РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Силистра, 27.11.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 216 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Славена-99" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. "Рибарска" № 114, моли съда да отмени заповед № 232-ФК / 19.08.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, поради нарушения на процесуалния и материалния закон.
Ответникът – началникът на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство заповед № 232-ФК / 19.08.2020 г. ответникът е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, а именно: „запечатване на търговски обект – магазин за риба, находящ се в гр. Русе, ул. „Шипка“ 6, стопанисван от "Славена-99" ЕООД с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни на основание чл. 186. ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност“. Фактическото основание на административния акт е обективирано в мотивите на заповедта, както следва: „На 18.08.2020 г. в 10:45 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за риба, находящ се в гр. Русе, ***, стопанисван от „Славена-99" ЕООД с ЕИК *********, – при която е констатирано, че за извършваните продажби в обекта се издават фискални касови бележки от наличното в обекта работещо ЕКФП, модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT746097 и ИН на ФП 02709534, които не съдържат всички задължителни реквизити, а именно – липсва посочване на количество и единична цена по видове закупени стоки, както и идентификационния номер по ДДС на дружеството [...]“ (л. 11 от делото).
Гореописаната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, видно от заповеди № ЗЦУ-928 / 05.07.2018 г. и № ЗЦУ-ОПР-16 / 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (л. 33 – 36 от делото), обективирана е в писмена форма, съдържа фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. На жалбоподателя е осигурено право на участие в производството пред ответника (това проличава от документа, съставляващ л. 18 от делото), с оглед на което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Няма данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – активно легитимираната страна изрично заяви в съдебно заседание на 17.11.2020 г., че не оспорва изложените в обжалваната заповед факти, но счита, че тези факти не са достатъчни, за да обусловят прилагането на процесната принудителна административна мярка (л. 47 от делото). С оглед на това по делото следва да се приеме за установено, че в търговски обект на жалбоподателя, по повод на осъществени продажби, са били издавани фискални касови бележки, в които не са били отразявани количество и единична цена по видове закупени стоки, както и идентификационния номер по ДДС на дружеството. Следователно жалбоподателят е нарушил правилата на чл. 26, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Това нарушение от своя страна осъществява хипотезата на чл. 186. ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, тъй като за реализирани продажби не е бил издаден „съответен документ“.
Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи. 1/ Противно на твърдението в жалбата, в оспорената заповед са изложени мотиви, от които могат да се извлекат всички факти, обуславящи прилагането на чл. 186. ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Налице са също така мотиви, включващи факти относно срока на принудителната административна мярка, а именно: „След направена проверка в информационната система на НАП е установено, че за същото по вид нарушение на лицето е наложена административна санкция с НП № 493782-F531853 / 06.02.2020 г., влязло в сила на 13.03.2020 г., и принудителна административна мярка „запечатване на обект“ със заповед № 499-ФК / 09.12.2019 г.“ (л. 13 от делото). Доказателства в подкрепа на цитираните факти не са представени, но това в случая не е нужно с оглед изявлението на активно легитимираната страна, че не оспорва закрепените в заповедта фактически констатации (л. 47 от делото). 2/ Не би могъл да бъде възприет доводът за несъобразеност на принудителната административна мярка с целите на чл. 22 ЗАНН. Защото една от фиксираните в чл. 22 ЗАНН цели се свежда до преустановяването на административното нарушение. Въпросното преустановяване се постига чрез процесната мярка, от една страна, посредством лишаването на търговеца от възможността да осъществява дейността си в рамките на определен срок, което го поставя в невъзможност да извършва нарушения от същия вид през този срок, а от друга – посредством превенцията по отношение на търговеца и останалите стопански субекти (вж. решение № 13995 / 12.11.2020 г. на ВАС по адм.д. № 5492 / 2020 г., VIII о.). 3/ Вярно е, че обжалваната заповед съдържа следния текст: „Указвам на "Славена-99" ЕООД с ЕИК *********, че изпълнението на наложената с настоящата заповед принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ ще бъде прекратена на основание чл. 187, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло“ (л. 14 от делото). Цитираният текст не съответства на целите на чл. 22 ЗАНН, но е в синхрон с особената разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Целта на последната е обезпечителна и няма нищо общо с предназначението на принудителните административни мерки, но това вече е законодателен проблем, който не може да бъде преодолян в рамките на едно съдебно дело.
С оглед на гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, поради което, на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Славена-99" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. "Рибарска" № 114, срещу заповед № 232-ФК / 19.08.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: