№ 256
гр. Русе, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20224520202171 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
”СИС 2019”ЕООД- гр.Русе е подал жалба против наказателно
постановление №18-002035/ 20.09.2022г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда”-Русе, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 10.09.2021г. между жалбоподателят и АЗ- гр.София, чрез Дирекция
„Бюро по труда”- гр.Русе, се сключил договор, според който Агенцията
1
предоставила на дружеството 7500лв. за разкриване на работно място по
чл.51, ал.2 от ЗНЗ. На основание на упоменатия договор, на 10.09.2021г. бил
сключен трудов договор между ”СИС 2019”ЕООД- гр.Русе, в качеството му
на работодател, и свид.К. Г., като работник, който започнал да се изпълнява
веднага. В края на м.януари 2022г. управителя на наказаното лице И.С.
поискал от свид.Г. тя да се ваксинира, последната отказала и той й предложил
през м.февруари тя да не посещава работното си място- ресторант „Хъшове в
гр.Русе, тъй като присъствието й там, без да е ваксинирана, можело да доведе
до наказание за търговеца от контролни органи. Свид.Г. се съгласила и не
ходила на работа през м.февруари 2022г. при въззивника. ”СИС 2019”ЕООД-
гр.Русе не платили възнаграждение на свид.Г. за м.февруари 2022г. и техен
представител започнал да настоява тя да им върне парите, платени от тях за
нейни осигуровки. Тези обстоятелства принудили Г. да подаде на 30.03.3022г.
сигнал/жалба/ до Д”ИТ”-гр. Русе, по повод на която органите на Инспекция
по труда-Русе извършили проверка на жалбоподателя, която завършила с
протокол от 3.06.2022г., в който органите на трудовата администрация
предписали работодателят да заплати възнагражденията на свид.Г. за
м.февруари 2022г. Бил поставен краен срок за изпълнение на предписанието
до 16.06.2022г. Жалбоподателят не изпълнил това предписание, което било
установено при проверка от органите на ИТ- Русе на 5.08.2022г.
През м.юни 2022г. лицето И.С., управител на ”СИС 2019”ЕООД-
гр.Русе, посетил свид.Г. на новото й работно място и я накарал да подпише
заповед за прекратяването на трудовото й правоотношение с наказаното лице
с дата 28.02.2022г., заповед от 1.02.2022г. и молба за ползване на неплатен
годишен отпуск от 1.02.2022г., намиращи се на листи 34, 35 и 36 от делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл.415, ал.1, тъй като за периода
17.06.2022г.- 31.08.2022г. в гр.Русе, като работодател, не изпълнил
задължително предписание на контролен орган- да изплати възнаграждения
на работника си Т. В. Г. за периода м.февруари 2022г. Жалбоподателят е
годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1
от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по
2
трудово правоотношение. Предписанието е било за спазването на трудовото
законодателство, тъй като именно там е уредено задължението на
работодателя да плаща трудово възнаграждение на работниците. Безспорно
по делото е установено, че възнаграждението не е платено. Действително
лицето не е полагало през м. февруари 2022г., но това не извинява
работодателя, тъй като на него му е било предписано задължително
поведение да изплати заплатата, което е можело да се обжалва, съгласно
чл.405 от КТ по реда на АПК. Като не е възразил по този начин срещу
предписанието, жалбоподателят е бил длъжен да го изпълни и впоследствие,
при желание за това, да търси правата си по гражданско правен ред. Нещо
повече, трудовото правоотношение към процесния период не е било
прекратено, а и работника не е ходела на работа по изрично настояване на
работодателя си. Наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано и ориентирано към минимума, като при определянето му
са взети предвид и други неизпълнени предписания от наказаното лице.
В хода на досъдебното производство по делото не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на
процеса са издадени от компетентни органи по предвидения за това ред.
Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното
постановление.
Жалбоподателят следва да заплати на административнонаказващия
орган сумата от 80лв. за юристконсултско възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-002035/ 20.09.2022г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-Русе, с което на
”СИС 2019”ЕООД- гр.Русе на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА ”СИС 2019”ЕООД- гр.Русе е да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда”-Русе сумата 80 лв. за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
3
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4