Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Велико
Търново, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново
– шести състав, в съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря С.М. и
прокурора ……………………………., изслуша докладваното от председателя адм. дело №448 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят К.К.М. ***,
чрез пълномощника си ***Д. от ВТАК оспорва като нищожен и незаконосъобразен
потвърдения с решение №279/12.09.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново ревизионен акт № Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
По съображения,
изложени в жалбата и поддържани пред съда, както и в представената по делото писмена защита моли
ревизионния акт да бъде прогласен за нищожен, евентуално отменен.
В жалбата са изложени
оплаквания, че е нарушена процедурата при провеждането на ревизионното
производство, а констатациите на ревизията са необосновани. Сочи се, че
необосновано е прието, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за
формиране на данъчната основа по реда и при условията на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Сочи се и, че необосновано не е съобразено, че доходите на лицето са съвместен
принос на семейството, което не е съобразено при ревизията. Претендира се и
необоснованост на извода за липсващи парични средства към края на 2006 г., при
което неправилно било формирано имущественото състояние на жалбоподателя към
началото на ревизираните периоди. Поддържа се и нарушение на процесуални
разпоредби при събирането на доказателства при ревизията, довели и до
необоснованите фактически изводи в ревизионния акт.
В представената по
делото писмена защита се развиват подробни доводи досежно нищожността на
ревизионния акт и досежно неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят
претендира разноските по делото.
Ответникът - директорът
на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича
основателността на жалбата. Моли жалбата да се отхвърли и претендира
юрисконсултско възнаграждение. В представените по делото писмени бележки се
излагат доводи за валидност и законосъобразност на ревизионния акт.
Подробно се обсъждат доводите в жалбата за нищожност, като се набляга и на
законосъобразността на акта в частта му, с която се установяват задължения
,които понастоящем са погасени с 10 годишна давност.
С оглед постановеното
определение на ВАС по АД № 10437/2017 г. по описа му следва да се приеме, че
жалбата е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от
легитимирана страна, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по
административен ред от ответника в оспорената пред съда част.
След
преценка на констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, че ревизионното производство е
проведено в условията на възобновената му висящност, тъй като с решение № 21 от
19.01.2015 г. на настоящият ответник е отменен РА
№Р-04-1303253-091-01/24.10.2014 г. в обжалваната му по административен ред
част, като преписката е върната на възложилия производството орган за
продължаване на процесуалните действия и издаване на нов ревизионен акт.
Съответно, ревизията е възложена със ЗВР № Р-04000415000418-020-001/23.01.2015
г., връчена на 05.02.2015 г., изменяна с пет заповеди на възложилия производството
орган /от 21.05.2015 г., от 03.06.2015 г., от 02.07.2015 г., от 30.07.2015 г. и
отново от 30.07.2015 г., удължаваща производството за пореден път. Впрочем по
делото не е спорно, че със заповед №Р-04000415000418-023-001/25.03.2015 г.
производството е било спряно, като е възобновена със заповед №Р-04000415000418-143-001/27.04.2015
г.
В резултат на процесуалните действия при ревизията е
издаден РД № Р-04000415000418-092-001/19.02.2016 г., срещу който в удължения за
подаването на възражение срок е подадено такова, като в спорния акт то е прието
за неоснователно.
Със спорната пред настоящата инстанция част от
ревизионния акт са установени допълнително данъци по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
2007, 2008 и 2009 г., като основите за облагане са определени /или поне така се
поддържа в актовете на администрацията/ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК при
наличие на счетена като доказана хипотеза на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя за
нищожност на понастоящем издадения ревизионен акт поради неавтентичността на
положените в него КЕП по смисъл на ЗЕДЕУ /ЗЕДЕП към момента на полагането на
КЕП при възлагането на предходната и настоящата ревизии/.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от този закон „Автор
на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като
негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което
е извършено електронното изявление.“. Съответно, според приложимата редакция на
чл.13, ал.3 от закона “ Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван
електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16.“. Според чл.13, ал.4 от този закон в
приложимата му редакция „Електронният подпис по ал. 3 има значението на
саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на
електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.“. Според
приложимата редакция на разпоредбата на чл.16, л.1 от закона квалифициран
електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора
и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за
сигурно създаване на подписа.“.
В процесният случай първоначално ревизията е
възложена със ЗВР № Р-04000415000418-020-001/23.01.2015 г., която е издадена от
ОВР К. на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново. Видно от
представеното удостоверение за електронен подпис №С-797934-2014347 на л.202 от
делото, доставчикът Инфо Нотари е предал това удостоверение на титуляра на и
автора на подписа, като е посочено овластяване по заповед №45/31.01.2013г.,
като титуляр е ТД на НАП – Велико Търново, а автор на подписа е именно К..
Впрочем видно от заключението на ВЛ по СТЕ е, че тази заповед е подписана
електронно на 24.01.2015 г., като подписът на лицето се квалифицира като КЕП,
валиден към този момент. Останалите заповеди за изменение, спиране и
възобновяване са подписани по същия начин от ОВР К. при валиден КЕП, издаден му
от доставчика на електронни удостоверителни услуги. С първата заповед е
определен ръководител на екипа в лицето на главния инспектор по приходите Е.Г.П..
В последващите изменителни заповеди /от 21.05.2015 г., от 03.06.2015 г., от
02.07.2015 г., 30.07.2015 г. и отново от тази дата/, посоченото лице продължава
да е овластено да бъде ръководител на екипа ревизори и да има валиден КЕП.
Видно от РД, това лице е подписало този подготвителен акт собственоръчно.
Съответно, като ръководител на екипа ревизори, това лице е подписало и
ревизионния акт чрез КЕП. От коментираната експертиза се установява, че считано
от 16.02.2016 година, това лице притежава качеството на автор на КЕП. При това
положение е налице валидно подписан ревизионен акт, като са налице и валидно
подписани ЗВР и заповеди за изменение на ЗВР от ОВР К.. Към момента на
повторното възлагане на ревизията посоченият орган по приходите е имал
правомощие да възлага производства като процесното, което се установява от
заповед №532 от 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново,
подписа на която заповед не се спори.
От друга страна, в хипотезата на чл.155, ал.4 от ДОПК при възобновяване на висящността на производството, преписката се връща на
ОВР, който е възложил първоначално това производство. Видно е от отменения РА /л.145
от делото и следващите/, същият е издаден от ОВР К., като ЗВР, с които
ревизията е възложена, както и ЗИЗВР, с които е удължаван срока за провеждането
и, са подписани саморъчно от него. От друга страна, предходният ревизионен акт
е подписан с електронен подпис, сочещ като свой автор именно този приходен
орган. Видно е от обхвата на оспорването и оттам от заключението на ВЛ по СТЕ, че
ОВР е имал валиден КЕП към момента на издаването на предходния ревизионен акт,
отменен впоследствие. ВЛ дава заключение и, че алгоритъма, използван при
създаването на публичния и частния ключ отговарят на изискванията на Наредба за
изисквания към алгоритминте за създаване ни проверки на КЕП. При това положение
обосновано е и заключението, че е спазено изискването на чл.155, ал.4 от ДОПК
при възобновяване на висящността на ревизионното производство, като – видно от
заповед №820/26.11.2012 г., изменена със заповед №426/19.07.2013 г. на
директора на ТД на НАП, ОВР, възложила първоначално ревизионното производство
със ЗВР №1303253/14.12.2013 г. е имал
това правомощие.
Обстоятелството, че поискания по молба на лицето
отвод на ревизиращия екип /л. 143 о папка 1/ не е уважен /вж. решения за отвод
от 04.05.2015 г. на листове 145 и 147 от папка 1/ не е основание да се счита,
че лицето, подписало акта като ръководител на екипа по смисъла на чл.119, ал.2
от ДОПК не е процесуално и материално некомпетентно да издава актове като
процесния при валидното си овластяване. Обстоятелство, което да води до
недействителност на акта – дори и при хипотетичното му наличие – не е и
промяната на членовете на екипа ревизори и на ръководителя на ревизията без акт
по чл.7 от ЗНАП за изземане на преписката, тъй като в случая приложение намира
специалната процесуална разпоредба на чл.113, ал.1, т.2 вр. с ал.3 от ДОПК,
касаеща единствено ревизионните производства. При това не е необходимо, нито е
налице императивно задължение при промяна на ревизиращия екип да се издава
решение за изземане на преписка, респ. липсата му не води до недействителност
на съответния акт. Не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя, свързани
с разяснения, указания, писма, становища на НАП до органи по приходите, тъй
като са несъобразими от съда, доколкото не представляват доказателства, нито
възпроизвеждат процесуални действия.
Несериозно е
оплакване за нередовно връчване на първоначално издадената и връчена на
18.12.2013 г. ЗВР, тъй като изявлението за получаването и в разписката е
направено от самото лице, на когото е връчен екземпляр с ясно посочени
параметри.
Най – сетне, обратно на оплакването в жалбата,
всички заповеди, чрез които са определяни ОВР, релевантни към възлагането на
настоящата ревизия са представени по делото.
Не може да се приеме, че неспазването на
процедурата, разписана в разпоредбата на чл.114,, ал.4 от ДОПК води до
нищожността на ревизионния акт, издаден при незаконосъобразно удължен срок на
ревизионно производство, ако въобще се приеме наличието на тази хипотеза. На
първо място следва да се посочи, че сроковете по чл.114 от ДОПК имат
инструктивен и дисциплиниращ характер, но не преклудират правомощието да се
издаде ревизионен акт при изтичането си, тъй като липсва разпоредба, която да
обуславя такъв процесуален резултат в ДОПК. Няма законова забрана за
недопустимост на издаването на ревизионен акт при изтичането им, както например
забраната, разписана в разпоредбата на чл.109 от ДОПК. Единственият процесуален
ефект от нарушаването на тези разпоредби е забраната за извършване на
инициирани от самите органи по приходите процесуални действия и действия по преценка
на доказателства, тъй като – най – общо казано – тези процесуални действия ще
противоречат на принципа на чл.11 от АПК вр. с §2 от ДОПК, като обаче
представените извън сроковете по чл.114 от ДОПК от самото лице доказателства са
винаги относими и подлежащи на преценка с аргумент от разпоредбите на чл.6,
ал.3 от ДОПК и от чл.120,ал.2 от ДОПК.
Извън непосредствено изложеното по-горе, настоящият
състав не счита, че правилото на чл.114, ал.4 от ДОПК е било нарушено в хода на
ревизионното производство, завършило с процесния акт. Както правилно сочи
ответника в писмената си защита , налице е валидна заповед за удължаване срока
на производството, издадена от заместника на ИД на НАП – Заповед №Р-04000415000418-ЗИД-001/30.07.2015
г., като тя е издадена в условията на заместване при установено отсъствие на
титуляра.
Най – сетне, не води до нищожност или до съществено
нарушение на административно – производствените правила обстоятелството, че
спирането на ревизионното производство не е било надлежно съобщено на
ревизираното лице. Всъщност, както се установява от представените доказателства,
в хода на предходното ревизионно производство /преди момента на възобновяването
му/, със заповед №1400047/07.04.2014 г., по молба на самото РЛ /молба
№5106/02.04.2014 г./ това производство е спряно до 07.07.2014 г. Посочената
заповед – според данните по делото - е
връчена на лице, което се е подписало зад изявлението, че е К.К.М. на представената
обратна разписка /л.279 от делото/ ВЛ по допуснатата почеркова експертиза дава
заключение, че подписът в тази обратна разписка е неавтентичен и не е на
лицето, сочен като негов автор. Това обстоятелство сочи нередовно връчване на
заповедта за спиране на производството. Само по себе си това обстоятелство не
може да доведе нито до нищожност на ревизионния акт, нито в конкретният случай
компрометира процесуални действия до степен, влияеща на обосноваността на
констатациите на ревизията или до степен обуславяща отмяна на акта или
прогласяването на нищожността му. При спирането на ревизионното производство е
налице временна забрана за извършване на процесуални действия от страна на
органите, които извършват конкретните действия по ревизията. Настоящата
инстанция констатира, че за периода, за който производството е било спряно
/07.04.2014 г.- 07.07.2014 г./ никакви процесуални действия от ревизорите не са
били предприети. Извън това, самата заповед за спиране е удовлетворила молбата
на ревизираното лице, поради което РЛ не би имало правен интерес да я оспори по
реда на чл. 34, ал.5 от ДОПК.
Най – сетне, при възлагане на настоящата ревизия не
са нарушение правилата на чл.134 от ДОПК по повод на възлагането на настоящата
ревизия. Всъщност, видно от предходния ревизионен акт, с него са обхванати за установяване
задължения за ДОО за 2007-2012 г., за данък върху доходите на ФЛ по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г., за ЗО за същия период, като
са установени преки данъци по ЗДДФЛ за 2007-2011 г. включително, както и вноски
за ДОО за периода 2007 и 2008 г и вноски за ЗО за целия ревизиран период. Този
акт е изцяло обжалван пред ответника в частите му, с които са установени
задължения за пряк данък, за ДОО и за ЗО, като с неговото решение е отменен
именно в частите му, които са предмет на настоящият ревизионен акт – по ЗДДФЛ
за установения данък по чл.48, ал.1 от този закон за периода от 01.01.2007 г.
до 31.12.2009 г., за установените вноски за ДОО за 2007 и 2008 г. по КСО и за здравно-осигурителните
вноски по ЗЗО за 2007, 2008 и 2009 г. При това не е налице влязъл в сила акт за
тези периоди и за тези задължения и оттам липсват условията за прилагане на
разпоредбата на чл.134 от ДОПК.
При това следва да се приеме, че ревизионният акт е
валиден административен акт.
Ревизионният акт е и формално законосъобразен. В
него са анализирани резултатите от проверките, представените писмени
доказателства, обясненията на РЛ и на трети лица, като фактите са субсумирани
под приложимото според администрацията право. При това мотивите на РА се
допълват и от констатациите на администрацията, изложени в РД и систематизирани
в решението на ответника.
Няма допуснати съществени нарушения на правилата при
ревизията, като преценката на доказателствата и на фактите, които те
установяват и подвеждането им към претендираните данъчни състави не може да се
приеме за такова нарушение, а и тази дейност на органите по приходите подлежи
на контрол от настоящата инстанция, която е такава по същество на спора.
Всъщност в хода на ревизията лицето се брани срещу фактите, които са
субсумирани от администрацията под основанието на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,
като оспорва прилагането и, като се брани и срещу начина на формирането на
данъчните основи по претендирания от администрацията ред, основан на
неизчерпателно посочените в разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК фактори.
Видно от ревизионния акт, потвърден
от ответника в обжалваната му пред съда част, вкл. и за задълженията за лихви,
с него са установени:
а) данък за довнасяне по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 60 319, 54 лв. в едно с лихви в
размер от 53 129, 32 лв. съобразно лихвения лист;
б) данък за довнасяне по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 12 992, 04 лв. в едно с лихви от
9483, 88 лв. съобразно лихвения лист;
в)
данък
за довнасяне по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 17 552, 01 лв.
в едно с лихви от 10 827, 94 лв. съобразно представения лихвен лист.
По
същество:
1/ По отношение на задължението за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 г.:
Видно от проведеното на 11.02.2019
г. съдебно заседание, РЛ чрез представителя си, прави възражение за давност.
Всъщност претендира се, че е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК досежно 2007 и 2008 г.
Според разпоредбата на чл.171, ал.2
от ДОПК „С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.“. Установеното с
процесния акт задължение за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е следвало да се плати най-късно до тридесети
април на 2008 г. – аргумент от приложимата редакция на чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.
Следователно, давността по тази разпоредба започва да тече от 01.01.2009 г. и
изтича на 31.12.2018 г. По делото няма данни, а и страните не твърдят, че са
налице отсрочване или разсрочване на това задължение, като липсват и данни, че
лицето е поискало спиране на изпълнението на ревизионния акт, а още по-малко са
налице данни, че изпълнението на ревизионния акт /и на понастоящем обжалвания и
на предходния акт/ е спряно.
При това положение следва да се
приеме, че посочената абсолютна давност, за която с аргумент от чл.173, ал.2 от ДОПК администрацията и съдът следва да следят служебно, е изтекла по отношение
на задълженията за данъка по чл.48, л.1 от ЗДДФЛ за 2007 година. В процесният
случай е неприложима разпоредбата на чл.160, ал.4, изречение второ от ДОПК,
която разпоредба следва да се тълкува стриктно. Според тази част от
разпоредбата когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното
производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по
основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният
акт не подлежи на принудително изпълнение. Видно от структурата и, следва да са
налице две кумулативно предвидени предпоставки, за да се приложат предвидените
правни последици. Първо, разпоредбата изисква изтичане на давността в хода на
ревизионното производство и, второ, уважено от администрацията възражение за
изтекла давност, като тези обстоятелства не са налице, а и в случаите на
констатирана давност по чл.171, ал.2 от ДОПК администрацията /както се
отбеляза/ действа служебно в условията на обвързана администрация. Несподелим е
правният довод на ответника за правоприлагане по аналогия с разпоредбата на
чл.160, ал.4, изречение второ от ДОПК. Правоприлагане по аналогия в хипотезите
на проявления на процесуални или материално-правни данъчни състави не намира
приложение, тъй като правните институти, разписващи способите за погасяване на
публичните задължения могат да се тълкуват само стриктно. Обстоятелството, че
актът е доброволно изпълнен частично преди погасяването по давност на
вземането, не води до отпадане на интереса от обжалването му, като от друга
страна евентуалното искане за възстановяване на платеното, но погасено преди
влизане на акта вземане не може да бъде предмет на настоящото производство,
нито съдът може да се произнася по този въпрос, който е извън предмета на спора. В този смисъл е и
актуалната практика – вж. решение №1418/04.02.2019 г. по АД № 9895/2018 г. на
ВАС, като /въпреки принципното несъгласие на настоящата инстанция с изложената
аргументация/ такъв резултат е постановен и с решение №1098/28.01.2019 г. на
ВАС.
