РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Враца, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 30.07.2020
г. /тридесети юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 277 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Е.Е.М. ***, депозирана чрез * К.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ №20-0967-000311/27.05.2020
г., издадена от Началника група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с
която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването ѝ, неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при издаването ѝ органът
неправилно е приел показанията от техническото средство, което е показало 1,02%
алкохол в кръвта, а не е отчел посочената в протокола за химическо изследване концентрация
на етилов алкохол в кръвта, която е 0,86%. Сочи се, че тези неясноти са ограничили
правото на защита на адресата на заповедта, тъй като не е бил наясно
точно в какво се изразява извършеното от
него нарушение. Иска се отмяната на заповедта и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, Началник група
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Враца, не е изразил становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 03.06.2020г., а жалбата против нея е депозирана чрез
органа на 18.06.2020г. , с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 27.05.2020 г. на
жалбодателя е съставен АУАН бл.№ 225719 затова, че на същата дата, в 01.30 ч. в гр. ***,
ул. ** до № ** е управлявал лек автомобил Фолксваген Кади с рег. № ********
след употреба на алкохол и преди да е преминало въздействието му. На
лицето е извършена проба за установяване
на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен №
ARZF-0014, като уредът отчел 1,02% алкохол в издишания от
водача въздух. Издаден е Талон за медицинско
изследване с № 0047912, приложен към преписката. При извършване на маневра движение
на заден ход, без да се убеди, че пътя зад него е свободен, реализира ПТП с
материални щети, като блъска спрелия зад него автомобил Шкода Рапид. В АУАН са описани
приетите за нарушени разпоредби на чл.5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 40, ал.
1, пр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят е
получил препис от акта, като е вписано, че има възражения по него.
Въз основа на
съставения АУАН на 27.05.2020 г. Началник група към ОДМВР – Враца, сектор
„Пътна полиция“ е издал обжалваната в
настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0967-000311/27.05.2020
г. Със същата, като е прието, че виновно е нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 22 ЗАНН по отношение на жалбодателя
е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1
б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване
на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и
териториални правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на
административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от същия закон се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях лица. Правомощието на Началник група в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от т.1.3
на приложената към делото Заповед №369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, вр. Заповед
№8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазена е формата
при издаването му, като актът съдържа всички изискуеми реквизити. Актът е
мотивиран съобразно изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП, доколкото в текста му
фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката,
цитирани са приложимите законови разпоредби. Изложените съображения водят до заключението, че актът не е
нищожен. Не е налице и нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като за прилагане на мярката не се
изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е
приложена.
Оспорената заповед се
явява и материално законосъобразна. Със същата по отношение на водач на МПС е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП. Една от хипотезите в този текст, в
редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В тази връзка възражението на
жалбодателя, че в ЗППАМ, органът се позовал на показанията от техническото
средство Алкотест Дрегер, с отчетена положителна проба от 1,02% алкохол, а не е
съобразил посочената в протокола за химическо изследване по-ниска концентрация
на етилов алкохол в кръвта, която е 0,86% е напълно неоснователно. При тази
законова регламентация, относима към настоящия случай, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е наличие на алкохол в кръвта
на водача над 0,5 промила, т.е всяка концентрация на етилов алкохол над
допустимите от закона 0.5% за управление на МПС, задължава органа при условията
на обвързана компетентност да приложи
императивната норма на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП, без да има право на преценка дали да
стори това или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното
от закона съдържание. От друга страна процесната
мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, по
силата на закона мярката подлежи на предварително изпълнение и органът е вписал
в заповедта фактическите обстоятелства по съставения АУАН, въз основа на който
е издадена, а не е изчакал два дни за резултатите от химическото изследване,
което би направило безпредметно прилагането ѝ. Срокът за налагане на
мярката е определен в закона, поради
което административният орган няма задължение да излага мотиви в тази насока.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В случая нарушението на водача е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила в административното
производство до доказване на противното. В съдебната фаза на производството
всяка от страните следва да установи фактите, обуславящи твърденията й.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 АПК. Констатациите в АУАН,
че оспорващият е управлявал описаното
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, не са оборени от
събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и то от момента на установяване на противоправното му поведение до настъпване на
прекратително условие, с което е обвързано действието на приложената ПАМ.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, се явява неоснователна и такива не му се дължат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.Е.М. ***, против Заповед за прилагане
на ПАМ №20-0967-000311/27.05.2020 г., издадена от Началника група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, с която му
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
.
АДМ. СЪДИЯ: