МОТИВИ към нчхд 1654/18г.
Наказателното производство е образувано по тъжба на С.П.Х. срещу А.И.С. за това, че на 09.04.2018 г. в с. Памидово, обл. п.
ул. „П.” **публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя
като длъжностното лице, при и по повод изпълнение на служебните му задължения,
като разузнавач в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД
на МВР Пазарджик в негово присъствие, като го е обидила с думите: „С., П., С., Б.“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3,
във връзка с чл.146, ал. 1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от тъжителя против подсъдимата А.И.С. за
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат от деянието, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието – 09.04.2018 г. до окончателното
изплащане.
Като граждански ищец по делото бе конституиран тъжителя.
Същият, чрез повереника си, пледира за постановяване
на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по така
повдигнатото обвинение, като ѝ се наложи съответното наказание, да бъде
уважен в цялост предявения граждански иск и присъдени разноските.
Подсъдимата не се явява. Защитникът й претендира наказателното
производство следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК, тъй
като подсъдимата вече е наказана по административен ред за това деяние с НП №
0010036/08.05.2018 г. на Началника на РУ на МВР Пазарджик. Евентуално - при
неуважаване на това искане - счита, че
обвинение за отправена персонална обида не е доказано и поради това предадената
на съд следва да бъде оправдана, а предявеният граждански иск като
неоснователен бъде отхвърлен. Алтернативно се поддържа, че ако все пак се
възприеме извършване на действията, описани от свидетелите - то те съставлявали
проява на дребно хулиганство по чл.1, ал.2, вр. ал.1 УБДХ.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона,
установи:
Тъжителят заема длъжността „разузнавач“ в сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР Пазарджик от 06,02,18г.
На 09.04.2018
г. на служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при
ОД на МВР Пазарджик била възложена специализирана полицейска операция по линия
„Акциз“ с цел противодействие разпространението на акцизни стоки без бандерол
на територията на ОД на МВР Пазарджик. В
тази връзка била извършена проверка на къща, находяща се в с. Памидово, обл. п.
ул. „П.” **от група в състав: тъжителят Х. и колегите му – свидетелите Н.П.
(ръководител на екипа), С.Б., Кр. К. и П.Ч.. Служителите пристигнали на адреса
в ранния следобед, като на място заварили М.С., която обитавала къщата, майка
на подсъдимата. Те й се легитимирали и пристъпили към проверка, като единствено
свидетелят П.Ч. останал отвън на улицата пред входната врата, а останалите
влезли вътре.
В хода на проверката било установено наличието на
акцизни стоки без бандерол - 28 полиетиленови плика тип „спейсбек“, всеки
съдържащ по 20 бр. цигарени заготовки с надпис „Макси Голд“, саморъчно напълнени
с тютюн. Цигарите били предадени доброволно от М.С. и тъжителят започнал да съставя
протокол.
Около 15:00 ч. на адреса пристигнала с лек автомобил
подсъдимата С.. Още от влизането си в двора на къщата тя се обърнала към
присъстващите полицейски служители в двора с думите: „Кви сте Вие бе, С., та ще влизате всяка седмица в дома ми?“ Непосредствено след нея в двора влязъл и св. П.Ч..
Полицейските служители се представили, обяснили й, че извършват проверка, която
е към края си. Подсъдимата обаче продължила с обидите : „П.. Вие сте ги подхвърлили тези цигари. С.. Б.. Ей сега ще се обадя
на адвокат, вие ще видите ‘кво ще стане. Ще Ви снимам сега, ще ви кача в
интернет, да ви види целият свят колко сте смотани“. Първоначално полицейските
служители се опитали да я успокоят, като ѝ обяснят, че си вършат
работата. Майката на подсъдимата – М.С. също се опитала да успокои дъщеря си. Подсъдимата
обаче продължавала да възразява, че майка й за лична употреба е купила тези
цигари, за да ги пуши и нямат право да
ѝ ги взимат, след което посегнала към съставяния от тъжителя протокол за
проверка на помещение и започнала да го дърпа изпод ръцете му. Тъжителят ѝ разпоредил да преустанови тези си
действия и обидите, защото може да бъде задържана, но подсъдимата продължила да
обижда служителите с думите „С., П., С., Б.“.