При това положение следва
ревизионният акт, в частта му, с която за 2007 г. е определен за довнасяне
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 60 319, 54 лв. и лихви от
53 129, 32 лв., да се отмени.
2/ По отношение на задължението за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008 г.:
Възражението за изтекла абсолютна давност
за този данъчен период е неоснователно. Данъкът е следвало да бъде внесен на
30.04.2009 г., като давността е започнала да тече от 01.01.2010 г. и към
настоящият момент не е изтекла.
Не е изтекла и давността по чл.171,
ал.1 от ЗДОПК за този данъчен период. Както се отбеляза тази обща давност е
започнала да тече от 01.01.2010 година, като към момента на връчването на
заповедта за възлагане на първото ревизионно производство – 18.12.2013 г. /от
който момент според по-новата и неправилна според настоящата инстанция практика
на ВАС се приема, че давността тече/ тази давност не е изтекла. При възлагането
на ревизията давността е спряла – чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, като до момента на
издаването на ревизионният акт /на 24.10.2014 г./ предвидения в разпоредбата
едногодишен срок не е изтекъл. От тази дата насетне е продължил да тече
давностен срок, като до момента на подаването на първата жалба пред ответника
/13.11.2014 г./ са изтекли още 20 дни. При подаването на жалбата изтичането на
давностния срок е спряло – чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, като давността е
продължила да тече след издаването на предходното решение на ответника за
отмяна на част от установените задължения, по аргумент от чл.172, ал.2,
изречение второ от ДОПК. Давността е спряла да тече от момента на възлагането
на настоящата ревизия чрез ЗВР №
Р-04000415000418-020-001/23.01.2015 г., връчена на 05.02.2015 г., като между
датата на издаването на решението на ответника и датата на възлагането на
настоящата ревизия са изтекли още 17 дни. След това давността е отново спряна с
оглед продължаващата ревизия, като ревизионният акт е издаден на 09.05.2016 г.
Издаването на понастоящем оспорения ревизионен акт ревизионен акт е прекъснало
давността. При това положение нито до момента на издаването на акта, нито в
хода на ревизията е налице изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК,
като новият давностен срок, започнал да тече след издаването на спорния акт и
понастоящем сне е изтекъл.
Видно от констатациите в акта и
доклада, за да определят допълнително дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
ревизорите са приели, че е налице обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,
като на практика за тази, както и за предходната година е изготвен баланс на
имуществените права и задължения, доходи и разходи, като е констатиран недостиг
на годишна основа на разполагаемите средства, с които разходите за тази година
са поети от РЛ. Посоченото е подведено под хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
Видно от този баланс за процесната
година, прието е, че лицето няма разполагаеми в брой средства в началото и,
констатирани са налични към началото и края на периода вземания на лицето от
държани в банка средства, констатирани са доходи от наем и друго възмездно
предоставяне на имущество, констатирани са необлагаеми доходи. В разходната
част са констатирани разходи за комунални услуги, разходи за подобрения и
придобиване на недвижими имоти, както и
други разходи. Прието е, че в края на периода
лицето е поело разходи за сумата от 133 464, 92 лв., които не съответстват
на доходите му, като тази сума е приета за т.н. доход с недоказан произход . На
практика сумата е приета като доход по чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, според която когато
стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него, това превишение се третира като
облагаем доход независимо от изчерпателното изброяване на видовете доходи в
материалния закон. Този доход е намален с установени ЗОВ, като е добавен към
доходите от друга стопанска дейност, като е определен дължим данък от общо
13017,60 лв,. от който за довнасяне /предвид внесения в размер от 35, 13 лв./
остава сума от 12 982, 47 лв.
Що се отнася до компонентите на
изготвения баланс, то следва да се отбележи, че те са съобразени с анализа на
доказателствата, получени от самото РЛ, и на доказателствата, получени в
резултат на извършени насрещни проверки на други лица и институции. Видно от
приобщените по ревизията доказателства, лицето е регистриран земеделски
производител, като за процесната година е придобило общо 113 земеделски имота,
като тази информация се потвърждава от събраните нотариални актове, данните от
ОД „Земеделие“, Агенцията по вписванията
и от самото лице. Разходите за тези имоти са съобразени с цената в
нотариалните актове. Останалите разходи касаят заплатени фактури, издадени от
„Подем“, „Компания земя“ и „Строителство и благоустройство“ за извършени на РЛ
услуги и доплащания за прекратяване на съсобственост на имоти. Доказани са
според настоящата инстанция и разходите за комунални услуги.
Що са касае до доходите и
вземанията на лицето, формиращи активната част на баланса, то доходите от
стопанска дейност не са спорни, както не са спорни и получените необлагаеми
доходи. На практика, видно от жалбата, спори се несъобразяването при ревизията
на декларираните доходи на съпругата на лицето, които били от съвместен принос.
Освен това се претендира и, че разходите за придобитите имоти са заплатени при
условията на поделянето им от страна на
членовете на семейството.
Оплакванията са неоснователни.
Доходът на другият член на семейството формира отделна данъчна основа, за която
именно получилият дохода субект се облага. На българското позитивно право е
непознато семейното подоходно облагане. Този доход може да се използва извън
нуждите на самото лице за издръжка на членове на семейството /арг. от чл.80 от СК /отм./, както и за придобиване на вещи, които – независимо от това кой член
на семейството е разходвал сумата, стават семейна общност /чл.19 от СК /отм./.
В този контекст, без значение е изявлението на жалбоподателя /противоречащо на
дадените в хода на ревизията обяснения/, че той не е заплатил целият размер на
сумите, с които са придобити вещите /земеделските земи/. Според представените
доказателства, като купувач е посочен именно жалбоподателя, като той е посочен
и като задължен за сумите. Съвместният принос касае придобиването на имотите,
но той не се разпростира и презюмира само върху разпределянето на парични суми
при придобиването на съответните вещни права, като от друга страна, за целите
на определянето на реалните разходи и доходи следва да се установи наличието на
принос в парични средства и то в точен размер, каквото установяване липсва.
Липсват доказателства – вкл. и обяснения – които да дават индикация за
предаването на суми на жалбоподателя от членове на семейството му /вкл. и от съпругата му/, които да са
послужили към за закупуването на посочените 113 имота към датите на
изповядването на сделките.
Извън посочените оплаквания, спорът
се концентрира и върху приетото нулево начално салдо за периода, което е
функция от отрицателния имуществен баланс на лицето, касаещ определения за
облагане доход за предходната данъчна година.
Видно от имущественият баланс за
2007 г., ревизията /необосновано и без доказателства, но опирайки се на неясни
указания/ приема налична и разполагаема в брой сума от 5000 лв. към 01.01.2007
г. Извън това, констатирани са налични вземания от банки в началото и края на
периода, доходи от трудови правоотношения /които са безспорни/, доходи от
прехвърляне на имущество, които също се безспорни. Констатирани са разходи за
придобиване на недвижими имоти /общо 63 земеделски имота и един УПИ в
с.Ветренци на стойност по НА от 83 510,27 лв. и придобит във връзка с
прекратяване на съсобственост урегулиран недвижим имот от Община Велико
Търново, за който е установено плащане от РЛ на сумата от 225 046, 78 лв.
от личната сметка на лицето в ТБ „Пиреос“/. Констатирани са от материалите по
делото и безспорни разходи за заплатени данъци и такси в размер от 781, 06 лв.,
както и други разходи – сума от 218, 21 лв. по фактура за услуга на доставчика
„Строителство и благоустройство“.
Възраженията и оплакванията на РЛ
са идентични с посочените по-горе, като съдът не намира причина да повтаря
аргументите си за неоснователността им.
Всъщност основният спорен въпрос се
концентрира върху размера на началното салдо на разполагаеми в брой средства от
РЛ, което – според оплаквания и общия контекст на представените от самото лице
доказателства – е недостоверно. В това отношение РЛ и при предходната и при
настоящата ревизия константно поддържа, че не са съобразени суми, предоставени
му в качеството му на довереник по чл.280 и следващите /при фигурата на косвено
представителство без упълномощаване/.
В хода на ревизията е бил
представен договор от 11.12.2006 г., сключен между доверителя „Добротика“ и РЛ,
по силата на който на РЛ е било възложено да извършва сделки по закупуване на недвижими
имоти под формата на земеделска земя от трети лица. Довереникът е ограничен да
закупува имотите до сума от 700 лв. на декар, която цена е уговорена като
средна. Посочено е, че довереникът има право да вложи /похарчи/ сумата от
440 000 лв., като изпълни поръчката /закупуването/ от свое име, но за
сметка на доверителя си. Уговорено е, че срокът на действие на поръчката е до
края на 2009 г., като в този срок следва да се извършат и отчетните сделки.
Уговорено е, че доверителят следва да даде – заплати на довереника необходимите
парични средства за реализирането на поръчките, както и да му заплати
договореното възнаграждение от 8% /договорът е възмезден/. Видно от
представеният договор, същият не отговаря на изискванията на чл.292, ал.3 от ЗЗД, т.е. не е спазена формата на сделката, която е форма за действителност.
Представена е разписка, видно от която е, че на същата дата РЛ е получило от
управителя на доверителя по сделката 440 000 лв., като с оглед изслушаната
експертиза следва да се приеме, че подписът под разписката за получаване на
сумата е автентичен. Представен е и РКО, издаден от платеца на сумата, видно от
който е, че тази сума е броена касово, като ордерът е подписан от управителя на
доверителя и според посочената експертиза също е автентичен. Представени са и
уведомителни писма, според първото от които РЛ е придобило през 2007 г. в
изпълнение на този договор 24 имота на стойност, съвпадаща със стойността на
разходите за придобитите през 2007 г. земеделски имоти, без придобития урегулиран имот във
Ветренци /79 080, 27 лв./. Според второто писмо, през 2008 г. са придобити в
резултат на овластяването на довереника общо 44 имота на придобивна стойност
134 543,45 лв., която сума е близка до стойността на придобитите от лицето
имоти за 2008 г. Чрез последното писмо е посочено ,че в изпълнение на договора
довереникът е придобил земеделски земи на стойност от 223 840, 47 лв.,
която сума е близка до сумата на разхода за придобиване на земеделски земи от
самото РЛ.
Представена е от провереното лице
„Добротика“ договор за спогодба от 18.01.2010 г., според който страните по него
/доверителя и довереника/ констатират неспазването на формата на договора за
поръчка, констатират получаването на сумата от РЛ, като страните са се
съгласили, че договорът за поръчка е недействителен, като довереникът следва да
възстанови сумата от 440 000 лв. и да заплати неустойка от 50 000 лв.
Според вече коментираното заключение и този договор за спогодба е автентичен.
В хода на възобновеното
производство, по указания на ответника ревизорите са извършили отново насрещна
проверка на установения като доверител по коментирания договор субект – ТД
„Добротика“. Видно от резултатите на тази проверка, това лице предоставя
оборотна ведомост за синтетични сметки за 2005 г.,извлечение от главната книга
за разчетите със собствениците за 2006 и 2007 г., оборотна ведомост за
06-30.06.2006 г., оборотна ведомост за месец 7 на 2006 г., оборотна ведомост за
м.8 на 2006 г., оборотна ведомост за м.9 на 2006 г., оборотна ведомост за
м.10.2006 г., оборотна ведомост за м.11.2006 г., оборотна ведомост за м.12 на
2006 г. От последната оборотна ведомост не се установява движението на салдото
на сметката, отчитаща разчетите със собственици, нито се установява движението
по сметката, отчитаща доставчици по аванси. От тези ведомости се установвяа, че
през този месец дебитното салдо на сметката, по която се водят касовите
наличности нараснало със сумата от
359 226 лв., съответно намаляло със сумата от 123400, 91 лв. Съответно
салдото на сметката, по която се отчитат банковите разплащания в левове е
нараснало със сумата от 195 217, 83 лв. и е намаляла /т.е. са извършени безкасови
разплащания или преводи/ със сумата от 83 318, 32 лв. Приобщени са
съответно декларациите по ЗКПО и баланса и
ОПР на това дружество за съответната 2006 г.
В хода на предходното ревизионно
производство управителят на посоченият търговец дава обяснения, които са в
смисъл, че дружеството има инвестиционна цел, средствата, предоставени на М. са
получени „по банка“, сумата е изплатена на каса, като това изплащане е
„заведено“, разбирай осчетоводено по сметка 4221 подотчетни лица /каквато
сметка липсва в представените оборотни ведомости/. Освен договора за поръчка,
разписката, РКО и вече коментираните уведомителни писма, са представени посоченият
договор за спогодба, договор за цесия /в
който дружеството е установено като цедент/ и уведомление до РЛ за договора за
цесия. Представен е аналитичен дневник на посочената сметка според който е
отчетено касово плащане чрез кредитиране на сметката, по която се водят
касовите наличности, като впоследствие е отчетено на 08.11.2010 г. касово
възстановяване на такава сума. Следва да
се отчете, че договорът с цесионера „Д.ойл“ е отчетен по същата разчетна
сметка. Представени са извлечения от сметката на Добротика в ЦКБ, като видно от
първото от тях е, че на 01.12.2006 г. дружеството е закупило 40 000 евро,
захранило е ДДС сметката си /по отменения ЗДДС/заплатило е СМР по договор на
„Нова Груп“. От следващото извлечение се установява, че на 24.09.2006 г.
дружеството е закупило чрез средствата по тази сметка 114 900 евро.
Представено е и извлечение от 08.06.2006 година, видно от което е, че
дружеството е кредитирало сметката сс 196 983, 36 лв., захранило е ДДС
сметката си, заплатило е суми на ЕТ „Модус“
по договор за проектиране. Дадени са допълнителни обяснения, според които част
от банковите извлечения не могат да се намерят. Представени са ГК за сметка 501
за второто полугодие на 2006 г. и оборотни ведомости за тази година. От
съдържанието на първата ОВ обаче не се установява воденето на сметка за
подотчетни лица, а от друга страна се установява кредитен оборот по см.501 за
второто полугодие на 2006 г. в размер от само 41 149, 99 лв., като
внезапно във втората ведомост посочената сметка се появява по нея е отчетен разчет за такива лица от
440 000 лв.
Що се касае до договора за цесия,
то видно от него е, че се прехвърля вземането от РЛ за 490 000 лв. /вкл. и
неустойката по спогодбата/ на „Д.ойл“, като то не е заложено, не е обезпечено и
не е поставено под прекратително условие, срещу 440 000 лв., като на
практика сконтирането от 50 000 лв. за неустойка остава като
възнаграждение за цесионера. Според договора сумата от 440 000 лв. е
следвало да се погаси на цедента към 15.11.2010 г. Доказателства за заплащането
на сумата /извън откъслечните счетоводни записи, представени от „Добротика“/ не
са представени.
Спазвайки указанията на ответника,
ревизията е извършила насрещна проверка на „Д.ойл“, която не е дала резултат.
При тези доказателства изводите на
ревизията са, че липсват доказателства за обективната възможност доверителят да
е разполагал с посочената сума към момента на твърдяното и предоставяне на
довереника РЛ. Всъщност, както е вметнал ответника, още в хода на предходната
ревизия е било констатирано, че документите, представени от доверителя са
изготвени за целите на производството и не са истински/достоверни/. В това
отношение се е позовал на служебно известни му факти /приобщени служебно в хода
на предходнат ревизия , а впоследствие и в хода на настоящото възобновено
производство/, съдържащи се в оборотните ведомости за 2005 г., за първото
полугодие на 2006 г., и за м.01.2007 г., главната книга, съдържаща записи за
разчетите със собственици за 2006 г., които това дружество е представило по
повод на извършената му ревизия, финализирана с РА №20002624/2007 г.
Съпоставката на установеното от тези документи с представените в хода на
проверката на дружеството документите обосновала този извод.
Константно и предвидимо настоящата
инстанция е сочела, че за установяването на факта на наличието на получени/предадени
суми в брой, които не представляват доход, следва да се установят едновременно
следните факти: разполагаемостта на тези суми в брой към момента на предаването
им от страна на лицето, което ги предава, при което е без значение
облигационното основание за предаването им, след като изпълнението му не
представлява реализиране на доход, както и факта на самото предаване на сумите
в държане на получателя им.
Доказателствата, събрани и в предходната
ревизия, а и понастоящем, не сочат наличието на такива суми у доверителя
„Добротика“. На първо място, в
общотеоретичен аспект следва да се отбележи, че сметката по която се водят
разчетите с подотчетните лица касае вземането на предприятието от персонала му,
а не от субекти, които не са част от този персонал. Друга функция на тази
разчетна сметка е отчитането на авансите, предоставяни на управляващите
предприятието лица за реализиране на определени стопански задачи – в противен
случа сумите се отчитат като разчет със собствениците на предприятието. Тази
сметка винаги се дебитира срещу кредитна операция по сметката, по която се
водят паричните средства в брой на предприятието, и се кредитира при одобряване
на извършените от подочтетното лице разходи чрез кореспонденция със сметките от
група 60 или при придобиването на активи –чрез кореспонденция със сметките, по
които се водят дълготрайните материални активи, респ. материалите или други
активи /като например биологичните активи/. При възстановяването на сумата от
подотчетното лице тази сметка отново се кредитира с
възстановената част на сумата или цялата сума. Най – сетне, при неотчитането на
предоставените служебни аванси, тяхното удържане води до кредитирането на
сметката в кореспонденция със сметката, по която се водят разчетите за
персонала. При това самият характер на тази разчетна сметка изисква отчитането
на предоставени суми в рамките на самото предприятие на отговорно лице от това предприятие, което
е част от неговия персонал. Констатираният начин на отчитането на посочената
сума на практика води до изкривяване на имущественото състояние на
предприятието. Отчитането на предоставянето на авансова сума на трето лице,
срещу очакването това трето лице в бъдеще срещу тази сума да предаде/прехвърли
на предприятието активи /в процесният случай дълготрайни такива/ изисква
отчитането на сумата да стане чрез разчетната сметка, по която се водят
доставчиците по аванси, и чрез която се отчитат вземанията на предприятието от
доставчиците за преведените им авансово суми срещу бъдещи доставки. Тази сметка
е активна и влияе на активната част на баланса. Съответно, тази сметка се
кредитира когато се отчетат получените срещу аванса активи. Начинът на счетоводното
отчитане на процесната сума води до обоснован извод, че то не отговаря на
счетоводната логика на претендираната стопанска операция.
Извън този общотеоретичен контекст
на счетоводното представяне на операцията, видно от различните представени
оборотни ведомости, тези, които са приобщени служебно от администрацията в хода
на настоящото ревизионно производство /л. 80 и сл. от папка 1/ не съдържат
записи на разчетна сметка за подотчетни лица, като оборотите по сметката, по
която се водят касовите наличности, не отговаря на твърдението за предадени
касово суми през месец 12.2006 г. Тези конкретни доказателства имат висока
доказателствена стойност, тъй като „Добротика“ ги е предоставила в качеството
си на ревизирано лице, а не на проверявано лице, в което процесуално качество представените
доказателства не могат до обосноват наличие на задължение за провереното лице /арг.
от чл.45, ал.1, изрч. второ от ДОПК/. Представените банкови документи
/извлечения/ не водят до извод за изтеглени в брой суми от банковата сметка на
„Добротика“ към момента на твърдяното предоставяне на средствата по договора за
мандат. В представеното приложение към годишния отчет за този период е
отбелязано, че краткотрайните активи са в размер от 363 000 лв., като това
съответства на ГФО на дружеството и на баланса, отчитащ общо продукцията, незавършеното
производство, възстановими данъци, средствата в брой и по сметка. Впрочем тези
данни съответстват на данните в
приобщената служебно оборотна ведомост на това дружество за сметка 501
/представена за целите на ревизията му/, според която началното салдо на
сметката към 01.12.2006 г. е едва от 979, 58 лв., като са налице касови
постъпления в размер от 359 226 лв. /т.е. сметката е дебитирана/, и касов
разход от 123 400, 91 лв. /т.е. сметката е кредитирана/. Този касов разход
по никакъв начин не се вписва в твърдението за налични парични средства в
претендирания размер, а както се отбеляза, откъслечните счетоводни данни,
представени под формата на извлечения от главни книги за определена сметка в
хода на проверката на това дружество притежават ниска доказателствена стойност.
Извън това, както правилно е забелязал и ответника, от главната книга за
разчетната 4942 /по която се отчитат разчетите със собствениците/, приобщена
служебно, се установява, че през м.12.2016 г. е отчетена като възстановена
сумата от 116 422, 39 лв. /върнат заемна предприятието, предоставен от
собствениците му/, като от общият кредитен оборот на тази сметка е практически
сумата от 6978, 52 лв. извън сумата на възстановения от собствениците заем.
Посоченият анализ на представените доказателства
води до обоснования извод, че дружеството, установено като доверител по
коментирания по-горе договор за мандат, към момента на твърдяното предаване на
сумата от 440 000 лв. на РЛ не е разполагало фактически с нея, при което
доказателствата за предаването и /разписка, РКО/ са лишени от доказателствена
стойност досежно достоверността на отразения факт. При това положение следва да
се приеме, че РЛ не е получило тази сума и правилно администрацията не я е съобразила към момента
на формирането на началното салдо на имуществения баланс на лицето в началото
на 2007 г. Оттам и предвид аргументите на съда досежно правилното формиране на
този баланс на годишна основа за 2007 г., обоснован е извода, че към началото
на 2008 г. е установено нулево начално салдо на разполагаемите в брой средства
от РЛ.
При това положение обоснован е
фактическият извод на ревизията, че в края на този данъчен период са налице
извършени от лицето разходи, за които не са установени доходи или източници на
средства, които да могат да ги покрият. Обосновано посоченото обстоятелство е
субсумирано под хипотезиса на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Според тази разпоредба
„Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от
следните обстоятелства:
декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период;“.
Видно от структурата на разпоредбата, хипотезиса и изисква декларираните доходи
на лицето да са несъответни на имущественото му състояние – т.е. следва да е
налице доказаният факт, че с установените доходи на лицето, последното не може
да покрие придобитите от него имуществени права и вземания. Именно тази
хипотеза е проявена в процесният случай, като съдът приема –с оглед изложения
по-горе анализ – наличието и. При това
положение приложима е презумпцията на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, която не е
опровергана пред съда.
Посоченото означава, че съдът
следва да съобрази предвидената от законодателя доказателствена сила на
констатациите на ревизионния акт, при което следва да се приеме, че е налице
доход за облагане по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за процесната година в размер
от 133 464, 92 лв., представляващ констатираното превишение. Неправилно
този доход е третиран за данъчни цели с установени по реда на чл.124а от ДОПК
осигурителни вноски, които са отменени от ответника, но по аргумент от
разпоредбата на чл.160, ал. 5 от ДОПК съдът не може да промени установения
по-благоприятен за лицето данъчен резултат. При това следва да се съобрази
намаляването на този доход със ЗОВ от 3640 лв. и да се приеме, че е налице
основа по чл.122, ал.2 от ДОПК в размер от 129 824, 92 лв., за която се
следва допълнително данък в размер от 12 982, 47 лв. в едно със
закъснителни лихви.
В тази и част жалбата е
неоснователна.
3/ По отношение на задължението за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008 г.:
Видно от акта и доклада, прието е,
че и за тази година е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Изготвен
е имуществен баланс, като са съобразени вземанията на лицето от банки за
държани по сметки средства в началото и края на периода, констатираните и
безспорни негови доходи от трудови правоотношения, доходите му от друга
стопанска дейност, надлежно декларирани, доходите му от рента и продажба на
имущество. В разходната част от баланса са съобразени доказаните разходи за комунални
услуги, разходите за придобиване на недвижимо имущество, разходите, заплатени
за данъци и такси, и други разходи.
Възраженията досежно началното
салдо за тази година са функция на непризнатата като разполагаема сума за
лицето в началото на 2007 г. и недостоверни баланси за предходните две данъчни
години, като съдът изложи аргументите си досежно тези възражения, е които не е
необходимо те да се повтарят. При това обосновано – при наличие на недостиг на
разполагаеми в края на предходният период средства – е прието, че към началото
на процесния период лицето няма такива разполагаеми средства. И в този случай
оплакванията на жалбоподателя са идентични с изложените дотук. Както съдът
посочи, доходите на друг член на семейството са несъобразими при определянето
на данъчна основа на другия член на семейството при липса на такава правна
уредба. Що се касае до направените разходи за покупка на недвижими имоти, извън
обяснението на РЛ /което има висока доказателствена стойност с оглед
посочването на неизгодни за самото лице обстоятелства/, и тук важат двукратно
изложените аргументи за съвместния принос на съпрузите при придобиването на
земеделските имоти и за доказателствата, установяващи задълженото за
заплащането им РЛ.
Извън тези оплаквания обаче съдът
констатира незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт досежно
компонента на баланса именуван „други
разходи“. Видно от мотивите в доклада, при липса на такива в акта, прието е, че
според протокол за приобщаване от 16.02.2015 г.е приобщен протокол за ПУФО
досежно съпругата на ревизираното лице, от който пък се установявало, че при
съпоставка на нейните доходи било налице превишение на извършените от нея
разходи за сумата от 489, 23 лв. Видно от този протокол /л. 183 и сл. от папка
1/, констатирано е при проверката, че е налице превишение на разходите на това
лице над доходите/приходите му в същия размер. Тази констатация се ползва с
доказателствена сила с оглед характера на този протокол, но това не означава,
че посоченото обстоятелство води до фактически извод за направен от РЛ разход в
този размер. Всъщност имплицитно ревизорите са приели, че това несъответствие е
покрито от понастоящем ревизираното лице. Този извод е правно необоснован.
Съдът вече посочи, че националното право не познава института на семейното
подоходно облагане. Практическото компенсиране чрез ревизионен акт на
разполагаеми средства между съпрузите не намира никаква правна опора в
позитивното право. Както многократно и съвсем разбираемо дори и за органите по
приходите е сочил съда, фактическото компенсиране на недостиг на парични
средства на съпругата на РЛ няма никаква правна опора. Единствено в
разпоредбите на чл.139 и чл.141 от СК /респ. разпоредбите на чл.79 и чл.80 от
отменения СК/ е уредена възможността съпругът да издържа своя съпруг/а при
наличието на съответно дадените законови предпоставки – нетрудоспособност на
лицето и липсата на възможност да се издържа от своето имущество. Посоченото
означава, че тези обстоятелства следва да бъдат установени /доказани/, като
бъде установено и фактическото предаване на средствата за издръжка на
съответния съпруг, който е нетрудоспособен и не може да се издържа от
имуществото си –т.е следва да се установи и изпълнението на възникналото
задължение. Нито едно от тези обстоятелства не е констатирано понастоящем за
процесната година. Установеното при съпругата на РЛ несъответствие е релевантно
само досежно определянето на нейните данъчни задължения, като е лишено от елементарна
правна логика съждението, че това несъответствие при липса на данни за
предоставена издръжка влияе на имущественото положение на понастоящем
ревизираното лице.
Изложеното води до извода, че
неправилно този разход е участвал като компонент в имуществения баланс на РЛ за
процесната година. При това положение настоящата инстанция намира, че
действителното превишение на изразходваните средства над получените е в размер
от 176 434, 69 лв.
При това положение, както се
обоснова по-горе, налице е хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като съдът
следва да съобрази характерната за такъв ревизионен акт доказателствена сила по
чл.124, ал.2 от ДОПК. Съдът при това е длъжен да приеме, че е налице доход в
посочения по-горе размер с аргумент от презумпцията на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, която не бе оборена.
С оглед на констатираните /макар и
незаконосъобразно/ задължения за ЗОВ в размер от 1675,61 лв., които с оглед
разпоредбата на чл160, ал.5 от ДОПК следва да се съобразят, то данъчната основа
за облагане следва да бъде определена на 174 759, 08 лв., вместо
определената с РА от 175 248, 31 лв. Съответно данъкът по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху тази сума е от 17 475, 91 лв., а дължимата лихва е от 10781
лв. Следва ревизионният акт да се измени съответно за този данъчен период.
В тази и част жалбата е частично
основателна.
Само за пълнота следва да се
маркира, че съдът изслуша и съдебно-икономическа експертиза, която обаче не
следва да се кредитира, тъй като изчисленията на ВЛ са направени въз основа на
обстоятелства ,които съдът не приема за установени по делото.
Общият извод на съда е,
че жалбата е частично основателна.
При този изход на
спора, частично основателни са претенциите на страните за разноски, като следва
на всяка страна да се присъдят разноски с оглед действително понесените от нея
такива, респ. дължимите и по закон такива и спечеления материален интерес по
делото.
За жалбоподателя
разноските представляват държавна такса от 10 лв., разноски за експертизи от общо
520 лв. За ответника разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в
размер от 4 173,05 лв., претендирани върху целият материален интерес.
По изложените по-горе
съображения, Административният съд – Велико Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с решение №279/12.09.2016 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново в частта му, с която за данъчен
период по ЗДДФЛ 2007 г. е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 60 319,
54 лв. и лихви върху тази сума от 53 129, 32 лв.
ИЗМЕНЯ ревизионен акт Р-04000415000418-091-001/09.05.2016
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в
обжалваната му част с решение №279/12.09.2016 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново в частта му, с която са определени за довнасяне данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 17552, 01лв. и съответните лихви върху
този данък в размер от 10827, 94 лв., като определя за довнасяне данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер
от 17 475, 91 лв. и лихва в размер от 10781 лв.
ОТХВРЪЛЯ жалбата на К.К.М.
с адрес ***, ЕГН **********, против ревизионен акт
Р-04000415000418-091-001/09.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с решение №279/12.09.2016 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново в частта му, с която е определен
за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 12 992,
04 лв. и лихва върху тази сума от 9483, 88 лв.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, да заплати на К.К.М.
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 366, 35 лв.
ОСЪЖДА К.К.М. ***, ЕГН **********,,
да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Велико
Търново юрисконсултско възнаграждение от 1296, 41 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :