РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330112280 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, против Р. П. П., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в
размер на 6981,51 лева – главница по договор за потребителски паричен
кредит № ********* г., сумата в размер на 9202,97 лева – договорна лихва за
периода 20.09.2017 г. – 20.12.2022 г. и сумата в размер на 2272,23 лева –
обезщетение за забава за периода 20.10.2017 г. – 16.02.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.02.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2302/01.03.2021 г. по ч. гр. д. №
3649/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр. с.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски паричен
кредит № ******г., е предоставил на ответника кредит в размер на 7000 лева.
Договорено било, паричният кредит да бъде изплатен на 72 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 289,02 лева, като в договора била посочена
и общата стойност на плащанията по кредита. Сумата, предмет на договора
била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана и
посочена в договора за кредит. В чл. 5 от договора било предвидено, че при
1
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят,
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Сочи, че длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.09.2017 г., като към тази дата били погасени 8
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай била на 20.10.2017 г., от която дата вземането
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено уведомление до длъжника.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал за същите заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 3649/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр. с., против длъжника била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Доколкото
заповедта била връчена по длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, на ищеца
били дадени указания за предявяване на иск по чл. 422, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар
исковата молба и приложенията да са връчени редовно на същия – чрез
работодател.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка /л.66 от делото/, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не
се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.31, а именно
сумата в размер на 469,14 лева в исковото производство, включващи
държавна такса в размер на 369,14 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се
2
включат и разноските в заповедното производство в размер на 419,13 лв., тъй
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
П. П., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК: *********,
на основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД
следните суми: сумата в размер на 6981,51 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № ******* г., сумата в размер на 9202,97 лева
– договорна лихва за периода 20.09.2017 г. – 20.12.2022 г. и сумата в размер
на 2272,23 лева – обезщетение за забава за периода 20.10.2017 г. – 16.02.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.02.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2302/01.03.2021 г. по ч.
гр. д. № 3649/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр. с.
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН: **********, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК: *********, сумата от общо 469,14 лева /четиристотин
шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция и 419,13 лева /четиристотин и деветнадесет
лева и тринадесет стотинки/ – разноски в заповедното производство, сторени
по ч. гр. д. № 3649/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV бр. с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3