Това наложило нейното задържане.
Тя била отведена
в РУ на МВР Пазарджик и на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР била задържана
за срок от 24 часа. Била тествана за употреба на наркотици и резултатът бил
положителен. Съставен и бил АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане,
въз основа на който е издадено НП №
0010036/08.05.2018 г. на Началника на РУ на МВР п. с което подсъдимата е наказана
на основание чл.257, ал.1 ЗМВР с глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 ЗМВР.
При тези
данни по делото тъжителят е предал подсъдимата на съд за извършено от нея
спрямо него престъпление против
личността - публична обида в качеството му на длъжностно лице , по време на
изпълнение на служебните му задължения.
Възприетата
горе фактология е несъмнено установено в резултат на проведеното съдебно следствие
и събраните в хода му гласни и писмени доказателства. Гласните доказателствени
средства дават съответна и взаимнодопълваща се информация. Авторите им са
присъствали на възпроизвежданата ситуация, възприели са я в нейния автентичен
вид и я възпроизвеждат вкл. в отделните детайли, по идентичен начин. Тук следва
уточнението, че от присъствалите е полицейски служители, само св. Ч. е останал
отвън, но пък той е влязъл в двора, където се е развила ситуацията,
непосредствено след подсъдимата. Така цялостната картина на развилите се
събития е създадена от свидетелите П., Ч., Б., К. , прокурорско постановление за прекратяване
на ДСП, Кадрова справка, Протокол за извършване на
проверка в помещение от 09.04.2018г., Заповед за задържане на лице с peг. №
163/09.04.2018 г. ведно с декларация към заповедта за задържане, протокол за
обиск на лице от 09.04.2018 г..
Претендира се в
защитната позиция, че част от свидетелите, на които се основава обвинението, са
тъжителя по аналогични дела и поради това следва у тях да се открие
пристрастие, което засяга достоверността на твърденията им. По начало прав е
защитникът да твърди, че когато едно лице има качеството на пострадал от
определено престъпление, то всякога спрямо него може да възникнат, само поради
това му качество, подозрения за недобросъвестност. Прав е също да твърди, че свидетелите Б., Ч.
и К. са тъжители по други три НЧХД-а по описа на ПРС, за извършени от
подсъдимата спрямо всеки от тях престъпления от вида на инкриминираното и то с
процесните думи и изрази. Св. П. обаче не е тъжител по такова дело и за нея
няма нито представено, нито обективно основание за подозрение в
недобросъвестност. От друга страна, представената от нея информация е напълно
съответна с тази от останалите й колеги относно начина, по който е протекла
проверката , а освен това е потвърдена относно някои факти от писмени
доказателства - съставения спрямо подсъдимата акт за неизпълнение на полицейско разпореждане и
последвалото въз основа на него НП. Те доказват твърденията на полицейските
служители, че поведението на подсъдимата, обективиращо обиди обвинения,
присмех и упреци към полицейските
служители, е станало повод по отношение на същата: първо -да бъде отправено
разпореждане да преустанови това поведение , защото така пречи на проверката и
на второ място - неизпълнението на разпореждането е станало повод за съставения
АУАН. Актът е бил връчен и въз основа на него издадено НП № 001036/08.05.2018
г. на началник Сектор в РУ на МВР п. с което подсъдимата е санкционирана на
основание чл.257, ал.1 ЗМВР с глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.64,
ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 ЗМВР. Възприетото и описано административно нарушение е неизпълнение на дадено от тъжителя
полицейско разпореждане . Повод за разпореждането е наистина
инкриминираното поведение на подсъдимата, но не него тя е санкционирана с
цитираното НП. С него й е приписано административно нарушение, осъществено чрез
неизпълнение на полицейско разпореждане , което е било да преустанови
фактическите си действия по възпрепятстване на проверката - обидите, упреците,
опитите да издърпа съставяния официален документ. Разпореждането е дадено в
нормативно допустимата устна форма от тъжителя, в изпълнение на възложената му функции по
охрана на обществения ред и превенция, целенасочено към преустановяване
действията на подсъдимата да обижда полицейските служители, да крещи и отправя
закани, обвинения към тях. Затова и неоснователни са претенциите
на защитата, че е налице идентичност между фактите о извършване на деянието,
което съставлява административното нарушение и това, което съставлява
процесното престъпление. Такава би могла да се търси, ако НП бе издадено за
нарушаване на обществения ред и то с действията по отправяне на инкриминираните
обидни изрази и думи спрямо полицейските служители. В случая обаче с НП е
приписано различно деяние, което засяга и различен вид обществени отношения от
тези, засегнати с престъплението.
