№ 1
гр. гр. Радомир, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200303 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор е наложил на жалбоподателя „Напоителни системи“ ЕАД
имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, на
основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 04.02.2021 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, контролни
органи към ГД – НЯСС към ДАМТН извършили проверка на язовир „Д.Д.“, находящ се в
поземлени имоти № ., № ., № ., № . и № . в землището на с. Д.Д. и с. Г.Д., община Радомир.
Процесният язовир е собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, за което е съставен акт за
частна държавна собственост № . г., доказващ собствеността. В резултат от проверката бил
съставен констативен протокол № .1 г.
Проверката била извършена от свидетеля инж. В. Г. АВР., на длъжност гл. експерт
РО НЯСС-ЗЦБ, инж. Б.В.Б. – държавен експерт в отдел КМ и инж. С. ВЛ. М., на длъжност
„старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ към ДАМТН, като последният впоследствие съставил
акт за установяване на административно нарушение № . г. за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от
Закона за водите.
Видно от материалите по делото, жалбоподателя „Напоителни системи“ ЕАД е
поканен с писмо изх. № . г. от Главна дирекция НЯСС към ДАМТН да се яви на 15.03.2021
г. в 11:00 ч. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
във връзка с констатирано нарушение, подробно описано в констативен протокол № .1 г.
На 15.03.2021 г. АУАН е съставен от инж. С. ВЛ. М., на длъжност „старши
инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях -
Западна централна България“, оправомощен със заповед № А-237/08.06.2020 г. на
председателя на ДАМТН, изменена със заповед № А-533/24.09.2020 г. на председателя на
ДАМТН, в присъствието на упълномощен представител на „Напоителни системи“ ЕАД, а
именно – юрисконсулт Александър Петков, упълномощен с нотариално заверено
пълномощно № П-НС-97-89/21.09.2017 г. и в присъствието на свидетеля при установяване
на нарушението – инж. В. Г. АВР.. Актът е надлежно връчен на юрк. Петков на 15.03.2021 г.
Видно от документите по делото, в законоустановения срок жалбоподателят е депозирал
писмено възражение с вх. № 85-02-64 (1)/19.03.2021 г. по описа на ГД – НЯСС към ДАМТН,
което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.
Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на голямата язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че
има изградена пиезометрична система, състояща се от двадесет и два броя пиезометри, като
пет броя от тях са запушени, неизправни са и не се извършват с тях измервания. Установено
е, че не е изпълнено от собственика на язовир „Д.Д.“ задължителното предписание, дадено в
констативен протокол № 02-03-33/21.07.2020 г. във връзка с констативен протокол № . г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „да се
приведат в работоспособно състояние запушените пиезометри“, които са пет броя с № 2, №
4, № 6, № 10 и № 14, със срок за изпълнение 30.11.2020 г. Предписанието, дадено от
контролните органи, е надлежно връчено на присъствалия по време на проверката,
представител на собственика на процесния язовир.
След изтичане на дадения срок за изпълнение на задължителното предписание е
извършена проверка от контролните органи на 04.02.2021 г., като при съставянето на
констативен протокол № .1 г. от извършената проверка е присъствал и представител на
2
собственика - инж. В.К.С. - специалист ВЯН – ХТР към „Напоителни системи“ ЕАД, на
която надлежно е връчен констативен протокол № .1 г. от извършената проверка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели, актосъставителят - инж. С. ВЛ. М. и
свидетелят по акта - инж. В. Г. АВР., които потвърждават фактическата обстановка, така
както е описана в АУАН, като сочат, че при извършената проверка през м. февруари 2021 г.
са констатирали неизпълнение на предписание, дадено при предходно проверка и касаещо
привеждане в работоспособно състояние на 5 бр. пиезометри.
Съдът намира показанията на разпитаните свидетели за подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви, в тях те възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено
са възприели като очевидци в хода на извършената проверка. Показанията на свидетелите
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.
Не се установяват и основания, по които свидетелите да се смятат за заинтересовани или
предубедени. По тези съображения настоящият съдебен състав кредитира показанията на
горепосочените свидетели.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При съставянето на акт за установяване на административно нарушение № . г. и
издаването на процесното наказателно постановление съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и наказателното
постановление.
Видно от жалбата, жалбоподателят навежда доводи за допуснато процесуално
нарушение, а именно – неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН за съставянето на АУАН,
твърдейки, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения тримесечен давностен срок
от откриване на нарушителя.
Съдът намира, че наведените в жалбата доводи относно изтичането на срока по чл. 34
ЗАНН за съставянето на АУАН са неоснователни поради следното:
От обективна страна, по делото по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД е собственик на процесната язовирна стена и
съоръженията към нея, представляващи язовир „Д.Д.“, находящ се в поземлени имоти №
3
........ в землището на с. Д.Д. и с. Г.Д., община Радомир, за което има издаден акт за частна
държавна собственост № . г. На следващо място, по категоричен начин се установява и
фактът на даденото задължително предписание, а именно: „да се приведат в работоспособно
състояние запушените пиезометри“, които са пет броя с № 2, № 4, № 6, № 10 и № 14, със
срок за изпълнение 30.11.2020 г. Така даденото предписание от правна страна се
квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Това е така, защото предписанието е
дадено от длъжностни лица, оправомощени от председателя на ДАМТН, съобразено е с
правомощията им по ЗВ, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната
техническа експлоатация на контролирания обект. Следователно, предписанието се ползва
със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо
собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Срокът за изпълнение на същото
се установи, че е до 30.11.2020 г., следователно жалбоподателят е бил своевременно
уведомен за съдържанието на предписанието и преди изтичането на срока за неговото
изпълнение.
Установяването на такова нарушение се извършва чрез проверка, за което се съставя
констативен протокол. В настоящия случай безспорно е доказано от материалите по делото,
както и от свидетелските показания, че контролните органи са извършили проверка,
обективирана в констативен протокол № .1 г., с който са установили, че жалбоподателят не е
извършил действията по задължителните предписания, дадени с констативен протокол от
21.07.2020 г., съставен от длъжностните лица при ГД на НЯСС. Съдът намира, че
нарушението е извършено чрез бездействие, липса на дължимо по закон поведение. Такъв
вид нарушение продължава непрекъснато във времето, докато бъде преустановено.
Следователно, тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН започва да тече от момента на
фактическото установяване на административното нарушение, което в случая е станало на
04.02.2021 г. (в същия смисъл са и решение № 57/23.04.2021 г. по к. а. н. д. № 43/2021 г. на
Административен съд - Перник и решение № 58/23.04.2021 г. по к. а. н. д. № 44/2021 г. на
Административен съд – Перник). Актосъставителят е узнал за нарушението на 04.02.2021 г.,
когато е извършил проверка на язовир „Д.Д.“, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД,
при която е установено, че собственикът не е изпълнил даденото задължително
предписание. В конкретната хипотеза актосъставителят е участвал в извършването на
проверката и на 04.02.2021 г. е открил нарушителя. Налице е хипотезата на паралелно
действащи контролни органи, при която контролният орган, участвал в проверката, е и
актосъставител. Според Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г.,
ОСНК на ВС, при паралелно действуващите контролни органи трябва да се изхожда от
принципа, че нарушителят е субект на права в административнонаказателното
правоотношение, поради което е недопустимо да функционират две паралелни
правоотношения по повод на едно и също нарушение. С откриване на нарушителя от който
и да е контролен орган, възниква административнонаказателното правоотношение. И в този
случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от
единия от паралелно действуващите контролни органи. Нарушението и нарушителят са
открити, а това е основание за съставяне на акта. Несъставянето на такъв в срока по чл. 34,
4
ал. 1, предл. 2 ЗАНН, което може да се получи както от бездействието на първия, така и от
бездействието на втория контролен орган, ще доведе до отпадане отговорността на
нарушителя. Недопустимо е след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2
ЗАНН паралелно действуващият контролен орган при открито вече нарушение да съставя
акт, който да има за последица създаване на административнонаказателно правоотношение
за нарушението, открито вече от надлежните контролни органи. В случая срокът е спазен,
както се изясни по-горе.
Във връзка с горното, съдът намира, че сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН (три месеца
от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението) за образуване на
административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално
нарушение.
На основание на АУАН № . г. е издадено обжалваното наказателно постановление.
Както в АУАН, така и в НП, съдът намира, че са спазени елементите от състава на нормата,
наличието на които сочи за съставомерност на деянието и са описани, като и в АУАН и в
НП е посочено, че е осъществен съставът на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът намира, че с тези си действия и при спазване на законовите
изисквания АНО е доказал, че е налице извършено административно нарушение от страна
на наказаното лице и че е осъществен процесният състав. Посочена е датата на извършване
на нарушението, а именно: 01.12.2020 г. В тази връзка съдът констатира, че наказващият
орган недокрай прецизно е посочил датата на нарушението. Както съдът изясни по-горе,
нарушението е извършено чрез бездействие, като периодът на бездействието се
характеризира с начален момент. В случая датата 01.12.2020 г. представлява началният
момент на периода на нарушението. При все това, процесното наказателно постановление
не е незаконосъобразно, защото привлеченото лице е разбрало за какъв период от време
(бездействие) му се търси отговорност. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да
изпълни дадените му задължителни предписания. Описано е мястото на нарушението -
наименование на язовира, местоположението му и идентификационните му белези. Предвид
горепосоченото, съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приложил
материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите при издаване на
обжалваното наказателно постановление.
С НП е ангажирана имуществената отговорност на „Напоителни системи“ ЕАД, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, която предвижда, че се наказва с
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ „собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал.
3, т. 5“. В разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ е предвидено, че председателят на ДАМТН
или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190а, ал. 4 имат право: да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
5
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1,
за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както
и да определят срок за тяхното изпълнение. От посочените разпоредби следва изводът, че
собственикът на язовирната стена е задължен да изпълнява предписанията на контролните
органи, като тези предписания следва да бъдат изпълнени в срок.
Релевантните за съставомерността на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ факти са
два: наличието на дадени по надлежния ред предписания и тяхното неизпълнение в
указания срок от адресата им. При извършване на преценка за съответствието на издаденото
НП с материалния закон съдът изследва единствено посочените два факта и ако установи, че
са налице, следва да констатира съответствието на обжалвания административен акт с
материалния закон. Безспорен, според съда, е фактът, че предписанието, дадено на
„Напоителни системи“ ЕАД, не е било изпълнено.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът достигна до извод за
основателност при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
„Напоителни системи“ ЕАД.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от подобен вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото,
както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност.
Съдът споделя становището, че задължителните предписания, дадени на
„Напоителни системи“ ЕАД, са свързани с безопасната експлоатация на язовирната стена и
съоръженията към нея и неспазването им би могло да доведе до евентуални аварии и
злополуки с непредвидими и непоправими последици. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Закона
за водите целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за
водите се защитават обществените отношения, визирани в същата разпоредба. Постигането
на тази цел, според чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗВ, става чрез извършване на контрол за техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Ето
защо, съдът намира, че предписанието, което е дадено на „Напоителни системи“ ЕАД, е
свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея.
Следователно, преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
6
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е.
винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни нарушения. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от извършеното нарушение чрез
бездействие, не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената
опасност.
АНО е определил наказанието в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, т. 39 ЗВ размер, поради което не са налице основания за изменение на процесното НП
в тази му част.
При така изложеното, съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
78, ал. 1 ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, кавото искане е
направено от същата чрез процесуалния ù представител. Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна, при определянето на максималния
размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита
в производства по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, поради което
справедливият размер на възнаграждението за защита е 80,00 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г., с което председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е наложил на „Напоителни
системи“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 136 имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ,
на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.
М. Димитров“ № 52-А сумата от 80,00 (осемдесет лева), представляваща направени разноски
по делото.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8