че ще заплаща на сина си
търсената месечна издръжка, но не доказа, не ангажира никакви
доказателства, че не е станал повод за завеждане на иска.
Предвид горното, предявеният иск като основателен и доказан следва да
бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да му се присъдят и направените по делото разноски, в размер на
600,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати и окончателна държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 120,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. Б., к-с ********* да
заплаща месечна издръжка на пълнолетния си син Г. Х. Х. с ЕГН **********,
с адрес в гр. К. ж.к. „***********, в размер на 250,00 /двеста и петдесет лева
и 0 ст./ лева месечно, считано от 19.01.2023 г. до навършване на двадесет и
пет годишна възраст при редовна форма на обучение във висше учебно
заведение или до промяна на обстоятелствата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 , ал.1 пр. І-во ГПК
предварително изпълнение на Решението в частта, в която е присъдена
издръжката .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Г. Х., ЕГН **********
с адрес в гр. Б., к-с ********* да заплати на Г. Х. Х. с ЕГН **********, с
адрес в гр. К. ж.к. „*********** направените по делото разноски в размер на
600,00 /четиристотин лева и 0 ст./ лв. възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. Г. Х., ЕГН ********** с
адрес в гр. Б., к-с ********* да заплати по сметка на Районен съд-К. 120,00
4
/сто и двадесет лева и 0 ст./ лв. държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5