О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
Бургас,
07.02.2020г.
Бургаският
административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
след
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 193 по описа за 2020г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 във вр. с чл.16, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от ИЛИЯН С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. М.О., първоначално
против мълчаливия отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление
с вх. рег. № 94-01-40516/02.12.2019г., с искане да бъде отменен.
В изпълнение указанията на съда с
молба вх.№ 1192/04.02.2020г. процесуалният представител на тримата
жалбоподатели – адв. М.О. е уточнила, че жалбата на представляваните от нея
лица, следва да се счита подадена срещу издадения след подаването на
първоначалната жалба от 23.12.2019г. отказ, обективиран в писмо на главния
архитект на община Бургас и директор на дирекция УТ при общинска администрация
Бургас с изх.№ 94-01-40516/2/ от 21.01.2020г.
С жалбата се иска отмяна отказа и
връщане преписката на административния орган със задължителни указания за
произнасянето му в определен от съда срок. Претендира се и присъждане на
направените съдебни разноски.
От Община Бургас са представили
административната преписка по заявление с вх.№ 94-01-40516/02.12.2019г.,
подадено от жалбоподателите И.С.Т., Г.И.С.
и Д.И. ***.
Съдът намира, че подадената жалба
е недопустима поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е отказ, обективиран в писмо на главния архитект на община Бургас
и директор на дирекция УТ при общинска администрация Бургас с изх.№
94-01-40516/2/ от 21.01.2020г., изпратено до жалбоподателите във връзка с подадено
от тях заявление с вх.№ 94-01-40516/02.12.2019г. до кмета на община Бургас.
С цитираното заявление И.С.Т., Г.И.С.
и Д.И.Т. са поискали от кмета на общината да издаде на основание чл.16, ал.6 от ЗУТ заповед, с която да индивидуализира притежавания от тях имот съгласно
Решение № 10885 от 24.06.1994г. на ПК Бургас, заповед № 16 от 10.01.1995г.,
решение № 1519/14.06.2019г. по гр.д. № 6268/2018г. на Районен съд Бургас и
Решение № 51-34/29.04.2015г. на ОбС Бургас, по ПУП-ПРЗ за имотите в зона „Б”,
местност Бялата пръст, землище гр.Бургас, като ги посочи за собственици на
образувания с този план УПИ VI-43 в кв.189, с отреждане „за обществено
обслужване”, с площ 3290 кв.м.
Съгласно чл.16, ал.6 от ЗУТ
собствениците на поземлените имоти по ал.4 и 5 придобиват собствеността върху
новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива
собствеността върху отстъпените и части по ал.1 от датата на влизане в сила на
плана, а за всеки отделен урегулиран
поземлен имот кметът на общината и упълномощено от него лице издава заповед с
точно индивидуализиране на имота, която се изпраща в Службата по
вписванията.
В конкретния случай оспорения
отказ е обективиран в писмо, което не е подписано от адресата на заявлението,
респ. от органа посочен в чл.16, ал.6 от ЗУТ – кмета на община Бургас. Писмото
е изготвено от главния архитект на
община Бургас и директор на дирекция УТ при общинска администрация Бургас.
Според легалната дефиниция на чл.21, ал.1 АПК индивидуален административен акт е изричното или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен за това със закон орган или организация, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации.
Характерът на издадения акт следва да се преценява с оглед неговото
съдържание. В конкретния случай оспореното писмо на главния архитект
на община Бургас и директор на дирекция УТ при общинска администрация Бургас, макар
и издадено от административен орган с властнически правомощия, не съдържа
властническо волеизявление, с
което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, вкл. и по
отношение на жалбоподателите по делото.
Писмото е с уведомителен характер и съдържа информация, която
административният орган е предоставил за сведение на тримата заявители, какви
действия следва да бъдат извършени, респ. след настъпването на кои юридически
факти ще бъда възможно издаването на исканата от тях заповед на кмета на
общината по чл.16, ал.6 от ЗУТ, с която да се индивидуализира притежаваният от
тях имот.
С писмото няма изрично
формулирано волеизявление от името на издателя му, с което по отношение на
адресата на писмото да се създават права или задължения или непосредствено да
се засягат техни права и законни интереси. Административният орган, който е различен
от адресата на заявлението – кмета на общината, е действал като юридически
съветник, като е разяснил на заявителите необходимостта, според него, от
извършване на определени действия и волеизявления на други органи, които да
доведат до издаване на исканата от тях заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ. Само по
себе си предоставянето на информация за наличието на определени факти не може
да се квалифицира като правопораждащ факт в
правната сфера на получателя на информацията, т.е. с това да се засягат неговите права, свободи или законни интереси
или да се създават задължения.
Правният
интерес от оспорване е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
жалбата, за която съдът следи служебно и при липсата му прекратява
производството на основание чл.159, т.4 АПК. Преценката кои
са разполагащите с право на оспорване субекти се извършва по общите критерии на
чл.147, ал.1
от АПК. От значение за надлежното упражняване на
процесуалното право на жалба е въпросът за прякото и непосредствено въздействие
на атакуваното административно волеизявление в правната сфера на оспорващия,
т.е. с административния акт да се засягат неговите права, свободи или законни
интереси или да се създават задължения.
В случая
след като по отношение на обжалваното писмо липсва един от белезите, които
характеризират индивидуалния административен акт, а именно властническо
волеизявление, то липсва и правен интерес за тримата жалбоподатели от оспорването му.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното писмо с изх.№
94-01-40516/2/ от 21.01.2020г., което според
оспорващите представлява отказ на главния архитект на община Бургас и
директор на дирекция УТ при общинска администрация Бургас да уважи искането им
за издаване на заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ, във връзка с тяхно заявление с
вх. рег. № 94-01-40516/02.12.2019г., не е индивидуален административен акт и
жалбата срещу него следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложеното и на основание
чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ИЛИЯН
С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. М.О., против издадения отказ,
обективиран в писмо на главния архитект на община Бургас и директор на дирекция
УТ при общинска администрация Бургас с изх.№ 94-01-40516/2/ от 21.01.2020г. във връзка с подадено от тях заявление с вх.
рег. № 94-01-40516/02.12.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 193 по описа на АдмС - Бургас за 2020г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: