О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 1168
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, пети въззивен състав
На двадесет и четвърти април, две хиляди
и двадесета година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно гражданско дело №995
по описа за 2020 г., докладвано от съдия Белева, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.И.З. ***, съдебен адрес:***, против Решение №183 от 15.01.2020г.
по гр.д.№7890/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
С решението е прието за установено, че Д.И.З., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Елко” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“, бл. 418, вх. Б, ет. 5, ап. 123,
следните суми: 13 691 лева – главница по писмено допълнително споразумение
от 01.03.2019 год., с което е прекратен предварителният договор между страните
за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2017 год.; 1327,26 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 13 691 лева за периода
17.07.2018-30.06.2019 год., както и 3000 лева – договорна неустойка за забава
по чл. 6 от допълнителното споразумение от 01.03.2019 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забава върху главницата от 13 691 лева,
начиная от 17.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2668/18.07.2019 год. по
ч. гр. д. № 5703/2019 год. на БРС. З. е осъдена да заплати на „Елко” ЕООД
деловодни разноски в размер от 360,37 лева по заповедното производство по ч.
гр. д. № 5703/2019 год. на БРС, както и 2916,40 лева- разноски по гр. д. №
7890/2019 год. на БРС.
Въззивницата
счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и несъответстващо на
действителните отношения между страните по делото. Оспорва изводите на съда.
Заявява, че не дължи сумата по предявения осъдителен иск, понеже ищецът бил
неизправната страна по представеното допълнително споразумение, което било в
корелативна връзка с подписания между страните предварителен договор,
непредставен от ищеца с исковата молба. От предварителния договор се
установявала неизправността на ищеца, от която следвала и неоснователността на
предявения установителен иск. Заявява, че не дължи претендираното плащане,
понеже претендираното за връщане капаро било по нищожна клауза. Моли решението
на БРС да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което иска бъде
отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
по електронната поща е постъпил отговор от ответника „ЕЛКО“ ЕООД, представлявано
от адв.Ц.В.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. На първо място се
сочи, че въззивната жалба е бланкетна, като в нея липсват изложени съществени
аргументи от фактическа и правна страна. Оспорват се оплакванията в жалбата за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, в
случай, че се приеме, че такива са наведени. Въззиваемото дружество намира, че
при постановяването на съдебния акт съдът не е допуснал никакви съществени
нарушения на материалния закон, нито такива на процесуалните правила, което да
налага събирането на нови или допълнителни доказателства. Съдът е приложил
правилно закона, отчитайки събраните по делото доказателства, липсата на
оспорване за тях като документи по предвидения по ГПК ред и срок, коато произнасянето му било изцяло
съобразено със спецификата на конкретния казус и събраните доказателства. В
производството пред БРС били доказани както размерът, така и основанието за
дължимост на присъдените вземания- представено допълнително споразумение, което
не било оспорено, което всъщност било и основанието на ищеца да претендира
заявените с исковата молба суми. В това споразумение била ясно и точно
обективирана волята на страните, както и санкциите, които следват от
неизпълнението, поради което въззиваемото дружество счита, че няма неизпълнение
от негова страна. Намира останалите твърдения в жалбата за неотносими и
противоречащи а добре известни правни постановки. Сочи, че изявленията за
нищожност са изцяло неоснователни, необосновани и извън процесуалните срокове
по чл.266, ал.1 ГПК вр. чл.131 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно, законосъобразно и точно мотивирано. Претендира разноски за
въззивното производство.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен
интерес да обжалва решението.
Отговорът е подаден
своевременно, от надлежно упълномощен адвокат. Няма данни отговорът да е
подписан с електронен подпис, предвид представянето му по електронен път- л.10
от делото на БОС. По същата причина не може да се приеме, че е налице и
посоченото в отговора приложение- копие от него за връчване на другата страна. На
страната следва да се даде възможност да представи отговора в оригинал или по
пощата, или разпечатаното от съда копие, намиращо се по настоящото дело следва да бъде подписано от адв.В..
Страните нямат
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.06.2020г. от
10.00ч., за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че следва в срок до съдебното заседание
да представи екземпляр от отговора на жалбата, съдържащ свеж /с мастило, а не
копиран/ подпис на адв.В., или същата да приподпише копието, налично в кориците
на в.гр.д.№995/2020г., в противен случай ще се приеме, че отговора на жалбата
не е подписан, респективно- не е подаден в законния срок.
Препис от определението да се връчи на страните заедно с призовките за
делото, след отпадане на мерките във връзка с извънредното положение.
ДА СЕ КОРИГИРА
фамилното име на въззивницата на корицата на делото, както и в деловодната
програма /вкл. Списъците за призоваване/, тъй като от приложената справка,
както и във въззивната жалба същата е с фамилия „З.“, а не „Бедросова“.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.