Р Е Ш Е Н И Е

19.02.2019 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и девети януари

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 3034 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №15-0000326 от 09.05.2016 г. Директорът на „***“ гр.Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ, вр.чл.414, ал.3 от КТ на „******с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на работодател, представлявано от Т.П.Т. административно наказание имуществената санкция в размер на 3 000 / три хиляди/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „******, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ***, се явява юрк.*** И., която изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е  частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №***г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършена проверка на ***г около 10:30 часа на място в ***„******с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на работодател, представлявано от Т.П.Т., се е установило лицето ***с ЕГН ********** да полага труд като „***“  в ***в гр. Плевен, ул. „***“ ***с декларирано от нея работно време от 10:00 часа до 12:00 часа без сключен в писмена форма трудов договор. В тази връзка на ***г. е съставен и връчен на страните наказателно постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между работодателя „******, представлявано от Т.П.Т. и работника ***с ЕГН ********** на длъжност ***и справка от ТД на НАП с изх.№ ***г.10:08:50 часа за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за сключения с лицето трудов договор.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Н.Т.С. и свидетеля Ж.Д.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя С.  и свидетеля И. се установява, че на ***г около 10:30 часа  е извършена проверка на място в ***„******с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***. Според показанията на актосъставителя С.  и свидетеля И. „******в качеството му на работодател, представлявано от Т.П.Т., е допуснал лицето ***с ЕГН ********** да полага труд като „***“  в ***в гр. Плевен, ул. „***“ ***с декларирано от нея работно време от 10:00 часа до 12:00 часа преди да й предостави екземпляр от сключения с нея на ***г. трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.5, от КТ за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП на 22.04.2016 г. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя С. и свидетеля И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях полагане на труд  от лицето ***като „***“  в ***в гр. Плевен, ул. „***“ ***преди да са й предоставени от работодателя екземпляр от сключения с нея на ***г. трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.5, от КТ за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП на 22.04.2016 г.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „******в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „******е извършил нарушение по чл. 63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ. и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.414 ал.3 от КТ. В настоящия казус наказаният субект е ***, а административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание  чл. 414, ал. 3 КТ. Цитираният текст предвижда самостоятелна, корпоративна, обективна отговорност на ЮЛ при неизпълнение на задълженията си към държавата. В случая се касае за така наречената безвиновна отговорност при която вината не е необходим елемент на деянието, за да бъде то съставомерно. Съгласно параграф 1, т. 1 от ДРКТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Дружеството „******, е било идентифицирано като работодател при установяване на нарушението и същото е посочено като такова и в АУАН и в НП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и съответстващата на това задължение забрана, съдържащата се в ал. 3 от същата норма, а именно - работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които не само е сключил писмен трудов договор, но и на които е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. В случая при проверката е установено, че ***с ЕГН ********** е полагала труд като „***“  в ***в гр. Плевен, ул. „***“ ***с декларирано от нея работно време от 10:00 часа до 12:00 часа преди да са й предоставени от работодателя екземпляр от сключения с нея на ***г. трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.5, от КТ за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП на 22.04.2016 г. Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ дава право на контролните органи в рамките на своята компетентност да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола. От показанията на актосъставителя С.  и свидетеля И. се установява, че същите в качеството си на контролен орган са се осведомили от управителя на „******Т.Т. и от работника ***и са констатирали допускането до работа от работодателят на посочения работник без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от компетентната ТД на НАП. При тези факти съдът счита, че „******е осъществил от обективна страна визираното в наказателното постановление нарушение. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – невръчване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди постъпването му на работа. Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие на възникнало трудово правоотношение. Субект на нарушението е ***. При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на  чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая е определена имуществената санкция в размер на 3000 лева. Според състава на съда размера на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.414 ал.3 от КТ, като бъде намален размера на имуществената санкция от 3000 лв на 1500 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0000326 от 09.05.2016 г. на Директора на „***“ гр.Плевен, с което е наложено на основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.414 ал.3 от КТ на „******с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на работодател, представлявано от Т.П.Т.,  административно наказание имуществената санкция в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: