№ 59
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Разпореждане № 261707/17.03.2021 г., Районен съд – гр. Пловдив, X-
ти н.с., е прекратил производството по НЧХД № 7016/2020 г. по описа на
съда, на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
2, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
частната тъжителка – Н. В. В.. Жалбата е бланкетна, като в нея не са посочени
конкретни доводи срещу обжалваното разпореждане. Прави се искане същото
да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на ПРС за произнасяне по
съществото на тъжбата.
В съдебно заседание на 22.06.2021 г., Н. В. поддържа направеното с
въззивната жалба искане, като в подкрепа на него представя писмена защита,
съдържаща съображения за неправилност на атакуваното разпореждане.
Излага аргументи относно това, че първостепенният съд неправилно е приел,
че недостатъците в тъжбата не са отстранени преди изтичане на предвидения
в чл. 81, ал. 3 от НПК 6-месечен преклузивен срок. Според жалбоподателката,
в конкретния казус се касае за престъпление, осъществено от неизвестен
извършител, поради което преклузивният срок започва да тече едва след
узнаване на извършителя, в случая – 18.12.2020 г. /датата, на която
тъжителката се е сдобила с удостоверение, съдържащо информация за
личните данни на лицето, срещу което е подадена тъжбата/.
1
Лицето, срещу което е подадена тъжбата – Г. П. Н., редовно уведомен,
не се явява.
По реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд уважи направеното от
жалбоподателката доказателствено искане за приобщаване като писмено
доказателство по делото представеното заверено копие, издадено от Началник
на Сектор „БДС“ при ОДМВР – гр. Пловдив от 12.12.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, становището на жалбоподателката, изложено в частната жалба и
пред настоящия съдебен състав, съобразно правомощията си по чл. 313 и
чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на разпореждането
служебно и по посочените от страната основания, приема за установено
следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред първостепенния съд е образувано по повод
подадена тъжба от Н. В. В. срещу Г. П. Н., в която се излагат твърдения за
извършено престъпление по чл. 148 от НК. С Разпореждане от 11.11.2020 г.,
тъжбата била оставена без движение, като са дадени указания в 7-мо дневен
срок: да се представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на
РС – Пловдив; да се конкретизира точната дата, на която тъжителката е
узнала за описаните в тъжбата изрази по неин адрес; да се конкретизира
престъплението, за което тъжителката желае лицето Г.Н. да бъде предадено
на съд – нанесена обида или нанесена клевета; да се посочат три имена, ЕГН
и адрес по местоживеене на лицето, срещу което е подадена тъжбата; В
Разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение указанията на съда
в цялост, наказателното производство ще бъде прекратено. Съобщението за
отстраняване на нередовностите в тъжбата било получено от Н. В. лично на
12.11.2020 г.
На 19.11.2020 г., в изпълнение на разпореждането на съда, тъжителката
представила документ за платени държавна такса и такса за издаване на
съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с информация относно три
имена, ЕГН и адрес на лицето, срещу което е подадена тъжбата, като
помолила съда за нов 14-дневен срок, в който да изпълни както това, така и
останалите дадени указания. С Молба до съда, входирана на 25.11.2020 г., Н.
В. посочила, че е възпрепятствана да се снабди с издаденото съдебно
удостоверение поради заболяване, като помолила за ново удължаване на
срока – до 17.12.2020 г. Съдията-докладчик уважил молбата й и удължил
срока. Поради деловодна грешка, съдебното удостоверение било издадено
грешно – за лице с други имена. Впоследствие, било издадено ново
удостоверение – на 09.12.2020 г., което тъжителката взела лично от
деловодството на съда на 17.12.2020 г.
На 23.12.2020 г. Н. В. подала молба в РС – Пловдив, с която
2
предоставила три имена, ЕГН и адреса на лицето, срещу което е подадена
тъжбата. Посочила, че е узнала за отправените по неин адрес, описани в
тъжбата, изрази, на дата 20.04.2020 г. Конкретизирала деянието като такова
по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК – обида, разпространена чрез печатно
издание или по друг начин, в случая чрез социалните мрежи, на длъжностно
лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на
службата или функцията му – в конкретния случай, за нея като представител
на обществеността и по повод изпълнение на функциите й като председател
на национална и международна НПО и фондация, свързана със село Царимир.
Съдията-докладчик по делото дал нови указания на тъжителката – да
конкретизира колко са употребените обидни изрази – един или два, както и да
посочи групата, в която твърди да са употребени същите по неин адрес. В
изпълнение на разпореждането, на 09.02.2021 г., Н. В. посочила, че
употребените обидни изрази са два, а електронният адрес на страницата е –
http://www.facebook.com/tsarimir.
