Определение по дело №630/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./ ….....06.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на  10.06.2020 г., в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЖАНА МАРКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:                            ТОНИ КРЪСТЕВ

                                                                ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

в.ч.т.д. № 630 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 413 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу разпореждане № 9385 от 05.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1359/2020 г., 48 с-в на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление № 9163/03.02.2020 г. срещу А.Ж.Я. за сумите от 277.20 лева – допълните услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.03.2019 г. до 08.08.2019 г., сумата от 12.52 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги, като се претендират и разноските за сумата над 49.76 лева до пълния заявен размер.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че клаузите от договора съответстват на законовите разпоредби на чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, доколкото се касае за допълнителна услуга, която е договорена между страните по договора и която ясно и точно е определена в самия договор. В процесния случай сумата за допълнителни услуги е конкретно договорена като размер и като разноски, които ще компенсира, освен това не се дължи за неограничен период от време.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А.Ж.Я. за сумата от 600 лева главница по договор за потребителски кредит № 8012-00033405/06.02.2019 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и А.Ж.Я. като вземането е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 01/10.06.2019 г.към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сумата от 27,00 лева договорна лихва, сумата от 28,33 лева лихва за забава, 277,20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 08.03.2019г.-08.08.2019г. и сумата от 12,52 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 08.03.2019г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

Първостепенният съд е приел, че по отношение на възнаграждението за допълнителни услуги и лихва за забава върху същото, искането следва да се отхвърли, тъй като тези вземания се основават на неравноправни клаузи, с които по същество се цели заобикаляне на забрани, предвидени в ЗПК.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съобржения:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с договора за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 8012-00033405/06.02.2019 г., кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което уговорките се явяват нищожни поради неравноправност и противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1  от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на т.нар. „допълнителни услуги“, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

Изброените допълнителни услуги представляват действия, които кредиторът без друго следва да извърши или не са достатъчно конкретизирани, поради което уговарянето на цена за същите представлява израз на недобросъвестност от страна на търговеца.  По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителни услуги, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Размерът на претендираната цена за допълнителните услуги е значително по-голям от лихвата.

Видно е, че така направената уговорка за заплащане на цена за допълнителни услуги изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на нблизо 50% от предоставената главница срещу мними или незначителни ползи и облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да се потвърди.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9385 от 05.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1359/2020 г., 48 с-в на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено заявление № 9163/03.02.2020 г. срещу А.Ж.Я. за сумите от 277.20 лева – допълните услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.03.2019 г. до 08.08.2019 г. и сумата от 12.52 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                               2.