РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-12 13.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 18 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Комплексен онкологичен център –
Бургас“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86,
представлявано от управителя проф.д-р Христо Стоянов Бозов, против решение № 260549/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3304/2020
г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение са уважени предявените от Р.И.И. против „Комплексен
онкологичен център – Бургас“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ,
като е постановено следното:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.И.И. с ЕГН ********** *** и
ОТМЕНЯ заповед №
29/29.04.2020г. на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.И. с ЕГН **********
*** на заеманата преди уволнението длъжност „началник отделение „Нуклеарна
медицина“ в „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД.
ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН
ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя
Христо Стоянов Бозов, да заплати на Р.И.И., ЕГН
********** ***, сумата от 10 253.73 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 29.04.2020г.
до 15.10.2020 г., през което последната е останала без работа, поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на
29.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 750 лв. за направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над уважения
размер от 10 253.73 лв. до предявения размер от 11 004 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение.
С решението „Комплексен
онкологичен център – Бургас“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на БРС сумата
от 520.15 лв. – за държавна такса за производството.
С въззивната жалба на „Комплексен
онкологичен център – Бургас“ ЕООД
се изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като същото се счита за неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че конкурсът
за заемане на длъжността „Началник отделение Нуклеарна медицина“ е
незаконосъобразен единствено поради необявяването му в централния и местния
печат, като съдът неправилно е приел и това, че нормата на чл.91, ал.1, изр.1 КТ е установила императивно изискване работодателят да обяви конкурса чрез
централния и местния печат. В тази връзка са изложени подробни съображения за
законното провеждане на конкурса, както и че обявлението е стигнало да знанието
на ищцата, тъй като тя се е явила на конкурса, но не е била класирана на първо
място. Оспорва се като неправилен и извода на БРС, че процесната заповед е
издадена при отсъствие на предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата по чл.325, ал.1, т.8 КТ, за което също са изложени
подробни съображения. Сочи се, че към момента на постъпването на работа на
спечелилия конкурса и съответно прекратяването на трудовия договор на ищцата,
конкурсът не е бил обявен за незаконосъобразен и не е било налице за това
влязло в сила съдебно решение, поради което трудовото правоотношение на
спечелилия конкурса е възникнало законно и е законно основанието за
прекратяване на срочния трудов договор на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ. Сочи се също, че в закона няма уредба за оспорване законността на проведен
конкурс, както е при избора (чл.87 КТ), поради което ако се приеме, че
оспорването на законосъобразността му е допустимо по съдебен ред аналогично на
уредбата за избора, се моли съда да предвиди, че 2-седмичния срок за
оспорването на конкурса е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба.
Според въззивника, обжалваното решение е незаконосъобразно и като постановено в
противоречие с ТР № 2/2012 г. по тълк.д.№ 2/2012 г. на ОСГК на ВКС относно иска
за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ, тъй като
трудовият договор на И. е срочен, сключен със срок до определяне на лице, чиито
качества са преценени като съответстващи на изискванията на конкурсната
комисия, поради което няма как да бъде възприет извода на районния съд, че
трудовото правоотношение на ищцата следва да бъде възстановено както безсрочно.
В резултат, на ищцата не се дължи и обезщетение за незаконно уволнение по
чл.225, ал.1 КТ.
Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна д-р Р.И.И., подаден чрез пълномощник адв.Е.Вълканова, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на
наведените с нея възражения и доводи. Моли се за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноски за настоящото производство. Евентуално, при уважаване на
жалбата, се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от
въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за неговото намаляване до
минималния размер по НМРАВ.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, подадена е в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Р.И.И. против „Комплексен
онкологичен център – Бургас“ ЕООД за признаване за незаконно уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № 29/29.04.2020 г. на работодателя; за
възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Началник
отделение Нуклеарна медицина“; за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11
004 лв. (съобразно увеличението на претенцията по реда на чл.214 ГПК),
представляваща обезщетение за времето, пред което е останала без работа, поради
незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 29.04.2020 г., през
което е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор и
допълнително споразумение към него,
като е заемала длъжността „Началник
отделение Нуклеарна медицина“. Твърди се, че трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № 29/29.04.2020 г. на основание чл.325,
т.8 КТ, връчена й на
същата дата, което е извършено незаконосъобразно, като вследствие на
незаконното уволнение останала без работа и се регистрирала в Бюрото по труда.
В тази връзка са изложени твърдения, че процесната заповед е незаконосъобразна,
поради пороци в нейната форма, съдържание и реквизити, както и поради
несъответствие на посочените в нея мотиви и основания с действителните такива –
не е уточнено трудовото правоотношение, което се прекратява, като не е посочен
трудов договор с номер и дата, нито юридическото лице-работодател; заповедта е
издадена и подписана от неизвестно лице, а не от работодателя чрез управителя
д-р Христо Бозов; работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение
на друго основание – чл.325, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата е била назначена по
срочен трудов договор; в заповедта липсват мотиви и текстово описание на
основанието, като посоченото в нея описание „проведен конкурс за началник ОНМ“
не съответства на действителното правно основание по чл.325, ал.1, т.8 КТ, не
са посочени дата на провеждане на конкурса, кое лице го е спечелило, откога е
назначено това лице и кога е постъпило на работа, номер и дата на протокола от
проведения конкурс. Ищцата е оспорила изцяло
конкурсната процедура – начина на провеждането на конкурса, оценяването и
резултатите от него, констатациите в протокола на комисията, като твърди, че
конкурсът е проведен при неясни критерии за оценка, които не са били обявени
предварително. Твърди се, че не е изпълнено нито едно от императивните изисквания
на закона, а именно: Не е спазено изискването на чл.91, ал.1 КТ – обявата за
конкурса не е била публикувана нито в централния, нито в местния печат, а в
електронния сайт Флагман. Обявата не е имала съдържанието по чл.91, ал.2 КТ – не
е посочено предприятието, мястото и характера на работата, изискванията за
заемане на длъжността, а поставеното условие за стаж от 5 г. по профила на
отделението и 10 г. в сферата на онкологията е неясно и дискриминационно; не е
посочен и начина на провеждане на конкурса и на оценяването; липсва посочване и
на конкретно определен срок за подаване на документите и на мястото, на което
да се подават. Не е спазена нормата на чл.91, ал.3 КТ – на ищцата не е била
представена характеристика на конкурсната длъжност. Не е спазен чл.93, ал.3 КТ
– на ищцата не е било съобщено, че е допусната до конкурса, нито датата, часа и
мястото на провеждането му. Твърди се също така, че е допуснато нарушение на
чл.93 и чл.94 КТ по назначаване на комисията и нейния състав, на чл.95, ал.2 КТ
– резултатът от конкурса е бил съобщен на ищцата на 23.04.2020 г., т.е. 7 дни
след провеждането му, а не както изисква закона в 3-дневен срок, както и на
чл.95, ал.1 КТ – конкурсът не е бил проведен по предварително обявения начин и
час, и комисията не е оценила кандидатите по тяхната професионална подготовка и
качества за заемане на длъжността. Според ищцата, всички тези обстоятелства и
действия от страна на работодателя са целели единствено да препятстват
явяването й на конкурса и представляват злоупотреба с право, като са изложени
твърдения за нарушение на чл.8, ал.1 КТ. По горните съображения се счита, че
уволнителната заповед е незаконосъобразна и не е издадена в съответствие с
изискванията на чл.325, ал.1, т.8 КТ, поради което се иска същата да бъде
отменена и ищцата възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„Началник отделение Нуклеарна медицина“, както и ответникът да бъде осъден да й
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 10 004 лв. за времето
(съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), през което е
останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за 6-месечен срок,
считано от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции по чл.344,
ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни, като са изложени съображения за
законосъобразно издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, считано от датата, на която е
постъпило на работа лицето, спечелило конкурса, като процесната заповед е
издадена при изпълнение на установените за това предпоставки в КТ и не са
налице твърдяните от ищцата пороци във формата, съдържанието и реквизитите й.
Изрично е пояснено, че ищцата е имала само едно трудово правоотношение с
ответника, поради което е ясно кой трудов договор е прекратен, като заповедта е
издадена от работодателя „КОЦ-Бургас“ ЕООД, което е абревиатурата на
„Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД и е подписана от управителя на
дружеството д-р Христо Бозов. Изложени са съображения за законосъобразно
провеждане на конкурса и за неоснователност на твърденията в исковата молба за
допуснати нарушения на КТ. Предвид неоснователността на иска за отмяна на уволнението,
ответникът счита, че неоснователен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение.
Ангажирал е писмени и гласни доказателства.
Фактите
по делото са следните:
Между страните
не се спори, че по силата на трудов договор № 70/13.05.2013 г. (л.85), на
основание чл.96, ал.1 КТ ищцата Р.И. е заемала длъжността „Лекар,
Началник отделение”,
в
Отделение „Нуклеарна медицина“ (ОНМ) при „Комплексен онкологичен център –
Бургас“ ЕООД („КОЦ – Бургас“ ЕООД), за определен срок – до 13.05.2016 г. С допълнително
споразумение към трудовия договор № 56/13.05.2016 г., на основание чл.68, ал.1,
т.4 КТ страните са се споразумели ищцата да бъде преназначена на същата
длъжност „Лекар, Началник отделение“ в ОНМ на „КОЦ – Бургас“ ЕООД, считано от
13.05.2016 г. до провеждане на конкурс. Съгласно нормата на чл.68, ал.7 ЗЛЗ, трудов договор с началник на отделение се сключва от
ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на
конкурс по КТ. Следователно, заеманата от ищцата
длъжност „Началник на ОНМ“ е в кръга на длъжностите, определени от закона за
заемане с конкурс. Когато
длъжността е обявена за конкурсна със закон, времетраенето на трудовото
правоотношение, възникнало по чл.68, ал.1, т.4 КТ е до сбъдване на предвиденото в
закона условие – успешно провеждане на нов конкурс и встъпване в длъжност на
лицето, спечелило конкурса (чл.90, ал.3 КТ). Именно в съответствие с
разпоредбата на чл.90,
ал.1 КТ, вр. 68, ал.7 ЗЛЗ, на 05.03.2020 г.
работодателят е обявил конкурс за длъжността на ищцата. В тази връзка, неоснователно е
възражението на въззиваемата-ищца за липса на яснота относно основанието за
провеждане на конкурса.
От доказателствата
по делото се установява, че на 05.03.2020 г., на страницата на
електронния интернет сайт на „Флагман БГ“ /www.flagman.bg/ е публикувана на
обява от „КОЦ – Бургас“ ЕООД (л.19-20) за провеждане на конкурс за следните позиции
– Началник на Отделение по онкологична хирургия, Началник на Отделение по
клинична патология, Началник на Отделение по нуклеарна медицина, Началник на
Отделение по лъчелечение, Началник на Отделение образна диагностика и Началник
на Отделение ОАИЛ. В обявлението са посочени минималните и специфични
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжностите, на
които следва да отговарят кандидатите
– да притежават образователо-квалификационна степен
„Магистър“ по медицина; да притежават придобита специалност по профила на
отделението и не по-малко от 5 години стаж след придобиването й; да имат не
по-малко от 10 години непрекъснат лекарски стаж в лечебни заведения в сферата
на онкологията. Посочени са необходимите документи за кандидатстване, в
това число и представянето на разработена програма на тема
„Стратегическа концепция за развитие на съответното отделение за тригодишен
период“. Посочен
реда, по който ще бъде проведен конкурса – в три етапа: Първи етап – проверка
на представените документи за съответствие с обявените изисквания за участие,
Втори етап – оценка на представената програма, Трети етап – събеседване с
кандидатите по представените програми. В обявата е посочено също, че
документите за конкурса се приемат в отдел „Личен състав“ на центъра, в 1-месечен срок след
публикуването й, т.е. документи е следвало да бъдат подадени в срок до 05.04.2020
г.
По делото не се спори, че ищцата е подала в срок необходимите документи за конкурса за длъжността „Началник на ОНМ“ и е участвала в него.
Със Заповед №
84/24.03.2020 г. на управителя на ответното дружество проф.д-р Христо Бозов
(л.96), на основание чл.93, ал.1 КТ, във връзка с провеждане на конкурса за
Началници на ООХ, ОКМ, ОНМ, ОЛЛ, ОАИЛ и ООД при „КОЦ – Бургас“ ЕООД, е
назначена тричленна комисия за допускане на кандидатите за конкурса, която да
разгледа подадените документи в 2-дневен срок и да определи допуснатите до
конкурса кандидати, които следва да бъдат уведомени за датата, часа и мястото
на провеждане на конкурса. А със Заповед № 87/26.03.2020 г. на управителя на
ответното дружество (л.99), на основание чл.94 КТ е назначена тричленна комисия
за провеждане на конкурса, като е посочено, че конкурсът за Началник ОНМ ще се
проведе на 15.04.2020 г. от 09.00 ч. в кабинета на РЛД при „КОЦ – Бургас“ ЕООД,
ет.7 на Хирургически корпус – „УМБАЛ-Бургас“ АД.
След изтичане
на срока за подаване на документите, от комисията по чл.93, ал.1 КТ е изготвен
протокол от 08.04.2020 г. (л.97-98), с който за длъжността „Началник ОНМ“ са
допуснати до участие в конкурса ищцата д-р Р.И.И. и д-р П. Х. Т., като е
посочено, че конкурсът за Началник ОНМ ще се проведе на 15.04.2020 г. от
10.00ч. в кабинета на Ръководител лечебна дейност при „КОЦ – Бургас“ ЕООД. В
тази връзка, доколкото в заповедта на работодателя от 26.03.2020 г. за
определяне на комисията по чл.94 КТ е посочено, че процесният конкурс ще се
проведе на 15.04.2020 г. от 09.00 ч., съдът намира, че в протокола от
08.04.2020 г. на комисията по допускане на кандидатите погрешно е отразен часа
за провеждане на конкурса за „Началник ОНМ“ – 10.00 ч., като по мнение на
настоящия състав в случая се касае за допусната техническа грешка. С писмо
изх.№ 114/08.04.2020 г. на управителя на ответното дружество (л.100), връчено
на ищцата на 15.04.2020 г., същата е уведомена, че е допусната до участие в
обявения конкурс за „Началник ОНМ“ при „КОЦ – Бургас“ ЕООД, както и за датата,
часа и мястото на провеждане на конкурса. С писмо изх.№ 113/08.04.2020 г.
(л.101), връчено на 15.04.2020 г., е уведомена и другата участничка П. Т.за
допускането й до конкурса, датата, часа и мястото на провеждането му.
За поведения
конкурс е изготвен протокол № 5/15.04.2020 г. от комисията по чл.94 КТ, от
който е видно, че на същата дата в 09.00 ч. са се явили двете допуснати
участнички, конкурсът е бил проведен по начина на обявяването му на три етапа –
проверка на документите, оценка на представените програми и събеседване с
кандидатките по тях, след което комисията е пристъпила към оценяване на двете
кандидатки. От протокола е видно, че на първо място е класирана д-р П. Т.с обща
оценка 5.15, а на второ място е класирана ищцата д-р Р.И. с обща оценка 4.83,
поради което д-р Т. е била предложена от комисията за заемане на длъжността „Началник
ОНМ“. Ищцата е била уведомена за резултатите от конкурса с писмо изх.№
127/21.04.2020 г., връчено й на 23.04.2020 г. при условията на отказ да го
получи, удостоверено с подписите на двама свидетели.
Със заявление от 29.04.2020 г. спечелилата конкурса
кандидатка д-р Т. е уведомила работодателя, че постъпва на длъжността „Началник
ОНМ“. На 29.04.2020 г. е сключен срочен трудов договор (за три години) между
ответника „КОЦ – Бургас“ ЕООД и П. Х. Т., на основание чл.96, ал.1 КТ, за заемане
на длъжността „Лекар, Началник отделение“ в ОНМ, като по делото не се спори, че
д-р П. Т.е постъпила на работа на същата
дата.
Със заповед № 29/29.04.2020 г. трудовото правоотношение на
ищцата е било прекратено, считано от 29.04.2020 г., на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ – постъпване на работа на лице, спечелило конкурс.
Заповедта е връчена на ищцата на 29.04.2020 г. при условията на отказ да я получи, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели.
При така
установените факти, първоинстанционният съд е приел, че процесният конкурс не е обявен
съобразно императивното изискване на чл.91, ал.1 КТ за обявяване на конкурса чрез централния и местния печат, тъй като по делото е безспорно, че процесният
конкурс е обявен единствено в електронния интернет сайт „Флагман. БГ“, който е от категорията на електронните медии и не притежава
нито една характеристика на печатна медия по смисъла на закона. В тази връзка е прието, че
неспазването на посочената норма
е опорочило процедурата по провеждането на конкурса, което обуславя извод за
липса на валиден конкурс, респективно за отсъствие на предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1,
т.8 КТ. Поради това,
БРС е приел, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и е
отменил атакуваното уволнение като незаконосъобразно, а като последица
от признаването на уволнението за незаконно е уважил и иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и иска по чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради след уволнението
– от 29.04.2020 г.
до датата на приключване на устните състезания по делото 15.10.2020 г.,
в размер на 10 253,73 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно, а въззивната жалба на ответника „КОЦ – Бургас“
ЕООД е основателна.
Съображенията
на съда са следните:
Предпоставките
за законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ са
следните – да е налице редовно
проведен конкурс за
обявената за заемане чрез конкурс длъжност, същият да е приключил успешно и лицето, което е
спечелило конкурса, да е постъпило на работа. В нормите на чл.89-97 КТ
е уреден
способа
за възникване на трудово правоотношение чрез конкурс, като законът предвижда
следването на процедура, гарантираща назначаването на най-способния кандидат за
длъжност, определена за заемането й с конкурс
в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго
ведомство или от работодателя. Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ
начин; допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена
от работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на
конкурсната длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените
документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите
кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на
конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни
специалисти, провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира
успешно издържалите конкурса кандидати, като с лицето, което е класирано на първо място възниква
трудово правоотношение.
Постъпването на
работа на лицето, спечелило конкурса, налага и прекратяването на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ на трудовото правоотношение за
длъжността, обявена за заемане с конкурс. Когато
е образувано производство по иск за
отмяна на уволнението на
това основание, съдът
следва да извърши проверка доколко
проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с
оглед зачитане последиците от неговото провеждане.
В настоящият
случай, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от
работодателя на основание чл.325, ал.1,
т.8 КТ –
поради постъпване на работа на лицето, спечелило конкурса. Твърденията на И. за незаконност на
уволнението,
изложени в исковата молба, са свързани с пороци във формата, реквизитите и
съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с оспорване
на цялата конкурсна процедура – неспазване на изискванията по чл.91-95 КТ за
обявяване и провеждане на конкурса, както и с доводи за злоупотреба с право от
страна на работодателя по смисъла на чл.8, ал.1 КТ.
Въззивният съд
намира за неоснователни изложените
от ищцата доводи за незаконосъобразност
на проведения конкурс и на уволнението. Както
бе посочено по-горе, при оспорване законността на уволнението по чл.325, ал.1,
т.8 КТ съдът извършва проверка
само доколко конкурсът е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с
оглед зачитане последиците от неговото провеждане, като решението на конкурсната комисия не е предмет на съдебна
проверка, тъй като преценката за професионалната подготовка и другите качества
на кандидатите, необходими за заемането на длъжността е въпрос на
целесъобразност (в
т.см. – Решение № 796/22.07.2004
г. по гр.д.№ 1723/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 200/20.11.2019 г.
по гр.д.№ 792/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
След преценка
на доказателствата по делото, БОС намира, че не са налице нарушения при
обявяването на конкурса, касаещ ищцата. В тази връзка, настоящата инстанция
намира за неправилен извода на районния съд за
незаконосъобразност на процесния конкурс, поради това, че същият не е бил обявен
в централен и местен печат съгласно изискванията на чл.91, ал.1 КТ. Изложените в
този смисъл възражения във въззивната жалба са основателни.
Съгласно
нормата на чл.91, ал.1 КТ, конкурсът се обявява от работодателя чрез централния
или местния печат, като при необходимост може да се обявява и по друг подходящ
начин. Смисълът на посочената разпоредба е обявеният конкурс да стане публично
достояние и за същия да се получи възможно по-широка разгласа. Действително, по
делото е безспорно, че процесния конкурс не е обявен в централен и местен
печат, а обявата за него е публикувана в електронния сайт на Флагман.БГ. Съдът
намира обаче, че това обстоятелство не води до опорочаване на конкурса и до
неговото незаконосъобразно провеждане само на това основание, доколкото с публикацията
на обявата в най-разпространената местна електронна медия в региона (какъвто
безспорно е сайтът на Флагман.БГ) обявяването на конкурса е било разгласено в
достатъчна степен, позволяваща да се постигне необходимата публичност на
обявата и същата да стане достояние на неограничен кръг от граждани, което е
дало възможност и на ищцата да бъде информирана за обявения конкурс, в който тя
е кандидатствала. В тази връзка, съдът намира, че в конкретния казус непубликуването
на обявата в печатна медия би имало значение, ако ищцата не бе узнала за
провеждането на процесния конкурс, което би я лишило от участие в него. В случая, обаче, след като И. е била информирана чрез
публикацията в електронния сайт на Флагман.БГ, че има обявен конкурс и е подала в срок документи за
участие в
него, съдът приема,
че правата й не са били нарушени по никакъв
начин, тъй като тя не
е била лишена от възможността да кандидатства за заемането на длъжността заедно
с останалите кандидати,
като е била допусната до
участие в конкурса. Предвид
това, следва да се приеме, че неспазването в случая на изискването на чл.91,
ал.1 КТ за публикуване на обявата в печатна медия не засяга пряко ищцата и само по себе си формалното
нарушаване на посочената норма не е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на конкурса и на оспорената заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Ето защо, приетият в обратния
смисъл извод от БРС е неправилен, а възраженията във въззивната жалба са
основателни.
С оглед приетия
от въззивния съд извод за липса на нарушение по чл.91, ал.1 КТ и доколкото в обжалваното
решение това е единственото основание, поради което БРС признал уволнението за
незаконно, без да е обсъдил останалите доводи на ищцата за незаконосъобразност
на конкурса, БОС намира, че тези доводи следва да бъдат обсъдени от настоящата
инстанция.
Въззивният съд
не споделя доводите на ищцата за нарушение на чл.91, ал.2 КТ. От
доказателствата по делото се установява, че обявата за процесния конкурс,
касаещ ищцата, има необходимото съдържание по чл.91, ал.2 КТ, тъй като в същата
е посочено, че „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД обявява конкурс за длъжността „Началник на Отделение по нуклеарна медицина“; посочени са изискванията към кандидатите за
заемане на длъжността – да
притежават образователо-квалификационна степен „Магистър“ по медицина, придобита специалност
по профила на отделението и не по-малко от 5 години стаж след придобиването й, да имат не по-малко от 10
години непрекъснат лекарски стаж в лечебни заведения в сферата на онкологията. Тук
следва да се отбележи, че със сочените изисквания за стаж и специалност се поставят
по-високи
критерии към кандидатите в съответствие със
сложността на изпълняваните функции на длъжността в Отделението по нуклеарна
медицина, което е съобразено и с изискванията за квалификация на специалистите съгласно
Медицинския стандарт „Медицинска онкология“. В тази връзка, съдът намира, че не е налице нито
противоречие, нито дискриминация в поставените към кандидатите изисквания,
поради което изложените в този смисъл доводи на ищцата са неоснователни.
В обявата са
посочени и необходимите
документи за кандидатстване, в това число и представянето на разработена програма на тема „Стратегическа
концепция за развитие на съответното отделение за тригодишен период“. Посочен е и редът, по който ще бъде
проведен
конкурса – в три етапа, като в първия етап се проверяват представените
документи за съответствие с обявените изисквания за участие, във втория етап се оценяват представените програми и третият етап е за събеседване с кандидатите
по представените програми. Следователно, начинът на провеждане
на конкурса предполага лично
участие на кандидите
и непосредствено
общуване с членовете на комисията, за да бъде преценена годността на всеки един
от тях за изпълнение на длъжността,
с което следва да се приеме, че е удовлетворено изискването в нормата на чл.91, ал.2,
т.2 КТ. Изрично е посочено в обявата,
че документите за конкурса се приемат в отдел „Личен състав“ на центъра („КОЦ-Бургас“ ЕООД)
в едномесечен срок след публикуването й, т.е. необходимите документи е следвало
да бъдат подадени в срок до 05.04.2020 г.,
тъй като публикацията е извършена на 05.03.2020 г. Предвид горното, въззивният
съд намира, че в случая обявата за процесния конкурс има необходимото
съдържание и отговаря на изискванията по чл.91, ал.2 КТ, като всички изложени в
тази връзка възражения от ищцата са неоснователни. Неоснователни са и
възраженията в исковата молба за нарушение на чл.91, ал.3 КТ, като съдът
намира, че доколкото до конкурса ищцата е заемала процесната длъжност „Началник
ОНМ“, не е било необходимо да й се предоставя предварително характеристиката за
същата длъжност, с която тя безспорно е запозната, поради което това не води до
опорочаване на конкурса.
Съдът намира,
че е спазена и процедурата по чл.93 КТ и
не е налице твърдяното от ищцата нарушение на посочената норма. В случая,
допускането на кандидатите е извършено от комисия, назначена със заповед на работодателя
с № 84/24.03.2020 г., която след изтичане на срока за подаване на документите с
протокол от 08.04.2020 г. е допуснала до участие в конкурса ищцата д-р Р.И.И. и
д-р П. Х. Т.. В тази връзка, неоснователно и недоказано е възражението на
ищцата за антидатиране на протокола, доколкото същият е входиран в заповедната
книга на лечебното заведение, на стр.17 под № 84, заверен препис от която е
представен по делото. На ищцата е съобщено с писмо изх.№ 114/08.04.2020 г., че
е допусната до участие в обявения конкурс за Началник ОНМ при „КОЦ – Бургас“
ЕООД, както и за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса. Писмото е
връчено на И. на 15.04.2020 г., удостоверено с нейния подпис, като на същата
дата е връчено и писмото до другата кандидатка за допускането й до конкурса. В
тази връзка, съдът приема, че ищцата е била надлежно уведомена за допускането й
до конкурса, както и за датата, мястото и часа на провеждането му, като
заявеното от нея пред първата инстанция оспорване на писмото с изх.№
114/08.04.2020 г. като неавтентично е останало недоказано, доколкото не е
ангажирала доказателства, че подписът върху това писмо не е положен от нея. Ето
защо, не е налице нарушение на чл.93, ал.3 КТ и възраженията на въззиваемата И.
в този смисъл са неоснователни.
От
доказателствата по делото се установява, че е спазена и процедурата по чл.94 по
провеждане на конкурса. В случая, членовете на комисията, която е провела конкурса, са
назначени със заповед на работодателя
с № 87/26.03.2020 г., с която за председател на комисията е назначена Иорданка
Ананиева – зам.кмет по здравеопазване към Община Бургас, а за членове проф.д-р
Валентин Стоянов – от ФОЗЗГ при Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ Бургас и
д-р Христо Дечев – ръководител лечебна дейност при „КОЦ-Бургас“ ЕООД. В тази връзка, неоснователно и
недоказано е възражението на ищцата за антидатиране на протокола, доколкото
същият е входиран в заповедната книга на лечебното заведение, на стр.17 под №
87, заверен препис от която е представен по делото. Следва да се има предвид,
че в разпоредбата на чл.94 КТ не са поставени изисквания към членовете на комисията, а в правото
на работодателя е да
прецени с какви умения и знания трябва да разполагат членовете на комисията,
като единствено условие е в нея да бъдат включени съответни специалисти. Следователно,
липсва законово изискване всички членове на комисията да са специализирани в
областта
на конкурсната длъжност, като техния профил се определя от работодателя според
характера на конкурсната длъжност. Освен
това, съдът не може да
проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя в конкурсната
комисия (в този смисъл – Решение № 637/27.10.2010 г. по гр.д.№ 883/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая, по делото не са налице основания
да се счита, че съставът на конкурсната комисия не е позволявал нормалното
провеждане на конкурса и адекватното оценяване на кандидатите, доколкото двама
от членовете са лекари, а единият от тях – проф.д-р Христо Дечев е ръководител
лечебна дейност в ответния онкологичен център и има придобити специалности
„Вътрешни болести“ и „Онкология“, видно от публичната информация за него в
сайта на „КОЦ-Бургас“ ЕООД. Ето
защо, съдът намира, че са спазени изискванията на закона, като възраженията
на ищцата в този смисъл са неоснователни.
При преценката на доказателствата настоящият съд не
констатира и допуснато нарушение на чл.95 КТ при провеждането на конкурса, като
тези възражения на ищцата също за неоснователни. От съставения от комисията по
чл.94 КТ протокол №
5/15.04.2020г. е видно, че е процесният конкурс е бил проведен именно по
обявения начин на
три етапа – проверка на документите, оценка на представените програми по
зададената тема и събеседване с кандидатките по тях, след което комисията е
пристъпила към оценяване на двете кандидатки – на първо място е класирана д-р П.
Т.с обща оценка 5.15, а на второ място е класирана ищцата д-р Р.И. с обща
оценка 4.83, като с оглед резултатите от класирането, комисията е предложила на
работодателя да назначи д-р Т. на длъжността „Началник ОНМ“. Тук следва да се отбележи, че решението на комисията
по провеждане на конкурса,
с което е поставена оценка на участниците, не е предмет на съдебна проверка,
тъй като преценката за професионалната
подготовка и необходимите
качества на кандидатите
за
заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
В производството по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът проверява единствено
законосъобразността на проведената процедура, но не преценява знанията и
способностите на участниците, поради което оценяването и класирането на
кандидатите е в правомощията единствено на конкурсната комисия (в този смисъл –
Решение № 796/22.07.2004 г. на ВКС по
гр.д.№ 1723/2002 г., III г. о./. Ето защо, въведените в тази
връзка доводи от ищцата не следва да
бъдат обсъждани от съда.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни и доводите на ищцата, че на конкурсната процедура е
опорочина, поради неспазване на нормата на чл.95, ал.2 КТ. Съгласно същата,
резултатът от конкурса се съобщава на участвалите в него лица в 3-дневен срок
от провеждането му. В случая, ищцата е била
уведомена за резултатите от процесния конкурс с писмо изх.№ 127/21.04.2020 г.,
връчено й на 23.04.2020 г. при условията на отказ да го получи, удостоверено с
подписите на двама свидетели. Действително,
3-дневния срок
по чл.95, ал.2 КТ не е бил спазен, но следва да се има
предвид, че този срок е инструктивен
и не ограничава правата на защита на участниците в конкурса, поради което неспазването му не може да влече като последица
незаконосъобразност на проведения конкурс.
Предвид изложените съображения, БОС намира, че процесният
конкурс за длъжността „Началник ОНМ“ е бил успешно проведен в съответствие с
установените правила и при спазване на общите изисквания в КТ, поради което съдът
не може да го обяви за незаконен. А предвид и безспорното обстоятелството, че кандидатката,
която е спечелила конкурса – д-р Т., е постъпила на работа в срока по чл.96,
ал.2 КТ и е заела
длъжността „Началник ОНМ“,
съдът приема, че са възникнали предпоставките
на чл.325, ал.1, т.8 КТ за прекратяване на трудовия договор на д-р И..
Във връзка с горното, БОС намира за законосъобразна
атакуваната заповед № 29/29.04.2020 г. на управителя на „КОЦ – Бургас“ ЕООД, с
която работодателя е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, на основание
чл.325, ал.1, т.8 КТ, като не се споделят от въззивния съд изложените в
исковата молба доводи за пороци във формата, реквизитите и съдържанието на
уволнителната заповед. Както правилно е приел и районния съд, заповедта е издадена от управителя на „КОЦ – Бургас“
ЕООД – д-р Христо Бозов, в
установената в чл.336, вр.
чл.335, ал.1 КТ писмена
форма, съдържа ясно фактическо и правно основание за издаването и мотивирана. В тази връзка,
съдът намира за неоснователни доводите в исковата, че не ставало ясно кое е
юридическото лице-работодател, тъй като е безспорно, че посоченото в заповедта
„КОЦ – Бургас“ ЕООД е абревиатура на „Комплексен онкологичен център – Бургас“
ЕООД и това обстоятелство несъмнено е известно на ищцата, видно от приложените
по делото нейни молби и заявления до работодателя, в които е посочвала именно
абревиатурата на наименованието на дружеството. Неоснователни са и доводите на ищцата за това, че не ставало ясно кой
трудов договор се прекратява с оспорената заповед, тъй като от нейна страна не
се твърди да е налице и друго трудово правоотношение между страните и по делото
не спори, че процесният трудов договор е единственият сключен между тях. Не се
споделят и доводите в исковата молба за липса на мотиви и текстово описание на
основанието за уволнение, тъй като видно от заповедта, в същата е посочено
конкретното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение –
чл.325, ал.1, т.8 КТ, както и причината за това – постъпване на работа на лице,
спечелило конкурс, като това е достатъчно за ищцата да разбере защо е прекратен
трудовият й договор, още повече, че същата е била наясно с проведения конкурс,
в който е участвала. Липсва законово изискване за описване в заповедта на датата
на провеждане на конкурса, кое лице го е спечелило и от кога е назначено и
т.н., поради което възраженията на ищцата в този смисъл са неоснователни.
Въззивният съд не споделя и
доводите в исковата молба, възпроизведени и във въззивната жалба, че оспорената
заповед е издадена на несъответно основание. В случая, ищцата е заемала длъжността „Началник на ОНМ“ въз основа на сключен
срочен трудов договор
по чл.68, ал.1, т.4 КТ. Когато длъжността е обявена за конкурсна със закон, времетраенето
на трудовото правоотношение, възникнало по чл.68, ал.1, т.4 КТ е до сбъдване на
предвиденото в закона условие – успешно провеждане на нов конкурс и встъпване в
длъжност на лицето, спечелило конкурса (чл.90, ал.3 КТ). Ето защо, при
успешно проведен конкурс, какъвно е настоящият случай, надлежното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е по чл.325, ал.1, т.8 КТ, а
не както неоснователно се твърди от нея по чл.325, ал.1, т.3 КТ.
Настоящата
инстанция не споделя и доводите на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя
по смисъла на чл.8, ал.3 КТ. За да е налице такава злоупотреба, е необходимо да
бъде установено, че действията на работодателя са напълно
произволни от обективна страна и съвсем целенасочени от субективна страна, за да се приеме, че
работодателят е действал недобросъвестно – с позволени от закона средства е
целял единствено уволнението на работника.
В случая, подобно поведение на работодателя не е установено по делото, липсват
и ангажирани от ищцата доказателства в този смисъл, като нейна е тежестта да докаже злоупотреба с права или дискриминационно отношение
от страна на работодателя.
С оглед горните
съображения, въззивният съд намира, че в случая са налице предпоставките по
чл.325, ал.1, т.8 КТ и уволнението на ищцата е законно извършено, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид
неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно,
неоснователни се явяват и обусловените от него обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Като е приел обратното,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва
да бъде отменено в тази част, вкл. и в частта за разноските, като вместо него
въззивният съд следва да постанови ново решение, с което предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ да бъдат отхвърлени.
В частта
за отхвърляне на претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата над
10 253.73
лв. до предявения размер от 11 004 лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При този изход на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззиваемата-ищца Р.И. такива не й се следват. Предвид основателността на въззивната жалба и отхвърлянето на предявените искове, въззиваемата дължи на въззивника-ответник „КОЦ – Бургас“ ЕООД направените от него разноски в двете съдебни инстанции за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В тази връзка, БОС намира за основателно възражението на въззиваемата И. за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение от 1400 лв. за първата инстанция и 1200 лв. за втората инстанция. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Изчислено по този начин, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата от 837.61 лв., определен по чл.7, ал.2, т.4 Наредба за МРАВ. В този смисъл, БОС намира, че платените адвокатски възнаграждения от въззивното дружество от 1400 лв. и 1200 лв. се явяват прекомерни, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на спора следва да се редуцират, като на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът определя същите в размер на 900 лв. – възнаграждение за производството пред БРС и 850 лв. – възнаграждение във въззивното производство. Ето защо, въззиваемата И. следва да заплати на въззивника „КОЦ – Бургас“ ЕООД направените по делото разноски в общ размер от 2010.08 лв. (260.08 лв. – платена държавна такса за обжалването, 900 лв. – за платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 850 лв. – за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство).
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260549/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3304/2020
г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е признато за незаконно
уволнението на Р.И.И. и е отменена
заповед №
29/29.04.2020г. на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение; възстановена
е Р.И.И. на
заеманата преди уволнението длъжност „Началник на Отделение „Нуклеарна
медицина“ в „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД; осъден
е „Комплексен
онкологичен център – Бургас“ ЕООД да заплати на Р.И.И. сумата от 10 253.73 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от
29.04.2020г. до 15.10.2020 г., през което е останала без работа, поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на вземането; както и В ЧАСТТА за разноските,
с която „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД е осъден да заплати на Р.И.И.
сумата от 750 лв. за направените по делото разноски и по
сметка на БРС да заплати сумата от 520.15 лв. за
държавна такса,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Р.И.И., ЕГН **********
***, против „Комплексен онкологичен
център – Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя Христо Стоянов
Бозов, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, за признаване за незаконно
уволнението на ищцата и за отмяна на заповед № 29/29.04.2020г. на
„Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност в ответното предприятие „Началник на
Отделение „Нуклеарна медицина“; за осъждане на ответника да й заплати сумата от
10 253.73 лв., представляваща обезщетение за
времето, пред което е останал без работа, поради незаконното уволнение, за
периода 29.04.2020 г. – 15.10.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********
***, да заплати на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86,
представлявано от управителя Христо Стоянов Бозов, сумата от 2010.08 лв. (две
хиляди и десет лева и осем стотинки) за направените разноски в двете съдебни
инстанции (900 лв. в първоинстанционното производство пред БРС и 1110.08 лв.
във въззивното производство пред БОС).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.