Първостепенният съд приел, че е налице съществено противоречие в
описанието на деянието от фактическа страна, тъй като в тъжбата било
посочено, че обидите са нанесени в друга група, за която тъжителката
изрично подчертала, че не се администрира от нея. Предвид това, с
Разпореждане от 16.02.2021 г., съдията-докладчик дал указания на
тъжителката да отстрани нередовността. В изпълнение на разпореждането, на
15.03.2021 г., Н. В. посочила, че публикацията не е в страница, която тя
администрира, а в друга страница, като посочила адрес на същата.
С атакуваното Разпореждане, предмет на настоящата въззивна проверка,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на
основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр.
чл. 81, ал. 3 от НПК. Предвид депозираната уточняваща молба от 23.12.2020
г., съдията-докладчик е приел, че тъжителката е узнала за извършване на
престъплението на 20.04.2020 г. Съобразявайки се с факта, че деянието е
осъществено по време на извънредно положение, обявено на територията на
Република България с Решение на НС от 13.03.2020 г., първостепенният съд е
приел, че 6-месечният преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, е започнал да
тече от 21.05.2020 г., съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Следователно, депозираната на 09.11.2020
г. частна тъжба, съдържаща оплакване за деяние, за което тъжителката е
узнала на 20.04.2020 г., е подадена преди изтичане на срока, визиран в чл. 81,
ал. 3 от НПК, а именно – преди 21.11.2020 г. Районният съд обаче е счел, че
доколкото констатираните нередовности не са били отстранени до 21.11.2020
г., то не са налице процесуалните предпоставки за образуване на дело от
частен характер, съотв. в случая – за разглеждане на тъжбата по същество.
В действителност, съобразно чл. 3, т. 1 от Закона за Мерките и
действията по време на извънредното положение, “процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства спират да текат с
изключение на сроковете по производства и дела съгласно приложението“. В
т. І на Приложение са изброени наказателните съдебни производства, по
3
които сроковете не са спрели да текат, сред които не са посочени
производствата, образувани по тъжби на пострадалия от престъпление. По
аргумент за противното, следва да се приеме, че процесуалният срок, визиран
в нормата на чл. 81 ал. 3 от НПК, е започнал да тече от отмяната на
извънредното положение в страната – 14.05.2020 г. / а не както е приел
първостепенният съд – от 21.05.2020 г./ и съответно е изтекъл на дата
14.11.2020 г.
Макар и към момента на депозиране на тъжбата, преклузивният 6-
месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК да не е изтекъл, правилен е изводът на
Районния съд, че отново в този срок тъжбата е следвало да бъде приведена в
съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Доколкото това не е
сторено от тъжителката, законосъобразно е прието, че производството по
делото подлежи на прекратяване. Несъмнено е, че поправянето и
отстраняването на нередовностите в частната тъжба, свързани с време, място
и елементи от състава на престъплението, следва да бъде сторено в 6-месечен
срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението
– в случая 14.11.2020 г. /в този смисъл Решение № 93/23.03.2010 г. на ВКС, 3-
то н.о.; Решение № 29/13.02.2017 г. на ВКС, 1-во н.о.; Определение №
68/03.05.2017 г. на ВКС, 1-во н.о./
Представеното и прието като доказателство във въззивното
производство заверено копие, издадено от Началник на Сектор „БДС“ при
ОДМВР – гр. Пловдив от 12.12.2020 г., не дава основание за промяна на вече
направения от съда извод, относно изтичането на преклузивния срок по чл.
81, ал. 3 от НПК.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката относно това, че в
случая се касае за престъпление, извършено от неизвестен извършител и
поради това срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК започва да тече от датата, на която
Н. В. се е сдобила с удостоверение, съдържащо информация за личните данни
на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Макар че в тъжбата лицето не е
конкретизирано с три имена, ЕГН и адрес, то тъжителката е посочила двете
имена на лицето, поради което и не може да се приеме, че в случая се касае за
престъпление, извършено от неизвестен извършител.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
Разпореждането на РС – Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбоподателката не е внесла дължимата,
съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2
от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от
2005 г.) държавна такса за настоящото производство в размер на 6 лв., която
следва да заплати.
4
Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261707/17.03.2021 г., постановено
по ч.н.д. № 7016/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, X-ти н.с.
ОСЪЖДА Н. В. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив, сумата от 6 лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5