Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 250
гр. Перник, 17.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева
ЧЛЕНОВЕ: Рени Ковачка
Димитър
Ковачев
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от Председателя въз. гр. дело № 270 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 1213 от 05.01.2018 год.,
постановено по гр. дело № 01104/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд е
признато за незаконно по иска, предявен от П.К.Ч. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Ц. и партньори", срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Перник, ул. „Свети Иван Рилски" № 1,
представлявано от изпълнителния директор В.С., уволнението на П.К.Ч., извършено
със Заповед № ** от *** на „Мини открит въгледобив" ЕАД, и като
незаконосъобразна същата заповед е отменена.
Със същото решение П.К.Ч. е
възстановена на заеманата преди незаконосъобразното уволнение длъжност - „***"
в ЦУ на „Мини открит въгледобив" ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове от
П.К.Ч. срещу „Мини открит въгледобив" ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор В.С. и П.Р. Д. с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците
солидарно да й заплатят на основание чл. 225, ал. З КТ, обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение в размер на 13 084.80 лева, от деня на
явяването й на работа - 12.02.2016 год. до 06.03.2017 год.; лихва за забавено
плащане върху посочената сума, считано от 12.02.2016 год. до 06.03.2017 год. в
размер на 200 лева, както и лихва за забавено плащане върху главницата от 13 084.80
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба - 07.03.2017 год. до
окончателното заплащане на сумата.
Наред с това съдът е
осъдил П.К.Ч.
да заплати на „Мини открит въгледобив" гр. Перник направените разноски по
делото в размер на 300 лева юристконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение
останал ответникът „Мини открит въгледобив“ ЕАД, гр. Перник, обжалвал същото в
срок в частта му, с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ. По изложени съображения моли да бъде отменено в тази част и да се
отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от пълномощника на ищцата П.Ч., с който оспорва
същата като неоснователна. Счита, че представените доводи не се подкрепят от
нито едно доказателство, а изложените твърдения са несъстоятелни и в пълно
противоречие с установените и доказани факти по делото. Поради това моли
жалбата да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението
в частта му, в която са уважени исковете по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ, като
правилни, законосъобразни и мотивирани. Моли присъждане на направените по
делото разноски.
Срещу решението е подадена в срок
въззивна жалба и от ответника П.Р. Д. в частта му, в която са уважени
предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и моли в тази част
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Не са подадени отговори на жалбата
от другите страни.
Подадена е в срок и въззивна жалба
от адв. С.Ц., като пълномощник на ищцата П.К.Ч., срещу Решението на Пернишкия
районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 225, ал. 3 КТ.
Изложени са съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това моли да се
уважи въззивната жалба и се отмени решението в обжалваната му част, като се
уважи иска по чл. 225, ал. 3 КТ, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба на П.К.Ч..
Моли да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на
районния съд в обжалваната част.
Подаден
е отговор от ответника П.Р. Д., с който оспорва същата като неоснователна. Моли
да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Жалбите са подадени в
срок от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване,
поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
От фактическа страна е установено следното:
Не се спори по делото, а и видно от
представените писмени доказателства, се установява, че със заповед № *** е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата с „Мини открит въгледобив"
ЕАД, считано от 13.06.2014 год. Същата е обжалвала заповедта пред Пернишкия
районен съд, който с Решение №1184 от 11.12.2014 год. по гр.д. № 06197/2014
год. е отменил заповедта и е признал уволнението й за незаконно. Със същото
решение съдът е постановил възстановяване на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „***" в ЦУ на „Мини открит въгледобив" ЕАД. С решение №126
от 22.04.2015 год., постановено по въз.гр. дело №192/2015 год., Пернишкият
окръжен съд е потвърдил изцяло решението на районния съд. С Определение №1121
от 23.11.2015 год. на ВКС, III г.о., не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че законоустановения срок по чл. 345, ал. 1 от КТ ищцата се е явила
в ответното дружество на 12.02.2016 год. с готовност да започне работа, когато
е депозирала и заявление с вх. №***, с което е декларирала готовността си да
изпълнява трудовите задължения по длъжностна характеристика.
На
30.01.2017 год. ищцата отново е депозирала заявление до ответното дружество, с
вх. №***, с което отново е изразила желанието си да бъда възстановена на
изпълняваната от нея длъжност „***". На 07.02.2017 год., в отговор на
заявлението, е получила по пощата писмо от ответното дружество с изх. №***. От съдържанието
на писмото се установила, че ответното дружество е издало Заповед № ***, с
която отново е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал.
1, т. 2 от КТ. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на
12.02.2016 год., ищцата се е явила в ответното дружество, като е искала да
разговаря с изпълнителния директор П.Р. Д. - втория ответник по делото. Същия е
отсъствал, и след като изчакали около час и половина, ищцата и свидетелката Е.Б.,
която я придружавала, се срещнали с главния юрисконсулт на дружеството. След
проведен разговор за съдържанието на който свидетелката не си спомня, ищцата
депозирала заявление с вх. №***. Съответно свидетеля М.А. заявява, че след като
бил извикан от секретарката на изпълнителния директор, провел разговор с ищцата,
че ще подготви документите за възстановяване на работа и тъй като било в петък,
в края на работното време й казал, че може да се яви в понеделник и да започне
да изпълнява трудовите си задължения. Същия поел ангажимент до края на петъчния
ден да подготви документите, за възстановяване на работата, които било основно
необходими с оглед счетоводството в ответното дружество. Това било направено
същия ден и в този смисъл са показанията на свидетелката Д.А., която изготвила
документите, като *** на дружеството. След датата 12.02.2016 год. няма данни и
твърдения ищцата да се е явявала на работното си място.
Видно от
документите по личното трудово досие на ищцата, приложено по настоящето дело,
се установява, че във връзка със заявление вх.№***, дружеството е изготвило
трудов договор, по силата на който същата е възстановена на предишната си
длъжност. Поради неявяването на ищцата на работа и отчитайки евентуалната
възможност от настъпване на уважителни причини, по смисъла на чл.345, ал.1 КТ, дружеството изпратило на адреса посочен от
ищцата в заявление вх.№***, писмо изх.№***, с което същата е уведомена, че на следващия ден от
получаването на писмото, следва да се яви в дружеството
за изпълнение на трудовия договор. На 13.04.2016 год. това писмо е върнато
в цялост в дружеството, с отбелязване на „Български пощи" като
„непотърсен". На 18.04.2016 год. е изготвена Заповед №***, с която на
основание чл.325, ал.1, т. 2 КТ, трудовият договор с ищцата е прекратен. По
делото е установено, че с писмо изх.№*** на ищцата е изпратено копие от тази
заповед и същата е поканена да се яви в дружеството, за да и бъде предоставен
оригинал от заповедта и оформена трудовата книжка. Това писмо на 11.05.2016
год. отново е върнато в цялост в
дружеството, с отбелязване на „Български пощи" като „непотърсен". С
писмо с обратна разписка изх.№*** дружеството
е поискало от ищцата да представи удостоверение за евентуален осигурителен
доход за периода от 17.12.2014 год. до 12.02.2016
год., което писмо отново е било върнато в цялост в дружеството, с
отбелязване на „Български пощи" като „непотърсен". По делото е
представено удостоверение от НАП , видно от което за периода от 09.06.2015г. до
настоящия момент, ищцата работи по нов трудов договор с друг работодател.
По
отношение на исковете по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът намира следното:
Районният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства и съдебната практика и
обосновано е приел, че под явяване на работа на работника, за да я заеме по
смисъла на чл. 345, ал, 1 КТ, както и на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, следва да се
разбира работникът или служителят да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието си да
заеме длъжността, на която е възстановен от съда, като явяването може да
бъде удостоверено, както с подаване на писмено волеизявление пряко пред
работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде
доказан при евентуален бъдещ съдебен процес с допустими от процесуалния закон
доказателствени средства. Според съдебната практика достатъчно е еднократно явяване на работника или
служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345,
ал. 1 КТ. В този смисъл е Решение № 46 от 28.07.2014 год. на ВКС, по гр. дело №
3406/2013 год., ІV г.о. В случая ищцата се е явила и ясно е изразила желание
пред работодателя да започне работа на длъжността преди незаконосъобразното й
уволнение. Поради това за работодателя не е била налице хипотезата на чл. 325,
ал. 1, т. 2 КТ, на което основание е прекратено трудовото правоотношение със
Заповед № *** на „Мини открит въгледобив" ЕАД. След като трудовото
правоотношение е било възстановено, автоматично със съдебното решение, според
практиката на ВКС или с явяването на
работника да заеме длъжността, според друга практика на ВКС, то неявяването на
същия да изпълнява фактически трудовите си задължения, съобразно твърденията на
ответната страна и възприето като доказано от съда, е основание за евентуално
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение,
но на основание различно от посоченото в заповедта за уволнение и мотивите към
същата.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание, което към
монета на издаване на атакуваната заповед за уволнение не е било налице,
поради което същата се явява незаконосъобразна. С оглед на това съдът намира,
че предявеният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан. Това е така, тъй като при
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е явила в срок да
започне да изпълнява трудовите си задължения, поради което не е налице
предпоставката но чл.325 ал.1 т.2 от КТ. От това следва да се приеме, че
уволнението е незаконно и да се отмени издадената заповед.
След
като уволнението е признато за незаконно и е отменено, ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди това длъжност - „***“ в ЦУ на „Мини открит
въгледобив“ ЕАД. Поради това предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1,
т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел районният
съд.
Относно обективно съединения иск по чл. 225,
ал. 3 КТ.
От представеното по делото
удостоверение от НАП се установява, че през процесния период от 09.06.2015 год.
до настоящия момент ищцата работи по нов трудов договор с друг работодател. Следва
да се посочи, че тежестта за доказване на обезщетението по чл. 225 КТ е на
ищцата, включително и чрез констатации в трудовата й книжка. Това е необходимо
във връзка с установяване на разликата между възнаграждението по 225, ал. 2 КТ при
действителния към момента друг работодател и получаваното преди това трудово
възнаграждение, но в случая липсват такива доказателства. Чл. 225, ал. 3 КТ е
отделен иск, който се нуждае от доказване, което не е сторено от ищцата.
Следователно този иск е неоснователен и недоказан и като такъв правилно е
отхвърлен от районния съд.
Предвид изложеното настоящият
състав счита, че въззивните жалби са неоснователни и следва да се оставят без
уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото не следва да се
присъждат разноски пред тази инстанция, а същите следват да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1213 от 05.01.2018 год., постановено по гр. дело № 01104/2017 год. по
описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.