Последните са отношенията, гарантиращи и охраняващи
правото на личността на чест и достойнство, което е било нарушено от процесното
поведение на подсъдимата. Достатъчно еднозначно присъствалите на проверката
полицейски служители, разпитани като свидетели, възпроизвеждат изреченото
спрямо тях на няколко пъти от
подсъдимата в хода на водения с нея спор. Селектираните с тъжбата и инкриминираните
думи се сочат от всички присъствали
свидетели: „С., П., С.,
Б.“. Те са били изречени присъствието
всички полицейски служители, респ. и в присъствието на тъжителя. Още повече, че
фактическите данни сочат как именно това поведение на подсъдимата и нейният
опит да изтръгне от ръката на тъжителя съставяни от него протокол, са станали
повод да й разпореди преустановяване на това противоправно поведение.
Установени от
представените с тъжбата писмени доказателства са описаните горе длъжност и ведомствена
принадлежност на тъжителя към
инкриминираната дата - „разузнавач“ в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при ОД на МВР Пазарджик от 06,02,18г.
Установено е също така, че процесната ситуация с участието
на подсъдимата е развила на двора . При положение, че обидата е осъществена
чрез една от формите й - словесната и с цитираните думи и изрази и че има
категорични данни подсъдимата да е говорела на висок тон, изреченото от нея е
могло да бъде възприето от минаващи лица. Този квалифициращ деянието елемент
следва да се обсъди обстойно тук, тъй като съдебната практика е установила два
критерия за признаване на „публичност“ : единият - когато деянието е на място,
което е обществено по своя характер и предназначение ( нпр. улицата), а
вторият- когато е на такова място и при такива обстоятелства, че има възможност
да се възприеме от повече от три лица. В
случая подсъдимата е изрекла обидите
на място, което не публично по своето предназначение, но несъмнено е имало
възможност те да бъдат възприети от повече хора.
Няма никакъв спор по делото, че всяко от
инкриминираните определения съставлява обида, тъй като с него се засяга честта
и достойнството на адресата.
От друга страна,
правилно е било решението, че независимо от неколкократното изричане на някои
от обидите, налице е едно деяние, тъй като всичко изречено е било резултат от
едно решение да се реагира против действията на полицаите.
Престъплението е довършено с възприемането на обидата
от обидения. В случая е без правно
значение обстоятелството, че обидните думи са изречени в множествено число,
след като самият извършител идентифицира всеки обидените и като персонален
обект на обидата. Още повече, че според свидетелката П., подсъдимата най-много
се обръщала и насочвала агресивно именно към тъжителя Х..
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа, че
думите, които изрича – „С., П., С., Б.“ са обидни и същевременно е искала настъпването на
вредните последици, като ги е изрекла по отношение на тъжителя и неговите
колеги в присъствието на другите полицейските служители и майка й. Съзнавала е
възможността думите й да бъдат възприети от минаващи по улицата лица.Съзнавала
е както длъжностното качество на тъжителя, така и че същият към момента изпълнява служебните
си задължения ( още повече, че е попълвал протокол за извършено действие ,
който тя се опитала да изтръгне ).
Установената обективна и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние обоснова решението за
съставомерност по правилно предложената
и обоснована о фактическите данни правна квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл.
146 ал. 1 от НК.
Неоснователни са претенциите, че инкриминираното
деяние съставлява проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На първо място тук следва уточнението, че
проявите или действията на хулиганство няма пречка да бъдат извършени в
условията на идеална съвкупност с престъпление против личността. Така нпр.
изречена на улицата псувня може да засегне обществения ред и спокойствие и
съществременно честта и достойнството на обидения с нея. В случая обаче
умисълът на подсъдимата не е бил насочен към обществения ред . Тя не е целяла да го смути, действала е все
пак в двора на дома, обитаван от майка й и е изразила неоправданото си
негативно отношение към извършващите проверка полицейски органи, като именно
проявата на това отношение е била нейната цел.
От друга страна претенциите на защитата са само
досежно възприемане на деянието като хулиганска проява, но не и като такова, с което са осъществява хулиганско
действие. А разграничителния критерий е степента на засягане на регулираните
обществени отношения. Критериите за тази преценка всякога са конкретните
обстоятелства по извършване на деянието - липса на всякакъв институционален
респект във връзка с безспорно доказаната
пред
подсъдимата принадлежност на полицейските служители, които по най-първичен
начин са били обиждани и упреквани в неефективност; безуспешни са се оказали
опитите подсъдимата да бъде възпряна както
за да продължат действията по проверката, така и за да бъдат преустановени
противоправните й действия по отношение на полицейските служители. Дръзнала е
дори да опита да изтръгне от тъжителя съставяния протокол. Всички тези безспорни факти несъмнено не
могат да обосноват решение за такава степен на засягане на обществени
отношения, която е съответна на проявите по УБДХ.
Подсъдимата
не е осъждана към момента на извършване на деянието а предходното и визирано в свидетелството за
съдимост осъждане е настъпила реабилитация по право ). Като взе предвид това, както и вида и размера
на наказанието, предвидено за извършеното от нея процесно престъпление и
липсата на причинени с него имуществени вреди
се констатираха основанията за приложение на чл.78а, ал.1 НК.
Невъзможността за неговото приложение обаче произтече от забраната по ал.7 на
чл. 78а този институт за бъде прилаган , когато деянието е извършено по
отношение на „орган на власт“, какъвто по смисъла на дефиницията по т.2 на чл.
93 от НК и предвид данните от делото е тъжителя.
Все пак фактът че подсъдимата е влязла
в двора на майка си е и заварила там полицейски служители я е провокирал към
тази форма на неоправдана словесна агресия, което пък обстоятелство се прие
като изключително смекчаващо, тъй като променя характеристиката на извършаното
престъпно деяние, правейки го различно при съпоставка с типичните престъпления
от същия вид. Затова и предвиденото за
това престъпление наказание глоба в размер от 3000 лева до 10 000 лева се
определи на основание чл. 55, ал.1 т.1 НК ( под установения минимален размер) -
на глоба в размер на 1000 лева, който се прие като достатъчен за постигане на
целеното поправително и превъзпитателно въздействие , като и възпиращ ефект ви
личен и обществен аспект.
Установи
се безспорно, че с виновното си и противоправно поведение подсъдимата е причинила неимуществени вреди за
пострадалия, изразяващи се унижение, срам, душевно страдание. В тази насока са
събрани свидетелски показания от колегите на тъжителя. Тези вреди по силата на чл. 45 от ЗЗД подсъдимата
следва да репарира, обезщетявайки парично обидения, като размерът на тази
обезщета следва, съгласно чл.52 ЗЗД, да е по справедливост. Прие се, че обезщетението от 2000 лв. би било
справедливо овъзмездяване на причиненото от тъжителя в резултат на нанесената обида
от подсъдимата, като до пълния размер на гражданската претенция искът се
отхвърли като неоснователен. Уважи се и акцесорният иск за лихви върху
присъдената сума от датата на деянието до окончателното изплащане.
В тежест на
подсъдимата се присъди и ДТ върху уваженият размер на иска - 80 лв., платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените
съображения Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: