№ 216
гр. Асеновград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20225310100575 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът Щ. М. Ш. твърди, че на 22.12.2016г. между него и „Сити кеш“
ООД е сключен договор за паричен заем №102193, по силата на който му
предоставена сумата от 800 лева, която е следвало да бъде върната ведно с
лихва в размер на 35,04% при ГПР от 40,856%. В него е предвидено, че дължи
неустойка, платима разсрочено заедно с погасителната вноска за връщане на
заетата сума, за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение – поръчителство на едно физическо лице или банкова гаранция.
Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, като основната й цел е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора. Същата е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се
прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата
за неустойка, съдържаща се в договор за кредит, сключен със „Сити кеш“
ООД. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът признава изцяло предявения иск. Оспорва само претенцията
за разноски, поради това, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е
1
претендирал заплащане на уговорената неустойка.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ответникът е признал предявения иск изцяло, поради което с оглед
изричното искане от ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Възражението, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
иска е неоснователно. Трайната съдебна практика приема, че когато е
предявен иск за нищожност, то повод за завеждането на иска по смисъла
на чл. 78, ал. 2 ГПК съставлява фактът на самото сключване на договора,
съответно на съдържащите се в него клаузи. Ето защо, когато ответникът по
този иск признава неговата основателност в съдебния процес или извън него,
той дължи сторените в съдебното производство разноски съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. С направеното признаване от ответника на
нищожността не отпада интересът на ищеца от съдебното й установяване със
сила на пресъдено нещо. Фактът на съществуването на нищожната уговрока
за заплащане на неустойка обуславя интерес на ищеца да претендира
нищожността на същата по съдебен ред. Състоянието на нищожност
представлява повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждането на делото.
Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща заплатената държавна такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1, т.3 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица
от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията. Уважената претенция е с цена
2
от 711,72 лева, съответно минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати тази сума на процесуалния представител на ищеца.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или
поръчителство в тридневен срок, съдържаща се в чл.8 от договор за паричен
заем №102193 от 22.12.2016г., сключен в гр. Първомай между Щ. М. Ш., ЕГН
********** от с. А., община С. ул.“18-та“ №11, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“
№29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев, да заплати на Щ. М. Ш., ЕГН ********** от с. А., община С.
ул.“18-та“ №11, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев, да заплати на адвокат С.К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ №41, сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на Щ. М. Ш., ЕГН ********** от с. А., община С. ул.“18-та“ №11,
по гр.д.№575/2022г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3