ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 806
гр. Перник, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500637 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България" АД против разпореждане
№ 14013/23.09.2022 г. по ч.гр. д. № 5102/2022 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне
заявлението по чл. 417 ГПК срещу С.Л.С. и Е. Л. С. за сумата от 183,00 лв.,
представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по
Договор за потребителски кредит № *** от ***
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като
се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Ч.гр. д. № 5102/2022 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Юробанк
България" АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С.Л.С. и Е.
Л. С. за вземания за главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** в
размер на 20 414,03 лв., възнаградителна лихва в размер на 3 153,32 лв.; мораторна
лихва в размер на 1 092,15 лв., законна лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумите. Претендират се още вземания за застраховки в
размер на 27,22 лв. и разходи по уведомяване в размер на 183,00 лв. Към заявлението
1
са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на
уведомленията, изпратени поотделно до длъжниците Е. С. и С.С., констативен
протокол, изготвен от ЧСИ С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС,
относно извършеното връчване на уведомленията, ведно с изготвена сметка до
„Юробанк България“ АД за начислените такси във връзка с извършеното производство
по връчване на уведомления до длъжниците. Представени са още Договор за
предоставяне на промоционален потребителски кредит от ***, ведно с погасителен
план, искане – декларация за потребителски кредит от двамата кредитополучатели,
общи условия с приложен приемо-предавателен протокол за връчването им на
страните, сертификат за застраховка на кредитополучателите, ведно със приложимите
към същата общи условия.
Длъжниците изпаднали в забава и неизпълнили задълженията си за погасяване на
дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за
предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжниците били уведомени на
18.07.2022 г. чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител С.Б., рег. №
*** на КЧСИ, с район на действие ПОС, чрез един от длъжниците - Е. Л. С..
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че
претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни
клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е
констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и
дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед
на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в
обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда
възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато
вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-
малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия
размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са посочени процесните суми
от 183, 00 лв., като “разходи по уведомяване“ за периода от 10.04.2021 г- до 04.09.2022
г.. От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно
първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от
сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са
2
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода,
че процесната сума от 183,00 лв. за разходи по уведомяване противоречат с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора- заявител
разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника-
потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на
лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая
наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и
заповедния съд.
В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен
съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче,
нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете
страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по
уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита.
В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за
изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14013/23.09.2022 г. по ч.гр. д. № 5102/2022 г. на
РС - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3