Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 10.03.2020 година
град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и пети
февруари 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6964 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК.
Ищцата Х.В.Д., като майка и законен представител на
малолетното дете С.Д.Д. твърди в исковата си молба, че с ответника сключили
граждански брак на 05.12.2009г. в гр.Стара Загора, като от брака си имат родено
едно дете С.Д.Д., родена на ***г.
С решение № 1192 от 09.11.2017г., постановено по гр.д.№
2984/2017г. по описа на PC Стара Загора, бракът им бил прекратен по взаимно
съгласие. Съгласно постигнатото споразумение, родителските права по отношение
на детето С. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на
лични отношения и същия се задължил да заплаща издръжка в размер на 185,00
лева, до 10-то число на текущия месец, считано от 30.05.2017г., която заплащал
редовно.
Ищцата сочи, че С. към настоящия момент е на 9 години и 8
месеца, ученичка в трети клас ОУ ’’Кирил Христов” Стара Загора. Двете живеят в гр.Стара Загора в жилище,
собственост на сестрата на ищцата.
Ищцата сочи, че от присъждането на издръжката изминали 2
години; детето растяло, променяло се с всеки ден и потребностите му нараствали.
Майката се опитвала да му осигури най-необходимото, но средствата били
недостатъчни.
Заявява, че детето посещавало английски език и футбол до
м.юни 2019г., като сумите, които трябвало да бъдат заплащани са 220 лв. на
семестър за английски език и 20 лв. месечно за футбол. С. посетила общо 2
семестъра по английски език, като сумите били заплатени от майка й. След
приключване на първия семестър английски език, ищцата провела разговор с бащата
и го помолила да помогне в заплащането на сумата за следващия семестър, но той
категорично отказа. Тя заплатила и втория семестър. Поради невъзможност да
заплаща всички ежедневни разходи и да заплаща и език, се наложило дъщеря им да
преустанови посещението му. Поради същата причина тя спряла да посещава и
футбол, въпреки, че все още имала голямо желание.
Ищцата заявява, че работи като търговски представител по
трудов договор към „КУАЙСЕР ФАРМА” ЕООД и въпреки получаваното от нея добро
възнаграждение, разходите за дома, за храна и за отопление, които заплаща за
нея и дъщеря й никак не са малки. Тъй като живеят в жилището на сестра й и там
нямало пригодена детска стая, се наложило тя да отделя ежемесечно част от
доходите си, да събере една никак не малка сума и да закупи всичко необходимо
за детска стая, подходяща за момиче на 9 години. Баща й отново не им помогнал.
Заявява, че със С. неможели да продължават да живеят дълго в това жилище и
обмисляла закупуването на собствено жилище, за което няма никакви средства.
Сочи, че ответникът работи в частна фирма, която е
собственост на неговите родители и получава добри доходи; в трудоспособна
възраст е, задължен е и може да заплаща издръжка, която да позволи пълноценното
отглеждане на детето.
Моли съда да постанови решение, с което да измени
досегашния размер на издръжката, която ответникът заплаща на малолетното им
дете С.Д.Д. чрез нея, като нейна майка и законен представител, като я увеличи
от 185,00 лева на 285,00 лева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Д.С.Д. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че признава иска по основание, но го
оспорва по размер.
Заявява, че решението, с което е определена
първоначалната издръжка е постановено преди две години на 09.11.2017 г., като
счита, че от този период до момента нуждите на детето не са нараснали в такава
степен, че да обусловят изменението на издръжката в поискания размер. Не
оспорва, че изминаването на период от време е обстоятелство, което предполага
увеличаване нуждите на детето, но в настоящия случай, когато родителите на С.Д.
са се развели е била в първи клас, а сега е едва в трети клас. Счита, че за
изминалите две години нуждите на детето не са нараснали в такава степен, че да
обуславят увеличение на издръжката със 100 лв. повече от досега определената.
Заявява, че от данните в исковата молба не може да се
направи никакво логично заключение, че нуждите на детето са се повишили
дотолкова, че сумата от 185 лв. да е недостатъчна да ги покрие. Към настоящия
момент детето не посещава извънкласни занимания; записано е като ученичка в
трети клас в ОУ „Кирил Христов“ Стара Загора, което обстоятелство означава, че
на детето се предоставят безвъзмездно учебници и учебни помагала, респективно
родителите са освободени от този разход.
Оспорва твърдението, че таксата за английски език се
покривала само от майката, тъй като в исковата молба се признавало, че
ответникът редовно заплаща издръжката на детето, която предвид размера й,
категорично счита, че е достатъчна да покрие и уроците по английски език. По отношение
таксите за футбол сочи, че по делото липсват доказателства за заплащането им.
С оглед изложените аргументи и представените
доказателства за доходите на ищцата счита за безпочвено твърдението, че
невъзможността на майката да покрива на таксите по извънкласните занимания на
детето е причината то да спре да ги посещава.
Ответникът възразява, че финансовите му възможности са
силно ограничени. Реализира доходи единствено от трудово възнаграждение, които
са в размер на 283 лв., тъй като работи на непълен работен ден, а единственото
му имущество е 1/2 ид.ч. от МПС - Мотор „Джилера Нексус“, който е придобит по
време на брака и все още не е поделен с бившата му съпруга. Сочи, че
апартаментът, в който живее е лична собственост на баща му Стефан Д..
В заключение счита, че за емоционалното и физическото
израстване на детето е необходима издръжка в размер на 400 лв. месечно, която
никак не е малко и от която сума ответникът следва да поеме половината - 200
лв. Заявява, че признава претенцията за основателна до размера на 200 лв.
Моли съда да постановите решение, с което да увеличи
присъдената по гр.дело №2984/2017г. на СтРС издръжка от 185 лв. месечно на 200
лв. месечно. Претендира направените по делото разноски.
Дирекция “Социално подпомагане” Ст.Загора, редовно призована не изпраща
представител. Представя по делото социален доклад.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От представеното по делото удостоверение за раждане от ***г. се установява,
че ответникът е баща на детето С.Д.Д., родена на ***г.
От приложеното към настоящото дело гр.дело №2984/2017г. по описа на РС Ст.Загора се установява, че с
влязло в сила решение е прекратен гражданския брак между Х.В.Д. и Д.С.Д., упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката, а ответникът е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 185 лв., считано от 30.05.2017г.
При преценка на материалните възможности на
Х.В.Д. съдът се съобрази с представената по
делото декларация за СИС и удостоверение за трудови доходи, от които е видно,
че същата няма друг брак, няма задължение към други ненавършили пълнолетие деца,
не притежава недвижими имоти, и получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение около 2560 лв.
При преценка на материалните възможности на
Д.С.Д. съдът се съобрази с представената по делото
декларация за СИС, в която същия е декларирал, че няма друг брак, няма
задължение към други ненавършили пълнолетие деца, не притежава недвижими имоти.
От представената от ищеца справка на Служба по вписвания Казанлък обаче се
установява, е ответникът притежава недвижим имот в гр.Мъглиж. От представеното
удостоверение за трудови доходи е видно, че ответникът получава средно месечно
брутно трудово възнаграждение 283 лв. за непълно работно време 4 часа.
По делото не се спори и се установява от
представените писмени доказателства и констатациите в Социалния доклад, че
ищцата и детето обитават жилище, собственост на нейната сестра, а ответникът
обитава жилище, собственост на родителите му.
По делото е представено и удостоверение, от
което е видно, че детето С.Д.Д. през
учебната 2019/2020г. е ученичка в трети клас на ОУ „Кирил Христов“ Ст.Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка,
се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат
предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка -
според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилно развитие, възпитание и отглеждане на
детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. Определената издръжка може да бъде изменяна при
изменение на обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва да бъде трайно
и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия
издръжка. От съществено значение са единствено и камо фактите и
обстоятелствата, касаещи изменението по тези два критерия. Други факти и
обстоятелства са ирелевантни. Присъдената издръжка следва да задоволява поне
минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се
има предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на
стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в
процеса, порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и
потребности. Минималния размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент е в размер на 610лв., или минималния размер на издръжката
съгласно закона е в размер на 152,50 лв.
Като взе предвид изложеното по-горе съдът
намира, че от присъждането на издръжката е изминал продължителен период
от време – над 2 години, през който детето е пораснало – към настоящия момент е
почти на 10 години, а от там са нараснали и неговите нужди и потребности. Тези обстоятелства налагат извода за трайно
и съществено изменение в нуждите на издържания по смисъла на чл.150 СК.
Порастването на детето и преминаването му в по-висока възрастова група
несъмнено води до увеличаване както на ежедневните му нужди от храна, облекло,
ученически пособия, така до увеличаване на нуждите му във връзка с неговото
физическо и умствено развитие, което несъмнено е свързано с допълнителни
разходи.
При съпоставка на доказателствата относно материалните
възможности на ответника по настоящото и предходното гр.дело, съдът намира, че не
е налице промяна във възможностите на дължащия издръжка – ответника, но тъй
като същия е в добро здравословно състояние /не са налице възражения в тази
посока/, в трудоспособна възраст, това не го освобождава от задължението да
осигури за детето си адекватна на нуждите му издръжка. Освен това задължението
за издръжка е безусловно.
Съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето С.Д.Д., родена на ***г., с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители,
данните от НСИ и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е
необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 500лв., като ответникът
следва да заплаща 250,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката,
ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето. С оглед на
изложеното предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен до размера на 250лв. В останалата част до претендирания размер искът
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 93,60 лв.
държавна такса.
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Претенцията на
ищцата е за увеличение на издръжката за малолетното дете С. от 185лв. на 285лв., т.е. претендира се
увеличение 100лв. С постановеното решение съдът уважава частично искането за
увеличение на присъдената по предходно гр.дело издръжка, като увеличава същата
с 65лв. и отхвърля иска за останалите претендирани 35лв., т.е на ищеца на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени 65/100 части от направените
разноски, които са в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение, или 195,00
лв., а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде присъдени 35/100
части от направените разноски, които са в размер на 300лв., или 105,00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката присъдена по гр.дело №2984/2017г. по описа на СтРС, както
следва:
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете С.Д.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Х.В.Д., ЕГН **********, двете с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от датата на
завеждане на иска – 30.12.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер
285,00лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Х.В.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 195,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 105,00 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 93,60лв. държавна
такса.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на така постановеното решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 10.03.2020г.,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :