Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 23.07.2020                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На петнадесети юли                                                     Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5780 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД, гр. П. твърди в исковата си молба, че с оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 6185/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора бил налице правен интерес от предявяване на иск относно вземането за сумата от 521,50 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ....., от които главница в размер на 464,31 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 57,19 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 464,31 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Между топлофикационното дружество и титуляра по партида била налице облигационноправна връзка относно продажбата на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказвала с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно разпоредбата на ал.2  топлопреносното предприятие задължително публикувало общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3  в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди бил собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали действия спрямо него. Облигационните отношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждали по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези отношения се уреждали по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не било необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ  задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ било да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя било да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То можело да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно  чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължало обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия бил определен ред и срок, в който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане бил до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца дължимата сума изпадал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.В.Х. му дължи сумата в размер на 521,50 лв. представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ...., от които главница в размер на 464,31 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 57,19 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 464,31 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата Н.В.Х. счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Между нея и ищеца не бил налице сключен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, като моли съда да има предвид факта, че такива индивидуални договори били сключени с останалите живущи в процесния блок. Между нея и топлофикационното дружество не било налице облигационно правоотношение. Счита, че нямала качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва изцяло приложеното извлечение от сметка  както в частта за главницата, така и в частта за мораторната лихва. Тъй като никога не била живяла в П., а от единадесет години и никой не живеел в процесното жилище, не ползвала топлинна енергия през този период от време и не дължала абсолютно никакви суми на ищеца. След смъртта на баща й преди единадесет години подала заявление за преустановяване на топлоподаването към жилището, след което всяка година бил предоставян достъп на инкасаторите до топломерите в жилището и техните показания винаги били нула. Извън изложеното предявените искове за главница и за лихва били погасени по давност за месеците: м.май 2016 г. - 1,93 лв. главница и 0,45 лв. лихва; м.юни 2016г. - 1,93 лв. главница и 0,44 лв. лихва; м.юли 2016г. - 1,93 лв. главница и 0,42 лв. лихва; м.септември 2016г. — 1,93 лв. главница и 0,39 лв. лихва; м.октомври 2016г. — 30,02 лв. главница и 5,75 лв. лихва на основание чл.110 от ЗЗД, тъй като се касаело за периодични плащания, а искът бил предявен на 01.11.2019г. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани да й присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6185/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3528/07.12.2018 г. за сумата 464.31  лева за  неизпълнено задължение за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул.  ...., с 57.19 лв. лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. и законната лихва от 13.11.2018 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД, гр. П. претендира вземане по договор за доставка на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. По делото е представено неподписано извлечение от сметка за имот в гр. П., ул. ...., абонатен № ********** с описани задължения за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., в което извлечение като носител на задълженията е посочена ответницата Н.В.Х..

Ответната страна е оспорила съществуването на договорно правоотношение между страните. Въпреки заявеното оспорване от ответницата ищецът не е представил по делото никакви доказателства, от които да видно на какво основание и кога е открил процесната партида на името на Н.В.Х..  С оглед на това съдът приема, че не е доказана истинността на твърдението на ищеца, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Освен това следва да се отбележи, че исковата претенция се основава изключително на счетоводни записвания на ищцовото дружество, които при условията  на чл.182 ГПК могат да имат доказателствена стойност само ако са редовно извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна точка на първичната счетоводна документация обаче е оспорено ответника, което налага пълно доказване от страна на ищеца, че счетоводството е редовно водено. Тъй като редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да се противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в тежест на последната е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания, защото самите записвания не носят подписа й. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, в такъв случай вече е в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.

Следователно доказването, че счетоводството е редовно водено, изисква установяване наличието на редовни първични счетоводни документи. В случая ищецът не е установил по делото основанието, на което е извършено осчетоводяването на дължимата от ответницата сума, и не е доказал, че счетоводните записвания са извършени на базата на годна документация, противопоставима на ответницата. Изложеното налага извода, че приложеното извлечение от счетоводните книги на ищеца не се ползва с материалната доказателствена сила по чл.182 от ГПК.

По  тези съображения съдът намира, че от доказателствата по делото  не се установява съществуването на вземането на ищеца за сумата 464.31  лева за  неизпълнено задължение за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул.  ...., с 57.19 лв. лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 30.10.2018г. и законната лихва от 13.11.2018г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3528/07.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6185/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

 

        Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД, гр. П., кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“, ЕИК ********* против Н.В.Х. *** иск за установяване на вземането за сумата 464.31  лева за  неизпълнено задължение за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ...., с 57.19 лв. лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. и законната лихва от 13.11.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3528/07.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 6185/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :