Р
Е Ш Е Н И Е
№
33
гр. Разград, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 22 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. М. от гр. Б. против Решение
№ 433 от 18.12.2020 г., постановено по АНД № 445/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2552424 от
29.01.2019 г., издаден от ОДМВР – Разград. С електронния фиш на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя като собственик на
МПС е наложена глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, за което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, или да бъде отменено, като бъде отменен електронният фиш.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е основателна и оспореното решение е постановено при неизсянена
фактическа обстановка, поради което делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са
следните: Издаден е електронен фиш серия К, №
2552424 от 29.01.2019 г., за това, че на 29.01.2019 г. в 15,18 ч. в с. Ушинци,
ул. „Девети септември“ до № 22 в посока гр. Шумен, при отчетен толеранс 3 км/ч.
възможна грешка на техническото средство, с АТСС СПУКС ARH CAM S1 № 11743d2, с
МПС „Рено Еспейс” с рег. № ******** е извършено нарушение за
скорост, като при разрешена скорост 50 км/ч. е установена скорост 65 км/ч. и
превишената скорост е 15 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя като собственик на МПС е наложена глоба в размер на 50 лв.
По реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателят
е представил писмена декларация приложение 6, че на посочената в електронния фиш дата
автомобилът е бил във владение на М. Х. М. от с. П., общ. Д. Към декларацията приложил предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2019 г., в който е отразено, че продава
на М. МПС „Рено Еспейс” с рег. № ******** и в деня на подписване на договора се задължава да предаде владението върху
него.
С писмо рег. № 330000-14501 от 09.06.2020
г. жалбоподателят е бил уведомен, че електронният фиш няма да бъде анулиран
поради това, че не е представен нотариално заверен договор за покупко-продажба
на автомобила и поради непредставяне на свидетелство за управление на МПС
на лицето, извършило нарушението.
Пред въззивния съд е представена
декларация рег. № 1183 от 01.06.2020 г. на нотариус рег. № 314 на НК, с която на
основание чл. 99 от Закона за собствеността жалбоподателят се е отказал от
правото си на собственост върху автомобила.
С оспореното решение Разградският районен
съд е потвърдил електронния фиш като законосъобразен по съображения, че към
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателят не е представил свидетелство
за управление на МПС на лицето, което е управлявало автомобила и поради това не
може да се освободи от отговорност, а предварителният договор за
покупко-продажба на автомобила не е породил прехвърлително действие.
Решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно.
Не са налице посочените в жалбата касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Електронният фиш има съдържанието,
определено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
и с него е наложено предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказание. Нарушението
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е установено по несъмнен начин и с годно техническо
средство.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5, пр. 2 ЗДвП, когато
се издава електронен фиш за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в 14-дневен
срок от получаване на фиша собственикът може да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
В разглеждания случай жалбоподателят е
представил декларация, че автомобилът му е бил управляван от М. М., но към нея не
е приложил свидетелството за управление на МПС на това лице. Поради
неизпълнението на кумулативните изисквания по чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният
фиш не е анулиран и жалбоподателят в качеството на собственик на превозното
средство следва да понесе предвиденото наказание.
В чл. 188 – чл. 189 ЗДвП се съдържа
специална правна уредба на административнонаказателната отговорност за
нарушения, установени и заснети с АТСС. Субектите на тези нарушения са ясно
посочени в закона – собствениците или лицата, на които са предоставени превозните
средства. Начинът на доказване на авторството на нарушенията е строго
регламентиран – с декларация и приложено свидетелство на управление на МПС на
водача. Недопустимо е авторството да се установява чрез свидетелски показания в
производството по обжалване на фиша. С оглед на това правилно районният съд не
е допуснал гласни доказателства и отказът му не представлява процесуално
нарушение.
В касационната жалба се твърди, че
купувачът по предварителния договор нямал свидетелство за управление на МПС и
това е причината да не се представи копие от такова. Твърдението противоречи на
декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която жалбоподателят е посочил, че е
предоставил превозното средство за ползване на правоспособен водач и на
основание чл. 102 ЗДвП го е предупредил да не го преотстъпва на неправоспособни
и употребили алкохол или упойващи вещества лица. Независимо дали декларацията е
вярна или не, жалбоподателят е
длъжен да спазва забраната по чл. 102 ЗДвП и нарушаването й не е основание за
изключване на отговорността му като собственик на превозното средство за
извършеното с него нарушение.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
433 от 18.12.2020 г., постановено по АНД № 445/2020 г. по описа на Районен съд
– Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/