№ 31
гр. Шумен , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500192 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №52/31.03.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по описа на ШРС,
съдът е признал за установено на осн.чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от
ГПК в отношенията между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление
гр.Ш., пл.№ дължи на Д. Н. К. сума в размер на 7539.60лв. главница
представляваща дължим остатък за заплащане на обезщетение съгласно т.7
от допълнително споразумение №214/29.09.2016г. вр. с чл.23 ал.1 от КТД и
заповед №6/20.01.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение и
сумата от 228.28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
29.02.2020г. до 16.06.2020г. , вземания за които е издадена заповед
№399/19.06.2020г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№983/2020г. по описа
на ШРС, присъдил е на ищцата Д. Н. К. сумата от 1569.50лв. разноски в
заповедното и исковото производство, осъдил е ответника да заплати по
сметка на ШОС сумата от 200лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението е обжалвано от ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД , действащ ,чрез пълномощника си
юрисконсулт Е.М. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
1
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да присъди
на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Д. Н. К., действаща ,чрез пълномощника си
адв.С.Г. от ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението и да се
присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание осн.чл.422
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК да се признае за установено в
отношенията между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-
Шумен“ ООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№
дължи на Д. Н. К. сума в размер на 7539.60лв. представляваща остатък от
неизплатено обезщетение за 12 месеца в размер на брутното й трудово
възнаграждение ,получено при пълен работен месец , увеличено с размерите
по чл.23 ал.1 от КТД на дружеството ,дължимо по т.7 от допълнително
споразумение №214/29.09.2016г. сключено между страните ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 17.06.2020г. датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-17.06.2020г. до окончателното й
изплащане , сумата от 228.28лв. мораторна лихва за периода от 29.02.2020г.
до 16.06.2020г. и разноските в заповедното производство и в исковото
производство.
2
Не е спорно между страните ,че ищцата е работила при ответното
дружество на длъжност „главен юрисконсулт“ ,като със заповед
№6/30.01.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено на осн.чл.328
ал.2 от КТ , считано от 3.02.2020г. Също така не е спорно ,че ищцата има
повече от 10г. трудов стаж при ответника и че ищцата е член на синдикална
организация-КНСБ.
Ищцата основава исковата си претенция на т.7.2 от допълнително
споразумение №214/29.09.2016г. сключено между страните, във връзка с
чл.23 ал.1 от КТД на ответното дружество и претендира да й се изплати
допълнително обезщетение от 7539.60лв. , като страните спорят относно
това, каква е била действителната воля на страните при сключването на тази
клауза от допълнителното споразумение . В текста на ДС е уговорено ,че при
едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от
страна на работодателя , независимо от основанието ,служителят има право на
обезщетение за 12 месеца в размер на брутното му трудово възнаграждение ,
получено при пълен работен ден , увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД
на дружеството. В чл.23 ал.1 от КТД на дружеството е регламентирано ,че на
работник или служител ,член на синдикална организация страна по този
договор , уволнен при условията на чл.328 ал.1 т.1,2,3,4 и ал.2 от КТ получава
за срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер на 100% от
минималното трудово възнаграждение за бранша за лица с трудов стаж над
10 години ,какъвто е и стажа на ищцата по делото. Уговарянето на
обезщетение, чийто размер надвишава това уговорено в колективния трудов
договор е допустимо предвид разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ , където е
предвидено възможността с трудовия договор да се уговорят и други
условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-
благоприятни за работника или служителя от установените с КТД. Именно
така е и в настоящият случай. В гражданското право страните са свободни да
определят съдържанието на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право и тя е ограничена единствено от императивите
разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната
свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се
уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
3
установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва
възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения
(напр. по договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено
увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото
правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж са трудови. Съгласно чл. 20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат
трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната
кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. В
настоящият случай с допълнителното споразумение страните валидно са
уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя последният да изплати на служителя обезщетение за
дванадесет месеца в размер на брутното месечно трудово възнаграждение,
получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от
КТД на дружеството. Съдът тълкувайки волята на страните и предвид
гореизложеното счита ,че на ищцата се следва обезщетение по т.7.2 от
допълнителното споразумение за 12 месеца в размер на брутното месечна
възнаграждение получено при пълен работен месец увеличено с размерите по
чл.23 ал.1 от КТД или това е сумата от 1710 лв. по 12 месеца увеличена със
сумата от 628.30 - минималното трудово възнаграждение за бранша към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, за тези дванадесет
месеца , общо 28 059.60лв. Видно от фиша за получените от ищцата суми за
обезщетения на нея е изплатена само сумата от 20520лв. за обезщетение по
допълнителното споразумение и на същата следва да се изплати
допълнително неполучената разлика от 7539.60лв. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по т.1 на ССЕ приета от ШРС.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за сумата от
7539.60лв. обезщетение дължимо на основание т.7.2 от ДС №214/29.09.2016г.
4
към трудов договор №26/2.09.2013г. е основателен и доказан и следва да се
уважи .
Ищцата претендира и сумата от 228.28лв. мораторна лихва за
периода от 29.02.2020г. до 16.06.2020г. върху дължимата главница .
На осн.чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. На осн.чл.84 ал.1 от ЗЗД , когато денят на изпълнение на
задължението е определен , то длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. В случая вземането за обезщетение е безсрочно и няма
определена дата на която да се заплати, поради което и поканата като
условие за изпадане на длъжника в забава е необходима. Ищцата е
представила по делото нотариална покана до ответника с която е поискала да
й се изплати обезщетението , която е получена от ответника на 8.06.2020г. ,
като с поканата е даден седмодневен срок за заплащане на сумата.
Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичането на седем дни
считано получаване на поканата и мораторна лихва върху обезщетението се
дължи считано от 15.06.2020г. до датата поискана в исковата молба
16.06.2020г. Размерът на лихвата съдът изчислява с помощта на интернет
калкулатор и същата възлиза на сумата от 4.19лв.
Предвид гореизложеното искът по чл.86 от ЗЗД е основателен до
размера на сумата от 4.19лв. и за периода от 15.06.2020г. до 16.06.2020г. , а
за разликата до претендираните 228.28лв. , което е сумата от 224.09лв. и за
периода от 29.02.2020г. до 14.06.2020г. вкл. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Ето защо решението на ШРС е правилно в частта му с която съдът е
уважил иска за главницата в размер на 7539.60лв. и за мораторна лихва в
размер на 4.19лв. и следва да се потвърди в тази му част , а в частта с която е
присъдил мораторна лихва за разликата над 4.19лв. до претендираните
228.28лв., което е сумата от 224.09лв. и за периода от 29.02.2020г. до
14.06.2020г. вкл. решението е неправилно и следва да се отмени и вместо
това искът за тази разлика да се отхвърли.
По разноските : Съобразно изхода от спора на ищцата се следват
5
разноски за първата инстанция общо в размер на 1524.22лв. за заповедното и
исковото производство , а на ответника се следват разноски за исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение ,които съдът определя на
осн.чл.78 ал.5 от ГПК в размер на 300лв., от които следва да му се присъдят
8.65лв. Ответникът съобразно изхода от спора дължи и сумата от 194.23лв. за
ССЕ.
Ето защо решението на ШРС следва да се отмени и в частта му за
разноските за разликата над 1524.22лв. и за разликата над 194.23лв.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати
на въззиваемата страна разноските по делото в размер на 697.29лв., за
адвокатско възнаграждение , като направеното от жалбоподателя възражение
за прекомерност на адвокатският хонорар на въззиваемата страна е
неоснователно, тъй като то е в размер почти на минимално дължимото на
осн.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , което е 706.98лв. Въззиваемата страна следва
да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата от 8.65лв. за юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №52/31.03.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по описа на
ШРС в частта му с която съдът е признал за установено между страните ,че
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК * ,със
седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ дължи на Д. Н. К. мораторна
лихва върху главницата за периода от 29.02.2020г. до 14.06.2020г.вкл. за
разликата над 4.19лв. до присъдените 228.28лв. , което е за сумата от
224.09лв. ,както и в частта за разноските за разликата над 1524.22лв. до
присъдените 1569.50лв. , което е сумата от 45.28лв. и за разликата над
194.23лв. до 200лв., което е сумата от 5.77лв. като вместо това ,постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Н. К. с ЕГН ********** срещу
6
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК * ,със
седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ установителен иск с правно
основание осн.чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК да се признае за
установено между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-
Шумен“ ООД дължи на Д. Н. К. мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.02.2020г. до 14.06.2020г. вкл. за сумата от 224.09лв., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №52/31.03.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по
описа на ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с
ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ да заплати на Д.
Н. К. с ЕГН ********** разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 697.29лв.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД разноски по делото за първата инстанция в
размер на 8.65лв. и за въззивната инстанция в размер на 8.65лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7